Р Е Ш Е Н И Е
№ /18.06.2021 год., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на
ВТОРИ ЮНИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ
при секретаря ВЕСКА П. и прокурора ……………………….,
сложи на разглеждане гр. дело № 969 по описа за 2020 год., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.59 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано
по искова молба от „ТРАНСИНС ИНДЪСТРИ"АД, с ЕИК:*********, седалище и
адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, ул."Шипка" № 10, ет. 3,
представлявано от Изпълнителния директор Р.Н.Н., действащо чрез процесуален
представител по пълномощие адв. А.А.В.,*** и съдебен адрес ***, против „КРИС
ТРАНС 07“ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: с. Старо
Оряхово, обл. Варна, общ.Долни чифлик, ул. „И.Вазов" № 13, представлявано
от Я.К.Я. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД и цена на иска 135 000 лева.
В исковата молба се ищеца, твърди, че
е собственик на ж.п. коловози с номера № 8, 9 и 10, част от индустриалния ж.п.
клон на „Трансинс индъстри" АД в гр. Девня, Промишлена зона - Юг придобити
с Договор от 07.09.2010 год. между „Трансинс индъстри" АД и „Железопътен
комплекс" ЕАД.
На 25.04.2016 год. ответното дружество
„Крис транс 07" ЕООД придобива от „Полимери АД - в несъстоятелност",
чрез продажба по реда на чл. 718 от ТЗ, собствеността върху движими вещи -
празни ж.п. цистерни (вагонни цистерни), подробно описани общо 16 (шестнадесет)
на брой и престояват на коловозите собственост на ищеца.
Ищеца твърди, че вагон-цистерните са
на престой върху жп инфраструктурата негова собственост от 2011 год., когато
завод „Полимери" АД спира окончателно дейността си и срещу него е открито
производство по несъстоятелност. Ищецът „Трансинс индъстри" АД, никога не
е оспорвало собствеността върху процесните вагон-цистерни, като от 2011 год. до
юни 2018 год. счита за легитимен собственик на процесните вещи „Полимери АД - в
несъстоятелност".
От 21.06.2018 год., като собственик на
вещите се легитимира ответникът „Крис транс 07" ЕООД. За промяната в
собствеността на вещите биле уведомени от ответника с писмо изх. № 16/
21.06.2018 год., като към писмото били прикрепени фактура и протокол за въвод
във владение. С това писмо ответника уведомява „Трансинс индъстри" АД, че
считано от 25.04.2016 год. дружеството е новият собственик на цистерните и иска
да бъде допуснато до тях.
Ответното дружество, за периода от
придобиването на цистерните до настоящия момент, не е предприело никакви
активни действия за вдигането им и преместването на площадка или в склад,
различни от собствените на „Трансинс индъстри" АД ж.п. коловози, на които
те се съхраняват и пазят и до днес.
От приложената към посоченото по-горе
писмо фактура № **********/25.04.2016 е видно, че ответното дружество е
собственик на посочените цистерни от датата на издаване на фактурата, а именно
25.04.2016 год. От тази дата до днес цистерните престояват на ж.п. коловозите,
собственост на „Трансинс индъстри" АД, и същевременно съхранението и
пазенето им се осъществяват от и за сметка на „Трансинс индъстри" АД.
Ищеца твърди, че съобразно действащите
пазарни цени, стойността на престоя /гаров престой/ и на опазването на
движимите вещи е както следва:
1. За престой /гариране/ и ползване на
ж.п. коловозна инфраструктура, а именно на три коловоза - 45 000 лева, дължими
за периода от 25.04.2016 год. до датата на подаване на настоящата искова молба
/26.05.2020 год./
2. За пазенето и осигуряването на
безопасност на движимите вещи - 90 000 лева за периода от 25.04.2016 год. до
датата на подаване на исковата молба /26.05.2020 год./
Общата сума, с която „КРИС ТРАНС 07"
ЕООД се е обогатило, като е спестило необходимите разноски за гаровия престой и
опазването на движимите вещи за периода от 25.04.2016 год. до датата на
подаване на настоящата искова молба, е в размер на 135 000 лв.
Ищеца не оспорва собствеността на
ответника върху посочените цистерни, но с придобиването на собствеността,
ответника носи и необходимите разноски за престоя и съхранението на вещите. От
25.04.2016 год. до датата на депозиране на исковата молба, /26.05.2020 год./,
ответникът е напълно пасивен и единствената грижа за процесиите вещи е за
сметка на „Трансинс индъстри" АД.
За процесния период ищецът е бил лишен
от възможността да ползва собствените си ж.п. инфраструктура, като същевременно
с това е бил натоварен и с разходите за престоя, съхранението и опазването на
вещите.
С исковата молба е заявен петитум, с
който ищеца моли съда да постанови Решение, с което осъди ответника „КРИС ТРАНС
07" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, с.Старо
Оряхово, общ.Долни чифлик, ул. „И.Вазов" № 13 да заплати на ищеца сумата
135 000 лв., (равняваща се на стойността на престоя на процесиите ж.п.
цистерни, собственост на ответника, на собствените на ищеца ж.п. релси и на
стойността на пазенето им), с която сума ответника неоснователно се е обогатило
за сметка ищеца, в периода от 25.04.2016 год. до предявяване на иска 26.06.2020
год., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Претендира разноските по делото.
В съдебно заседание ищеца редовно
призован не се явява представлява се от процесуален представител по пълномощие,
който поддържа иска и моли съда да го уважи изцяло. Претендира разноски по
делото съобразно представените доказателства. Прави възражение по реда на чл.78
ал.5 от ГПК, за претендираните от ответника разноски.
С исковата молба са представени
писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил от
отговор от ответника, по делото, с който оспорва предявения иск като
неоснователен.
Ответника твърди, че многократно е
искал да си вземе вещите, но бил възпрепятстван от ищеца и му е отказван достъп
до тях с цел да бъдат преместени. Твърди, че не е получил писмена покана и поради
това не дължи обезщетение.
Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
В отговора са направени
доказателствени искания.
В съдебно заседание ответника се
представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора
на исковата молба и моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Претендира разноски, представил е списък с разноските в срока по чл.80 от ГПК.
Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК,
приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С договор 07.09.2010 год. „Железопътен
комплекс" ЕАД е продало на дружеството ищец „Трансинс Индъстри" АД, а
последното е купило движими вещи, представляващи железопътна инфраструктура Ж.П.
релси и стрелки - 19 715 линейни метра подробно описани в Приложение № 1 към
договора, находящ се в ПИ-20482.505.447, ПИ 20482.505.107 и ПИ 20482.505.435 по
кадастралната карта на гр.Девня. Договора е с нотариална заверка на подписите
от 07.09.2010 год. с рег. № 2003 на Нотариус Александър Никитов с рег. № 226 на
НК.
Страните не спорят, че процесните
вагони са разположени на коловоз № 8 /дължина 344 линейни метра/, 9 /дължина
410 линейни метра /и 10 коловоз / с дължина 498 линейни метра/ разположен в
имот № 20482,505,447 /стр.2 на приложение №2/. В дължината на коловозите влиза
и дължината на стрелките, която е 25 метра в двете посоки. Иск по отношение на
стрелките не е предявен.
По делото е приета като писмено
доказателство и приложен „Протокол от 03.05.2010 год., подписан от комисия
между „Железопътен комплекс" ЕАД и ответника „Полимери"АД, в който
двете страни констатират, че железопътната инфраструктура на „ЖП комплекс"
ЕАД т.е. праводателя на ищеца, е собственик на общо 11 128 линейни метра и Ж.П
стрелки от № 301 – 312 , № 320-327, № 187 и 189, № 202-213, № 214-217, №
192,191,190.
С Протокол 03.08.2010 год. между
праводателя на ищеца Железопътен комплекс ЕАД и Трансинс индъстри е извършена
инвентаризация на площадка Повеляново, в който е посочено че е налице следното:
-8-ми ж.п. коловоз –Повеляново стрелка
146 – дистанция и 344 линейни метра,
-9-ми ж.п. коловоз –Повеляново стрелка
142 – дистанция и 410 линейни метра,
-10-ми ж.п. коловоз –Повеляново
стрелка 134 – дистанция и 498 линейни метра,
Общата дължина на ж.п. коловози под. №
8, 9 и 10 са 1 252 метра.
С Писмо Вх. № 123-ти/21.06.2018 год.
ответника „Крис транс №: ЕООД, е уведомило ищеца Трансинс индъстри АД, че е
собственик на Ж.П. вагони и цистерни находящи се на гара Повеляново и желаят да
бъдат допуснати до тази тяхна собственост. Към писмото са приложени Фактура №
23780 от 25.04.2016 год., от която видно че ответника е закупил от Полимери АД
в несъстоятелност, Ж.П. цистерни за сода
каустик общо 16 на брой с инвентарни номера № , Ж.П. цистерни за солна киселина
общо в размер на 18 броя и един брой Ж.П. цистерна за ферихлорид.
Представен е протокол за въвод от
16.05.2016 год. за извършен въвод във владение на движимо имущество от 16.05.2016
год., с който ответника Крис Транс 07 ЕООД е въведен във владение на общо 35
броя .19 броя Ж.П. цистерни, се намират на гара Повеляново отразена като „ГП“,
от № 13 до 19 и от № 24 до № 32 в протокола.
Тези 16 броя Ж.П. цистерни са индивидуализирани
с №№ 79653414; 79681472; 79650212; 79653406; 78480470; 78481989; 78480017;
79505190; 79533077; 78300775; 79680979;79653422; 78450150; 79650238;78480140 и
78480066, по 13,04 метра всяка или с обща дължина 208,64 метра.
Ищеца е отправил покана до ответника с
Изх. № 026-ти/14.02.2020 год., с която претендира сумата от 135 000 лева,
за престой, съхранение и пазена на тези движими вещи. Известието е доставено на
седалището на дружеството на 17.02.2020
год. с получател Атанас Костадинов Янакиев. Ответника е оспорил редовността на връчването
по смисъла на чл.50 от ГПК.
По делото е представен Договор за
предоставяне на охранителни услуги от 16.09.2015 год., между ищеца и „Ти Ай
Секюрити Варна“ ЕООД с ЕИК:*********
представлявано от А.К.А., по силата на който ищеца е възложил на Ти Ай
Секюрити Варна“ ЕООД, охрана на: обекти описан в протокол – опис,
представляващи бракувани ж.п.коловози и стрелки намиращи се на територията на
производствена площадка на „Полимери“ АД в несъстоятелност, Промишлена зона
гр.Девня и ж.п. коловозна инфраструктура /ж.п. коловози, релси и стрелки/ на
Възложителя находящи се собствената му производствена площадка в гр.Девня Южна
промишлена зона имот с ПИ с № 184а и № 185 /стари идентификационни номера съгласно
нотариални актове/ведно със всички съоръжения и/или движими вещи намиращи се в
тях.
Съгласно чл.6 от Договор ищеца се е
задължил да изплаща възнаграждение в размер на 1 600 лева без ДДС на
месец. С Анекс от 01.01.2016 год. страните са променили условията на договора, като
уговореното възнаграждение е увеличено на 2 600 лева, без ДДС. Промяна в
охраняваните обекти не е извършвана за времето на действие на договора.
Представена е към договора справка извлечение
за извършените плащания от които е видно, че ищеца за периода от 30.09.2015
год. до 28.06.2019 год. е заплатил за охрана по-горе посочения договор в обща
размер на 98 880 лева с ДДС.
Съдът е допуснал СЪДЕБНО ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА,
която да даде отговор на въпроса за стойността на престоя за претендирания
период.
Вещото
лице инж. Й.Л.М. е изготвил и депозирал заключение в дадения срок, в което е
констатирал при оглед на място в имот с идентификатор № 20482.505.447, на
11.09.2020 год., на коловози № 8; № 9; № 10 били установени ж.п. цистерни:
инвентарен №78300775 за солна киселина, № №79653422- натриев хидрооксид,
№7848006б - натриев хидрооксид, №78480140 - натриев хидрооксид, №79650238-солна
киселина, №78450150-солна киселина, №78481989 - натриев хидрооксид, №79680979 -
натриев хидрооксид, №79533077- натриев хидрооксид, №79505190 - натриев
хидрооксид, №78480017- натриев хидрооксид, №79681472 - натриев хидрооксид,
№79653406 - солна киселина, №78480470 - солна киселина, №79653414 - солна
киселина, №79650212 - солна киселина.
Обща
измерена дължина на състава е 204.65
метра, на всяка от единична дължина цистерните -12.79 метра, при ширина 2.4
метра.
При
изпълнение на задачата вещото е дало заключение, че стойността на престоя на
цистерни собственост на ответника, в периода от 25.04.2016 год. до датата на
предявяване на иска 22.05.2020 год., е в размер на 91 011.95 лв./деветдесет и
една хиляди единадесет лева и деветдесет и пет стотинки/.
Вещото
лице е отговорила на въпроса, че стойността на охраната в процесния период за
процесиите цистерни е била 19 328.46 лв./деветнадесет хиляди триста двадесет и
осем лева и четиридесет и шест стотинки/.
До
този извод вещото лице, е достигнало, след като е приело за достоверни сумите
платени по Договор /стр.85-89/. Вещото
лице е приело, че сумата за охрана на целия обект, за процесния период е била:
за периода от 16.09.2015 год. до 01.01.2016г. - сума 1920 лв. с ДДС за
месец или общо 7680 лв. с ДДС; за
периода от 01.01.2016 год. до 22.05.2020 год. общо- сума 3120 лв. с ДДС за месец
или общо 165 360 лв. с ДДС.
Както
е изложено и по-горе, по Договор за охрана от 16.09.2015 год. допълнен с Анекс
от 01.01.2016 год., на който основава заключението си вещото лице, е видно, че
договореното възнаграждение от 1 600 лева е увеличено на 2 600 лева,
но за периода от 30.11.2018 год. до 28.06.2019 год., макара охранителя да е
фактурирал сума за охрана в размер на 3 360 лева, от ищеца е заплатена
сумата от 960 лева, което не е отразено от вещото лице т.е. не платена цената
по договора.
За
да достигне до изводите в заключението си вещото лице, е съобразило наемната
цена с действащите наредби от ДП “НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА" - клон Варна. Вещото лице е приело, че процесната
инфраструктура попада към група „Използване на коловози за гариране на возила
за 1 метър зает коловоз от подвижен състав за денонощие", с подгрупа
„Товаро-разтоварни и други коловози", с наемна цена 0.24 лв. за линеен
метър на денонощие.
Съдът
намира, че не следва да кредитира заключението на вещото лице, на две
основания. Първото основание: вещото лице е приело за пазарен аналог, цени за
услуги за наем и престой по нормативен акт „Наредба“ издадена от Държавна
администрация и приложима само за Държавно търговско дружество “НАЦИОНАЛНА
КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА". Тази наредба не може да бъде прилагана
по аналогия и за други дружества, чиято железопътна инфраструктура е извън
предоставената на ДП „НКЖИ“ и с различно предназначение. Процесната Ж.П
инфраструктура е изградена с цел транспортно обслужване на съществувалия в
миналото промишлен комплекс -СХК Девня, под което име са обединени- Завод за
калцинирана сода, Завод за торове, ТЕЦ Девня и последствие „Полимери" и
представляват заводски/индустриални/
коловози.
В
този смисъла тази инфраструктура е част от
вътрешния железопътен транспорт на ведомства, дружества или предприятия по
смисъла на чл. 2, т. 3 от Закона за железопътния транспорт, който е
предназначени за осъществяване на връзката с железопътните линии, включени в
железопътната инфраструктура. В този смисъл, тази инфраструктура има
ведомствено и местно значение и спрямо нея са неприложими правилата на НКЖИ.
Съдът
не кредитира заключението на вещото лице и защото не е установено по делото, че
техническото състояние процесната Ж.П. инфраструктура е технически годна да се
ползва за „наем и престой“. За да се приеме по аналогия цената съгласно на ДП
„НКЖИ“, всички Ж.П. коловози следва да са технически изправни с необходимото
текущо техническо обслужване, което в случая не е налице.
На
следващо място вещото лице не е съобразило, че ищеца е собственик „ж.п. релси и
стрелки“, като движими вещи,
част от Ж.П. инфраструктурата. В заключението си вещото лице, без основание е
приело, че ищеца е собственик на ж.п. коловози № 8, 9 и 10, което се е отразило
съществено на правилността на неговото заключение.Подробни мотиви съдът ще
изложи по-долу.
В
този смисъл, съдът не следва да кредитира, заключението на вещото лице М., в
частта, в която е определило наемна цена на престой и охрана.
Съдът е допуснал и приел СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА
изготвена от вещото лице инж. Г.Д.Г., от заключението на което, съдът установи,
че Коловозите от 1 до 17 в това число и коловози 8, 9 и 10 са построени 1972 –
1976 год. за престой на вагоните за натоварване и разтоварване и подаване и
изваждане на суровини и материали към и от СХК Девня, под което име са
обединени- Завод за калцинирана сода, Завод за торове, ТЕЦ Девня и последствие
„Полимери" и представляват заводски/индустриални/ коловози.
Вещото
лице е категорично, че в състоянието, в което се намират коловозите не могат да
бъдат използвани. За периода 2016-2020 год., са извършвани частични извършени
технически прегледи за 2290 линейни метра коловози, за 2016, 2017 и 2018 год.
има, но няма данни от които за се установи, да влизат ли в това число коловози
8,9 и 10. За 2019 и 2020 год. няма извършени технически прегледи на коловозите.
Част от коловози са взети под наем от „Българска Железопътна Компания" АД
София за извършване на подаване и изваждане на вагони от и за заводите като
използва коловози 1,2,3,4, 15, 16 и17 с дължина 3823 м. В момента на огледа и
изготвяне на заключението вещото лице е установило че „БЖК" София използва
заводски/индустриални/коловози 15, 16 и 17 с дължина 1380 метра, както и
изтеглителния коловоз намиращ се на западната страна на заводските коловози. За
последните две години БЖК не е използвало коловозите 1, 2, 3 и 4 с дължина 2443
м.
В
конкретния случай при преглед от 15.04.2016 год. извършен от фирма „ЗС
КОНСУЛТПРОЕКТ" ЕООД гр. Варна и съставен протокол за годността на коловози
с председател инж. И.Д. А. - специалност транспортно строителство. За 2017 год.
и 2018 год. протоколите съставени също от инж. И.Д. А., но от фирма
„АРЕРА" ЕООД с. Юнак. За последните години 2019 год. и 2020 год. договорни
протоколи за извършена техническа проверка на коловози 8, 9 и 10 не са
представени. В договорите и протоколите се определят размера на прегледите за
2290 линейни метра коловози. Вещото лице не е установило, за кои коловози се
отнася прегледа.
При
оглед на място на 29.12.2020 год., вещото лице е установило, че коловозите 8,9 и
10, са обрасли с трева и храсти на които са разположени описаните
вагон-цистерни. От западната страна са разположени стрелките на коловозите.
Релсите, траверсите, тирфоните и скрепленията /връзките между две релси/ не се
виждат. Вещото лице не е могло установи техническото състоянието на релсите и
траверсите дали са свързани с тирфони. Само около цистерните храстите са
изсечени.
От
източната страна от цистерните до отбивачните пресечени пирамиди също има много
трева и храсти. Според вещото лице почистването от трева и храсти е необходимо
за безопасното движение на локомотиви и вагони.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице Г., като компетентно, обективно и без
противоречиво с останалите гласни и писмени доказателства по делото.
По делото са разпитани свидетели.
От разпита на свидетеля А.К.А. Управител на охранителна фирма „Ти ай
секюрити“ ЕООД, съдът установи, че представляваната от него фирма и ищеца са
били в договорни отношение по сключен договор за охрана.Договор е за охрана на
„Полимери“, това са жп линии, стрелки и принадлежности към това. Назначени били
хора, които на определено време извършват обход на района.За жп гарата по
принцип били необходими трима човека.
Свидетелства, че площта на „Трансинс индъстри“ АД е открита площ, в която се охраняват
ж.п. линии и цистерни около 20. Свидетеля, заявява, че е охранявал цистерните,
като на определено време, на час, час и половина охранителя си прави обход и
оглежда да няма промени. За охраната е получил около100 хил. лв. за целия
период по договорите. В началото сумата била по-малка, но след това се е
увеличила.
Съдът не кредитира свидетелските
показания на св.Атанасов в частта в която свидетелства, че той чрез фирмата за
охрана, която представлява е охранвал ж.п. цистерни. Тези негови показания противоречат
на писмените доказателства по делото, Договор за предоставяне на охранителни
услуги от 16.09.2015 год., между ищеца и „Ти Ай Секюрити Варна“ ЕООД с
ЕИК:********* представлявано от свидетеля,
в който на от който е видно, че охранителна фирма не е възложено като обект за
охрана ж.п.цистерни. Принцип в правото е всяка от страните да изпълнява точно
поетите с договора задължения, който има силата на закон. Тъй като на свидетеля
е възложено да охранява „ж.п. коловозна инфраструктура /ж.п. коловози, релси и
стрелки/“, на която има вагони, не съществува разграничителен критерий, който
да отграничи охраната върху ж.п. коловозна инфраструктура /ж.п. коловози, релси
и стрелки/у с тази на ж.п. цистерните върху нея. В този смисъл съдът не
кредитира показанията на свидетеля, че представляваната от него фирма е
охранявала ж.п. цистерни. При обход охраната е било обвързана да охранява
единствено ж.п. коловозна инфраструктура /ж.п. коловози, релси и стрелки/.
Охраната на ж.п. цистерни е извън предмета на договора.
От разпита на свидетеля С.В.В.,
служител в Българска железопътна компания ЕАД от 2006 г. Свидетеля в
показанията си свидетелства, че той лично като представител на БЖК ЕАД е
сключил договор с ищеца за наем на процесните ж..п. коловози. Твърди, че
представляваното от него дружество плаща на ищеца около 11 хил.лв. без ДДС за
коловозите и една стаичка, наем на месец. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля, защото за установяване на договори на стойност над 5000 лева,
гласните доказателства са недопустими по смисъла на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК.
Свидетеля Витанов не е лице, което да притежава представителна власт да
представлява БЖК ЕАД, поради и което неговите свидетелски показания не следва
да се кредитират. Свидетелските му показания са свързани с това, че той може да
сключва договори от името на тази компания т.и. има представителна власт. Справка
Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел показва,
че свидетеля няма представителна власт да представлява БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА
КОМПАНИЯ ЕАД с ЕИК:*********. Липсва и пълномощно в тази връзка. В този смисъл
неговите показания са недостоверни.
От разпита на свидетеля Х. Я.Х. съдът
установи следните относими и допустими факти: по повод на процесните цистерни, свидетеля
е бил посредник на договор за продажба на процесните цистерни между ответника и
Агрополихим през лятото на 2018 год. По поръчение на ръководството на
„Агрополихим“ са изпратени работници, да почистят терена около вагоните, защото
били обрасли и не можели да се закачат. Целта била тези цистерни да бъдат изтеглени
от ж.п. коловози № 8, 9 и 10. При така възникналата ситуация, служители на „Трансинс
индъстри“ АД изгонили работниците на Агрополихим, защото според „Трансинс
индъстри“ АД, ответника по настоящото
делото им дължал пари. По този повод свидетеля разбрал, че дружеството
„Трансинс индъстри“ АД, имат парични претенции към „Крис транс 07“ за охрана и
за нещо друго, което не знаел. По този начин, според свидетел е осуетено от
ищеца извозване на ж.п. цистерните от тези коловози и да бъдат на гараж
другаде. Това щяло да се случи през 2018 г. Причината да не се изнесат тези
вагони била, че ищеца по делото имал към ответника парични претенции.
От разпита на свидетеля Р.Д.Р. съдът
установи, че през м. август 2013 год. до края на м. юни 2018 г. работил като
консултант на синдика на „Полимери“ АД /в несъстоятелност/. Една от неговите
задачи била опис на имуществото за осребряване в масата на несъстоятелността на
Полимери. Всички жп цистерни, собственост на „Полимери“ АД / в
несъстоятелност/, общо 37 броя били описани от свидетеля и организирал оценката
им от лицензирани оценители. Синдикът е продал на търг тези вещи. 20 броя
цистерни от общо 37 броя са били позиционирани в района на жп гара Повеляново, на бившия жп комплекс на СТОПАНСКИ ХИМИЧЕСКИ
КОМБИНАТ – ДЕВНЯ. През пролетта на 2018
год., му се обадил изпълнителния директор на Агрополихим и го попитал жп цистерните
в района на гара Повеляново дали могат да бъдат използвани като временен склад
за амонячна вода поради предстоящ капитален ремонт на резервоарите Отговора на
свидетеля е бил положителен.
По-късно свидетеля узнал, че служители
на ищеца не допуснали тези ж.п. цистерни да бъдат изтеглени от гара Повеляново.
През 2018 год. свидетеля направил оглед на цистерните и заключението му е за
тяхната годност.
Съдът кредитира показанията на Х. и Р.,
като обективни, непосредствени и кореспондиращи с останалите по делото
доказателства.
От разпита на св.Н.Д.Л., работил в ДП
„НКЖИ“ до 1981 год. След това е започнал работа в ЖП комплекс по поддръжката на
жп линиите в цялата Химия, всички химически заводи. Преди пенсионирането си
работи в ЖП комплекс до гара Повеляново. ЖП комплекса обслужвал всички
химически заводи: „Полимери“, „Соди“ стар и нов, „Агрополихим“. Обслужване е
било с маневрена дейност на вагони и цистерни. Според него служителите,
работниците ползват: 15, 16 и 17 коловози. Ползвали са и от първи до пети
коловоз, но жп гарата отказва да работи с тях поради технически причини, на
самите коловози. Показанията на свидетеля са несъотносими към спора и не следва
да се обсъждат.
Така установената фактическа
обстановка налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният иск е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли.
Предявения иск е с правно основание
чл.59 от ЗЗД, ищеца е заявил един иск с правно основание чл.59 от ЗЗД в размер
на 135 000 лева, представляващ спестени от ответника необходимите разноски
за гаровия престой и направени от ищеца разходи за охрана на вещите, за периода
от 25.04.2016 год. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от датата на предявяване на иска 26.05.2020 год., до
окончателното й изплащане.
Ищеца претендира, сумата 45 000 лева,
обезщетение, за това е лишен от правото на ползване на процесните ж.п.
коловози, равняващо се такса за престой /гариране/ и ползване на ж.п. коловозна
инфраструктура, за три коловоза за периода от 25.04.2016 год. до датата на
предявяване на иска 26.05.2020 год, и претендира сумата от 90 000 лева,
равняваща се на стойността на пазене и съхранение на вещите 16 бр. Ж.П.
цистерни, за периода от 25.04.2016 год. до датата на предявяване на иска
26.05.2020 год.
Предявен е искане за присъждане на
законната лихва, върху главницата от 135 000 лева, датата на предявяване
на иска, до окончателното й изплащане по чл.86 от ЗЗД.
По отношение на иска за сумата от
45 000 лева, представляваща обезщетение, за това че ищеца е лишен от
правото на ползва собствените си ж.п. коловози, равняващо се такса за престой
/гариране/ и ползване на ж.п. коловозна инфраструктура, за три коловоза /№ 8, №
9 и № 10 от Ж.П. гара Повеляново/, за периода от 25.04.2016 год. до датата на
предявяване на иска 26.05.2020 год.
Предявения иск е неоснователен.
В практиката на ВКС е посочено, че
фактическият състав на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД обхваща елементите -
ищецът да е собственик на вещта, ответника да ползва фактически веща без
наличие на правно основание за това и размера на обезщетението, изчислен на
база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата
от принадлежащото му право на ползване на имота. /Решение № 98 от 26.05.2015 г.
по гр. д. № 6186 / 2014 г., III г.о. на ВКС/.
По делото безспорно е установено, че
ответника е собственик на Ж.П. цистерните описани в исковата молба под инвентарни номера № 79653414; 79681472;
79650212; 79653406; 78480470; 78481989; 78480017; 79505190; 79533077; 78300775;
79680979;79653422; 78450150; 79650238;78480140 и 78480066.
Безспорно по делото е установено, че
тези Ж.П. цистерни са гарирани /намират се/ на ж.п. коловоз № 8, № 9 и № 10 от
Ж.П. инфраструктурата на гара Повеляново.
Безспорно се доказва, че ищец е
собственик на ж.п. релси и стрелки по силата на Договор с нотариална заверка на
подписите от 07.09.2010г. между него и третото лице на „Железопътен
комплекс" ЕАД, които „ж.п. релси и стрелки“ са движими вещи, тъй като не
са трайно прикрепена към земята или постройката и при отделянето им не би се
разрушила тяхната цялост.
Безспорно е установено, че ищеца не е
собственик за ж.п. коловоз като железопътно съоръжение. Железопътния коловоз
е част от железен път, представляващо съоръжение годно за експлоатация само ако
са изградени и двете му основни части, т. е. долното стоене, включващо
подготвено трасе върху терен заедно с баластова призма и горното стоене, което
включва ж. п. релси, траверси и скрепителен материал. От тези елементи ищеца е
доказал единствено, че е собственик на ж.п. релси и стрелки, които са само
част, елемент от съоръжението Ж.П.КОЛОВОЗ. При отнемането на вещите – ж.п.
релса, се губи качеството на железопътна инфраструктура или железен път.
В този смисъл ищеца, въведените от
ищеца твърдения са неверни. Ищеца не е собственик на изградените
железопътни коловози № 8, № 9 и № 10 от ЖП гара Повеляново, с предназначение заводски/индустриални/
коловози.
В конкретния случай движимите вещи
собственост на ищеца представляващи, а именно: Ж.П.релси и стрелки са
инкорпорирани в изградена железопътна линия и са загубили своята
самостоятелност, като вещи до момента на демонтирането им. Те са част от
железопътна линия III категория по смисъла на чл. 2, т. 3
от Закона за железопътния транспорт /ж. п. линия от вътрешния
железопътен транспорт/.
При
така изложеното се налага единствения извод, че ищеца „ТРАНСИНС ИНДЪСТРИ"АД, с ЕИК:*********, не е
собственик на Ж.П. ИНФРАСТРУКТУРАТА представляващи коловоз № 8, № 9 и № 10 на
Ж.П. гара Повеляново, представляващи заводски/индустриални/ коловози.
В
този смисъл ищеца не е осъществен първия елемент от фактическия състав на чл.59
от ЗЗД, поради което, иска се явява неоснователен и следва да се отхвърли като
такъв.
По отношение на иска за сумата от
90 000 лева, с която ищеца е обеднял, тъй като е платил разноски равняваща
се на стойността на пазене и съхранение на Ж.П. цистерни инвентарни № 79653414;
79681472; 79650212; 79653406; 78480470; 78481989; 78480017; 79505190; 79533077;
78300775; 79680979;79653422; 78450150; 79650238;78480140 и 78480066, за периода
от 25.04.2016 год. до датата на предявяване на иска 26.05.2020 год.
За да обоснове факта на
неоснователното си обогатяване ищеца твърди, че е направил разход в размер
90 000 лева, който той е платил за охрана на Ж.П. цистерните собственост
на ответника по делото.
Съдът намира иска за неоснователен и
недоказан по следните съображение.
Между ищеца и трето за процеса лице
„Ти Ай Секюрити Варна“ ЕООД с ЕИК:*********
представлявано от А.К.А. е сключен договор по силата на който ищеца е
възложил на това лице, да охранява касаещо в конкретния случай т. 2, а именно:
ж.п. коловозна инфраструктура /ж.п. коловози, релси и стрелки на Възложителя
находящи се собствената му производствена площадка в гр.Девня Южна промишлена
зона имот с ПИ с № 184а и № 185 /стари идентификационни номера съгласно
нотариални актове/ ведно със всички съоръжения и/или движими вещи намиращи се в
тях.
Страните са договорили заплащане за
тези услуги, което е изцяло изплатено на охранителя и възлиза на 98 880
лева с ДДС.
Съгласно закона, страните са длъжни да
изпълняват задълженията си по договора точно и добросъвестно така както са
уговорени, според точния им смисъл и съдържание. В договора на охранителя не е
възложено да охранява вагон цистерни като част от негово задължение по
договора. Охранителите в изпълнение на задълженията си по договора са
осъществявало охрана само на ж.п. релсите, но не и на ж.п. цистерните, които са
разположени на тях.
Ищеца се домогва да обоснове иска с
твърдения, че той е платил на охранителна фирма, сума пари с която е обеднял за
осъществена охрана на процесните цистерни, без да им е възложена такава по
силата на договора.
В договора за охрана, ищеца като
възложител не вменил на охранителната фирма задължението охранителя, да
извършва дейност по охрана на намиращи на на релсите ж.п.цистерни. Според
изложената от ищеца теза, охранителя е осъществявал охрана в по-голям обем от
възложената, за което той ищеца е платил.
Тезата е несъстоятелна, защото ищеца и
третото лице охранител са договорили точно предмета на договора и неговото
осъществяване и предмета на договора и уговоР.цена не съществуват ж.п.
цистерни.
Дори да се приеме, че охранителите са
охранявали и процесните цистерни вещи извън уговорените в договора предмети, то
обедняването е настъпило за охранителната фирма, а не за ищеца. Това е така,
защото ищеца е договорил и платил охрана за сочения период, без в него да е
посочено и задължение за охрана на ж.п цистерни. В изложения смисъл, съдът не
може да приема, че платената от ищеца сума на охранителната фирма касае
неоснователно му обедняване за сметка на ответника. Ищеца е платил сумите
предмет на иска по договор за охрана на обекти изрично посочени в него. На
охранителната фирма охрана на 16 бр. Ж.П. цистерни, като предмет не е възложен
по договора, не е осъществявана от охранителя и не е платена като
възнаграждение.
В този смисъл искът е неоснователен.
На следващо място, съдът намира искът
за неоснователен, тъй като не е доказан и по размер. Ищеца е заплатил по
договора за охрана за всички притежавани от него вещи посочени в договора за
процесния период общо сумата 98 880 лева, с ДДС или 82 400 лева без
ДДС, а претендирания размер на обедняването му от ответника е обезщетение е за сумата
от 90 000 лева.
Претендираната сума от ищеца, като
обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника надвишава извършеното от ищеца
плащане по целия договор за охрана за сочения период. Поставя се тогава
въпроса, каква е стойността на охраната на вещите собственост на ищеца?
Така изложено води до извода, че с
претендираната сума ищеца е платил охраната на Ж.П цистерните на ответника,
което е лишено от здрав разум и логика. В този смисъл липсва основание за
твърдяното неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца.
В този смисъл и този иск се явява
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.
По отношение на поканата.
Възражение е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на 59 от ЗЗД собственика на
веща има право на обезщетение от ползващия несобственик за това, че е лишен от
правото да ползва собствената си вещ. Съгласно ППВС № 1/1979 год. лишеният от
ползването собственик на веща може да иска обезщетение, за това че е лишен от
правото да ползва собствената си вещ и без покана. В този смисъл възражението е
неоснователно.
Поради неоснователност на основния
иск, неоснователен се явяват и акцесорните претенции представляващи обезщетение
за забава, равно на законната лихва върху главницата от 135 000 лева, за
периода от 25.04.2016 год. до датата на предявяване на иска 26.05.2020 год.,
като и искането за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане, които следва да се отхвърлят.
В този смисъл е и Решение №
169/18.06.2014 год. по гр.д. № 7213/2013 год. на I г.о. на ВКС.
По отношение на разноските по делото.
В тежест на ищеца съдът следва да
присъди направените от ответника разноски, за които е представил списък в
размер на 5390 лева, от които 5000 лева, възнаграждение за адвокат защитник по
договора за правна помощ.
В срока по чл.78 от ГПЩ ищеца е
възразил против исканото възнаграждение за адвоката на ответника в размер на
5000 лева, като прекомерно по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК.
При така въведеното възражение, съдът
съобрази, че с Договор за правна помощ и съдействие от 19.06.2020 год. на адв. Ж.Г.
*** ответник е изплатил възнаграждение в размерна 5000 лева, което представлява
доказателство за реално направения разход за възнаграждение за адвокат
защитник.
В конкретния случай делото не се
отличава с особена фактическа и правна сложност. Цената на иска, по който
ответника се защитава е в размер на 135 000 лева, а дължимото
възнаграждение е 4 230 лева, по реда на чл.7 ал.2 т.5 от НМАВ.
В този смисъл въведеното възражение е
основателно, като съдът следва да присъди в тежест на ищеца да заплати на
ответника разноски в размер 4 620 лева, от които адвокатско възнаграждение
в размер на 4 230 намалено по реда на чл.78 ал.5 от ГПК
Воден от горното съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН предявения от „ТРАНСИНС ИНДЪСТРИ"АД, с ЕИК:*********, седалище и
адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, ул."Шипка" № 10, ет. 3,
представлявано от Изпълнителния директор Рената Н.Н., действащо чрез процесуален
представител по пълномощие адв. А.А.В.,*** и съдебен адрес ***, ПРОТИВ „КРИС
ТРАНС 07“ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: с. Старо
Оряхово, обл. Варна, общ.Долни чифлик, ул. „И.Вазов" № 13, представлявано
от Я.К.Я., иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, за сумата от 135 000 лв.,
представляваща сумата от 45 000 лева, обезщетение, за това че ищеца е бил лишен
от правото на ползва собствените си ж.п. коловози, равняващо се такса за
престой /гариране/ и ползване на ж.п. коловозна инфраструктура, за три
коловоза, за периода от 25.04.2016 год. до датата на предявяване на иска
26.05.2020 год и сумата от 90 000 лева, за неоснователно обогатяване, с която
ищеца е обеднял, равняваща се на стойността на пазене и съхранение на вещите,
за което е платил, периода от 25.04.2016 год. до датата на предявяване на иска
26.05.2020 год., ведно със обезщетение за забава равняващо се на законната
лихва върху главницата от 135 000 лева, считано от датата на предявяване
на иска 26.05.2020 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ТРАНСИНС ИНДЪСТРИ"АД, с
ЕИК:*********, седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос,
ул."Шипка" № 10, ет. 3, да заплати на „КРИС ТРАНС 07“ ЕООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: с. Старо Оряхово, обл.
Варна, общ.Долни чифлик, ул. „И.Вазов" № 13, представлявано от Я.К.Я.
сумата от 4 620 лева, разноски от които 4 230 лева, адвокатско
възнаграждение, намалено по реда на чл.78 ал.5 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: