Р Е Ш Е Н И Е №140
Гр.ПАЗАРДЖИК 19 .07.2013 г
В
И М Е ТО Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД- НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНО
ЗАСЕДАНИЕ НА 16.07.2013ГОД. В СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПАРПУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТА СТОЯНОВ Д. БОЗАДЖИЕВ
ПРИ УЧАСТИЕТО НА СЕКРЕТАРЯ И.Ш. И ПРОКУРОР В ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПАУН
САВОВ РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА СТОЯНОВ ВНОХД№239 ПО ОПИСА ЗА 2013ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ
ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
С
присъда №35/06.02.2012г. постановена по
НОХД №1696/10г.по описа на
Пазарджишки районен съд е признат подсъдимия Е.Д.Г. за виновен в
това,че през периода от м.януари на 2008г. до м.септември на 2008г. в
гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление ,в качеството си на
длъжностно лице –ръководител „Направление кредитиране“ в „Б.Г.Ф.“ООД
гр.Пловдив, представлявано от А.Н.Б. е присвоил чужди пари в големи размери
-51 064,01лв.собственост на дружеството, връчени в това му качество и
поверени му да ги пази и управлява и на основание чл.202 ал.2 т.1 във връзка с
чл.201 и чл.26 ал.1 от НК е осъден на 4 години лишаване от свобода.На основание
чл.61 т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит
тип.
Осъден е подсъдимият Г. да заплати на „Б.Г.Ф.“ООД представлявано от А.Н.Б. сумата от
51.064,01лв. представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени
вреди, както следва:
сумата от 9408.81лв., ведно със
законната лихва от 01.02.2008г. до окончателното изплащане;
сумата от 2452.76лв. ведно със
законната лихва от 01.03.2008г. до окончателното изплащане ;
сумата от 502.02лв. ведно със законната
лихва от 01.04.2008г. до окончателното изплащане;
сумата от 8792.93лв. ведно със
законната лихва от 01.05.2008г. до окончателното изплащане;
сумата
в размер на 6127.48лв. ведно със законната лихва от 01.06.2008г. до
окончателното изплащане;
сумата от 7630.18лв. ведно със
законната лихва от 01.07.2008г. до окончателното изплащане;
сумата от 7718.11лв. ведно със
законната лихва от 01.08.2008г. до окончателното изплащане;
сумата от 4319.00лв ведно със законната
лихва от 01.09.2008г. до окончателното изплащане.;
сумата от 4112.72лв. ведно със законната
лихва от 01.10.2008г. до окончателното изплащане.
ОСЪДЕН е подсъдимия да заплати в
полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Пазарджик сторените по делото
разноски в размер на 289 лв., а по сметка на ПРС разноски в размер на 500.02
лв., както и ДТ върху размера на уважения граждански иск в размер на 2042.56
лв.
С допълнително определение по
реда на чл.306 от НПК съдът е осъдил подсъдимият да заплати и сторените
разноски от гражданския ищец за адвокатски хонорар в размера на 4000лв.
По въззивна жалба
на подъдимия против така постановената присъда и определение е било
образувано ВНОХД 157/12г на ОС Пазарджик,който с Решение №161 от 06.11.12г е потвърдил
присъда №35/06.02.2012г.
постановено по НОХД №1696/10г.по описа на
Пазарджишки районен съд,както и определението от 08.03.2012г. постановено по същото дело.
С Решение №238 от
23.04.13г на ВКС по н.д.503/13г по реда на възобновяването е отменено Решение
№161 от 06.11.12г по ВНОХД 157/12г на ОС Пазарджик и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на същият съд.
Във възивната
жалба са наведени оплаквания за нейната
неправилност ,необоснованост и незаконосъобразност,че е постановена в нарушение
на материалният и процесуален закон,че
наложеното наказание е явно несправедливо Направено е искане за отмяна на присъдата и признаване
на подсъдимия за невиновен по внесеното обвинение, както и за отхвърляне на
гражданския иск, предявен от „Б.Г.Ф.” ЕООД,алтернативно за изменение,като се приложи разпоредбата
на чл.66 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият
лично,и чрез защитникът си поддържа жалбата със заявеното в нея искане.
Представител
на Окръжна прокуратура не подкрепя жалбата,против
уважаването й е.
Гражданският ищец
по делото ,чрез повереникът си застъпва ,че присъдата е правилна и законосъобразна.
Настоящата инстанция приема
следната фактическа обстановка:
През лятото на 2005 година
подс.Е.Г. направил предложение на св.А.Б. да регистрират съвместно търговско
дружество, което да развива дейност като кредитна институция, посредством
раздаването на бързи кредити основно на физически лица. Св.Б. познавал
подсъдимият още докато последният бил действащ банков служител и останал с
добри впечатления от неговата работа. По този повод той приел предложението му
още повече, че в онзи момент имало пазарна ниша за развитие на такъв вид
дейност. Във връзка с това двамата регистрирали „Б.Г.Ф.” ООД със седалище в
гр.Пловдив. Св. А.Б. освен съдружник бил и управител на дружеството, като
притежавал 60 дружествени дяла, а подсъдимият 40 дружествени дяла от капитала.
Дружеството имало за основен предмет на дейност предоставяне и управление на
кредити за подобряване на недвижими имоти на физически лица и представлявало
финансова институция, съобразно изискванията на чл.3 от ЗКИ. Капиталът на
дружеството и основните финансови средства, с които то започнало да развива
дейност били предоставени
от друго търговско дружество на
св.Б. ***, чрез отпускане на междуфирмен заем. Практически подс.Г.
станал съдружник, но без реално
да е предоставял средства за
формиране на капитала на дружеството, а св.Батклиев се
съгласил на това именно, защото разчитал на познанията и опита на първия в
областта на банковата дейност и финансите.
С трудов договор от
20.12.2006г. подс.Е.Г. бил назначен на длъжност „Ръководител направление
кредитиране” в дружеството „Б.Г.Ф.” ООД, като практически поел изцяло
оперативното управление на дейността на дружеството. За тази
заемана от него длъжност не била съставена длъжностна
характеристика, но с цел осъществяване на дружествената дейност св.Б. в
качеството си на управител дал на подс.Г. пълномощно. Такова пълномощно се издавало
всяка календарна година, като в том І на стр.84 от материалите по делото се
намира пълномощно рег.№ 349/30.01.2008г., т.е. валидното за 2008 година и
инкриминирания период. По силата на
трудовия договор и дадените пълномощия
подс.Г. имал пълното право да преговаря от името на
дружеството, като одобрява искания за отпускане
на кредити; сключва сделки за кредити, които не надхвърлят 3000 лева; да
се разпорежда с банковите сметки на дружеството, като получава
суми за предоставяне на клиенти по отпуснати кредити
и т.н.
Във връзка с правилното осъществяване на
дружествената дейност и вътрешен контрол относно документооборота и отчетността
на движението на паричните потоци в дружеството „Б.Г.Ф.” ООД гр.Пловдив – офис
Пазарджик св.Б. издал заповед №
01/18.12.2006год. /Виж том І, стр.80 от делото и стр.272 в съд.фаза/. Тази
заповед била издадена във връзка
с постъпил доклад от текуща одиторска проверка по финансови отчети за
счетоводната 2006г. и констатираните пропуски и неточности при организацията и
осчетоводяване на стопанските операции. Със заповедта се нареждало счетоводните
отчитания да се извършват съгласно ЗСчет. и счетоводните стандарти;
разплащанията по кредити да става изключително по банков път, като се намали до
минимум тегленето на големи суми в брой за изплащането на кредити по магазини;
да се спазват стриктно финансовата дисциплина при отпускането и
осчетоводяването на финансови средства; да се въведат първични счетоводни
документи, които да се номерират и завеждат в нарочни регистри; задължително да
се води касова книга и т.н. Отговорен за изпълнението на заповедта бил подс.Е.Г.,
който получил лично въпросната заповед на 19.12.2006 год. и отразил това със
саморъчен запис в долния десен ъгъл. На следващият ден подс.Е.Г. бил назначен с горепосочения трудов договор,
като очевидно до този момент осъществявал дейността си в дружеството без да е в
трудови правоотношения.
Дружеството разполагало с
офис в град Пазарджик, находящ се на бул.”Гурко” № 6, ет.1, офис №2 и ет.4,
офис №21, както и офис в гр.Хасково. Основно дейността си обаче дружеството
извършвало чрез офиса в гр.Пазарджик, който се ръководел от подс.Г..
