Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

27.10.2011г.

Град

Асеновград

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Асеновградски районен

съд

Четвърти  наказателен

състав

 

На

24.10. 2011г.

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:		Стефка Пашова
Секретар:	С.К.
Прокурор:

 

Като разгледа докладвано от	Съдията
Наказателно адм. Характер дело		№ 780/11г. по описа на АРС–IVн.с.,

За да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

         Оспорено е НП № 50783-0076736 от 04.07.2011г. на Директор ТД на НАП-град Пловдив, с което на ЕТ ”Бачково- 49- Д.В.”, БУЛСТАТ *********, представлявано от Д.В.В., ЕГН- **********,***, е наложена имуществена санкция от 800 /осемстотин/ лева, за нарушение по чл.3 ал.1 от „Наредба № Г-18/13.12.2006г. на МФ вр.чл.118 ал.4 от ЗДДС.

         Жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител. С жалбата сочи за процесуални нарушения, нарушаващи правото му на защита срещу така издаденото НП и на това основание моли за неговата отмяна.

         Въззиваемата страна- Директор на ТД на НАП-Пловдив, се представлява от ЮК З.. Същият пледира за оставяне в сила на обжалваното НП като обосновано и законосъобразно като намира, че вмененото административно нарушение е извършено и доказано по един безспорен начин.

         При служебна преценка за спазването на административно-производствените правила, съдът намери следното:

         Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

         АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.193 ал.2 от ЗДДС и Заповед №  ЗЦУ-28 от 06.01.2010г.

         АУАН съдържа всички необходими реквизити по чл. 42 от ЗАНН, а НП- тези по чл.57 от ЗАНН.

         Съдът отхвърля доводите, наведени в жалбата, за нарушени разпоредби на чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН и чл. 57 ал.1т.5 от ЗАНН, по следните съображения:

         Относно дата и място на извършване на нарушението- изисквания в чл. 42 т.3 от ЗАНН и чл. 57 т.5 от ЗАНН, то същите са ясно и конкретно посочени. Вярно е, че като дата на извършване на нарушението е посочена датата на извършване на проверката в обекта, ясно описан и местоконкретизиран, но от текста както на АУАН, така и на НП е безспорно, че това е и датата на нарушението, поради което законовото изискване на тези две разпоредби е напълно спазено както в АУАН , така и в НП.

         По отношение на описание на нарушението, то същото ясно и точно е описано, а именно- при извършена покупка на посочени артикули, и заплащането й в брой, не е бил издаден фискален касов бон от налично в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, поради което и това възражение се отхвърля от съда като неоснователно.

         Съдът не констатира разминаване между описателна част на нарушението и посочена като нарушена правна норма в АУАН и в НП, поради което и това възражение, се отхвърля от съда като неоснователно. Същото ще бъде развито при разглеждане на делото по същество.

         След преценка на събраните по делото доказателства, от фактическа страна, съдът намери за установено следното:

         На 17.05.2011г. около 11,20 часа,  инспектори от ТД на НАП, отишли  в село Бачково, където, от павилион за бързо хранене, находящ се на пътя за Бачковския манастир /до ресторант „Водопада”/, закупили две кафета, всяко на стойност от по 0,80 лева, или на обща стойност 1,60лв. Заплатили поръчката в брой, парите от нея били получени, но не им била издадена нито ръчна бележка от кочан с ръчни касови бележки, нито фискален бон от наличното в обекта фискално устройство. Проверяващите престояли там около 20 минути, докато си изпият кафето, през което време не им били издадени посочените документи, след което те се легитимирали, проверили търговеца, стопанисващ обекта и установили, че това е ЕТ ”Бачково – 49- Д.В.”, с БУЛСТАТ *********. За горното съставили протокол за извършена проверка № 1701 от 17.05.2011г. Бил извършен опис на касова наличност и изваден дневен финансов отчет. Впоследствие бил съставен и АУАН, надлежно връчен на нарушителя и подписан от него. Същият в срока за възражение  депозирал писмени такива, като е приложил и Експертно решение № 0103 от 008 от 13.01.2011г. на ТЕЛК, видно от което същият е с нетрудоспособност  намалена 75 % за срок от 3 години.Във възражението моли за намаляване на наложената санкция.

         Горните факти съдът намери за доказани от показанията на актосъставителя А.И., които като последователни, логични, непротиворечиви и незаинтересовани, съдът кредитира.      Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, а именно: протокол за извършена проверка № 1701 от 17.05.2011г., опис на касова наличност, дневен финансов отчет, Заповед №ЗЦУ -28 от 06.01.2010г., Експертно решение № 0103 от 008 от 13.01.2011г., които, като надлежно приобщени, се кредитират от съда.

         При така установените факти, от правна страна, съдът намери следното:

         Съобразно чл. 3 ал.1 от „Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ”във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път или чрез наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

         В случая, с получаването на поръчаната стока- две кафета и заплащане на същата, това задължение за търговеца, извършващ продажбата, възниква от момента на плащането на цената. Въпреки това и въпреки, че е предоставил на клиентите стоката и е получил заплащане цената на същата, такава фискална бележка от наличното в обекта фискално устройство, не им е била издадена, нито пък е била издадена ръчна касова бележка.

         Горното е нарушение на чл. 3 ал.1 от „Наредба № Г-18/13.12.2006г. на МФ” и правилно е било квалифицирано като такова по посочената правна норма от административно-наказващия орган.

         Посочването във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС на това нарушение, по никакъв начин не е неправилно, нито пък нарушава правото на защита на жалбоподателя, така, както това се твърди в жалбата, нито пък води до неяснота на вменената за нарушена правна норма, което да нарушава правото му на защита. Това е така, тъй като посочването на разпоредбата на чл.118 ал.4 от ЗДДС е във връзка с основната посочена за нарушена правна норма и пояснява същата, а не води до посочване на втора нарушена правна норма и освен това, направената връзка е правилна, тъй като чл.118 ал.4 от ЗДДС урежда наличието на фискални устройва в обектите и тяхното функциониране, урегулирано със съответна наредба.

         С оглед на това, с направеното пояснение, не само не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, но на същия е дадено допълнително разяснение и уточнение относно сочената за нарушена основна правна норма на чл.3 ал.1 от „Наредба № Г-18 / 13.12.2006г. на МФ”.

         Относно наличието на неправилна правна квалификация на нарушението и оттам-соченото разминаване между описателна част и посочена за нарушена правна норма, съдът намира, че сочената от жалбоподателя за  нарушена правна норма на чл. 25 от наредбата, не е съответна на така установеното нарушение, тъй като тя урежда издаването на касова бележка при издаване например на фактура- като първичен счетоводен документ”, което изобщо не съответства на установените по делото доказателства.

         С оглед на това, твърдяното неправилно подвеждане под посочената правна норма и оттам- несъответствие между описание на нарушението и посочена за нарушена правна норма, се отхвърлят от съда като неоснователни.

         При така установеното нарушение, следва да се посочи, че за него, в чл.185 ал.1 от ЗДДС, е предвидена обективна без виновна отговорност на еднолични търговци, поради което и правилна тази на жалбоподателя в качеството му на такъв, е била ангажирана.

         Относно размера на наложената имуществена санкция, изхождайки от нейния законов размер вариращ от 500 до 2 000 лева и от това, че се касае за първо нарушение и че едноличния търговец-нарушител е лице с намалена до 75% трудоспособност, само управлява и упражнява дейността си и това е единствен източник на доходи за него, съдът намира, че същата е била определена в един завишен размер, без да са били отчетени наведените по-горе смегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед на това, наложената имуществена санкция от 800 лева се явява завишена и несъобразена с чл. 27 ал.2 от ЗАНН, поради което и същата следва да бъде намалена до нейния законово предвиден минимум от 500 лева, особено при липса на каквито и да било утежняващи отговорността обстоятелства.

         В този смисъл, следва в тази му част, да бъде изменено обжалваното НП.

         Правилна, от друга страна, е била преценката на административно-наказващият орган за липса на маловажност на случая, за приложението на което се иска в депозираната жалба. Това е така, тъй като видно от приетия по делото дневен отчет за касовата наличност, търговецът е имал в касата за деня повече от 4 000 лева, а от дневния финансов отчет от фискалното устройство за деня е видно, че той не е отчел нито една продажба, което говори за явна тенденция за неспазване на данъчното законодателство и поради това, съдът намира, че изобщо не би могло да става въпрос за маловажност на случая. Направената в същия смисъл преценка на административно-наказващият орган, се явява напълно законосъобразна.

С оглед на това и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

Съдът

 

РЕШИ:

 

    ИЗМЕНЯВА   НП  № 50783-0076736 от 04.07.2011г. на Директор ТД на НАП-град Пловдив, с което на ЕТ ”Бачково- 49- Д.В.”, БУЛСТАТ *********, представлявано от Д.В.В., ЕГН- **********,***, е наложена имуществена санкция от 800 /осемстотин/ лева, за нарушение по чл.3 ал.1 от „Наредба № Г-18/13.12.2006г. на МФ вр.чл.118 ал.4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 800 на 500 /петстотин/ лева и  ПОТВЪРЖДАВА НП  в останалата му част.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава 12 от АПК, на основанията, предвидени в НПК, пред Административен съд-гр. Пловдив, чрез АРС.

 

 

 

 

Районен съдия: