№ 6721
гр. София, 01.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20211110172561 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Р. К. Г. против [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 2, вр. с чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 630 лева (след
допуснато изменение на предявения иск по реда на чл. 214 ГПК чрез увеличаване на неговия
размер при запазване на основанието му, с протоколно определение от 16.09.2022 г.),
представляваща обезщетение за непълно и некачествено изпълнение на договор за
извършване на строително – монтажни работи от 29.10.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 20.12.2021 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата Р. К. Г. твърди, че на 29.10.2021 г. между нея и ответника [фирма] бил
сключен договор за извършване на строително – монтажни работи, по силата на който
последният се задължил да извърши строително ремонтна дейност в недвижим имот,
находящ се в [адрес], изразяваща се в ремонт на три тераси: къртене/обрушване на старата
подова замазка до здрав железобетон, с включено сортиране и изхвърляне на строителния
отпадък от къртенето; полагане на нова подова замазка за запълване на всички пробойни и
дупки в терасите и нивелация; полагане на течна хидроизолация с оглед предотвратяване на
бъдещи течове и разпадания; лепене на гранитогрес за външни термични условия и
фугиране. Ищцата от своя страна поела задължение да му заплати възнаграждение в размер
на 4 400 лева. Впоследствие – на 16.11.2021 г. ответникът заявил на ищцата, че ремонтът на
терасата на третия етаж няма да бъде извършен и преизчислил дължимото възнаграждение
на 3 755,13 лева. Поддържа се, че Р. Г. не се съгласила с това, но под страх, причинен от
заплахите на [фирма] за запор на банковите й сметки, му заплатила сумата от 3755,13 лева.
По този начин предметът на договора се променил. Ищцата твърди, че ответникът е
изпълнил възложената работа частично и некачествено. Челата на терасите на първи и втори
етаж не били къртени/обрушени, терасата на втория етаж била частично обрушена – около 3
кв.м. въобще не били къртени; не бил изхвърлен строителният отпадък – останали
неизхвърлени седемдесетлитрови чували, пълни с гранитогрес, части от обрушена тераса,
строителни материали и лепила, а освен това били разпръснати материали по целия двор;
полагането на нова замазка било извършено некачествено, замазката на втория етаж била
направена неправилно и не била нивелирана, а на около 3 кв. м. от терасата въобще не била
положена замазка; полагането на течна хидроизолация било извършено некачествено, а на
част от терасата на втория етаж въобще не била поставена; лепенето на гранитогрес било
извършено некачествено, а на челата на терасите въобще не бил залепен, плочките били
1
рязани на око с различни размери и неправилно; гранитогресът не бил фугиран и не бил
залепен плътно до стените; не бил направен кофраж, за да се изравнят стените на терасите.
Изяснява се, че Р. Г. отказала да подпише приемно-предавателен протокол, а възраженията й
във връзка с неизпълнението и некачественото изпълнение на задълженията на ответника
били доведени до знанието му, но последният не предприел действия за надлежното
изпълнение на задълженията си. На 29.11.2021 г. ищцата получила уведомление от
ответника за прекратяване на договора, в което било посочено, че ремонтните дейности са
приключили фактически и юридически. Р. Г. поддържа, че въз основа на тези обстоятелства
за [фирма] е възникнало задължение да й заплати обезщетение за непълното и некачествено
изпълнение на договора в размер на сумата от 2630 лева, което да послужи за покрИ.е на
разходите за довършване и отстраняване на недостатъците на терасите. Поради това моли да
бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 2 630
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма]
оспорва предявения иск. Признава, че между него и ищцата е сключен договор за
строително-ремонтни дейности, както и, че ищцата му е заплатила възнаграждение в общ
размер от 3 755,13 лева. Поддържа, че е изпълнил всички поети с договора задължения, но
ищцата не оказвала необходимото съдействие и отказала да подпише приемно-
предавателния протокол за приемане на работата. Въпреки това, [фирма] сочи, че Р. Г. не е
направила възражения и е приела изработеното чрез факта на плащане на договореното
възнаграждение. В отговора на исковата молба е изложено, че е направен кофраж на
терасата на втория етаж, въпреки че не е договорен между страните. Сочи се, че челата на
терасите не са предмет на договора. Ответникът твърди, че терасата на втория етаж е на
височина поне 5 м. и е невъзможно да се работи по челото й без вдигане на скеле, а между
него и ищцата не било договорено използването на такова. Ответникът твърди, че при
построяването на сградата терасите са изградени с неправилна форма, че са несиметрични и
с различни размери. Поради това плочките били рязани според формата на терасите, което
било изискване на възложителите, а последното довело до различните им размери.
Последните обаче били съобразени с релефа и формата на терасите и представлявали точно
изпълнение на заданието. [фирма] поддържа, че е изпълнило и задължението си за
изхвърляне на строителния отпадък. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявения иск и за присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 265,
ал. 1, предл. 2 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД когато при извършване на
работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има
недостатъци, поръчващият може да иска заплащане на разходите, необходими за
поправката.
Следователно, възникването в полза на ищцата на процесното вземане е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните факти: възникването
на облигационно правоотношение между страните по договор за строително-ремонтни
дейности, по силата на което ответникът се е задължил да извърши описаните от нея
ремонтни дейности, касаещи съответните обекти от процесната сграда; че е заплатила
договореното възнаграждение; обстоятелството, че е направила възражение за непълното и
некачествено изпълнение на работата, както и стойността на разходите, необходими за
поправката и довършването на изработеното.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
твърдението си, че е изпълнил поетите с договора задължения изцяло, точно и надлежно, без
недостатъци, както и, че ищцата е приела работата без възражения.
В настоящия случай, между страните не се спори сключването на твърдения от ищцата
договор от 29.10.2021 г. за извършване на строително – монтажни работи, касаещи
2
недвижим имот – къща с адрес: [адрес], приет в писмен вид по делото, а относно неговата
форма.
В тази връзка съдът съобрази твърденията, изложени от ответника в отговора на
исковата молба, че ищцата е подписала договора, копие от който е изпратила на
дружеството по електронен път, предвид начина на водене на кореспонденция между
страните. Ето защо доводите за липсата на постигнато съгласие в писмен вид, обосновано с
липсата на подпис на договора от възложителя на всяка страница, както и на едновременно
полагане на подписите и от двете страни, с оглед твърдението на дружеството – изпълнител,
че е налице подписан договор и от двете страни, на чието съдържание [фирма] се позовава,
при липсата на положени подписи и от страна на дружеството – изпълнител на всяка
страница от същия, съдът приема, че между страните е възникнала процесната договорна
обвързаност по силата на писмен договор от 29.10.2021 г. В тази връзка съдът взе предвид и
съдържанието на представената и приета по делото извадка от вайбър кореспонденция,
водена между дъщерята на ищцата – св. М.Н. с представителя на ответното дружество –
неговия управител Б. М. във връзка с извършването на строително-монтажните работи по
процесния обект, от която следва, че на 28.10.2021 г. (ден преди сключване на договора)
ответникът, чрез управителя си, е изпратил предварителна информация относно стойността
на СМР, отнасящи се до дейности по три броя тераси, както и още същия ден проект на
договор за ремонтните дейности, като в отговор от 03.11.2021 г. от страна на св. Н.
последната е изразила готовност за изпращане на подписания договор. Същевременно в
показанията си свидетелката е категорична, че във връзка с ремонт на три броя тераси от
имот на адрес: село Б., майка й – ищцата по делото намерила контакт на ответното
дружество и свидетелката осъществила такъв с управителя на [фирма]. Разказва също, че
последвалата кореспонденция между двете страни е водена основно по телефона и
конкретно по вайбър, като след извършен оглед на място, майка й подписала договора, след
което започнали строителните дейности. Така подписаният договор бил изпратен на
ответника.
Ето защо, съдът приема, че между страните е възникнало твърдяното договорно
правоотношение, породено от сключен между тях договор за СМР.
Неговото конкретно съдържание следва от представения и приет по делото в писмен
вид договор за извършване на СМР (строителни услуги) от 29.10.2021 г. между ищцата Р. Г.,
в качеството й на възложител и ответника „Фортис Билд“, в качеството му на изпълнител с
предмет на договора извършване на строителни услуги на къща с адрес: село Б., област
София, [адрес] срещу заплащане на възнаграждение в общ размер на сумата от 4 400 лева.
Съгласно представената писмена форма на договора строителните работи, които
изпълнителят е поел задължение да извърши включват: обрушване на старата подова
замазка на 3 броя тераси до здрав железобетон; сортиране и изхвърляне на строителния
отпадък от къртенето; полагане на нова подова замазка за попълване на всички пробойни в
терасите; полагане на течна хидроизолация след новата замазка и лепене на гранитогрес за
външно приложение и фугиране. Предвидено е, че допълнителните дейности, невключени в
договора, но изпълнени впоследствие от изпълнителя ще бъдат определени с подписването
на анекс, представляващ неразделна част от договора. Окончателната цена по договора ще
бъде определена при реално изчисление на извършените строително – монтажни работи по
обем и квадратура. Договорено е заплащането на дължимото възнаграждение на
изпълнителя да стане чрез авансов превод на сума в размер от 2 200 лева – в срок до 5 дни от
подписване на договора и второ плащане в размер от 2 200 лева – в деня на приключване на
строителните работи и приемане, съотв. предаване на обекта. Предвидено е, че промяна на
видовете СМР се извършва по възлагане от възложителя и приемане от изпълнителя, при
което е дължимо допълнително заплащане. Съгласно клаузата на чл. 6 от договора
плащанията по него ще бъдат извършвани в брой или по банкова сметка на [фирма],
посочена в същия. Предвидено е, че срокът за изпълнение на СМР по договора е до 15
работни дни, считано от датата, определена като начало на строителните дейности и
приключва при подписване на приемно-предавателен протокол между страните. Съгласно
договора основни права и задължения на страните са изпълнение от страна на [фирма] –
качествено и в срок на възложената работа, както и заплащането от страна на възложителя
на дължимото възнаграждение в уговорените срокове. Съгласно клаузата на чл. 16 от
приложения в писмен вид договор последният се прекратява при изпълнение на поетите
3
задължения от всяка от страните по него, подписване на приемно-предавателен протокол и
постъпване на дължимите плащания по сметката на изпълнителя, както и едностранно –
чрез писмено предизвестие то страните при съществено неспазване на задължения по
договора.
За възникването на договорното правоотношение между страните с посоченото
съдържание свидетелстват и данните за извършено от ищцата плащане в полза на ответника
на първоначално дължимата вноска от цената по договора в размер от 2 200 лева с преводно
нареждане за кредитен превод от 07.11.2021 г. и с посочено основание „авансово плащане –
ремонт“.
Страните не спорят, че първоначално уговорените вид и обем на строително –
монтажни работи с договора е бил променен чрез изключване на третата тераса от обекта
като предмет на строително-монтажни дейности и предоговаряне на общото дължимо
възнаграждение на изпълнителя в размер от 3 755,13 лева.
Спорен по делото е въпросът относно начина на реализиране на това изменение,
доколкото от ищцата се твърди, че същото е наложено едностранно от ответното дружество,
а от последното – по силата на сключен между страните анекс № 1 от 16.11.2021 г.
Последният е представен в писмен вид, носещ подпис и печат единствено в частта за
изпълнител – за [фирма]. Съгласно клаузите му страните постигат съгласие за изменение на
количеството строително-монтажни работи, уговорени с договора от 29.10.2021 г., като ще
бъдат извършени следните строителни дейности: обрушване на 1 бр. стара подова замазка
на тераса до здрав железобетон на ет. 1 с изложение – югозапад и частично на тераса на ет. 2
с изложение – северозапад; сортиране и изхвърляне на строителния отпадък от къртенето;
полагане на нова подава замазка за запълване на всички пробойни по 1 бр. тераса на ет. 1 и
частично на тераса 2; полагане на течна хидроизолация след новата замазка на 2 бр. тераси –
тераса на ет. 1 и тераса на ет. 2; лепене и фугиране на гранитогрес за външно приложение на
2 бр. тераси – на ет. 1 и на ет. 2. Съгласно анекса общата цена за тези строителни дейности
се променя на сумата от 3 755,13 лева, от която изпълнителят е заплатил сумата от 2 200
лева при подписване на договора, а останалата част в размер от 1 555,13 лева ще бъде
заплатена в деня на приключване на строителните дейности в обекта – 20.11.2021 г.
Съгласно клаузата на чл. 3 от анекса с изпълнение на описаните в същия строителни
дейности по двете тераси и заплащане на сумата от 1555,13 лева по сметката на дружеството
– изпълнител задълженията на страните се погасяват и договорът се счита за изцяло
изпълнен.
Съдът, анализирайки съдържанието на представения анекс с останалия събран по
делото доказателствен материал, намира за недоказано твърдението на ответното дружество,
че уговорените в същия клаузи са били договорени в същия вид между страните, но чрез
устното му сключване. От представената и приета по делото извадка от вайбър
кореспонденция следва, че действително [фирма], чрез управителя си, е изпратил на св. Н.
съобщение с приложен документ, озаглавен „Анекс 1“, както и, че е получил отговор от
20.11.2021 г., в който се посочва, че сумата по същия е преведена, като анексът ще бъде
подписан в работен ден, без обаче да има данни относно реалното му сключване – в писмен
вид или неформално – по устна договореност между страните с конкретно описаното
съдържание.
Ето защо, съдът приема, че между страните не е сключван Анекс № 1 от 16.11.2022 г.,
но по делото няма спор относно наличието на изменение на предварително уговорения обем
на СМР, които да бъдат извършени от [фирма], както и, че след това изменение същите
изключват от обхвата си дейностите, касаещи терасата от обекта, разположена на третия
етаж, при което следва да се приеме, че ответникът се е задължил да извърши описаните в
първоначалния договор ремонтни дейности на терасите на първи и втори етаж от
процесната сграда.
Съдът, при анализ на събраните по делото доказателства, намира за доказано
твърдението на ищцата за уговорени между страните СМР, касаещи и стъпалата към тераса
№ 1 на ет. 1, като част от процесното договорно правоотношение във връзка с възложения
на ответника процесен ремонт. Независимо, че същите не са включени изрично в
предметния обхват на сключения договор от 29.10.2021 г., при проследяване на
4
допълнително проведената кореспонденция по вайбър, приета и приложена по делото,
между представителя на ответното дружество – Б. М. и дъщерята на ищцата – св. Н., се
установява, че още при започване на предварителните разговори във връзка с ремонта св. Н.
е изпратила информация за приблизителните размери на терасите, включвайки данни за 6
броя стъпала към първата тераса, както и впоследствие – в хода на изпълнение на СМР М. е
изпратил на свидетелката проект на анекс № 1, посочвайки, че в същия е включена
стойността на закупени лепила за плочки, които ще бъдат използвани и за довършване на
стъпалата (л. 102 от делото), а в текстово съобщение от 12.11.2021 г. същият е посочил, че
държи да бъдат довършени двете тераси и стъпалата, и страните да се разделят с добри
отношения (л. 29 от делото).
Доколкото страните не спорят относно автентичността на обективираната в писмен вид
кореспонденция, представена от всяка една от тях в процеса, и с оглед данните по делото,
следващи от приетите експертни заключения относно реално извършени на място СМР,
касаещи тези стъпала, подкрепени от приложения снимков материал, съдът намира за
безспорно установено, че направата на стъпалата, водещи към първата тераса са реално
договорени между страните именно въз основа на така проведената след сключване на
договора и преди изпълнението на СМР кореспонденция между тях.
По делото не спори, а и се установява, че с преводно нареждане за кредитен превод от
22.11.2021 г. ищцата Р. К. Г. е превела по сметка на [фирма] сумата от още 1 555,13 лева с
вписано основание за превода „частичен ремонт – втори транш“.
Спорен по делото е въпросът относно пълното и качествено изпълнение от страна на
[фирма] на уговорените СМР, касаещи терасата на ет. 1 и стъпалата към същата и терасата
на ет. 2 от обекта, респ. на стойността на разходите, необходими за поправката и
довършване на изработеното, в случай на установено неизпълнение.
За изясняване на тези обстоятелства по делото са изслушани и приети заключенията по
основната и повторната съдебно-техническа експертизи.
За изготвяне и на двете заключения експертите са работили въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, както и след извършени оглед и измервания на място на
строителния обект – сграда, построена в поземлен имот с идентификатор [№] по КККР в
село Б., район П., С.о., [адрес]. И в двете заключения е констатирана липсата на подписани
между страните количествено-стойностна сметка или подробна оферта към договора, актове
за скрити работи (образец 12), както и приемно-предавателен протокол за приемане и
предаване на извършените СМР (образец 19), при което единствено поставянето на
гранитогреса не се явява скрит вид работа. И в двете заключения експертите са
констатирали извършването на ремонтни дейности единствено по тераса № 1 на първия
етаж на сградата и тераса № 2 на втория етаж, както и на външните стъпала – 6 на брой,
които водят до първата тераса, като тераса № 3 не е ремонтирана. Констатирано е, че двете
тераси сами по себе си са с различна широчина и дължина, а с това и с неправилна форма,
наличието на неравно изрязване на плочи и по двете тераси, довело до кривини. Съвпадащ е
и изводът за добро залепване на настилката от гранитогрес с правилни наклони, както и
крайният извод за изпълнение на извършените на място СМР спрямо договора, но с
констатираните дефекти. Основното разграничение в двете експертизи е относно начина на
отстраняване на тези недостатъци, в частност необходимите нови ремонтни дейности, а
оттук и относно стойността им.
При анализ на двете заключения с останалия събран по делото доказателствен
материал и конкретно с уговорените между страните видове строително-монтажни работи,
които да бъдат извършени на обекта, следващи от сключения договор и от постигнатото
изменение, насочено към изключване от обхвата на дейността на третата тераса от сградата
и анализирайки допълнителната кореспонденция между тях, обуславяща извод за ремонт и
на стъпалата, водещи към първата тераса, в контекста на целия предмет на договора,
свързан с дейности по обрушване на стара подова замазка по терасите до здрав железобетон
и полагане на нова подова замазка за запълване на всички пробойни, лепене и фугиран на
гранитогрес за външно приложение, както и полагане на течна хидроизолация с цел
предотвратяване на течове и разпадания, и лепене на гранитогрес с цел финален облик (в
този смисъл водената вайбър кореспонденция между страните), в посочената част съдът
кредитира заключението по повторната съдебно-техническа експертиза. В последното
5
изрично е отразено, че по вътрешния ръб на настилката с гранитогрес към сградата на
първата тераса фугата е неравна и не е запълнена и оформена съобразно добрата строителна
практика, по външния ръб на терасата, както и около вратата плочките са неравномерно
отрязани и не са подравнени, на места замазката по вертикалните страници липсва и не е
изравнена, тераса № 2, разположена на втория етаж на сградата, над входа, е с изцяло
положена (завършена) настилка, плочите по външните ръбове на терасата са криво изрязани.
Изяснено е, че самата тераса е с значителни кривини, които не могат да бъдат коригирани
със замазка, както и, че постигането на правилна правоъгълна форма на терасата изисква
намеса в конструкцията й. В заключение вещото лице достига до извод, че качеството на
извършените СМР не предполага цялостно демонтиране на изпълнените настилки, като с
оглед добрата строителна практика би следвало да се измажат и подравнят челата на
терасите с мазилка, както и същите да бъдат облечени с гранитогрес, изрязването на
плочките на тераса № 2 да се подравни без да се демонтира цялостно положената настилка,
както и да се обработи и запълни фугата между настилката и фасадите на сградата с
еластична хидроизолационна смес на еластична основа. По отношение на стъпалата на
съществуващото стълбище към сградата експертизата констатира, че същите са изпълнени с
различни размери и височини, на самите стъпала не са поставени лайсни, вътрешната
плочка на най-горното стъпало е издадена напред. Изводът на експерта е, че различните
размери и височина на стъпалата не могат да бъдат коригирани посредством изпълнението
на замазки и настилки, както и, че е практически невъзможно обличането на челото на
първото стъпало с гранитогрес, с оглед височината му и липсата на настилка на околния
терен. В заключение, при остойностяване на видовете СМР, които следва да бъдат
извършени за ремонт на констатираното неизпълнение по цени, релевантни към изготвяне
на заключението, вещото лице е определило обща стойност от 1 092,73 лева с ДДС. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице уточнява, че стъпалата, водещи към
площадката на първата тераса, са били с различни размери и височина още преди поставяне
на плочките. Двете тераси не са с правоъгълна форма, имат различни дължини и ширини.
На място е изпълнена здрава настилка върху здрава основа, поради което не е наложително
отстраняване на плочките, а единствено оформяне на ръбовете с мазилка и облепване, което
включва и изрязване на стърчащите ръбове по плочките. Вещото лице е категорично, че
размери не могат да бъдат коригирани посредством довършителни работи, нито по
отношение на стъпалата, нито по отношение на терасите. С такъв вид дейност при всички
положения ще има кривини – криво изрязани плочки. Не е необходимо пълно отлепяне на
вече положените плочки, доколкото кривините отново биха се виждали, като е достатъчно,
за да не си личат тези кривини да бъде извършено обличане по страниците и оформяне с
мазилка. Съдът кредитира изцяло заключението като обосновано и компетентно изготвено –
от съответен специалист, въз основа на материалите по делото, извършени оглед на място
на обекта и измервания от вещото лице, отговорило на всички поставени задачи и
подкрепено и онагледено с изготвен снимков материал.
Ето защо, съдът приема, че в настоящия случай действително се констатира
извършване на строително – ремонтни дейности по процесните две тераси и стъпала към
първата от тях, от страна на [фирма], които макар да са изпълнени съгласно договора и
допълнителното изменение на същия, изключващо от предметния му обхват третата тераса,
са с установени несъответствия откъм качествено изпълнение, довели до несъблюдаване на
добрата строителна практика и технически изисквания при ремонт на терасите и налагат
извършването на допълнителни дейности за отстраняване на недостатъците, възлизащи на
стойност от 1 092,73 лева. В тази връзка съдът съобрази на първо място промяната в цените,
настъпили след предявяване на исковата претенция, като взе предвид релевантните според
експертното заключение по повторната СТЕ към момента на изготвянето му съгласно чл.
235, ал. 3 ГПК. На следващо място – по отношение на дейностите по двете тераси, съдът,
кредитирайки заключението, подкрепено със снимковия материал, счита, че отстраняването
на допуснатите некачествено изпълнени от ответника работи не налага пълно премахване на
вече положените настилка и гранитогрес, а изправяне на същите посредством описаните от
експерта допълнителни дейности. В тази връзка съдът съобрази категоричното становище
на вещото лице относно начина на изправяне на съществуващите кривини в терасите и
който предполага намеса в конструкцията им, а не довършителни работи. По отношение на
стъпалата от вече изграденото стълбище, водещи към първата тераса се установи експертно,
6
че същите са били с различни височини и размери още към момента на изпълнението им и
преди от страна на ответника да е започнало полагането на плочки, като част от
претендираните от ищцата дейности е практически и обективно невъзможно да бъдат
изпълнени посредством довършителни дейности. Предвид това и съобразявайки реално
уговорените между страните строително – ремонтни работи, описани в сключения договор и
следващи от проведената вайбър кореспонденция, съдът достига до извод, че същите не
включват намеса в конструкцията на изграденото стълбище, нито на двете тераси, поради
което приема, че необходимите дейности, които следва да бъдат извършени за постигане на
съответствие на вече изпълнените от ответника СМР с добрата строителна практика, са
именно описаните в заключението по повторната СТЕ, невключващи цялостна подмяна на
гранитогреса и изправяне размерите и височините на обектите, и чиято обща стойност
възлиза на сумата от 1 092,73 лева. Действително по отношение на стъпалата, водещи към
първата тераса, няма конкретна уговорка между страните относно видовете СМР, които да
се извършат. Изхождайки обаче от характера на другите уговорени работи, касаещи терасите
и заключението на експерта относно необходимите дейности, които следва да бъдат
извършени за съответствие на изпълнените СМР с техническите изисквания и с добрата
строителна практика, съдът намира, че остойностените от експерта лайсни на стъпалата
също следва да бъдат включени в кР.та дължима сума. Този извод е релевантен и по
отношение на обличането на челата на терасите с гранитогрес, доколкото съдът намира, че
въпреки липсата на конкретно договаряне между страните на конкретните начини на
изпълнение на възложените дейности, то последните трябва да съответстват на
установените в практиката технически изисквания за изпълнение на конкретния обект, в т.
ч. на строителните практики за качествено изпълнение.
По отношение на доводите на ищцата Р. Г. за неизпълнение на поетото от ответника
[фирма] задължение да изхвърли строителния отпадък от дейността си и конкретно за
останали неизхвърлени седемдесетлитрови чували, пълни с гранитогрес и части от
обрушена тераса, както и за разпръснати материали по целия двор, съдът намира, че макар
задължение за сортиране и изхвърляне на строителния отпадък от дейността изрично да е
уговорено между страните, то по делото не се събраха доказателства, които по категоричен
начин да установят неизпълнението на това задължение. В показанията си св. М.Н. разказва,
че част от строителния отпадък е оставен в двора на къщата, а друга част – изхвърлен в
малка кофа за битови отпадъци извън двора, пред оградата на имота, като няколко дни по-
късно този отпадък бил позициониран пред самата врата. В тази част обаче показанията на
свидетелката остават неконкретизирани – относно количеството на строителния отпадък,
оставен в двора и изолирани такива, неподкрепени с други доказателства по делото, в т.ч.
експертни заключения, както и неустановяващи конкретните твърдения на ищцата за
останали неизхвърлени седемдесетлитрови чували. Приложеният към исковата молба
снимков материал също не е от естество да установи това обстоятелство, доколкото не става
ясно кога е изготвен същият, касае ли именно конкретния имот, с оглед и показанията на
свидетелката за последващо поставяне на чували с вече изнесен отпадък пред дома им, за
което няма данни кога и от кого е осъществено.
Предвид изложеното дотук, съдът приема за установено по делото, както наличието на
отклонение от страна на изпълнителя при извършване на възложените строително-монтажни
работи от изискванията за пълно и качествено такова, така и стойността на разходите,
необходими за поправката и довършването на изработеното, в случая възлизаща на сума в
общ размер от 1 093,73 лева.
Спорен по делото е въпросът относно наличието на отправено от ищцата и възложител
по договора Р. Г. до изпълнителя [фирма] възражение за непълното и некачествено
изпълнение на работата.
Съгласно разпоредбата на чл. 264 ЗЗД едно от основните задължения на поръчващия е
да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането прегледа работата и
да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се
появят по-късно.
В случай, че не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за
одобрена, съгласно установената в чл. 264, ал.3 ЗЗД необорима презумпция.
7
Приемането като правно действие включва, както фактическо получаване на
изработеното, така и признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно,
приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от
изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата за
извършена в съответствие с договореното. Приемане е равнозначно на одобряване.
Именно, за да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът
изисква поръчващият да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно,
неточно изпълнение, за да може изпълнителят сам да извърши съответната проверка.
Липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение –
признание, че изработеното съответства на договора – арг. чл. 264, ал. 3 ЗЗД.
В настоящия случай страните не спорят, а и от приетите по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че между възложителя Р. Г. и изпълнителя [фирма]
не е подписан приемно-предавателен протокол за приемане на извършената работа съгласно
установеното в клаузите на чл. 2 и чл. 8, ал. 2 от договора от 29.10.2021 г.
Изяснява се също, че проект на такъв протокол е изпратен от ответното дружество на
ищцовата страна, за което свидетелстват данните от приложената в писмен вид вайбър
кореспонденция между управителя на [фирма] и дъщерята на Г. от 22.11.2021 г.
С уведомление от 29.11.2021 г. за прекратяване на договор от 29.10.2021 г., адресирано
до ищцата, чието получаване последната не оспорва, [фирма] посочва, че предоставя
тридневен срок, в който същата, като възложител по договора, да изпълни задължението си
за подписване на приемно-предавателен протокол и за изпращането му на другата страна до
30.11.2021 г., след изтичането на който и при бездействия от възложителя, договорът ще се
счита за прекратен на основание чл. 16, ал. 3 от последния. В уведомлението е вписано, че
строителните дейности по процесния обект са физически и юридически приключени на
20.11.2021 г. с полагането на последните плочки гранитогрес по терасите - предмет на
договора.
По делото не е спорно, а и се установи, че на 20.11.2021 г. ищцата е заплатила на
[фирма] останалата дължима сума по договора в размер от 1 555,13 лева.
При анализ на така събраните доказателства с достигнатите изводи, следващи от
експертното заключение, относно наличието на неизпълнени СМР, съдът достига до извод,
че в случая не е налице необосновано неприемане на работата от страна на възложителя,
нито приемането й без възражения чрез конклудентни действия.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка М.Н. се установява, че през
цялото време на изпълнение на възложените дейности, на място на обекта тя и майка й са
провеждали разговорили с представителя на ответното дружество – неговия управител Б. М.
относно начина, по който следва да се направят терасите, за да съответстват на
договореното, както и, че през целия период на осъществяване на работата страните са
спорели относно извършването на ремонта, тъй като според ищцата същият не отговарял на
възложената работа – терасата на първия етаж била със стърчащи парчета, такива, които са
отрязани неправилно или са на голямо отстояние от стената, терасата на втория етаж не била
изравнена, останала с ненаправен ъгъл. Свидетелката посочва, че дори в последния ден от
работата на изпълнителя възникнал спор между него и майка й относно залепването на
гранитогреса, който не изглеждал добре. В показанията си същата разказва, че работата е
била заплатена в последния ден на уговорения срок, но не е била приета и това е причината
майка й да откаже да подпише анекса, тъй като терасите изглеждали по начин, по който
биха изглеждали ако са ремонтирани от самите тях. Съдът кредитира показанията на
свидетелката в анализираната част, намирайки същите за последователни и житейски
логични, израз на преките й впечатления от извършваната ремонтна дейност, предвид
обстоятелството, че в преобладаваща част от времето именно тя е кореспондирала с
представителя на ответното дружество, както и е присъствала на обекта. Разказаното от нея
съответства на експертните изводи относно начина на изпълнение на процесните СМР,
както и на останалите събрани доказателства. В тази връзка съдът намира за неоснователни
възраженията на ответната страна относно доказателствената стойност на показанията на
свидетелката, обосновани с близката й роднинска връзка с ищцата и с обстоятелството, че е
представлявала своята майка във взаимоотношенията с дружеството, тъй като съгласно
8
разпоредбата на чл. 172 ГПК показанията на роднините и на всички други лица, които са
заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда, като се
има предвид възможната тяхна заинтересованост, но с оглед на всички други данни по
делото. Както се изясни, по въпроса относно изразяване на несъгласието на ищцата с начина
на изпълнение на възложените ремонтни дейности пред представителя на [фирма]
показанията на св. Н. съответстват и се подкрепят от данните, внесени в процеса с
останалите доказателствени източници, което е основание да бъдат кредитирани като
достоверни.
С оглед изложеното, съдът намира за установено по делото, че в качеството си на
възложител по договора от 29.10.2021 г. Р. Г. е възразила пред ответника, в качеството му
изпълнител, срещу неточното изпълнение на работата, както в хода на самото извършване
на процесните СМР, така и при фактическото им приключване. Същата не е приела – нито
изрично с подписване на приемно-предавателен протокол, нито чрез конклудентни действия
обекта. Сам по себе си фактът на осъществено плащане на останалата дължима сума, чрез
превод по банковата сметка на ответното дружество с вписано основание за превода
„частичен ремонт - втори транш“, не е от естество да обоснове извод относно приемане на
строително – ремонтните дейности без възражения, доколкото с плащането ищцата
изпълнява основното си договорно задължение съгласно чл. 9 от договора и следващо от
разпоредбата на чл. 266 ЗЗД, при доказано изрично възразяване за несъответствие между
реално направеното с възложеното.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящия случай са налице всички
фактически обстоятелства за ангажиране на договорната отговорност на ответника [фирма],
в качеството му на изпълнител по процесния договор за извършване на строително –
монтажни работи от 29.10.2021 г., по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за установените
недостатъци в изпълнената работа и за заплащане на ищцата Р. Г., в качеството й на
възложител, на разходите, необходими за поправката, равняващи се на сумата от 1 092,73
лева.
За тази сума предявеният иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД се
явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 2
630 лева или за сумата от 1 537,27 лева - да бъде отхвърлен като недоказан.
Върху уважената част от исковата сума следва да бъде присъдена и законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2021 г. до окончателното й
изплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на исковете, право на разноски –
съразмерно с уважената/отхвърлената част имат и двете страни в процеса. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от иска, следва да бъде
присъдена сумата от общо 501,08 лева – разноски за държавна такса, депозит за основна
съдебно-техническа експертиза и адвокатско възнаграждение. При определяне на размера
му съдът намери за основателно релевираното от ответната страна възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК за прекомерността му, като определи същото в размер от 800 лева (вместо
претендираните от 1050), съобразявайки установения минимален размер с оглед предявения
материален интерес съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимите редакции към
момента на сключване на договорите между страните) и ал. 9 от законовия текст (проведени
повече от две открити съдебни заседания), възлизащ на сумата от 664 лева, както и
конкретната фактическа и правна сложност на делото, обусловена предявения един
осъдителен иск и неговия предмет, събраните по делото доказателства и тяхната
разнородност. В останалата претендирана част съдът намира искането за необосновано от
сложността на делото, считайки и за неприложими измененията в редакцията на Наредбата
в сила от месец ноември 2022 г., към който момент основното възнаграждение вече е било
уговорено между страните. Същевременно реалното извършване на разхода следва от
отразеното в представените по делото договори за правна защита и съдействие от 01.12.2021
г. и от 08.11.2022 г. (л. 5 и л. 140 от делото) плащане на уговореното възнаграждение в брой,
в която част договорите имат характера на разписка, удостоверяваща получаването му - арг.
т. 1 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
9
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част от
иска, следва да бъде присъдена сумата от 526,06 лева – разноски по делото за повторната
съдебно-техническа експертиза и за адвокатско възнаграждение, чието реално извършване
следва от удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие (л. 162 от
делото) плащане на уговореното възнаграждение в брой. Съдът намира за неоснователно
възражението на ищцата за неговата прекомерност, доколкото същото – в общ размер от 600
лева е под минималния такъв, определен според приложимите разпоредби на Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на Р. К. Г., с ЕГН: **********, с адрес: село Б., район П., С.о., [адрес] на основание
чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД сумата от 1 092,73 лева,
представляваща обезщетение за непълно и некачествено изпълнение на договор за
извършване на строително – монтажни работи от 29.10.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2021 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
1 092,73 лева до пълния предявен размер от 2 630 лева или за сумата от 1 537,27 лева.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на Р. К. Г., с ЕГН: **********, с адрес: село Б., район П., С.о., [адрес], на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 501,08 лева – сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. К. Г., с ЕГН: **********, с адрес: село Б., район П., С.о., [адрес] да
заплати на [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 526,06 лева – сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10