През лятото на 2008 година
св.Б. установил, че кредитната дейност на дружеството не била така активна и
печеливша, както през миналите години, а също и, че дружеството спряло да
обслужва заема си към „Н.Л.” ООД. Той споделил за това на св.Е. К.-П.,
предоставяща правни услуги на неговите фирми. Св.К.-П. първоначално направила
проверка в базата
данни на Търговския
регистър и установила, че подс.Г. бил станал управител и съдружник в друго търговско
дружество- „К.” ООД, което развивало основно на територията на
гр.Пазарджик същата по вид дейност като
„Б.Г.Ф.” и в този смисъл било конкурентно.
Тя споделила това на св.Б. и той незабавно поискал да се извърши
финансова проверка.
Със заповед №
261/09.09.2008г. св.А.Б. наредил
извършване на пълна финансова проверка на дейността на дружеството в гр.
Пазарджик, при която да се извърши инвентаризация на ДМА, проверка на касата и
разчетните взаимоотношения. Била опредЕ. комисия в състав: подсъдимия, св.Е. К.-П. и св.Р.С.
– служител в дружеството, като проверката следвало да се извърши в присъствието
на одитора на дружеството-св.Н.Л.
В изпълнение на заповедта,
около 14.00 часа на 09.09.2008г. св.К.-П. и св.Л пристигнали в офиса на
дружеството в гр.Пазарджик, където заварили само св.С.. Потърсили подс.Г., за
да му връчат заповедта за проверката, като поискали да им се представи касовата
книга, заповедната книга и дневник за входяща и изходяща кореспонденция. Св.С.
отговорил, че дружеството не разполагало с касова книга, а заповедни
книги-изходяща и входяща се водят в общ дневник, който им представил.
Свидетелката К.-П. се обадила на подсъдимия по телефона като му обяснила, че
трябва да бъде извършена финансова проверка на дружеството. Той отговорил, че
не може да дойде в офиса, т.к. имал ангажименти. Свидетелката уведомила за това
по телефона св.Б., който разпоредил в офисите да се сменят патронниците на
вратите и кодовете на охранителната система на „Радио сот”. Св.К.-П. отново се обадила по телефона на
подс.Г. и той около 15.00 часа пристигнал в офиса. Свидетелката К.-П. попитала
подсъдимия защо в дружеството не се води заповедна книга и защо цялата
кореспонденция – входяща и изходяща поща, както и всички заповеди се описват в
един общ журнал, а последният отговорил, че по този начин му било по-удобно.
Като цяло бил нервен и невъздържан.
Заявявал на К.-П. и Л., че те не
са никои, за да го проверяват, както и че ще има отношения само с
Батклиев. След като му била показана
заповедта за проверката на св.Б., подс.Г. попълнил и подписал въпросен лист и
декларация, в които отразил, че в касата на дружеството не се намират чужди
парични средства и документи на отговорно пазене, че не са предадени на
отговорно пазене парични средства и документи на „Б.Г.Ф.” ООД на трети лица и
че предава всички неосчетоводени
финансови документи на
проверяващите. Докато двете свидетелки
разговаряли с подсъдимия те забелязали договори за отпускането на кредити на
физически лица, но от името на „К.” ООД. Св.К.-П. не споделила с подсъдимия, че
знае за съдружието му в това конкурентно дружество, но го попитала какви са
тези договори. Той обяснил, че има свои лични вещи и документи, които ще
изнесе. Св.Л. категорично се противопоставила
да бъдат изнасяни
каквито и да е вещи, докато всичко не бъде описано. Това още повече подразнило
подсъдимия, който дори в един момент я
репликирал със заплахата, че ще я изхвърли през прозореца. Въпреки
противопоставянето подс.Г. изнесъл в присъствие на свидетелките някакви документи и компютър, за който заявил,
че бил на съпругата му, като ги заключил
в друг съседен офис, но стопанисван от друг субект. Св.Л. поискал от подсъдимия
да й предостави касовата книга, но той
заявил, че няма такава. След това, по настояване на св.Л., подс.Г. направил
разпечатка на сметка 501 от програмен продукт “Делта”, т.е. разпечатка от
т.нар. аналитичен регистър, за да видят какви трябва да са наличностите в
касата.
На
въпроса къде се намира касата, в която се съхранявали паричните средства на
фирмата и дали това е единствената каса,
подс.Г. отговорил, че тя е единствената, след което показал самата каса. Свидетелките установили
на място, включително и от заявеното от св. С., че освен подс.Г., друг служител на фирмата нямал достъп до
касата. Тя се отваряла с електронен код, който знаел само подсъдимият. След
като подс. Г. отворил касата на дружеството, комисията открила в нея
документи, вещи – няколко болта и сумата
от 2 лв. на монети. Сред документите били и такива, подготвени за внасяне в
Търговския регистър с цел регистрация на еднолично дружество с ограничена
отговорност от подс.Г., което също щяло да извършва конкурентна дейност. Св.К.-П.
успяла да види само, че наименованието му е „СК Ф.” ЕООД.
Въз основа на
направената разпечатка от аналитичния
регистър на сметка 501 се установило, че към 14.08.2008г. в касата на
дружеството трябвало да има 47 033.03 лева, тъй като след тази дата не било
извършвано осчетоводяване на нито един финансов документ. След като
поискали обяснение от подс.Г. за
драстичната разлика в касовата наличност същият заявил на двете свидетелки, че
това не било тяхна работа. Извадил пачка с пари като отброил 800 лева и ги
предал на св.К.-П. в качеството й на председател на комисията, заявявайки, че
това е касовата наличност. След това казал
на комисията, че има личен ангажимент и отказва да участва по-нататък в
проверката, както и че ще говори само и единствено с Б.. Свидетелката К.-П. информирала в телефонен
разговор св.Б. за развилите се до момента събития и за поведението на подс.Г.,
като му препоръчала той да вземе лично участие в работата на
комисията. Св.Б. се съгласил и
разпоредил да бъдат сменени
патроните на бравите на двата офиса, както и кодовете за достъп на
охранителната система на „Радио сот”. Този факт станал известен и на подс.Г., т.к. разговорът се провеждал в
негово присъствие. Около 16.00 часа подс.Г. си тръгнал, а останалите членове на
комисията изпълнили разпореждането на Б., оформили протокол №1/09.09.2008г. за работата на
комисията и се уточнили за работата на следващия ден, след което запечатали вратите на двата офиса.
На 10.09.2008г. около 08.30 часа, св.С. бил пред
сградата, където се намирали офисите на дружеството. Там забелязал спряла кола на „Радио сот” до която
служител на фирмата разговарял по телефона и обяснявал, че някакво лице се било
легитимирало като лице за контакти във връзка със задействал се сигнал за
аларма в офис в същата сграда. С.
веднага се обадил по телефона на председателя на комисията св.К.-П. и я
уведомил за случилото се. Тя го помолила да отиде в кантората й и да изчакат
заедно св.Б.. След пристигането на последния
всички заедно отишли в офис №2. Констатирали, че в него не било влизано,
тъй като лепенките не били нарушени.
След това се качили на четвъртия етаж, където констатирали, че не могат да
влязат в офис 21, защото патронникът на вратата бил наново подменен, след подмяната му предишния ден и
лепенките на вратата липсвали. Свидетелката К.-П. се обадила на
управителя на „Радио сот” и го помолила да дойдат със служителите, които били
присъствали на подмяната на кода за достъп предишния ден, както и със
служителя, който реагирал на сигнала за задействаната аларма сутринта. След
разговор с представителите на охранителната фирма било установено, че в 08.22 часа подс.Г. бил
нарушил целостта на лентите с които бил запечатан офис №21, бил подменил ключа
с помощта на професионален ключар и след като влязъл в офиса, се била
задействала алармата на СОТ-а.
При пристигането на
охранителите подс.Г. бил заявил, че от 6
месеца не бил ползвал офиса и не си спомнял кода на СОТ, а тъй като ключалката
заяждала и се била развалила, той я разбил. Тъй като подс.Г. фигурирал
като лице за контакт в договора с „Радио
сот”, охранителите си тръгнали.
След тези събития св.Б. издал заповед № 261-І/10.09.2008г., с която
допълнил състава на комисията, която следвало да продължи работа. Тъй като
подс.Г. не бил дошъл на работа, св.Б. му позвънил по телефона и едва тогава
горният пристигнал. Връчена му била заповед № 262/10.09.2008г., с която било
поискано да даде писмени обяснения. След получения незадоволителен отговор от
негова страна, със заповед № 263/10.09.2008г., на подс.Г. било наложено
дисциплинарно наказание–уволнение. В отговор на това подс.Г. заявил, че не желае да присъства на
продължаващата проверка и понеже е дисциплинарно уволнен пожелал да си
тръгне. Свидетелят Б. се възпротивил, тъй като подс.Г. не бил предоставил на
комисията кодовете за достъп до компютърните конфигурации за осчетоводяване на
кредитите, а и електронния код за отваряне на касата, но така или иначе той си
заминал.
В хода на продължилата финансова проверка било
установено грубо нарушение на финансовата дисциплина в дружеството и
злоупотреба с неговото имущество. Тогава била констатирана липса в касата на дружеството в размер на 50
548,45 лева за периода до 10.09.2008г. Липсвала заповедна книга в дружеството,
журнал „входяща и изходяща поща” бил оформен като един, ненавременно били
осчетоводявани финансови документи.С оглед на това св.Б. отнел пълномощията на
подс.Г. и предупредил банка “ДСК” клон Пазарджик, че последният вече няма
правомощия да работи със средства от банковата сметка на дружеството. След като
св.Б. предупредил подс.Г., че трябва да върне липсващите пари, последният
поискал свикване на Общо събрание, на което дружеството да раздаде
дивиденти. На 02.10.2008г. в гр.Пловдив
било проведено ОС, на което било взето решение да не се раздават дивиденти, подс.Г.
бил изключен като съдружник, а дружеството било преобразувано в еднолично
дружество с ограничена отговорност, с едноличен собственик и управител св.А.Б..
По повод гореописаното св.Б. *** и било отпочнато настоящото наказателно производство.Заключението на
съдебно-икономическата експертиза /СИЕ/ на вещото лице Л. Ц. /том І, лист 114-118/ сочи че лицето, което е следвало да осъществява вътрешен
контрол относно документооборота и отчетността за движението на паричните
потоци в дружеството „Б.Г.Ф.” ООД гр.Пловдив – офис Пазарджик за инкриминирания
период е подс.Е.Г.. Съгласно аналитичен регистър на дружеството на сметка 501 „Каса в лева”
към 08.08.2008г. в касата е следвало да има налични 47 033.03 лева, а в
регистъра са били осчетоводени всички приходи и разходи до тази дата. След 08.08.2008г. са били издавани ПКО и РКО,
които не с били осчетоводени. След като е взел предвид и касовите документи
издадени за периода до 10.09.2008г. вещото лице е заключило, че липсата в
касата на дружеството към тази дата възлиза на сумата от 50 548.45 лева. В
съдебно заседание пред
РС вещото лице Ц. поддържало
заключението си като пояснява, че при извършване на изчисленията за касовата
наличност, съответно липса, през инкриминирания период е ползвал данните от
аналитичен регистър на дружеството на
сметка 501 и протоколите, изготвен по повод на проверките от 09 и 10.09.2008
годна, но не е преглеждал всички първични счетоводни документи ПКО и РКО,
намиращи се в делото.
В съдебната фаза на процеса от РС е назначена повторна съдебно-икономическата експертиза изготеван от вещото лице Д.Б., оформено като основно
заключение /лист 223-230/ и допълнение към него /лист 246-250/. От това
заключение се установява, че
осъществявания документооборот в дружеството отнасящ се за периода
01.01.2008г. до 12.09.2008г. не е надлежно регламентиран съгласно разпоредбите
на ЗСч. В дружеството са изготвяни първични счетоводни документи, които
независимо от обстоятелството, че не съдържат всички изискуеми от ЗСч.
реквизити могат да бъдат приети като носители на достоверна информация, т.к. са
налице допълнителни служебни документи, които удостоверяват липсващата такава.
Вторичен счетоводен документ – касова книга не е представена. Сумата на констатираната
липса в касата на дружеството за инкриминирания период е в общ размер на
51 064.01 лева.
Вещото лице подробно и
хронологично е посочило размера на формираните липси помесечно, за което е
изготвена и подробна справка - приложение №2, което е неразделна част от
заключението и което не следва да се преповтаря. Вещото лице е посочило, че е базирал
изчисленията си изцяло въз основа на приетите като писмени доказателства
в оригинал ПКО и РКО и описите към тях, находящи се в осем отделни папки.
Вещото
лице е посочило, че формирането на липсата е станало в
резултата на събрани, но не внесени в разплащателната сметка на дружеството
суми, разбира се след заплащането на съответните текущи разходи, което е
ставало ежемесечно в инкриминирания период по начина и в стойностите така,
както е илюстрирано в приложение-справка №2, неразделна част от заключението.
В допълнителното заключение ,изготвено от
в.л. Б. ,допуснато от настоящия състав ,се установи за пореден път, че след
като се провери и банковите операции и размера на
отпуснатите кредити и изплатените разходи остава липса в касата на „Б.Г.Ф.” ООД към дата
10.09.2008г в размера на
50 486,61лв. Това е сума която би следвало да се намира в касата на
дружеството тъй като е от парични средства внесени в брой.Началното салдо на
счетоводна сметка №501“каса“ на дата 01.01.08г. е било 6 004,95лв.,а към
дата 09.09.08г. е 51 903,61лв.по силата на изследваните първични
счетоводни документи.
В изпълнение на указанията на ВКС от
настоящата инстанция се изясни на какво се дължи разликата между двете суми, които
експертът е заключил, че са липсата към 10.09.2008г.В пореведият му разпит в с.з. на 16.07.13г в.л. изяснява че ,разликата
която се получава се дължи на допусната от него техническа грешка ,която в хода
на обжалването пред ОС той я поправил.Като причина за това изтъква множеството
неграмотно сътавени р.к.о.,поради което се наложило с лупа да ги
разчита.Крайната сума е тази ,която е посочил в заключението пред ОС.Експертът
е категоричен,че липсата в касата на
„Б.Г.Ф.” ООД към дата 10.09.2008г е в размера на 50 486,61лв.
Тази фактическа обстановка
настоящата инстанция възприе въз основа на показанията на свидетелите Г.Т., Б.П.-В., А.Б., Е. К.-П., Н. Л., Р.С., В.С.,
И.Т., А.Н. и К.С., а също от заключението на СИЕ на вещото лице Л.Ц.
заключението на СИЕ на вещото лице Д.Б.,
писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал от РС по делото по реда на чл.283 от НПК,както и от събраните писмени
доказателства от настоящата инстанция 10 договори за предоставяне на кредит/л.24-40ВНОХД239/13г/и
договор за заем на л.26 от ВНОХ157/12г..
Неоснователно е да се
твърди,че на подсъдимият не били поверени парични средства предмет на
обвинението.Напротив такива са му били поверени и това е безспорно установено
от събраните по делото писмени доказателства/ПКО и РКО/ изготвените експертизи
и разпитаните свидетели.
От
показанията на на св.Р.С., се установява,че вноските по
кредитите през 2008г. са започнали да се приемат в брой в офиса на
фирмата.Предварително подсъдимият подписвал ПКО празни бланки.След като се
внесе сумата се попълва ПКО от служителя.Вечер се предават сумите на подсъдимия
и той полага втори подпис,че е приел парите.Това е видно и от приложените
оригинали на ПКО по делото.Свидетелят е категоричен,че не е имал право той или
който и да било да съставя РКО и да разходва суми.Това право е притежавал само
и единствено Г..Св е
установил,че именно със
съгласието на Г. клиентите са започнали да погасяват кредитите си на каса ,а не
по банков път/стр.85 от съдебното производство/.Свидетелят установява,че когато
са постъпвали пари в офиса на каса той е работил сам там заедно с Г. и не е
имало други лица.Свидетелката Славенова установява,че и когато тя е ходила да
тегли или внася пари в банката това е ставало след обаждане на Г. там и
документите ги е попълвал и подписвал само и единствено той.В същата насока са
и показанията на св.И.Т..От показанията на тези свидетели е видно,че при всички
случаи са издавани надлежните документи от подсъдимия и са оформяни съгласно
изискването на закона.
Защитата
твърди,че некоректно воденото счетоводство не е самостоятелно основание за
търсене на наказателна отговорност.Липсата на сумата не е основание да се
приеме,че е присвоена от Г..Тези доводи на защитата са неоснователни.
Да,
липсват преки доказателства сочещи,че Г. се е обогатил с посочената сума.Факт е
обаче,че той е приел тази сума и е следвало да я осчетоводи и тя да е налична в
касата на дружеството.Когато на 09.09.08г. е приканен да отвори касата в нея е
имало 2 лв. и болтове.При изваждането на аналитичната сметка Г. е извадил от
портфейла си 800лв. и ги е „хвърлил „ на проверяващите като е казал, че това са
парите.В последствие цялостното му поведение, влизане в офиса след като е
запечатан, намирането на документи за регистрация на конкурентно дружество и
др. сочат,че подсъдимият умишлено не е отчитал сумите в касата на дружеството и
е искал да отпочне дейност в друга конкурентна фирма.Всичко това е изложено и
обсъдено от решаващия съд и не е необходимо да бъде преповтаряно от настоящия
състав.
Според защитата /л.81 от
въззивното дело157/12г липсата от 50 000 лева се дължала на това, че според св.
Б. /съдружник и управител на „Б.Г.Ф.” ООД, в което съдружник е бил и
подсъдимият Г./ неговото дружество „Н.Л.” е отпуснало кредит от 250 000 лева на
„Б.Г.Ф.”, а договорът на л.26 от ВНОХ157/12г..
представен от защита за този кредит сочи сума от 200 000 лева. ,поради което именно разликата между двете суми от 50 000
лева, предмет на обвинението, представлява върнат заем от едното дружество на
другото.То тези
доводи също са неоснователни.
За изясняване на обстоятелствата по делото и в изпълнение на указанията на ВКС
бе извършен разпит от настоящата инстанция
на разпитаният пред първата такава св.Батаквиев,който сочи че дейността на предстаяляваното от
подсъдимият дружество е било финасирано и от други дружества на Б.,чрез
предоставяне на суми за заем по още 10 договора за посочените в тях суми,които
възлизат на 380 000лва/л.24-40ВНОХД239/13г/.Според Б. тези кредити не са върнати,тъй
като се дължат още 250 000лева.
В мотивите към присъдата
съдът е направил ясен и пълен анализ на обясненията на подсъдимия и е дал
отговор ,защо не ги кредитира.На стр.12 и 13 от мотивите съдът е описал
обясненията на подсъдимия и тяхната ескалация.Именно като се е позовал на
вътрешните противоречия в тези обяснения съдът е кредитирал показанията на св.С.
.Този свидетел е разпитван няколкократно ,включително и от настоящия състав и
неговите показания са непротиворечиви и в унисон със събраните по делото
експертизи.Следва да се отбележи,че свидетелят е напълно незаинтересован от
изхода на делото.Той е останал да работи в дружеството малко след уволнението
на подсъдимия и е напуснал.Тоест св.С. не е ангажиран по какъвто и да е начин с
ощетеното ЮЛ.
В мотивите на
присъдата подробно е посочено как подсъдимия е придобил качеството на длъжностно лице съгласно чл.
93 т.1 б. Б от НК и е станал годен субект на престъпление по чл. 201 от НК,
респ. чл.202.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка настоящата инстанция ,като
първата такава счита, че подс.Е.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на състава по чл.202 ал.2, т.1 във вр. с чл.201 и с чл.26
ал.1 от НК ,тъй като през периода от месец януари 2008 година до
месец септември 2008г. в гр.Пазарджик при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на
длъжностно лице, ръководител
„Направление кредитиране” в „БГ Ф.” ООД-гр.Пловдив е присвоил чужди пари в
големи размери, а именно сумата от 50 486,61лв. /а не както е приел
РС 51 064.01лв. /собственост на
дружеството, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява.
В този смисъл и в тази част присъдата следва да бъде изменена и
подсъдимия бъде признат за невиновен по обвинението в присвояване за разликата
от 50 486,61лв. до 51 064.01лв
явяваща се в размер на 577,40лева .
От субективна страна подс.Г. е
действал при пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
обществено опасни последици и е искал настъпването им.
Относно вида и размера на наказанието:
Първоинстанционния съд е отчел
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимият
обстоятелства,.
Съдът е наложил наказание ,което е
в рамките на закона при съществен превес на смекчаващите вината
обстоятелства.Не основателни са доводите на защитата,че в мотивите съдът бил
отчел размера на наказанието като е взел в предвид като отегчаващо вината
обстоятелство присвоената сума като размер.Съдът е посочил,че сумата е в размер
определящ квалификацията „особено големи размери“,а е признал подсъдимия за
виновен за „големи размери“.Именно това е изложил в мотивите си съдът, като е
отчел горницата от големи до особено големи размери, като отегчаващи вината
обстоятелство.Тази преценка на съда е законосъобразна и напълно правилна.
При
определяне на наказанието не се намериха неотчетени от съда смекчаващи вината
обстоятелства.Семейното положение и факта,че Г. има малки деца не може да
промени изводите на РС-Пазарджик при определяне на наложеното наказание.Следва
да се отбележи,че при минимално предвиденото наказание лишаване от свобода, за
това престъпление от 3 години, съдът е определи 4 години лишаване от
свобода.Тоест, смекчаващите вината обстоятелствата са взети в предвид и
намаляването на наказанието под определения размер не би постигнало целите
визирани в чл.36 от НК да се превъзпита дееца и обществото.
Обстоятелството,че
от настоящата състав се приема,че подсъдимият е присвоил 577,40лева по малко,по никакъв начин не може да се отрази на
степента на неговата вина.
На
възраженията на защитата срещу размера на наложеното наказание въззивната
инстанция отговаря, че по-нисък би бил израз на необоснована снизходителност
към подсъдимия, а по-висок –поради липса на протест - лишена от законово
основание репресия.
Настоящата инстанция намира,че присъдата е неправилна в гражданската й
част и следва да бъде изменена..
Следва да вземе предвид, че е налице обвинение за продължавано
престъпление по чл. 202 ал.2 вр. ал.1 от НК, осъществено чрез няколко отделни
деяния. Независимо от броя на деянията, престъплението е едно единно и то се
явява довършено с последното деяние. Следователно лихва върху главницата по
гражданския иск за имуществени вреди се дължи от довършване на престъплението,
а не от датата на всяко отделно деяние, включено в продължаваното престъпление,
както е постановил първоинстанционния съд.
Поради това и подсъдимия се осъди да заплати на „Б.Г.Ф.“ООД
представлявано от А.Н.Б. сумата от 50 486,61лв представляваща обезщетение за причинените с
престъплението имуществени вреди,
ведно със
законната лихва от 01.10.2008г . до окончателното изплащане,като отхвърля
гаржаднаския иск за разликата до 51.064,01лв.,явяваща се от 577,40лева
Съдът е присъдил дължима ДТ от 2042.56 лв
върху
уважения размер на гражданският иск от 51.064,01лв.Тя следва да бъде намалена с 23,09лева/4% върху разликата от 577,40лева.Или
дължимата ДТ става 2019,47лева.
При разглеждане и решаването на делото от първоинстанционния съд не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на
присъдата на това основание.
Присъдата е законосъобразна в частта, относно осъждането на
подсъдимия да заплати сторените по
делото съдебно деловодни разноски в хода на ДП и пред първоинстанционния
съд,като в негова тежест, следва да се присъдят направените в тази инстанция
разноски в размер на 30лв за експертиза.
Констатира се, че определението на съда е правилно относно размера на
присъденото адвокатско възнаграждение.Съгласно ЗА са предвидени минимални
прагове,но не и максимални такива.Делото е с фактическа сложност,проведени са
множество съдебни заседания и платения хонорар е съобразен с тежестта на
обвинението
Воден от горното и на основание чл.337,ал.1,т.2 и ал.3 от НПК и чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда №35/06.02.2012г. постановена по НОХД
№1696/10г.по описа на Пазарджишки районен съд
,в частта,с която е признат подсъдимия Е.Д.Г. за виновен в извършено от
него престъпление по чл.202 ал.2 т.1 във
връзка с чл.201 от НК,,като го ОПРАВДАВА по обвинението в присвояване на пари за
разликата от 50 486,61лв. до 51 064.01лв явяваща се в размер на
577,40лева
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата наказателно правна
част.
ИЗМЕНЯВА присъдата в
гражданскоправната й част,като осъжда
подсъдимия Е.Д.Г. да заплати на „Б.Г.Ф.“ООД представлявано от А.Н.Б.
сумата от 50 486,61лв представляваща обезщетение за
причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 01.10.2008г . до окончателното изплащане,като отхвърля гражданския
иск за разликата до 51.064,01лв.,явяваща се от 577,40лева
Намалява размера на дължимата ДТ от 2042.56 лв на 2019,47лева
ОСЪЖДА подс. Е.Д.Г. да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд
сторените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски-в размер на 30
лева – за експертиза.
ПОТВЪРЖДАВА определението от 08.03.2012г. постановено по НОХД №
1696/2010г. по описа на Пазарджишки районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: