РЕШЕНИЕ
№ 2801
гр. Варна, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20223110104355 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Ж. Т. Т. срещу
ответника Н. Е. Т. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер
на 20000,00 лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 16.09.2014г. в
гр.Варна, с падеж на 16.09.2016г., с нотариална заверка на подписа рег. №11384/16.09.2014г.
на Нотариус Роза Кожухарова с рег.№212, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 4884/25.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№
9055/2019 г. по описа на Районен съдгр.Варна – 11 състав.
Твърди се от ищеца, че Н. ЕМ. Т. е издала в негова полза запис на заповед, с който се
е задължила неотменимо и безусловно, без протест и разноски, без никакви възражения и
без такси и удръжки от какъвто и да било характер, да плати на ищеца сумата в размер на
20000 лева. Падежът на паричното задължение е настъпил на 16.09.2016г., но плащане не е
последвало от издателя и платец по записа на заповед. С оглед на изложеното моли съда да
постанови съдебно решение, с което да уважи предявения иск, както и да се присъдят
направените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
претенция, като моли за нейното уважаване.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Н. Е. Т., не е депозирала отговор на
исковата молба. В депозираното по ч.гр.д.№ 9055/2019г. по описа на Районен съд - Варна
1
възражение, ответницата излага, че е заплатила сумата по издадения запис на заповед преди
издаване на заповедта по чл.417 от ГПК. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност.
В съдебно заседание ответната страна заявява, че е платила сумата по записа на
заповед през 2015г., когато е оставила магазина на съпруга си. Моли за отхвърляне на
иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед № 4884 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 25.06.2019г., ВРС, 11-ти състав по ч.гр.д. № 9055/2019г., е разпоредил
длъжникът Н. ЕМ. Т. да заплати на кредитора Ж. Т. Т. сумата от 20 000 лева, дължима по
запис на заповед, издаден на 16.09.2014г., в гр. В., с падеж 16.09.2016г., с нотариална
заверка на подписа рег. № 11384/16.09.2014г. на нотариус Роза Кожухарова, рег. № 212,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
11.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението. В срока по чл. 414 ГПК,
длъжникът Н. Е. Т. е възразил срещу издадената заповед за изпълнение.
Приет като доказателство по делото е записът на заповед, издаден на 16.09.2014г. от
Н. Е. Т., която се е задължил на падеж 16.09.2016г. да заплати на Ж. Т. Т. сумата от 20 000
лева. За място на плащане е посочено *****.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д.
№ 9055/2019г., по описа на ВРС, 11-ти състав, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която от длъжника в срок е
подадено възражение. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен
срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за
ищеца.
Предмет на предявения иск е установяването със сила на пресъдено нещо на
вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Последната, видно, е
обоснована с представен по чл. 417, т. 10 ГПК документ – запис на заповед от 16.09.2014г.,
издадена от ответника, за сумата от 20 000 лева.
Съгласно нормата на чл. 535 ТЗ, записът на заповед следва да съдържа
наименованието запис на заповед в текста на документа на езика, на който е написан,
безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащане, името на
лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, датата и мястото на издаване,
подпис на издателя.
При извършена проверка, съдът констатира, че приложения по делото запис на
заповед, издаден от Н. Е. Т., притежава всички задължителни реквизити, предвидени в
горната разпоредба, което позволява да бъде квалифициран като действителна едностранна
2
абстрактна сделка, пораждаща задължение за издателя да заплати сумата от 20 000 лева. От
представената ценна книга, съдът намира, че падежът на задължението е определен
съобразно чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ на определен ден – „на дата 16.09.2016г, която дата е
настъпила.
Доколкото в производството страните не са въвели твърдения, че процесният запис
на заповед обезпечава определено каузално правоотношение и предвид извода за редовност
от външна страна на ценната книга, задължението по което е станало изискуемо с
настъпване на падежа, съдът приема, че ценната книга материализира изискуемо вземане на
поемателя – ищец. Доказателствената тежест за факта на заплащане на сумата по записа на
заповед е на ответната страна, която, макар изрично дадените в о.с.з. на 01.09.2022г.
указания, не ангажира доказателства за установяване плащането. И доколкото недоказаният
факт е неосъществен факт, следва да се приеме, че ответницата дължи сумата по ценната
книга.
С оглед формирания положителен правен извод, че ищецът има вземане от
ответникацат, то съдът дължи произнасяне по въведеното възражение за погасяване на
менителничното вземане по давност.
Съгласно чл. 531, ал. 1 ТЗ прекият менителничен иск срещу платеца се погасява с
тригодишна давност от падежа, като на основание чл. 538, ал. 1 ТЗ същото правило е
приложимо и по отношение на издателя на записа на заповед. В случая падежът на
задължението е на определен ден – 16.09.2016г., а заявлението по чл. 417 ГПК е депозирано
на 11.06.2019г. За този период обаче съгласно чл. 115, ал. 1, б. „в“ ЗЗД давност не е текла,
доколкото сама ответницата в о.с.з. на 01.09.2022г. заявява, че поемателят по записа на
заповед е неин съпруг (факт, установен от съда и при извършената справка в НБД
„Население“. Следователно възражението за погясаване на менителничното вземане по
давност е неоснователно.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявеният установителен
иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.06.2019г., до
окончателното изплащане на задължението.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да
се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в
размер на 400 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на Ж.Т. сторените в хода на настоящото производство разноски за
държавна такса в размер на 400 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1130 лева,
или общо сумата от 1530 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Ж. Т. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр.***********, срещу Н. ЕМ. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.*********, че ответникът
дължи на Ж. Т. Т., сумата от 20 000 лева (двадедесет хиляди лева), представляваща
задължение по запис на заповед, издаден на 16.09.2014г. в гр.В., с падеж на 16.09.2016г., с
нотариална заверка на подписа рег. №11384/16.09.2014г. на Нотариус Роза Кожухарова с
рег.№212, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 11.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за която
сума е издадена Заповед № 4884/25.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 9055/2019 г. по описа на Районен
съдгр.Варна – 11 състав, на основание чл. 422, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. ЕМ. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.********** от гр. ***********,
да заплати Ж. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.*********, сумата от 400.00 лева
(четиристотин лева), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство, както и сумата от 1530.00 лева (хиляда петстотин и тридесет лева),
представляваща сторените в на настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4