Р Е Ш Е Н И Е
№............. ..............2020 година гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански
състав
на 10 март
2020 година
в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛА СПАСОВА
секретар И.З.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
въззивно гражданско
дело № 363 по описа на 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по въззивна жалба на "Агро - 14" ООД и по
въззивна жалба на "Репродуктор по свиневъдство" АД, двете против
Решение №786/05.11.2019 г., постановено по гр.д.№263/2019 г. по описа на ЯРС.
В посоченото решение
първостепенния съд е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Агро 14" ООД, ЕИК ********* с адрес гр.Ямбол, ул."Атанас
Кратунов" №20, представлявано от С.Г.С. против „Репродуктор по
свиневъдство"АД, ЕИК *********, с.Калчево, представлявано от Г. Б. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 5310 лв., представляваща стойността на ползване на недвижими
имоти земеделска земя с площ 59,375 дка без правно основание за стопанската
2017/2018 година, както и за сумата 546,76 лв., представляваща мораторна лихва
върху тази главница.
ОСЪЖДА „Агро
14" ООД, ЕИК ********* с адрес гр.Ямбол, ул."Атанас Кратунов"
№20, представлявано от С.Г.С. да заплати на „Репродуктор по свиневъдство"
АД, ЕИК ********* с.Калчево, представлявано от Г. Б. на основание чл.59 от ЗЗД сумата
1003,20 лв., представляваща стойността на ползваните без основание 20,900 дка
земеделска земя през стопанската 2017/2018 година, ведно със законната лихва,
считано от 13.03.2019 г. до окончателното изплащане, като искът в разликата над
1003,20 лв. до размера на 2919,62 лв., както и по отношение на неоснователно
ползване за стопанските 2015/2016 година, 2016/2017 година и по отношение на
неполучено подпомагане за нахут за стопанската 2017/2018 година, като
неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Агро
14" ООД да заплати на „Репродуктор по свиневъдство" АД направените по
делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер 2043,88 лв.
ОСЪЖДА „Репродуктор
по свиневъдство "АД да заплати на „Агро 14" ООД направените по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер 182,30 лв.
С
въззивната жалба на "Агро -
14" ООД решението на ЯРС се атакува изцяло
с твърдения за неправилност. Сочат се допуснати от първостепенния съд нарушения
на материалния закон и необоснованост. В жалбата са изложени подробни
съображения по същество на направените оплаквания. Твърдят, че неправилно ЯРС,
в нарушение на чл.162 ГПК и константната практика на ВКС, е отхвърлил иска им
поради липса на доказателства, установяващи неговия размер независимо, че приел
доказването му по основание. Иска се отмяна на решението на ЯРС и постановяване
на ново, с което предявеният в производството от "Агро - 14" ООД иск
да бъде уважен. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете
инстанции.
В срока по
чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор по тази жалба от „Репродуктор по свиневъдство" АД,
в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно
за правилност и законосъобразност на атакуваното решение. Изложени са
съображения по същество. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на
сторените разноски пред въззивната инстанция.
Против
първоинстанционното решение е депозирана и въззивна
жалба от „Репродуктор
по свиневъдство" АД против решението на ЯРС, в частта с която предявеният от тях насрещен иск е отхвърлен за
горницата над 1003,20 лв. до размера на 1755,60 лв., както и по отношение на
неоснователно ползване за стопанските 2015/2016 година, 2016/2017 година.
Заявени са твърдения за неправилност и необоснованост на решението в
атакуваната част. В жалбата са изложени подробни съображения по
същество на направените оплаквания. Иска се отмяна на решението на ЯРС в
атакуваната част и постановяване на ново, с което предявеният в производството
насрещен иск да бъде уважен за горницата над 1003,20
лв. до размера на 1755,60 лв., както и по отношение на неоснователно ползване
за стопанските 2015/2016 година, 2016/2017 година. Претендира се и
присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор по тази жалба
от "АГРО - 14" ООД, в който е заявено становище за
неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и
законосъобразност на решението в атакуваната част. Изложени са съображения по
същество. Иска се потвърждаване на решението в тази част, съответно оставяне на
жалбата на насрещната страна без уважение и присъждане на сторените по делото
разноски.
В о.с.з. въззивника „Репродуктор по свиневъдство"
АД, чрез процесуалния си представител адв.К. от ЯАК поддържа своята жалба на
посочените в нея основания и моли за уважаването й, както и оспорва жалбата на
насрещната страна по съображенията в писмения отговор. Претендира и за
присъждане на сторените.
В о.с.з. въззивника "АГРО -
14" ООД, чрез процесуалния си представител
адв.С. от ЯАК поддържа своята жалба на посочените в нея основания и моли
за уважаването й, както и оспорва жалбата на насрещната страна по съображенията
в писмения отговор. Претендира и за присъждане на сторените разноски, за което
представя и списък по чл.80 ГПК.
След преценка на доказателствата
по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Фактическата обстановка по делото
е правилно установена от първоинстанционния съд и се възприе и от настоящия съд.
От заповед № РД-07-0060/17.01.2018 г. на Кмета на Община Тунджа,
издадена по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ, се установява, че с нея е наредено да се
изземат от „Репродуктор по свиневъдство" АД недвижими имоти в землището на
с.Могила, в м.„Малка река", представляващи ПИ №16017-нива с площ 20,389
дка IV категория; ПИ №16020-нива с площ 16,978 дка IV категория; ПИ №16029-
нива с площ 12,998 дка IV категория; ПИ №16062-нива с площ 4,505 дка IV
категория; ПИ № 16065-нива с площ 4,505 дка IV категория и да се предадат на
„Агро 14" ООД, като ползвател на правно основание. Описаната заповед е
била обжалвана от „Репродуктор по свиневъдство" АД, за което е било
образувано гр.д. №378/2018 г. по описана ЯРС, по което е постановено решение
№172/27.03.2018 г. като е отменена атакуваната заповед. С решение
№121/22.06.2018 г. по адм.к.д. №117/2018 г. по описа на Административен Съд
Ямбол решението на ЯРС е отменено, отхвърлена е жалбата на „Репродуктор по
свиневъдство" АД против заповед №РД-07-060/17.01.2018 г. на кмета на Община
Тунджа, издадена по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ и е разпоредено да се изземат
процесиите недвижими имоти и да се предадат на ползвателя „Агро 14" ООД - ищец
в настоящото производство.
„Репродуктор по свиневъдство" АД е представило 8 бр. договори за
аренда или наем, сключени с физически лица, които са предоставили имоти,
находящи се в землището на с. Могила, за обработка на това дружество, както и
документи за изплатена рента, от които доказателства се установява твърдението
му, че е заплащал наем, с чийто размер е обеднял, тъй като „Агро 14" ООД е
ползвало част от наетите от земеделски земи през стопанските 2015/2016,
2016/2017 и 2017/2018 г.
Относно обстоятелството, че „Агро 14" ООД е
навлязло в земите, обработвани от „Репродуктор по свиневъдство" АД, е
представена молба от същия до „Агро 14" ООД, с която последното дружество
е помолено на 22.05.2018 г. да изпрати представител пред стопанския двор в
с.Могила, който да присъства на замерване на масивите от лицензиран геодезист,
тъй като при обработка на терен е установено, че в отредените масиви
дружеството е навлязло както следва: през 2017/2018 г. в БЗС №48787-58-12 с 1,5
дка; в БЗС №48787-84-3 и в БЗС №48787-84-4 с 4 дка; в БЗС №48787-451-12 с 8 дка
и в БЗС №48787-453-6 с 10 дка. Такова измерване е било извършено, за което е
представен протокол от 22.05.2018 г., съставен в присъствието на лицата Е. И., С. Н. и Г. А.. Видно от протокола замерването е
извършено от инж. З. Й., авторизирано от инж. А. Н. и касае площи, разпределени по
споразумение за стопанската 2017/2018 г. в землището на с.Могила на
„Репродуктор по свиневъдство" АД, но обработвани от „Агро 14" ООД,
като е констатирано, че „Агро 14"ООД е навлязло в масив №85 с площ 8,26
дка, в масив №93 с площ 7,20 дка, в масив №5 с площ 1,62 дка, в масив №59 с
площ 1,21 дка и в масив №46 с площ 2,53дка.
В потвърждение на обстоятелството, че е било
извършено това измерване на 22.05.2018 г. по делото са събрани гласни
доказателства. Свидетелят А.,
тракторист в „Агро 14" ООД, сочи, че е запознат със земите, за които
спорят с „Репродуктор по свиневъдство" АД. Свидетелят твърди, че не знае
дружеството, в което работи да ползва чужди земи освен тези, които са заявили
за ползване. Твърди, че един ден служителка на Репродуктора го поканила, за да
мерят земите. Свидетелят попитал може ли без тях да ги мерят и след като му
отговорили положително, той не отишъл, а те отишли да си ги мерят сами.
Свидетелят А. твърди,
че не е проявил интерес, защото така и не станало ясно защо е тази среща и
никой не му обяснил защо трябва да се замерят тези земи. Действително в
землището на с. Могила има земи, които „Агро14" ООД обработва и те са в
съседство със земите на Репродуктора, но не му е известно да са навлизали в
техните имоти.
Свидетелят М. Д., работи в „Репродуктор по
свиневъдство" АД и от 16 години се занимава със земеделие и потвърждава,
че Репродуктора има обработвани имоти, които граничат с „Агро14" ООД. Между
двете дружества много пъти е имало спор затова, че „Агро14" навлиза в
земите на Репродуктора въпреки, че има поставени обозначения. По този повод са
поканили геодезист да замери площите и да сложи границите между двете фирми,
което са и направили. При замерването се установило да има навлизане в имотите
и били поставени колчета от геодезиста. Свидетелят А.е присъствал на тази проверка
заедно с всички, а след слагане на колчета веднага същия ден пуснали бразда с
плуг да направи граница, за да се преустанови влизането. Свидетелят не знае
„Агро 14" да е изплащал някакви компенсации на Репродуктора. Тези части от
имотите според свидетеля, „Агро 14" ползват поне от 7-8 години. Правени са
много разговори без проверки с изключение на последното замерване.
По делото, като свидетел е разпитан и З. Й., извършил измерванията на
22.05.2018 г. Твърди, че за това са го повикали от Репродуктора. Присъствал и
представител на „Агро 14", но той си тръгнал още на първия парцел, а те
продължили измерването без него. В резултат от проверката и извършено измерване
на обработките се установили разлики на това, което трябвало да се работи и
това, което се работело. Изготвили протокол след проверката и графично е
показано всичко на приложени ортофотоснимки.
По делото е назначена, изслушана и неоспорена
комбинирана съдебна експертиза, изготвена от вещи лице икономист и инженер.
Заключението на вещите лица е, че размерът на рентата, която е плащал
„Репродуктор по свиневъдство"АД за ползването на земеделски земи, находящи
се в землището на с.Могила, е както следва: за стопанската 2015/2016 г. - 42,00
лв./дка; за стопанската 2016/2017 г. - 42,00 лв./дка и за стопанската 2017/2018
г. - 48,00 лв./дка. Във връзка със зелените плащания за БЗС №48787-453-6
начислените суми са в размер, съгласно ставките на ДФ „Земеделие". За
начислената субсидия са съставени съответните счетоводни операции, като до
момента на изготвяне на заключението по сметката на „Репродуктор по
свиневъдство"АД са постъпили плащания от субсидии в размер на общо 213
824,38 лв.
Вещите лица установили, че БЗС № 48787-58-12, БЗС №
48787-84-3, БЗС № 48787-451-12 и БЗС № 48787-453-6 са декларирани от
„Репродуктор по свиневъдство" АД, съобразно приложени карти на и
предоставени от ОД „Земеделие" - Ямбол към ДФЗ. Посочени са съседните
масиви за ползване на „Репродуктор по свиневъдство" АД и „Агро 14"
ООД, отредени им по сключените доброволни споразумения за стопанските 2015/2016
г. и за 2016/2017 г., както и за служебното разпределение за стопанската
2017/2018 г. за землището на с.Могила. Посочени са също и съседните на масивите
за ползване имоти, декларирани за обработка в реални граници от „Агро 14"
ООД. Относно начина на деклариране на БЗС за 2015/2016 г., 2016/2017 г.,
2017/2018г. от „Агро 14" ООД, вещите лица считат, че предвид много малките
промени може да се приеме, че декларирането на БЗС за 2015/2016 г., 2016/2017
г., 2017/2018 г. от „Агро 14" ООД е идентично.
На поставените допълнителни въпроси, вещите лица
дават заключение, че културата на съседните на посочените в допълнителната
задача БЗС съответства на културата в новосъздадените парцели на декларираните
от „Репродуктор по свиневъдство" АД БЗС от коригираното заявление в ИСАК
от 25.05.2018 г. за кампания 2018 г., т.е. културата в БЗС декларирани от „Агро
14" ЕООД за кампания 2018 г. е една и съща с културата в новообразуваните
парцели в БЗС, декларирани от „Репродуктор по свиневъдство" АД за същата
кампания. При съпоставяне на границите на БЗС и площите им от картите и от
таблицата се установява, че: за БЗС във ФБ /физически блок/ 58 няма промяна на
границите и площта; за БЗС във ФБ 84 през 2016 г. и 2017 г. няма промяна на
границите и площта, но през 2018 г. е разделено на две части - БЗС № 48787-84-3
с площ 15,25 ха и БЗС № 48787-84-4 с площ 18,22 ха; за БЗС във ФБ 451 през 2016
г. е с площ 67,20 ха, а за 2017 г. и 2018 г. е на различно място в същия ФБ и е
с площ 14,25 ха; за БЗС във ФБ 453 има промяна на границите и в площта, през
2016 г. е с площ 27,72 ха, а през 2017 г. и 2018 г. с площ 45,33 ха /разширено
е/. Промяната на БЗС във ФБ 84 се дължи на това, че по средата на БЗС има дере.
Промяната на БЗС във ФБ 451 и във ФБ 453 се дължи на различно определени
масиви, съгласно споразумението за землището на с. Могила за съответната
стопанска година. Само за 2018 г. има създадени по два парцела във всяко БЗС,
съгласно извършената корекция на заявлението на 25.05.2018 г. Площите на
парцелите от коригирано заявление на „Репродуктор по свиневъдство" АД
/парцелите, които допълнително са създали на 25.05.2018 г./ са съседни на БЗС,
очертани и декларирани от „Агро 14" ЕООД и могат да се приемат като
продължение на една обща площ, засята от „Агро 14" ЕООД. От картите и от
таблицата е видно, че новосъздадените парцели в БЗС на „Репродуктор по
свиневъдство" АД за кампания 2018 г. са гранични /съседни/ с БЗС на „Агро
14" ООД и са посочени с една и съща селскостопанска култура. От картите на
БЗС е видно, че обработката на терена е различна за БЗС на „Агро 14" ООД и
за БЗС на „Репродуктор по свиневъдство" АД, което се дължи на различните
култури, които засяват дружествата през различните стопански години. Видно е
също, че границите на обработката на терена не съвпада с очертанията по
границите на БЗС, които са съседни за двете дружества. Точната площ на
новосъздадените парцели в БЗС на „Репродуктор по свиневъдство" АД от
коригираното заявление от 25.05.2018 г., която площ отговаря на навлизането на
„Агро 14" ЕООД в масивите за ползване определени със служебното
разпределение за ползване на земеделските земи в землището на с.Могила за
стопанската 2017/2018 година е 2,09 ха. Площта, с която „Агро 14" ЕООД е
навлязло в имотите на Репродуктор по свиневъдство АД е 2,09 ха /20,900 дка/.
Относно размера на плащането по схемата за
обвързано подпомагане за протеинови култури, вещите лица са представили справка
от ДФЗ за това, че за кампания 2018 г, съгласно заповед № РД-09-446/9.05.2019
г. същото е 135,64 лв/хектар или 13,56 лв/дка.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
И двете въззивни жалби са
допустими, тъй като са подадени в предвидения в закона срок и отговарят на
изискванията на закона. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от
обжалването.
При служебната си
проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, поради което жалбите следва да бъде разгледани по
същество.
Преценени по
същество въззивната жалба на "АГРО - 14" ООД е частично основателна,
а въззивната жалба на „Репродуктор
по свиневъдство" АД е неоснователна.
В производството пред ЯРС са предявени искове първоначален и насрещен
с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на различни по размер суми, с които всяка от
страните твърди, че неоснователно и за нейна сметка се е обогатила другата
страна, тъй като обработвала неправомерно описани в ИМ и насрещната ИМ земеделски
имоти. Ищецът по първоначалния иск е заявил и претенция с пр. осн. чл.86 ЗЗД -
за мораторна лихва върху претендираното обезщетение за времето от 17.01.2018 г.
до 21.01.2019 г.
Предявените искове
са допустими. При преценка по същество, извършена въз основа на събраните по
делото доказателства, въззивния съд намери и двата предявени иска за частично
основателни.
В разпоредбата на чл.59 от ЗЗД
законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. При анализ на текста следва, че фактическият състав на
неоснователното обогатяване, визиран в чл.59 ЗЗД, изисква кумулативното наличие
на следните предпоставки: имуществено разместване между ищеца и ответника, в
резултат на което ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца, връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, липса на основание за
имущественото разместване и липса на друго средство за правна защита на
ответника, гарантиращо правния интерес от предявяване на иска.
Първоначалния
иск на „Агро 14" ООД против „Репродуктор по свиневъдство"АД,
въззивния съд намери за частично основателен:
Както правилно е приел първостепенния съд, по
делото е безспорно обстоятелството, че за стопанската 2017/2018 година
ответното дружество е навлязло в недвижими имоти в землището на с.Могила,
обработвани от ищцовото дружество, а именно: посочените в исковата молба ПИ с
№№ 16017, 16020, 16029, 16062, 16065. Това обстоятелство е категорично
установено от издадената от кмета на Община Тунджа заповед по чл.34 ЗСПЗЗ, с
която е разпоредено тези имоти да бъдат иззети от ответника и предадени на
ищеца, която заповед е потвърдена и влязла в сила в резултат на съдебните
решения по водения между страните административен спор. Тази заповед на кмета на Община Тунджа по чл.34 ЗСПЗЗ, която
е влязла в сила и с която е наредено от ответника да бъдат иззети посочените в
същата имоти, представлява
стабилен административен акт, който не подлежи на последващ контрол, предвид разпоредбите на чл.302 ГПК и
чл.17, ал.2 ГПК. Когато в гражданскоправен спор се обсъжда решение на
административен съд в частта относно
настъпилите гражданскоправни последици, съгласно чл.177 АПК и цитираните
по-горе разпоредби на ГПК, решението
на административния съд следва да се
зачете, но по отношение на силата, която процесуалните закони му придават между страните по административният спор, разрешен
с това решение, както и относно
валидността и законосъобразността на административният акт, обжалван в
административното производство. В
този смисъл и цитираната по-горе заповед, издадена в административно производство, по което страни са били страните по
настоящото дело, е задължителна и
следва да бъде зачетена, както от страните по делото, така и от съда разглеждащ
същото, което ЯРС е сторил (в т.см. реш.
по гр.д.№1131/2011 г. на ВКС, 2-ро г.о.).
Само наличието на обсъжданата заповед обаче
не е достатъчно да обоснове основателност на претенцията на ищеца - сега
въззивник. За основателността на претенцията си ищецът следва да докаже
обедняването си (което в процеса е доказано - обедняването
се изразява в невъзможността на ищеца да увеличи имуществото си, посредством обработката на наетите по силата на
договор за наем на земеделски земи,
като реализира печалба от обработването
им). На следващо място -
основателността на претенцията е свързана и с доказване на обогатяване на ответника, изразяващо се в случая
в увеличаване на имуществото му. Както
вече се посочи обогатяването в никакъв случай не се доказва по силата
само и единствено на заповедта по чл.34 от ЗСПЗЗ, която само установява, че е наредено от съответните компетентни органи
земеделските земи да бъдат иззети. В допълнение следва да се посочи и че
заповедта констатира едно фактическо положение към момента на издаването й,
което не освобождава ищеца да докаже твърденията си, че ответниците са владели
и обработвали процесните имоти през целия претендиран период. Освен това,
обогатяването представлява реалното увеличаване на активите в имуществото на
ответника, което е свързано с доказване на реално ползване на процесните площи и реализиране на конкретен доход от тях (тези факти не са спорни между страните).
Всички тези предпоставки за основателност на претенцията на ищеца
по първоначалния иск, в настоящото производство са установени, поради което правилен е
извода на ЯРС, че този иск е доказан по своето основание.
Действително ищецът не е ангажирал доказателства за
размера на претенцията си, в частност - каква е стойността на средното годишно
арендно плащане за землищата на общината през времето на неправомерно ползване.
Независимо от липсата на данни за размера на предявения иск първостепенния съд
неправилно е приел, че искът е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.162 ГПК когато искът е установен в своето
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера
по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Цитираната разпоредба е
императивна и решаващия съд е длъжен да се съобрази с нея (в т.см. трайната
практика на ВКС - р. по гр.д.№5347/2013 г., III г.о.; р. по гр.д.№1242/2010 г. III г.о. и др.).
В
съответствие с цитираната норма от ГПК въззивния съд, за да определи размера на
предявения иск, съобрази данните на НСИ на РБ за размера на средните цени на
договорите за наем/аренда на ниви през 2018 г. Съобразно тези данни средната
годишна цена (лева/дка) за Община "Тунджа" - Ямбол, в чийто район се
намира с.Могила, в чието землище са процесните зем.земи, е в размер на 41
лв./дка. При това положение, за неоснователното ползване на процесните
земеделски земи в размер общо на 59,375 дка от ответника за стопанската
2017/2018 г., въззивния съд определи дължимото обезщетение на сума в размер на
2434,38 лв. Именно до този размер се прецени за основателен предявения от „Агро 14" ООД против
„Репродуктор по свиневъдство"АД иск по чл.59 ЗЗД, поради което решението
на ЯРС, в частта с която иска за тази сума е отхвърлен следва да бъде отменено,
а претенцията - да се уважи. Решението на ЯРС, в частта с която е отхвърлен
иска за горницата над 2434,38 лв. до предявения размер от 5310 лв. е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Ищецът по
първоначалния иск е предявил и претенция с пр. осн. чл.86 ЗЗД - за сумата от
546,76 лв. - мораторна лихва върху претендираното обезщетение за времето от
17.01.2018 г. до 21.01.2019 г. Тази претенция се прие от въззивния съд за
неоснователна.
Както
е известно иска по чл.86 от ЗЗД има акцесорен характер по отношение на главния
иск в настоящото производство, този по чл.59 от ЗЗД. Независимо обаче, че
основателността на иска по чл.86 от ЗЗД зависи от основателността на главния
иск, за уважаването му следва да са налице и собствени предпоставки, наличието
на които съдът се счита ангажиран да изследва. За да прецени основателността на
претенцията за мораторна лихва за забава за периода 17.01.2018 г. – 21.01.2019
г. е необходимо да се изясни въпроса налице ли е забава от страна на ответника
и в тази връзка дължи ли той лихва за забава върху главницата. Съгласно
разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, длъжникът по едно парично задължение, при
неизпълнение дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Съгласно константната съдебна практика, вземането от неоснователно обогатяване
е изискуемо от датата на преминаване на благата от имуществото на едно лице, в
имуществото на друго. В конкретния случай по делото не са ангажирани никакви
доказателства, въз основа на които да може да бъде изведен обоснован извод, че
точно датата 17.01.2018 г. е началния момент на забавата на ответника, за да
бъде ангажирана отговорността му за заплащане на лихва за забава. Само това е
достатъчно за отхвърлянето на този иск, поради което решението на ЯРС в тази
част следва да бъде потвърдено.
Насрещния
иск на „Репродуктор по свиневъдство"АД против „Агро 14" ООД,
въззивния съд намери за частично основателен, както правилно е постановил и
първостепенния съд, чието решение, в тази част, е правилно, като въззивния съд
изцяло споделя мотивите му, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към
мотивите на ЯРС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят същите
аргументи, които вече са били изтъкнати пред първата инстанция и на които в
обжалваното решение е даден отговор.
Правилно ЯРС е приел, че в случая претенцията на
ищеца по насрещния иск е за стойността на платения от него наем на лицата, с
които е сключил договорите, за да ползва процесните имоти и които съответно не
е ползвал. Правилен е и се споделя от въззивния съд и извода, че от
представените писмени доказателства от „Репродуктор по свиневъдство"АД и
от заключението на съдебната експертиза по делото безспорно се установява, че
през трите стопански години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., „Агро 14" ООД при
обработката на своите, съседни с ищцовите имоти е навлизало в същите. Единствено
обаче за ИСАК кампания 2018 г. площта, с която „Агро 14" ООД е навлязло в
имотите, обработвани от „Репродуктор по свиневъдство" АД е установена от
заключението на вещите лица - в размер 2,09 ха или 20,900 дка. За ИСАК кампания
2016 г. и 2017 г. вещите лица са описали навлизането като ивица с ширина от
няколко метра, но не са посочили тази ивица като площ на навлизане. При това
положение правилно ЯРС е приел, че въпреки посочения размер на платените от
„Репродуктор по свиневъдство"АД ренти в различните стопански години, не
може да бъде изчислен размера на обезщетението на база наем за неоснователното
ползване от страна на ответника на земеделските земи за стопанските 2015/2016
г. и 2016/2017 г. Такова изчисление може да бъде извършено единствено относно
неоснователно ползваните от ответника по насрещния иск земеделски земи през
стопанската 2017/2018 г., които са посочени като площ на навлизане в размер на
20,900 дка. Ето защо и след като е установено, че за тази стопанска година
„Репродуктор по свиневъдство"АД е заплатило по 48 лв./дка на своите
наемодатели, то през тази стопанска година дружеството е обедняло със сумата
1003,20 лв., поради невъзможността да ползва наетите от него 20,900 дка. При
това е правилен извода на ЯРС, че единствено в тази част претенцията по
насрещния иск е основателна, а в останалата част е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена, включително и по отношение на претендираните 232,10 лв.
относно 8,26 дка ползвани от „Агро 14" ООД, които ищецът е следвало да
засади с нахут във връзка с подпомагане за зелени плащания и това е така, тъй
като за успешното реализиране на иска по чл.59 от ЗЗД не е от значение начинът
на ползване, респ. неизползването на вещта, нито дали чрез същата са генерирани
приходи от ответника, а е достатъчно тя да се намира без правно основание във
фактическата му власт, с което е създадена реална възможност за спестяване на
наема, който би плащал за нейното ползване, поради което единственото
обезщетяване, което се дължи на лицето, което не е ползвало полагащите му се
части от земеделските имоти, следва да бъде в размера на наема, който в случая
е бил заплатен от него, без да е могъл да се възползва от наетата вещ.
При изложеното до тук, решението на ЯРС в частта, с
която насрещният иск на „Репродуктор по свиневъдство"АД е приет за основателен
и уважен до размера на 1003,20 лв. е правилно и следва да бъде потвърдено, а
над този размер до размера от 1755,60 лв. (обжалван с въззивната жалба), е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в частта за разноските,
като се отмени и се постанови ново, с което отговорността на страните за
разноски бъде разпределена в съответствие с нормата на чл.78 ГПК и с обстоятелството,
че никоя от страните не е посочила разделно разноските, направени по
първоначалния и насрещния иск. При това и след съответни изчисления въззивния
съд намери, че на „Агро 14" ООД следва да се присъдят разноски в размер на
688,77 лв., а на „Репродуктор по свиневъдство"АД - да се присъдят разноски
в размер на 1110,13 лв.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №786/05.11.2019 г., постановено по гр.д.№263/2019 г. по описа на Ямболския
районен съд в частта с която е отхвърлен предявеният от „Агро 14" ООД, ЕИК ********* с
адрес: гр. Ямбол, ул."Атанас Кратунов" №20, представлявано от С.Г.С.
против „Репродуктор по свиневъдство" АД, ЕИК *********, с.Калчево,
представлявано от Г.Б. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 2434,38 лв., представляваща стойността на ползване на недвижими
имоти земеделска земя с площ 59,375 дка без правно основание за стопанската
2017/2018 година и в частта за
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Репродуктор по свиневъдство"АД, ЕИК *********,
с.Калчево, представлявано от Г. Б. да заплати на „Агро
14" ООД, ЕИК ********* с адрес гр. Ямбол, ул."Атанас Кратунов" №
20, представлявано от С.Г.С. на основание чл.59 ЗЗД сумата 2434,38 лв.,
представляваща стойността на ползване на недвижими имоти земеделска земя с площ
59,375 дка без правно основание за стопанската 2017/2018 година, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Агро
14" ООД да заплати на „Репродуктор по свиневъдство" АД направените по
делото разноски в размер 1110,13 лв.
ОСЪЖДА „Репродуктор
по свиневъдство "АД да заплати на „Агро 14" ООД направените по делото
разноски в размер 688,77 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №786/05.11.2019 г., постановено по гр.д.№263/2019 г. по описа на
Ямболския районен съд в останалата част.
Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.1, предл.2 ГПК,
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.