№ 1620
гр. Варна , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на четвърти
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20203100502453 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц.М.В., с ЕГН ********** и адрес ***, действащ
чрез адв.И.Р., със съдебен адрес: ***, против Решение №835 от 20.02.2020г. постановено по
гр.д.№5727/2019г. по описа на Районен съд Варна, с което са уважени предявените от
“Аспект-33“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.“Прилеп“ №28, ет.2, ап.2, представлявано от П.Т.В., със съдебен адрес: ***, партер. чрез
адв.А.Г., против жалбоподателят, искове с правно основание чл.286 от ЗЗД във вр. с чл.79,
ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия сумата от
1000 евро, представляваща възнаграждение по Договор за посредничество при продажба на
недвижим имот с изключителни права от 31.01.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба-12.04.2019г. до окончателно изплащане
на задължението.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените
претенции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
1
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че
решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при
постановяването му, съдът се е ръководил от материалния и процесуалния закон, като е
извършил правилен анализа на събраните по делото доказателства. На следващо място се
поддържа, че предвид бланкетния вид на жалбата и липсата на неправилно приложени
императивни материалноправни норми, съответно служебно задължение за съблюдаване
интерес на някоя от страните в процеса, не е допустимо да се извърши проверка на
правилността на атакуваното решение. Моли за потвърждаване на обжалваното решение,
ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивника, чрез процесуалният си представител поддържа
жалбата и моли за присъждане на разноските направени пред двете инстанции.
Въззиваемата страна, чрез пълномощниците си, оспорва жалбата и поддържа
отговора си. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.286 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД, за осъждане на Ц.М.В. да заплати на “Аспект-33“ ООД сумата от 1000 евро,
представляваща възнаграждение по Договор за посредничество при продажба на недвижим
имот с изключителни права от 31.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба-12.04.2019г. до окончателно изплащане на
задължението
Твърди се в исковата молба, че на 31.01.2019г. между страните е сключен договор за
посредничество при продажба на недвижим имот с изключителни права, по силата на който
ответникът възложил на ищцовото дружество да извърши продажбата на имот, посочен от
възложителя като негова собственост и находящ се в ***, срещу възнаграждение в размер
на 1000 евро при продажна цена от 51990 евро. Според клаузата на раздел II, б.“д“ от
договора, ответникът е поел задължение да не възлага продажбата на други лица, както и да
не води директни преговори с потенциални купувачи без посредничеството на агенцията.
Твърди се, че в изпълнение по договора, ищецът започнал незабавно да предлага имота и на
07.02.2019г. сключил договор за покупка с Н.И.Д., на която имота е показан със
съдействието на ответника. Твърди се, че в последствие Н.Д. и ответникът са “заобиколили“
агенцията, като на 01.03.2019г. процесният имот, който е собствен на родителите на
ответникът-М. и М. В., бил продаден на бащата на Н.Н.-И.Н. Сочи се, че на 07.02.2019г.
агенцията сключила договор за посредничество с друг купувач, а именно със З.Г.К., която
след съдействие от страна на ответника, огледала имота и оставила 500 евро депозит,
съставляващ част от комисионната на посредника. Поддържа се, че в последствие
ответникът и Н.И.Н. отказали съдействие на ищеца за прехвърляне на процесния имот,
което принудило агенцията да върне депозита на втория купувач. Поддържа се още, че
2
ответникът дължи предвиденото в раздел II, т.1, б.“в“ от договора възнаграждение в размер
на 1000 евро. Сочи се, че с покана от 14.03.2019г., която е получена от ответника на
28.03.2019г., същият бил уведомен за знанието на ищеца, че е неизправна страна по
договора и е поканен да заплати сумата от 2000 евро, включваща 1000 евро възнаграждение
и 1000 евро неустойка. Твърди се, че ответникът не е заплатил дължимата сума на ищеца,
което е мотивирало последния да предяви настоящия иск.
С постъпилият от ответникът отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на иска, като се оспорва сключването на процесния договор за
посредничество и се сочи, че той не е собственик на описания в договора имот. Оспорват се
твърденията на ищеца, че ответникът не е оказал съдействие за продажба на имота, както и
че му е връчена покана за доброволно изпъление. Моли за отхвърляне на иска.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В
разглеждания случай оплакванията на въззивника за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното решение, по своя характер съставляват оспорване на
изводите на районния съд, че са налице предпоставките за уважаване на иска. Така
направеното оспорване не съставлява новонаведено възражение или фактическо твърдение,
поради което следва да бъде разгледано по същество.
От представеният по делото заверен препис от Договор за посредничество при
продажба на недвижим имот с изключителни права от 31.01.2019г. е видно, че ответникът е
възложил на ищцовото дружество, продажбата на собственият си недвижим имот, находящ
се в ***, при начална цена от 51990 евро. Според чл.1 от договора възложителят се е
задължил да предостави изключителни права на изпълнителя и документите легитимиращи
го като собственик, както и да заплати възнаграждение в размер на 1000 евро при
сключване на предварителен договор за продажба на имота. Възложителят се е задължил
3
още в продължение на два месеца да не възлага продажбата на имота на други лица, както и
да не води преговори за продажба, без посредничеството на изпълнителя. Съгласно чл.3 от
договора в случай, че възложителят не изпълни задължението си да не възлага продажбата
на имота на трети лица и да не води директни преговори, съответно реализира сделка без
посредничеството на изпълнителя, той дължи уговорено възнаграждение за продажба на
имота и неустойка в същия размер, в срок от три дни от момента на продажбата.
Ответникът е оспорил автентичността на подписът си в гореописания договор, като
според заключението на назначена съдебно почеркова експертиза, което се кредитира от
съдът като обективно и компетентно дадено, оспорването е неуспешно, тъй като вещото
лице е заключило, че подписът е положен от оспорилата го страна.
Според представените по делото препис от 2 бр. Договори за посредничество за
покупка на недвижим имот от 07.02.2019г., ищцовото дружество е поело задължение да
съдейства, съответно на Н.И.Д. и на З.Г.К., при покупката на имот. Наред с това са
представени и 2 бр. Протоколи за оглед на имот от същата дата, според които въпросните
потенциални купувачи, са извършили огледи на процесният имот.
Видно е от приетия препис от Договор за депозит от 12.02.2019г., че на посочената
дата З.К., е заявила намерение пред посредника да закупи процесния имот за цена от 51000
евро, като му е предала депозит-гаранция в размер на 500 евро. В последствие въпросния
депозит е върнат, поради причината, че продавача се отказва от продажбата на апартамента,
като връщането на сумата е удостоверено с Анекс, препис от който е представен по делото.
По делото е приет заверен препис от НА №44, том III, дело №709/1192г. на
Варненски нотариус, от който е видно, че М. Ц.В. и М.С.В.а, са собственици на процесния
имот, находящ се в ***.
Съгласно приетото по делото Удостоверение от 14.08.2019г. издадено от Община
Варна, М. и М. В. са родители на ответника.
Установява се от приетият препис от НА за покупко-продажба на недвижим имот
№41, том I, рег.№825, н.д.№31/2019г. на Варненски нотариус с рег.№149 в РНК, че на
01.03.2019г. М. и М. В. са продали процесния имот на И.Н.Н..
Според приетото Удостоверение за родствени връзки от 27.08.2019г. издадено от
Община Силистра И.Н.Н. е баща на Н.И.Д..
С Покана от 14.03.2019г., препис от която е приложен по делото, с оглед
констатираната продажба на имота, без участието на посредника, ищецът е поканил
ответника да заплати предвидените в договора за посредничество възнаграждение в размер
на 1000 евро и неустойка за неизпълнение в същия размер.
Видно е от приложеното Известие за доставка на пощенска пратка, че гореописаната
4
покана е получена от ответника на 28.03.2019г.
С оглед установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема за
установено от следното:
В разглежданият казус ищцовата страна основава иска си на договор за
посредничество при продажба на имот, който по своята правна природа, съставлява договор
за поръчка. Ето защо за основателността на претенцията си за реално изпълнение, чрез
заплащане на уговореното възнаграждение, ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване, да установи наличието на облигационна връзка с твърдените права и задължения.
Следва да установи още, че е изправна страна и настъпването на предвидено в договора
основание, което поражда задължение за насрещната страната да плати възнаграждение.
Неуспешно оспореният от ответникът договор за посредничество от 31.01.2019г.,
установява, че същия има качеството на възложител, който е поръчал на ищеца да извърши
продажба на процесният имот. Установява още, че ответникът е поел задължение да не
осъществя продажба на имота без участието на ищеца, както и да заплати уговореното
възнаграждение от 1000 евро, ако все пак продаде имота самостоятелно. От друга страна по
делото се установи, че към момента на сключване на договора за посредничество,
ответникът не е бил собственик на имота, както и че същият е подаден от собствениците му
без негово участие. В този смисъл не се е сбъднало предвиденото е чл.3 от договора
условие, а именно възложителят да не продава имота, без участието на посредника,
съответно не се дължи и предвиденото в този случай възнаграждение за изпълнителя.
За да достигне до горният извод съдът съобрази, че процесният договор за
посредничество не съдържа клауза, която може да бъде отнесена към хипотезата на чл.23 от
ЗЗД, според която този, който е обещал задължението или действието на едно трето лице, е
длъжен да обезщети другата страна, ако третото лице откаже да се задължи или ако не
извърши обещаното действие. В случая всички права и задължения по договора за
посредничество, са поети лично от ответникът, като той не е обещавал изпълнение от страна
на трето лице, респективно не може да се ангажира отговорността му за заплащане на
възнаграждение, за това че действителните собственици на имота, са го продали без участие
на посредника.
Дори обаче да не се сподели горния извод, съответно се приеме, че разпоредбата на
чл.23 от ЗЗД е приложима, то както вече се посочи по-горе при неизпълнение на обещанието
за действие /бездействие/ от трето лице, се дължи обезщетение, а не възнаграждение,
каквото е предмет на настоящия спор.
За пълнота следва да се посочи, че обстоятелството, че възложителят-ответник се
декларирал за собственик на процесния имот, т.е. че евентуално е налице недобросъвестно
поведение от негова страна, не може да породи права за изпълнителят-ищец. Това е така с
оглед факта, че ищецът в качеството си на професионален посредник, следва да полага
5
грижата на добрия търговец при изпълнение на дейността си. В този смисъл дори към
момента на сключване на договора за посредничество, ищецът да не е разполагал с
документите удостоверяващи правото на собственост върху процесния имот, доколкото те
са от съществено значение за реализиране на сделки с имота, включително и за охраняване
на интересите на подпомаганите от него потенциалните купувачи, е следвало да си ги
набави незабавно или да провери собствеността в публичните регистри. След като ищецът е
проявил укоримо бездействие и не е инициирал съответно изменение или допълване на
договора за посредничество, то той не може да се позовава на недобросъвестност на
ответника и да черпи права от това.
В заключение съставът на въззивният съд намира, че предявеният иск за заплащане на
възнаграждение по договор за посредничество, се явява неоснователен и като такъв следва
да се отхвърли, ведно с акцесорното искане за заплащане на лихва за забава. В резултат, от
което постановеното от първоинстанционния съд решение, следва да се отмени, като
неправилно и незаконосъобразно, и вместо него се постанови ново в обратният смисъл.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззивника-
ответник, се дължат деловодни разноски, които според доказателствата за направените
разходи пред двете инстанции, възлизат на 1143.50лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №835 от 20.02.2020г. постановено по гр.д.№5727/2019г. по
описа на РС Варна, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Аспект-33“ ООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №28, ет.2, ап.2, представлявано от П.Т.В., за осъждане
на Ц.М.В., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати сумата от 1000 евро,
представляваща възнаграждение по Договор за посредничество при продажба на недвижим
имот с изключителни права от 31.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба-12.04.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА “Аспект-33“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №28, ет.2, ап.2, представлявано от П.Т.В., да заплати на
Ц.М.В., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1143.50лв., представляваща съдебно
деловодни разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7