Решение по дело №708/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на К.Д.Й. срещу Заповед с рег. № 351з-632/02.06.2023 г. на Началника на Районно управление /РУ/ – Свиленград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Хасково.

В жалба са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспорвания административен акт. Твърди се, че жалбоподателят поискал възобновяване на производството по издаване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0351-000129/06.08.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково. Към момента на издаването на тази заповед не била готова кръвната проба за наличие на наркотични вещества в кръвта, а същата съставлявала ново писмено доказателство, удостоверяващо факт от действителността, съществувал към момента на издаване на ЗППАМ, а именно – че жалбоподателят не управлявал моторно превозно средство /МПС/ след употреба на наркотични вещества. Поради това, че към момента на констатиране на нарушението не бил известен фактът /липсата на наркотични вещества в кръвта на водача/, то било налице основание за възобновяване и отмяна на ЗППАМ, издадена в противоречие на чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспорената заповед и да се върне преписката за ново произнасяне от органа, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът - Началник на РУ – Свиленград при ОД на МВР - Хасково, не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със ЗППАМ № 22-0351-000129/06.08.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково, е наложена на К.Й. ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 180 дни, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП.

В мотивите на заповедта е посочено на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № GA623023/06.08.2022 г. за това, че на 05.08.2022 г., около 22:25 часа, в гр. Свиленград по ул. „***“ е управлявал собствения си л. а. „БМВ“ с peг. №******и е бил изпробван за НУФ с техническо средство DRAGER DRUG TEST 5000 № ARLJ-0022, като уредът е отчел амфетамин. Посочено е още, че водачът не е бил съгласен с показанията на апарата и му е била взета кръвна проба в ЦСМП Свиленград. Прието е, че същият виновно е нарушил чл. 5, ал. 3 ЗДвП.

Видно от разписката в самата ЗППАМ, препис от нея е връчен на лицето срещу подпис на 16.01.2023 г., като по делото не се спори, а и не се установява тя да е била обжалвана, поради което следва да се приеме, че е влязла в сила на 31.01.2023 г.

По делото са приети като писмени доказателства гореописания АУАН, талон за изследване и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 06.08.2023 г., от които е видно, че К.Й. *** и е дал кръв за изследване, както и мотивирана резолюция № 22-0351-М000065/08.08.2023 г. за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН № GA623023/06.08.2022 г., на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН и образувано бързо производство № 325/2022 г. по описа на РУ Свиленград.

По бързо производство № 325/2022 г. по описа на РУ Свиленград е изготвена от съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза рег. № 9652/18.11.2022 г., според заключението на която в предоставените от К.Й. биологични проби не се установява наличие на наркотични вещества.

С постановление от 06.01.2023 г. на прокурор от РП – Хасково, ТО – Свиленград, е прекратено наказателното производство срещу К.Й. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление.

С молба вх. № 351000-1141/21.02.2023 г. К.Й. е поискал да се възобнови административното производството по издаване на ЗППАМ № 22-0351-000129/06.08.2022 г. на младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково и нейната отмяна.

С Определение № 416/27.04.2023 г. по адм. дело № 298/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково е отменен мълчаливият отказ на Началник РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково по горепосоченото искане, като преписката му е върната за произнасяне по него в 14-дневен срок.

Със Заповед с рег. № 351з-632/02.06.2023 г. Началникът на РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково на основание чл. 103, ал. 4 АПК е възобновил административното производство по издаване на ЗППАМ № 22-0351-000129/06.08.2022 г. на младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково, като е посочил, че към момента на издаването й са били налице данни за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП, което осъществявало състава на престъпление от общ характер – чл. 343б, ал. 3 НК, както и че във връзка с постановлението на наблюдаващия прокурор ЗППАМ е била обезсилена поради отпадане на основанието за издаването й. Посочва се също, че установените нови обстоятелства и писмени доказателства са установени в един последващ период в хода на досъдебното производство, но към момента на констатиране на нарушението – 05.08.2022 г. /погрешно изписана в акта 2023 г./, и издаването на заповедта за прилагане на ПАМ – 06.08.2022 г. /погрешно изписана в акта 2023 г./, същите не са били известни на органа, издал заповедта, и същата е издадена правомерно и законосъобразно. Прието е, че след узнаването на органа, издал заповедта, на новите факти и обстоятелства, действията на същата са били прекратени по административен ред поради отпадане на основанието за издаването й. Предвид това и на основание чл. 99, т. 2 АПК се потвърждава ЗППАМ № 22-0351-000129/06.08.2022 г. на младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково.

Заповедта е връчена лично на адресата й на 13.06.2023 г., видно от представената разписка, а жалбата срещу нея е подадена в съда на 16.06.2023 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, и в тази част, която го засяга неблагоприятно, а именно с която е потвърдена ЗППАМ № 22-0351-000129/06.08.2022 г. на младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по различни от изложените в нея съображения:

Съгласно чл. 99 АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато е налице някое от основанията, посочени в т. 1 до т. 7 от с.з.

Не се спори между страните, а и се установява по делото, че ЗППАМ № 22-0351-000129/06.08.2022 г. на младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково е влязла в сила като неоспорена пред съд и че в срока по чл. 102, ал. 2 АПК от страна в административното производство е направено искане за възобновяването му, мотивирано с открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни /чл. 99, т. 2 АПК/.

Безспорно е и че обжалваният акт е постановен от компетентен административен орган, който е разгледал молбата и е приел за основателно искането за възобновяване на административното производство по издаване на ЗППАМ № 22-0351-000129/06.08.2022 г. на младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково.

Тук е необходимо да се отбележи, че следва да се прави разграничение между разглеждане на искането за възобновяване, при което намира приложение глава Шеста от АПК „Оспорване на административни актове по административен ред“ /чл. 103, ал. 2 АПК/, и приемане на искането като основателно, т.е. да бъде възобновено производството, при което приложение намира глава Пета от АПК „Издаване на административни актове“ /чл. 103, ал. 4 АПК/. Съгласно мотивите на Определение № 6507 от 02.06.2020 г. по адм. д. № 4260/2020 г., VІІ отд. на ВАС, преценката на органа за наличие на обстоятелствата, въз основа на които се допуска възобновяване на приключилото административно производство, по своя характер е акт по преценка на допустимостта на производството. Тогава, когато органът прецени, че не са налице предпоставките на чл. 99 АПК издава нарочен акт, с който отказва възобновяването. Този акт, защото прегражда пътя на търсената възможност за възобновяване на производството, и с оглед на изричната разпоредба на чл. 103, ал. 3 АПК подлежи на съдебен контрол по реда на глава десета, раздел IV „Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт. Тогава, когато органът установи, че е налице предпоставка по смисъла на чл. 99 АПК той може да издаде нарочен акт, с който да възобнови приключилото административно производство, но този акт не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Това е акт, който поставя началото на административното производство. Неговата законосъобразност ще бъде предмет на проверка с крайния административен акт, който органът ще издаде в рамките на възобновеното производство.

Ето защо и тъй като в случая в един акт е обективирана волята на административния орган да възобнови административното производство и да потвърди заповедта, чието производство по издаването й е възобновено, не е налице основание за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебното производство с предмет - заповедта в частта, с която производството е възобновено, вкл. и доколкото с всички изложени в жалбата възражения на практика се мотивира искането заповедта, чието производство е възобновено, да бъде отменена.

Както се посочи по-горе, непосредствено по-горестоящият административен орган може да отмени или измени влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда - чл. 99 АПК. Съгласно чл. 104 АПК издаденият при възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, може да се оспори по реда, установен в този кодекс. В чл. 103, ал. 5 АПК е предвидено, че в случая по чл. 99, т. 5 АПК незаконосъобразният административен акт се отменя. Според чл. 105 АПК отмяната или изменението на административния акт по реда на тази глава не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица.

От тълкуването на тези разпоредби се налага извод, че компетентният орган, след като е възобновил административното производство, извършвайки преценка на новите факти и удостоверяващите ги доказателства, може единствено да отмени или измени влезлия в сила индивидуален административен акт, но не и да го потвърди, както е в конкретния случай. Дори и да се възприеме становището, че производството пред по-горестоящия орган във всичките му фази се провежда по реда на глава Шеста от АПК „Оспорване на административни актове по административен ред“, вкл. и финализирането му със съответния по съдържание акт, то приложение намира нормата на чл. 99 АПК, посочваща резултата от възобновеното производство – да бъде отменен или изменен влезлият в сила индивидуален административен акт, и която норма като специална изключва прилагането на чл. 97 АПК, уреждаща правомощията на непосредствено по-горестоящия орган при произнасянето му по оспорване на индивидуален административен акт по административен ред. Единствената хипотеза, при която след възобновяване административен акт не се отменя, е по т. 5 на чл. 99 АПК. Това е случаят, когато същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи. По силата на чл. 103, ал. 5 АПК тогава незаконосъобразният административен акт се отменя. От двата акта остава само законосъобразният. Във всички останали случаи на възобновяване административният акт се отменя и се издава нов, респ. изменя в съответствие със закона при наличието на условията за това с оглед осъществилите се факти и обстоятелства от значение за случая. Аргумент в тази насока може да се изведе от разпоредбата на чл. 104 АПК - издаденият при възобновяване на производството нов административен акт..., може да се оспори по реда, установен в АПК. Не е налице хипотезата, при която е постановен отказ за издаването на акт, доколкото административното производство, което е възобновено, не е образувано по искане на лицето, спрямо което е издадена заповедта за прилагане на ПАМ. При основателно искане за възобновяване органът прилага разпоредбите, което регламентират издаването на индивидуалните административни актове, а не – тези, което регламентират оспорването по административен ред на вече издадени индивидуални административни актове, в което производство безспорно непосредствено по-горестоящ орган може да отхвърли жалбата.

Отделно от това, в оспорения акт съществува противоречие между фактическите основания, въз основа на които е издаден, и обективираната воля на органа, който го е издал, като остава неизяснен въпросът какви в действителност са мотивите за потвърждаване на заповедта, производството по отношение на която е възобновено.

На следващо място, анализът на чл. 99, т. 2 АПК обосновава извод, че под нови обстоятелства следва да се имат предвид факти от действителността, които са съществували към момента на постановяването на административния акт, но страната не е знаела за тях или ако е знаела, по обективни причини не е била в състояние да се снабди с доказателства за установяването им. Тези факти следва да не са били включени във фактическия материал при издаването на административния акт, но да имат съществено значение спрямо спорното правоотношение, т. е. ако биха били установени към този момент, биха обусловили друг правен резултат. Новите писмени доказателства като основание за възобновяване може да са новооткрити или новосъздадени, но те трябва да се отнасят до факти, които са съществували към момента на издаване на административния акт, и за страната да е било обективно невъзможно да се снабди с тях, въпреки че е положила дължима грижа. Непълнотата на фактическия или доказателствения материал не трябва да се дължи на небрежно поведение на страната по отношение на собствения й интерес. В този смисъл е Определение № 11432 от 11.11.2021 г. по адм. дело № 10222/2021 г., VІІ отд. на ВАС.

Приемайки, че безспорно са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на ЗППАМ № 22-0351-000129/06.08.2022 г. на младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на жалбоподателя К.Й., но които ако са били установени към момента на издаването на акта, биха обусловили друг правен резултат, то Началникът на РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково е следвало да отмени или измени цитираната заповед, но не и да я потвърди. Като е сторил обратното, без да се произнесе, съобразявайки правомощията си при едно допустимо производство по възобновяване, той е действал извън предоставената му от закона компетентност, а това е основание за прогласяване нищожността на издадената от него заповед в частта, с която е потвърдена ЗППАМ. Касае се за порок, който не може да бъде отстранен и за чието наличие съдът следи служебно и го обявява, дори и при липса на искане за това - чл. 168, ал. 2 АПК.

Доколкото производството по възобновяване е инициирано от страна в административното производство, то преписката следва да бъде изпратена на компетентния административен орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените по-горе мотиви относно правомощията, с които разполага в хипотезата на допустимо производство по възобновяване. В тази връзка следва да се посочи и че процесният акт е благоприятен за жалбоподателя в частта, с която се възобновява производството по издаване на ЗППАМ № 22-0351-000129/06.08.2022 г. на младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково, поради което и по отношение на този въпрос органът не дължи ново произнасяне.

С оглед изхода от спора и че жалбоподателят е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, единствено в полза на същия следва да се присъдят такива в общ размер на 1 010,00 лева, от които 10,00 лева за внесена държавна такса и 1 000,00 лева за платено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 16.06.2023 г.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед с рег. № 351з-632/02.06.2023 г. на Началника на Районно управление – Свиленград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково в частта, с която е потвърдена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000129/06.08.2022 г. на младши автоконтрольор в Районно управление – Свиленград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково.

ИЗПРАЩА преписката на Началника на Районно управление – Свиленград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково за ново произнасяне по молба вх. № 351000-1141/21.02.2023 г. на К.Д.Й., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, в 14-дневен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Хасково, да заплати на К.Д.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 1 010,00 /хиляда и десет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: