РЕШЕНИЕ
№ 1539
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502329 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна жалба от „Йеттел България“ ЕАД против Решение №
2036/04.06.2022г., пост. по гр.д.№12869/2021, ПдРС, в частта в която е отхвърлен иска на
жалбоподателя против М. И. К., за установяване, че последната дължи сумата от 326,96лв.,
съставляващи неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ***
от *** г., изменен с Допълнително споразумение № *** от *** г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5160/09.06.2021 г. по
ч.гр.д. № 9391/2021 г. на ПРС.
Жалбоподателят „Йеттел България“ ЕАД поддържа, че решението в обжалваната част
е неправилно и незаконосъобразно. Развива доводи за функцията на неустойката да
обезпечи и гарантира изпълнение на вземането, както и да обезщети евентуалните вреди на
кредитора. Поддържа, че действителността на клаузата следва да се преценява към момента
на сключване на договора с потребителя, като се отчете и постигнатото споразумение с КЗП,
както и че същата клауза не противоречи на добрите нрави. Твърди, че предсрочното
прекратяване на договора е изцяло по вина на потребителя. Поддържа, че страните са имали
свобода на договарянето и потребителят доброволно е подписал клаузата за неустойка.
Условията и размерът й са договорени между страните и тази уговорка не противоречи на
закона и добрите нрави, както и липсват обстоятелства, които да обусловят извод за
1
неравноправни клаузи. Поддържа и че длъжникът е могъл да влияе върху условията на
договора. Сочи, че преференциалните условия на договора са предоставени на потребителя с
оглед добросъвестното изпълнение на задълженията по него и предвид прекратяването
поради неизпълнение по негова вина, води до отпадане на възможността да се ползват
предоставените преференции. По тези съображения счита, че размерът на претендираната
неустойка кореспондира с нейния характер отнапред да обезщети вреди, които не следва да
се доказват. Това разбиране не променя нейната присъща функция обезпечителна,
обезщетителна и санкционна. По отношение на мотивите в решението за неравноправност
на процесната клауза счита, че същата не противоречи на ЗЗП. Счита, че липсва законова
уредба, която запретява уговарянето на неустойки, а само се цели избягване на
несъразмерни тежести върху по-слабата икономически страна. Доколкото липсва легална
дефиниция какво представлява необосновано високото обезщетение, то следва да се
изхожда от волята и на двете страни, които при условията на свободно договаряне са
определили размера на дължимата неустойка. Още повече, че същият е одобрен от КЗП.
Позовава се и на съдебна практика, според която така определения размер на неустойката не
противоречи на добрите нрави. По отношение на довода на съда, че размерът на
неустойката не е съобразен с периода на неизпълнение сочи, че неустоечната клауза е
съобразена с интереса на потребителя, т.к. е ограничена само за времето на неизпълнение,
но не-повече от три месечни абонаментни такси. Позовава се и на ЗЕС, съгл. чл.228, ал.1, т.4
от който, всеки договор за предоставяне на мобилни услуги следва да има договорена
неустойка. Посочва, че предвидимата вреда за дружеството е неосъществената печалба
поради неизпълнението на договора. Поради това и размерът на неустойката е напълно
съизмерим с вредата, като дори последната го надвишава. Поддържа, че договорената
неустойка се състои от два компонента – стойността на три стандартни месечни
абонаментни такси, плюс стойността на отстъпката за предоставено на потребителя
устройство, съответстваща на оставащия срок до края на съответния договор. Тези два
компонента не обуславят извод за наличие на неравноправни клаузи. Отново се позовава на
договорната автономия, липсата на противоречие с добрите нрави и нормите на
добросъвестност. Отделно от това сочи, че клаузите в договора са индивидуално
определени, доколкото потребителят е имал възможност да влияе върху тях.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново такова, с
което уважи иска в цялост. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М. И. К. не е взела становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец
в производството, останал недоволен от отхвърлителната част на решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
2
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Жалбоподателят Йеттел България ЕАД е ищец в производството пред
първоинстанционния съд, сезиран с установителен иск – да се установи в отношенията
между ищеца и ответника К., че последната дължи заплащане на суми, по договори за
мобилни услуги и допълнителни споразумения суми, сред които и договорна неустойка. За
претендираните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
9391/2021, ПдРС. Против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника,
поради което са дадени указания на заявителя, че следва да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок. Установява се правния интерес на ищеца от водене на установителен
иск.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е
допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва в отхърлителнта част.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е приел, че е налице
валидно договорно правоотношение за предоставяне на мобилни услуги и лизинг на
устройства. Приел е, че мобилният доставчик е изпълнявал задълженията си по договора
като е предоставял достъп до мобилната мрежа, но не се установява ползвателят да е
изплащал договорената цена за достъп , уговорена като месечна абонаментна такса. Приел е
и за доказано предоставянето на мобилни устройства срещу заплащане на лизингова цена, за
която също не са събрани доказателства да е платена. По тези съображения е и увежил
посочените два иска. По отношение на договорната неустойка е приел, че същата е
договорена при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя. Такава по
делото се установява. По отношение на размера й е установил, че същата е договорена за
оставащия срок на договора изцяло, като се дължи пълния размер на месечната такса. Приел
е че е без правно значение, че кредиторът претендира само три месечни абонамента, т.к.
неговата претенция не може да повлияе на преценката за действителност на договорната
клауза. Приел е че договорена по такъв начин клаузата за неустойка противоречи на
добрите нрави, т.к. драстично нарушава принципа на справедливостта и излиза извън
присъщите си функции. Поради това е приел, че тази клауза е нищожна на осн. чл.26, ал.1 от
ЗЗД. По тези съображения е и отхвърлил този иск.
Безспорно установено е , че страните са се намирали в договорни отношения във
връзка с предоставянето на достъп до мобилната мрежа чрез съответни телефонни номера,
както и че потребителят е закупил на лизинг мобилно устройство. В договорите за
предоставяне на мобилни услуги е уговорена дължимостта на неустойка в случай на
предсрочно прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, като
размерът на същата е стойността на стандартните за абонаментния план месечни абонаменти
3
за всяка една СИМ карта/номер до края на срока на договора, както и разликата в цената на
предоставеното устройство и цената на устройството без абонамент. В последният договор
по отношение на неустойката е уговорен размер до три пълно месечни абонаментни такси.
На първо място този договор не носи белезите на индивидуално сключен договор с
потребителя, т.к. при доказателствена тежест за мобилния оператор, той не е установил
страните индивидуално да са уговаряли клаузите по него. При това положение договорът
следва да бъде проверен за наличие на неравноправни клаузи съобразно ЗЗП. В случая на
преценка следва да бъде подложена клаузата за неустойка.
Съдът намира, че така договорената клауза за неустойка противоречи на добрите
нрави, излиза извън присъщите на неустойката функции за обезщетяване на вреди, но и
съставлява прекомерна тежест за потребителя и води до промяна на уговорената цена за
продажба на вещта – мобилно устройство. , с което се нарушава чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП. В
ТР № 1/15.06.2010г. , т. д. № 1/2009г., ОСТК, ВКС, т.4 са дадени задължителни указания за
тълкуване, съгласно които на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД е нищожно уговорка за заплащане на
неустойка когато единствената цел, за която е уговорена излиза извън присъщите й функции
–обезпечителна, обезщетителна, санкционна. Тази преценка следва да се направи за всеки
конкретен случай и то към момента на сключване на договора и при съблюдаване и на
примерно изброените критерии: размерът и естеството на задълженията, изпълнението на
които се обезпечава чрез неустойката; налице ли е обезпечение и с други правни способи –
поръчителсдтво, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка / компенсаторна или
мораторна/; степента на неизпълнение на задължението – съществено или незначително;
съотношението между уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. В
процесния случай неустойката е уговорена в размер на разликата между месечния
абонамент и стандартната тарифа за съответния план и то за целия остатък от договора
плюс разликата между стандартната и преференциалната цена на предоставеното
устройство. Казано по друг начин кредиторът се е осигурил със заплащане на :1. Пълни
месечни абонаментни вноски; 2. Три броя вноски; 3. Редовната цена на продаденото
устройство. Тези три компонента на неустойката променят значително уговорения между
страните договор, като реално задължават потребителя да заплаща за неустойка в размер на
три месечни абонамента, но не в първоначално уговорения размер , а в пълен размер, Като
допълнително се включи и разликата в цената на предоставеното устройство. Очевидно е,
че така уговорена неустойката излиза извън присъщите й обезщетителни функции и ще
доведе до неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо тази клауза противоречи на
добрите нрави, т.к. води до явна нееквивалентност на престациите. Чрез нея кредиторът би
получил уговорените месечни абонаментни такси без да предоставя насрещната услуга.
Уговорена по този начин неустоечната клауза е неравноправна съгласно чл.143, ал.1 във
връзка с ал.2, т.5 и т.15 от ЗЗП, т.к. е необосновано висока, доколкото не е съобразена с
размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Последните не следва да се
съизмерват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на
последните е свързано с предоставяне на определени услуги за абоната, които след
4
прекратяването на договора вече няма да бъдат предоставяни и за предоставянето на които
не съществува пречка да бъде сключен договор с друг абонат. При получаването на
неустойката би се заобиколила и нормата на чл.143, ал.2, т.15 от ЗЗП, тъй като потребителят
би бил задължен да изпълни задълженията си по договора, като заплаща абонаментните
такси, без операторът да изпълнява своите, предоставяйки му услугата.
По изложеното съдът намира, че клаузата за неустойка е нищожна, поради което и по
нея не се дължи заплащане на суми. Така предявеният иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен. До същите фактически и равни изводи е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което решението като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски, поради което и такива няма да се
присъждат.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2036/04.06.2022г., пост. по гр.д.№ 12869/2021,ПдРС в
обжалваната му част.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5