№ 7664
гр. София, 13.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110102396 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. В. К. срещу
Република България, с която е предявен иск за изплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди с цена на иска от 24 300 лева, изразяващи се във
вредни последици от постановление на прокурор от 28.12.2023г по пр.пр.№ 19796
от 2023г., в което било посочено, че ищецът е „… лишен от свобода………“.
С предявения осъдителен иск се претендира ангажиране на отговорността на
държавата за вреди от действия, извършени от прокурор при и по повод
изпълнение на служебните му задължения и обективирани в постановление от
28.12.2023г.
Безспорно държавата дължи репариране на вредите, причинени от
правораздавателната дейност на прокуратурата , като детайлната уредба е
регламентирана в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/. В тези случаи прокуратурата отговаря като процесуален субституент на
държавата в изрично предвидените хипотези, каквито не се сочат в подадената
искова молба. Отговорност от правораздавателен орган може да се търси и за
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок (чл. 2б
ЗОДОВ) – подобни факти в случая не се твърдят, както и за вреди от особено
съществено нарушение на правото на Европейския съюз - чл. 2в ЗОДОВ, която
правна норма е приета през 2019 г. и която хипотеза би могла да е единствено
релевантна.
В случая ищецът претендира защита на субективно материално право на
1
вземане за обезщетяване на вреди – накърнено достойнство от изявление в акт на
прокурор. Правопораждащите това вземане факти са ясно очертани – постановено
от прокурор постановление от 28.12.2023г. по пр.пр.№ 19796 от 2023г. . Така
изложените факти сами по себе си не могат да породят спорното материално
право, което означава, че фактическите твърдения, които са изчерпателни и не се
нуждаят от конкретизация, са ненадлежни.
Това е разяснено в т. 16 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, за процесуалните предпоставки,
обуславящи съществуването на правото на иск, вкл. правния интерес, съдът е
длъжен да следи служебно. Допустимостта на иска е обусловена от надлежното
излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието
установяване в хода на производството би обусловило извод за пораждане на
спорното материално право. Ако ищецът изобщо не твърди такива факти или
твърди факти, които изключват пораждането на това право, той няма правен
интерес да претендира по исков ред установяване и принудително осъществяване
на вземане за обезщетение на неимуществени вреди, защото това вземане не е
възможно да възникне от твърдените факти. Процесното вземане би могло да се
породи от незаконосъобразни актове на прокурор (независимо от функционалния
му имунитет), но при някоя от хипотезите, уредени в ЗОДОВ. Ищецът не излага
твърдения за наличие на някоя от хипотезите по чл.2 от ЗОДОВ, а излага общи
твърдения за нарушено право на ЕС, но това е квалификация, за която не са налице
съответните факти, а тези, които са се осъществили са изложени в цялост.
Разпоредбата на чл. 132, ал. 1 КРБ въвежда т. н. функционален имунитет на
магистратите, които при осъществяване на функциите си не носят наказателна и
гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях
актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В тази
връзка е налице константна и непротиворечива практика на Върховния касационен
съд, съгласно която функционалният имунитет на магистрата корелира както с
пасивната му процесуална легитимация по такъв иск, така и с допустимостта на
процеса и като такава се преценява само по твърденията, изложени в исковата
молба, без да е необходимо да се събират каквито и да било доказателства в тази
насока, тъй като искът е изначално недопустим (в този смисъл определение №
60132 от 01.11.2021 г. по ч. гр. д. № 3935/2021 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС).
Възможността на пострадалите да получат обезщетение за причинени вреди от
незаконосъобразни служебни действия на лицата, ползващи се с функционален
имунитет, е чрез насочване на исковете срещу съответните правозащитни органи.
2
Дори и да се приеме, че искът е насочен срещу юридическото лице Прокуратурата
на Република България, въпреки това твърденията остават ненадлежни, тъй като не
обуславят пораждане на твърдяното право на обезщетение.
Предвид това настоящият съдът намира, че така предявеният иск е
недопустим, което налага прекратяване на производството по делото .
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело № 2396/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, І Гражданско отделение, 124състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3