Р Е Ш Е Н И
Е №.....
гр.Кърджали,
05.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Дарина Байданова
при секретаря Марияна Суркова
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид:
Предявени е отрицателен установителен иск с пр. осн. чл.464,ал.1
от ГПК за приемане за установено между страните, че не съществува ползващо се с
право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД вземане
на Община Кърджали срещу длъжника Е.М.Б. за данък върху недвижимите имоти по
чл. 10 ЗМДТ за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.111.519.2.8 по КК и КР на гр.Кърджали за сумата от
4442,15 лв., представляваща разлика между претендирания от Община Кърджали
размер на посоченото вземане от 5449,30 лв., съгласно писмо, изх.
№11-03-2341/1/ 27.11.2018 г. и неговия действителен размер от 1007, 15 лв.
В исковата молба ищецът „Първа инвестиционна
банка" АД сочи,че е взискател по изпълнително дело № 20148120400624 по
описа на ЧСИ Р.С., по което длъжник е
вторият ответник - Е.М.Б. и че на 29.11.2018 г. първият ответник Община
Кърджали е присъединена като взискател по същото изпълнително дело по право за
сумата от 5 449,30 лв. , а на 29.11.2018 г. държавата е присъединена като
взискател по право за сумата от 17 726,12 лв., като по изпълнителното дело
е приключила публичната продан на недвижим имот, собственост на длъжника Е.М.Б.
и представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
40909.111.519.2.8 по КК и КР на гр.
Кърджали, с площ от 92.10 кв. м., с предназначение на обекта: за търговска
дейност и по делото е постъпила сума от продажбата в размер на 20 710 лв. Твърди,
че на 03.12.2018 г. бил изготвен протокол за разпределение на суми, в който било
предвидено право на предпочтително удовлетворяване на основание чл. 136, ал. 1,
т. 2 от ЗЗД за вземането на Община Кърджали в размер от 5 449,30 лв.,
което разпределение е предявено на 07.12.2018 г. и на 10.12.2018 г. ищецът като
взискател входирал молба с вх.
№41653/10.12.2018 г. по описа на ЧСИ С.,
с която оспорил размера на вземането на
Община Кърджали. Ищецът счита, че сумата
в размер на 5 449.30 лв. , посочена в писмо изх. №
11-03-2341-(1)/27.11.2018 г. на Община Кърджали, като дължима сума за
„данъци", включва в себе си не само размера на данък върху недвижимите
имоти по чл. 10 ЗМДТ, но и размера на начислените такси смет за недвижимия имот
и поради това не следва цялата сума да се ползва с правото на предпочтително
удовлетворение на основание чл .136, ал.1, т. 2 от ЗЗД и оспорва посочения в
писмото размер на вземането за данък на общината , като сума, дължима за
данъци. Счита, че към 10.12.2018г. вземанията на Община Кърджали за данък върху
недвижимите имоти са следните: 1766,63
лв., от които: 761,17 лв. - главница и 1005,46 лв. – лихва и за разликата ,
след увеличението на иска от 1007,15 лева до 5 449,30 лв., за Община Кърджали не
съществува вземане за данък върху недвижимите имоти, а съществува вземане за
такса за битови отпадъци, което не се ползва с право на предпочтително
удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Позовава се на съдебна
практика. Сочи, че Банката не обжалвала протокола за разпределение, тъй като
ЧСИ на основание твърденията на първия ответник, че цялата сума представлява
вземане за „данъци", законосъобразно
предвидил реда на удовлетворяване в Протокола за разпределение на това
вземане. Счита, че банката има правен
интерес да упражни правото си в едномесечен срок от разпределението да предяви
иск срещу Община Кърджали и длъжника Е.М.Б., като в случая предявяването на
иска спирало предаването на сумата, разпределена за Община Кърджали. Моли съда да постанови решение в този смисъл.
Претендира разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание
чрез упълномощен представител поддържа предявения иск и моли съда да го уважи,
за което излага подробни съображение, вкл. се позовава на съдебно практика. Представя
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът Община Кърджали в срока по чл.131 от ГПК в
депозирания писмен отговор намира иска за допустим, но неоснователен, сочейки,
че с писмо с изх.№11-03-2341/1/
27.11.2018г. била използвана думата „данъци", но действителната воля била „данъци
и други публични общински вземания“, като счита, че по този начин общината има
право на предпочтително удовлетворяване и по реда на чл.136, ал.1,т.6 от ЗЗД.
Сочи, че таксата за битови отпадъци е общинска такса, установена по основание
със закон и на основание чл. 162, ал.2,
т.З от ДОПК е публично общинско вземане, както и данъците. Счита оспорването на ищеца за неоснователно и
че същият имал правна възможност да обжалва разпределението по реда на чл.463 от ГПК, за да бъде
установено, че за вземането на община Кърджали следвало да се приложат
привилегиите съответно по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД за данъци и чл.136, ал.1,
т.6 от ЗЗД за такса битови отпадъци, което ищецът не бил направил в
законоустановения тридневен срок от връчване на протокола за разпределение и това
бездействие ищецът целял да компенсира чрез предявяване на настоящия иск. Сочи,
че била допусната фактическа грешка в писмо с изх.№11-03-2341/1/ от 27.11.2018
г., която външно не изразявала действителната воля на община Кърджали, а
именно: под думата „данъци" да се подразбира „данъци и други публични
общински вземания", като посочената обща сума от 5 449,30 лева, включвала
данък недвижими имоти - 1 007,15 лева и такса битови отпадъци от 4442,15 лева
към 05.02.2019г. Моли искът да бъде изцяло отхвърлен. Сочи, че оспорването на
публично общинско вземане било недопустимо и неоснователно, тъй като редът за
оспорване на такива вземания бил специален
и се осъществявал съгласно изискванията на ДОПК. В съдебно заседание не
изпраща представител.
Ответникът Е.М.Б. чрез
назначения особен представител в депозирания писмен отговор намира иска за основателен и моли същият да бъде уважен.
Сочи, че съдебният изпълнител неправилно
при реализираното принудително изпълнение на вземанията на Община Кърджали и
ПИБ АД -София срещу длъжника-ответник Е.М.Б. уважил изцяло претенцията на
Общината и превел сумата в размер на 5449,30 лева, като приел, че вземането се
ползва с право на предпочтително удовлетворение по чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД.
Счита, че привилегированото вземане на община Кърджали, което произтича от
дължим данък за продадения недвижим имот след изменението на иска възлиза на
сума в размер на 1007,15 лева и разликата от 5 449,30 лева до 1 007,15
лева, или, сумата от 4442,15 лева била за дължими такси за битови
отпадъци, което вземане не се ползвало с право на предпочтително удовлетворение
по чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД. Моли искът да бъде уважен изцяло. В съдебно
заседание особеният представител поддържа отговора.
Съдът, като прецени всички
събрани по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите
и възраженията на страните по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът е
признал за безспорно следното: - че
страните по делото - ищецът и
първият ответник Община Кърджали - са взискатели по образувано срещу втория
ответник изпълнително № 20148120400624 по описа на ЧСИ Р.С.; - че по изпълнителното дело са постъпили суми от продажбата на собствения
на втория ответник Е.Б. недвижими имот, като въз основа на съставен протокол
съдебният изпълнител е извършил разпределение на получената сума, при което в
полза на Община Кърджали е определена сума за пълно удовлетворяване, а в полза
на ищеца - за погасяване на част от
вземането му, както и че искът, с който ищецът е оспорил част от вземането на
Община Кърджали е предявен в законоустановения едномесечен срок от
извършеното разпределение.
Спор по фактите между
страните няма. Установява се по делото, че ищецът и първият ответник имат
качеството на взискатели по образуваното изпълнително дело №
20148120400624 по описа на ЧСИ Р.С. –
ищецът „Първа инвестиционна банка" АД, гр. София в качеството му на
ипотекарен кредитор за вземане към втория ответник Е.М.Б.,обезпечено с ипотека,
а ответникът Община Кърджали - като
присъединен взискател за вземането си за данък върху недвижимите имоти по чл.10
от ЗМДТ за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.111.519.2.8 по КК и КР на гр.Кърджали. Установява се, че Община
Кърджали в писмо с изх.№11-03-2341/1/ 27.11.2018г. до ЧСИ Р.С. е посочила ,че на осн.
чл.136 т.2 от ЗЗД ответникът Е.М.Б. дължи сумата от 5 449, 30 лв.
за данъци на посочения недвижим имот, което довело до разпределяне на
получената от проданта сума от съдебния изпълнител и пълно удовлетворяване на
общината.
С изслушаната по делото СЧЕ,
заключението по която не се оспорва от страните и изцяло се възприема от съда
като пълно, компетентно и обективно изготвено, е установено, че за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.111.519.2.8 по КК и КР на гр.Кърджали, към 26.11.2018г. са дължими данък върху недвижимия имот
по чл.1 от ЗМДТ в размер на 1007,15 лв., от които 761,12 лв. – главница и
246,03 лв. – лихва, както и такса битови отпадъци в размер на 4442,15 лв. , от
които 3491,26 лв. – главница и 950,89
лв. – лихва.
В настоящото производство
ответникът Община Кърджали заявява,че в писмото е допусната техническа грешка,
като в същото неправилно е използвана думата „данъци",вместо „данъци и
други публични общински вземания“, каквато е таксата за битови отпадъци, която
се ползва от право на предпочтително удовлетворяване по реда на чл.136,
ал.1,т.6 от ЗЗД. В тази връзка, съдът намира необходимо да отбележи, че съдебният
изпълнител в рамките на изпълнителното производство няма правомощие да прави
преценка за съществуването на материалните права, поради което без съмнение е
приел посоченото от Община Кърджали вземане по чл.136,ал.1 от ЗЗД за налично.
От друга страна, с така заявената позиция от първия ответник, съдът намира, че по
същество същият признава иска и по-специално, че правото на община Кърджали на
предпочтително удовлетворение за такса смет за сумата от 4442,15 лв. , от които 3491,26 лв. – главница и 950,89 лв. – лихва, от цената на
реализираната продажба е в ред, последващ правото на предпочтително удовлетворение
на ищеца като ипотекарен кредитор. До този извод, съдът стига и след като
съобрази правната природа на вземането на общините за такса битови отпадъци, а
именно, вземане с публичен характер, което не го прави автоматично
привилегировано вземане по смисъла на чл.136, ал.1 т.2 от ЗЗД, тъй като е
различно от вземанията за данъци, поради това, че е вземане за извършена услуга
и като такива се ползва с привилегията на чл.136, ал.1 т.6 от ЗЗД,а именно,
като вземане на държавата, освен тия за глоби, както и поради недопустимост на
разширителното тълкуване на чл.136,ал.2 т.2 от ЗЗД по отношение на местните
такси. В този смисъл е еднопосочната съдебна практика, изразена в решение №
134/15.09.2015г. по в.ч.гр.д. № 400/2015г. на АС-Варна, решение № 82/29.04.2015г.
по гр.д. № 240/2015г. на АС-Пловдив, Решение №50 от 10.03.2015г., постановено
по гр.дело №24/2015г. по описа на Окръжен съд-Кърджали и мн.др.
На следващо място, съдът намира,че
ищецът установи правния си интерес от предявяване на настоящия иск, доколко в
производството бе установено, правната сфера на ищеца като ипотекарен кредитор
и по-конкретно правото му на предпочтително удовлетворение е било накърнено
чрез разпределение на получена от извършената принудителна продажба на
ипотекирания имот сума в полза на кредитор от следващ ред – по чл.136,ал.1 т.6 от ЗЗД.
С оглед горното, съдът намира
предявеният отрицателен установителен иск за основателен, поради което следва
да бъде уважен.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на направените по делото разноски съобразно уважената част от иска, или,
в пълен размер, както следва: 147,31
лв.+ 30,29 лв., общо 177,60 лв., дължими за внесена държавна такса, 487,79
лв. – възнаграждение за особен
представител, 150,00 лв. – за възнаграждение за вещо лице и на осн. чл.78,ал.8
от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лв., или, общо 1165,39
лв., които следва да се възложат в тежест на ответника Община Кърджали, който с
поведението си е дал повод за завеждане на иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на
Община Кърджали, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ***
и Е.М.Б., с ЕГН **********,***, че НЕ СЪЩЕСТВУВА ползващо
се с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД
вземане на Община Кърджали срещу
длъжника Е.М.Б. за данък върху недвижимите имоти по чл. 10 от ЗМДТ за
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.111.519.2.8 по КК и КР на гр.Кърджали по изпълнително
дело № 20148120400624 по описа на ЧСИ Р.С. за сумата от 4442,15 лв., от които
3491,26 лв. – главница и 950,89 лв. – лихва, представляваща разлика между претендирания от
Община Кърджали размер на посоченото вземане от 5449,30 лв., съгласно писмо,
изх. №11-03-2341/1/ 27.11.2018г., и неговия действителен размер от 1007,15 лв., от които 761,12 лв. – главница и 246,03 лв.
– лихва.
ОСЪЖДА Община Кърджали, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, *** да заплати на
„Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ***направените по делото разноски в размер на 1165,39 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: