Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /27.04.2018
година, гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд -
Пазарджик, 27 граждански състав
на двадесет и седми
март две хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Десислава Тодорова
секретар: Иванка
Панчева
прокурор:
като разгледа гражданско дело номер 2449 по описа на съда
за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ.
Ищецът И.Г.Л. претендира от съда да приеме за
установено по отношение на ответника „Е.А.Д.”ООД, че дължи сумата от 14500,00лева,
ведно със законната лихва, считано от 17.02.2017 г. до изплащане на вземането,
представляваща неизплатено задължение по запис на заповед издаден на
10.01.2016г., с падеж на плащане-01.06.2016 г., за която сума е издадена
Заповед № 357/22.02.2017 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
417 ГПК по ч. гр. дело № 598/2017 г. на PC-Пазарджик.
В исковата молба са
изложени твърдения, че за И.Г.Л. съществува парично вземане за сумата от
14500,00 лева срещу ответното дружество по запис
на заповед, издаден на 10.01.2016 г., с падеж- 01.06.2016 г. който е
редовен от външна страна, като менителничното задължение по него не е
изпълнено. Поради това сезирал РС - Пазарджик със заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, на основание чл. 417, т. 9 от ГПК, каквато
била издадена, ведно с изпълнителен лист, за процесната сума. Ответникът, в
срока по чл. 414 от ГПК, възразил да дължи изпълнение. В тази връзка се посочва,
че записът на заповед обезпечавал правоотношението по сключен между страните на
10.01.2016 г. договор, съгласно който ответното дружество, което се
представлявало от управителя В.И.С., възложило на ищеца, а той приел да
произведе за търговските нужди на ответника, както и да достави разсад за
домати сорт „Миляна”, средноранно засаждане, при условията за 10000 броя разсада за цена 1,45 лв./бр., или на обща стойност
14500,00 лева. Договорили се ищецът изцяло да поеме организацията и разходите
по производството на разсада, включително труд, семена, отопление на
оранжерията, пръскане, поливане, доставката до седалището на дружеството в с. Щ.,
община Пазарджик. Уговорили краен срок, до който следвало да се предаде готовия
разсад - 15.05.2016 г. Договореното възнаграждение от 14500,00 лева следвало да
се изплати в тридневен срок от приемането на разсада в с. Щ.. Възложителят се
задължил да приеме и заплати произведения разсад, отговарящ на изискванията, а
ако виновно не стори това, поел задължението да плати неустойка в размер на
цената на отказания разсад. Като гаранция за заплащане на договорения разсад
ответникът подписал Запис на заповед на стойност 14500,00 лева с падеж на
определен ден-01.06.2016 г. Ищецът твърди, че е произвел разсада във фамилната му оранжерия в с. М.К., като на
13.05.2016 г. уведомил управителката В.С., че ще бъде доставен до седалището на
дружеството в с. Щ.. С помощта на приятел, ищецът натоварил разсада в
собствения си микробус и го закарал според уговорката. Там бил посрещнат от
управителката на дружеството г-жа С., която се твърди, че дори не пожелала да
погледне растенията. Същата отказала да приеме цялото договорено количество
поради осигурен по-евтин разсад.
Предвид изложеното
ищецът счита, че на основание чл. 6 от така сключения договор ответното
дружество му дължи неустойка в размер на цената на отказания разсад – 14500,00
лева, тъй като отказът да се приеме разсада бил неоснователен. На основание чл.
9 от договора процесният запис на заповед обезпечавал изпълнението на
задължението на Възложителя да приеме изработеното. В случая целият произведен
разсад бил бракуван поради невъзможност за реализация. С оглед на това поддържа,
че претендираната сума се явява дължима.
В срока по чл. 131
от ГПК ответната страна заявява, че не оспорва съществуването на процесният
запис на заповед за 14500,00лв. от 10.01.2016г., с падеж 01.06.2016г., място на
плащане гр.Пазарджик, както и че е подписан от В.И.С.- съуправител, подпечатен
с печат на дружеството - ответник, включително, че не е предявяван. Не се спори
и за това, че записът на заповед имал обезпечителна функция по Договор от
10.01.2016 г., но не и за неустойката по т.3и т.6 от договора, каквато се
претендира. Поддържа се, че записът на заповед е нищожен и е ангажирал само
отговорността на физическото лице В.С., според чл.537 във вр.с чл.461 - чл.463
от ТЗ. Оспорва се, че са били
осъществени и настъпили всички фактически обстоятелства, включително
времето на издаване и непредявяване на записа. Твърди се, че ищецът не е
регистриран като земеделски производител. Оспорва се, че ищецът изобщо бил
произвел посадъчен материал, отговарящ на БДС /т.4 от договора/, в такива
количества към посочения в договора период, издал фактура за доставения разсад
и бракувал разсада по предвидения ред. Оспорва се, че дружеството е имало нужда
от доставка на разсад от домати, тъй като никога не е произвеждало домати. Посочва
се, че към 10.01.2016г. имало в търговския регистър вписан и известен на всички
трети лица, включително и на ищеца, дружествен
договор, като съгласно неговия чл.36.ал.3, управителят можел да сключва сделки
на стойност над 10000 (десет хиляди)лв. /към 01.06.2016г. е вече 15000лв./ само
след предварително писмено съгласие, изразено в протокол на Общото събрание на
съдружниците. Поддържа се, че управителят В.С. подписвайки запис на заповед и
договор за продажба на стойност над
10000лв. - за 14500,00лв., е превишила правата си като управител; сторила е
това без знание и съгласие на съдружниците към 10.01.2016г. и във вреда на
дружеството. В тази връзка се поддържа, че щецът бил недобросъвестен. По тази
причина сделките били недействителни по отношение на дружеството – ответник.
Оспорва се, че на
13.05.2016г. е извършена доставката на разсада в с.Щ.. Това бил домашния адрес
на М.К., където имало винаги домашен човек. В.С. идвала на този адрес само няколко пъти със
семейството си на гости, но не и на 13.05.2016г. Твърди се, че посочените сделки са нищожни
поради накърняване на добрите нрави, липса на съгласие на дружеството, липса на
основание и привидни по отношение на ответника,
както и сключени от представителя във вреда на дружеството. В тази връзка се посочва, че в
нито един момент не било свиквано и провеждано общо събрание, съгласно
изискванията на дружествения договор и закона, на което съдружниците да са дали
писмено съгласие за сключването им. Дружеството нямало и няма никакви преки и косвени
отношения с ищеца,за да бъде задължавано със сумата 14500,00лв. Дружеството в посочения период не било
регистрирано като земеделски производител, не е имало земеделска земя, на която
да прави насаждения от домати, а посочената цена от 1.45лв./бр. разсад била
нереална за пазара.
Ответникът твърди,
че процесните сделки са привидни и
накърнявали добрите нрави, тъй като В.С.
действала против интересите на дружеството. Твърди се, че ответното
дружество било кандидатствало на 25.11.2016г. пред ДФЗ с проект по „Програма за
развитие на селските райони 2014-2020 мярка 4.1.Изграждане на птице¬ферма“.Консултант
по тази програма е било „Агроплюсконсулт“ ЕООД, с управител Б.В.Ч.,за което бил
подписан Договор за консултантска услуга от 01.10.2016г. През м.10.2016г. Б.Г.закупил
дяловете на Е.Г.и станал съдружник и съуправител в ответното дружество. Твърди
се, че на 11.10.2016г. С. подписала, в нарушение на чл.36,ал.3 от дружествения
договор, съглашение за заем със „СГ М.Г.“ ЕООД, с управител С.С.в размер на
115000лв. Към 20.12.2016г. Б.Г.установил, че от банковата сметка на дружеството
в „Юробанк България“ АД С. била изтеглила в брой над 96 хил. лв. и на практика
оставила дружеството без средства. В счетоводството нямало документи за внасяне
на тези пари в касата, не била представила и разходни документи. Съдружниците
поискали да даде отчет за средствата, но тя отказала и заявила, че от сега
нататък да контактуват само чрез съпруга й И.С.. Междувременно заемодателят
предявил иск за връщане на заема и по т.д.№ 26/2017г. на ОС-Пазарджик дружеството
е осъдено да плати 115000,00лв. Във връзка с действията на С. против интересите
на дружеството било свикано Общо събрание на 23.02.2017г., на което е взето
решение за предупреждение за изключването й по чл. 126 от ТЗ. Въвеждат се твърдения, че на 10.03.2017г. е
проведена среща между М.К., Б.Г.и И.С., на последния уведомил, че съпругата му
няма да дава отчет за парите на никого. Наред с това заплашил съдружниците на
дружеството, че от тук насетне ще имат проблеми с А.Г.(съпруг или мъж, с когото
живеела бившата съдружничка Е. Г.) от Пловдив, който бил „голям силов играч“,
наред и с ищеца, като местен „силов играч“. Те щели да предявят искания със
запис на заповед за повече от 120 000
лв. - 150000лв. и така щели да „разкажат
играта“ на дружеството. Заплашил физически двамата съдружници, поради което се
твърди,че подали жалби в Прокуратура. Посочва се, че от края на м.03.2017 г. започнало
принудително изпълнение срещу дружеството, с оглед образувани заповедни и
изпълнителни производства. Посочва се, че на 23.05.2017 г. В.С. поискала
прекратяване разглеждане заявление на дружеството до ДФЗ, като приложила
антидатиран протокол на ОС от 12.05.2016 г. с неистински подпис на съдружника В.К..
Предвид гореизложеното се твърди, че посочените запис на заповед и договор са подписани от С. без основание,
за привидно задължаване на дружеството, с превишаване правата си в качеството
на управител, без съгласието на съдружниците и във вреда на дружеството.
Постъпило е
становище от управителя В.С., конституирана като трето лице-помагач на страната
на ответника. Посочва, че е съуправител на „Е.А.Д.“ООД, което дружество
представлява заедно и поотделно с М.В.К.и Б. Г. Г.. Последните били приети за
съдружници съответно през май 2016г и през октомври 2016г, поради което счита, че
не били запознати с дейността на дружеството преди приемането им. Сочи се, че
по търг.дело № 148/2017г по описа на ОС- Пазарджик, решенията на Общото събрание на ответното
дружество за изключването й като съдружник и заличаване като управител са
спрени, поради което дружеството продължава да се представлява от тримата.
Посочва, че ответникът търси отговорност от нея за извършеното, но без да
проследи в цялост дейността й като управител и взетите решения от Общото
събрание на съдружниците, преди посочените две лица да са били приети като
съдружници. Поддържа, че с цялата си дейност
се е стремяла да работи в полза на дружеството, като сочи, че „Е.А.Д.“ ООД
било регистрирано като земеделски производител през 2015г. и през 2016г, като
през 2016г са отглеждали домати. Не оспорва, че за нуждите от разсад домати е сключила
договор с ищеца, както и че е издала в негова ползва процесния запис на заповед.
Съдът, като обсъди
въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и
поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В производството по
чл. 422, ал. 1 ГПК, за да бъде уважена претенцията на ищеца - кредитор, който
се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, следва
да са налице следните материални предпоставки: 1) ищецът да притежава
материалноправна легитимация, изразяваща се в качеството му на поемател
(кредитор) на вземането по ценната книга; 2) вземането да е основано на
менителничен ефект, който е редовен от външна страна и 3) записът на заповед да
подлежи на изпълнение.
Съгласно
разясненията дадени с ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, т. 17, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК,
„при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и
възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за
съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед“. По делото се установяват следните
правнорелевантни факти:
От приложеното ч. гр. дело № 598/2017 г. на РС-Пазарджик
се изяснява, че на 17.02.2017 г. съдът е сезиран от ищеца със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Издадена е Заповед № 357/22.02.2017
г., видно от която ответникът е осъден да заплати на ищеца процесната сума.
Съобразно заповедта, паричните вземания произтичат от запис на заповед от 10.01.2016
г., с падеж на плащане на 01.06.2016г. В срока по чл. 414 от ГПК срещу
заповедта ответникът е подал възражение.
Не се спори, а и
от приетия по делото запис на заповед се доказва, че „Е.А.Д.“ ООД, представлявано
от управителя В.И.С., е поело обещание да плати безусловно на ищеца процесната
сума от 14500,00 лева на определен ден – 01.06.2016 г. в гр. Пазарджик, като
липсва отбелязване за плащане на падежа. Записът на заповед е издаден на 10.01.2016
г. в гр. Пазарджик, подписан от управителя и поставен кръгъл печат на
дружеството.
От Договор от
10.01.2016 г., сключен между страните, се изяснява, че ответникът, чрез
управителя В.С., е възложил на ищеца, като изпълнител, да произведе и достави
разсад за домати сорт „Миляна“, средноранно засаждане, от десет хиляди броя
разсад за цена по 1,45 лв./бр., на обща стойност за 14500,00 лева, която сума
съобразно чл. 2 от договора се явява възнаграждение за изпълнителя. Установява се, че страните са постигнали
съглашение за това, че възнаграждението е платимо в срок от три дни от датата
на доставката на адрес: с. Щ., ул. „Втора“ № 3/чл. 3 от договора/, като е
уговорена неустойка за забава в размер на ОЛП +20%. Според чл. 5 от договора,
ищецът следва да изработи и предаде разсада в срок до 15.05.2016 г., с оглед
ранно засаждане на доматите. Страните уговарят с чл. 6 от договора, че
възложителя е длъжен да приеме и заплати процесния разсад, като при
неизпълнение на тези му задължения заплаща неустойка в размер на цената на отказания
разсад. Видно чл. 9 от договора, като гаранция за заплащане на договорения
разсад ответникът подписва запис на заповед за цената на разсада по договора с
падеж на плащане -01.06.2016г.
Видно от удостовереното
в приемо-предавателен протокол от 13.05.2016 г. между И.Г.Л. и „Е.А.Д.“ ООД,
представлявано от управителя В.С., се установява, че на посочената дата ищецът е доставил на дружеството в неговото
седалище в с.Щ. разсад за домати „Миляна“,
средноранно засаждане от 10000 броя на цена от 1,45лв./бр., съгласно договора.
Изпълнителят се е подписал на протокола за „предал стоката“, докато
представителят на дружеството- В.С., е вписал собственоръчно, че отказва да
приеме стоката, ведно с подпис и три имена, и поставен печат на дружеството.
По делото е приета
съдебно-почеркова експертиза, от която се установява, че подписът и изписаните
три имена на издателя на представения запис на заповед са положени от В.И.С., а
по отношение подписът на В.М.К.изписан в протокол на общото събрание на „Е.А.Д.“
ООД от 12.05.2016 г., че не е изпълнен от него.
По делото е приета
съдебно-агрономическа експертиза, с която се изясни, че пазарната цена на 1 брой
разсад домат сорт „Миляна“ е 0,30-0,35 лв. за стопанската 2016 г. в област
Пазарджик, като вещото лице уточнява, че няма по-висока цена от 0,35 лв.
Разпитан по делото
св. И.П.посочва, че е присъствал на срещите между ищеца и управителката В.С. по
повод процесните домати. Свидетелят сочи, че помагал през пролетта на 2016 г.
на И.Л. да натовари и достави разсад домати в с. Щ.. Това станало три пъти
поред, като на всяка от срещите управителката отказвала да приеме разсада имали
пререкания за това поне половин час. Посочва, че разсада бил в големи
количества, над 1000, като в една тарелка имало по 40-50 бр. Свидетелят
посочва, че транспортирането било през месеците април-май, през деня към обяд.
От показанията на
св. З.А.се установява, че посещавала с. Щ., ул. „Втора“ 3, където се намирал дома
на управителя М.К. и седалище на ответника. Там от 3 години полагала грижи за възрастна баба за
времето от 09:00 до 15:00 часа. Свидетелката отглеждала животни в стопанския
двор, който е на около 100-150 м. Винаги виждала кой минава покрай дома на
управителя и до фермата, където дружеството ползвало също постройка. Посочва,
че през пролетта на 2016 г. не е виждала В.С., която идвала само на гости в
къщата, или хора, които с бус да карат разсад домат или други зеленчуци. Св. А.
посочва, че ответното дружество не е произвеждало домати и не й е известно да
са наемали работници за това.
По реда на чл. 176
от ГПК, управителката В.С. заявява, че е отказала да приеме произведения от
ищеца разсад, тъй като дружеството закупило по-евтин на 17.05.2016 г. от „У.Т.2015“
ЕООД. Посочва, че била в стопанството, собствено на дружеството, в с. Щ.,
където преди обед, сутринта рано, дошли с разсада, който отказала да приеме. От
приемо-предавателен протокол, съставен два дни по-късно се изяснява, че на
19.05.2016 г. ответното дружество, чрез управителя С., приело всички извършени
дейности по договор от 09.05.2016 г., сключен с ЗП А. С.С., за оран, брануване, фрезуване, включително и
засаждане на домати в местността „Гьоловците“ на с. Щ.
Съдът, като взе
предвид изложеното намира, че записът на заповед удостоверява действително
поето от ответното дружество менителнично задължение. Това е така, тъй като в
документа са обективирани всички изискуеми от закона клаузи – изразът „запис на
заповед” се съдържа както в заглавието на акта, така и в неговия текст;
безусловно обещание за плащане на определена сума – 14500, 00 лв.; падеж – на
определен ден: 01.06.2016г.; място на плащане – гр. Пазарджик; името на
поемателя, на който или на заповедта на който трябва да се плати – ищецът И.Г.Л.;
дата и място на издаване – 10.01.2016 г. , гр. Пазарджик, и подпис на издателя
– управителя на „Е.А.Д.“ ООД – В.И.С.. Липсва отбелязване за плащане на
01.06.2016г. по записа, съгласно чл. 492 ТЗ, като по делото ответникът не
ангажира доказателства за противното.
Предметът
на делото се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за
съществуване на правото на парично вземане, за което е издадена заповедта за
изпълнение. От изложените в исковата молба обстоятелства, безспорно
логически свързани, може да се направи еднозначен извод, че претенцията на
ищеца са основава на правото да получи неустоечно вземане, което е обезпечено с
така издадения запис на заповед. Макар и да не е длъжен, ищецът е предпочел да
разкрие каузата по записа на заповед. С процесния договор за производство и
доставка на домати от 10.01.2016 г. е уговорена е форма на договорна отговорност на страните при
неизпълнение–неустойка, наред с насрещната престация на ответника да заплати
възнаграждението по договора. По делото не се претендира реално изпълнение
и/или обезщетение за вреди, с оглед липсата на твърдения за конретно настъпили
такива. В тази връзка, ответникът поддържа, че обезпечителната функция на
ценната книга е насочена само за заплащането на произведен и доставен разсад за
домати, но не и за вземането за неустойка. Предвид това съществен за спора се
явява изпълнението на кои задължения на
ответника по договора се обезпечават със записа на заповед. С оглед
уговорката в чл. 9 от договора, издадения запис на заповед обезпечава само
плащането на договореното възнаграждение в чл. 2 от договора. По отношение на уредените форми
на неизпълнение в сключения договор няма уговорени гаранции за тях, респ. обезпечени с издаване на записа на
заповед в полза на едната или на другата страна. Обезпечението на каузалната
сделка с издаване на записа на заповед на цената на разсада от страна на
възложителя „Е.А.Д.“ ООД е установено и регламентирано само и единствено по
отношение на добросъвестното, срочното, точно, качествено и реално изпълнение
на задълженията от страните по договора (така постановеното по аналогичен спор
между същите страни решение по гр. д. №45/2018г. на ОС-Пазарджик). Ето защо
искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
спора пред тази съдебна инстанция, ищецът дължи да възстанови направените от ответната
страна разноски, които са за сумата общо от 1956,25 лв. (1680,00 лв. за правна
помощ и 276,25 лв. възнаграждения за вещи лица, ведно с банкови такси).
Предвид горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.Л., ЕГН **********, адрес ***,
против „Е.А.Д.”ООД, ЕИК203555607, със седалище и адрес на управление- с.Щ., обл. Пазарджик,
ул.„Втора“№3, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ за
установяване съществуването на вземане за сумата 14500,00 лв., представляваща
парично задължение по Запис на заповед, издаден на 10.01.2016г., с място на издаване гр. Пазарджик, с падеж на плащане -01.06.2016г., ведно със законната лихва от 17.02.2017
г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 357/22.02.2017
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр. д. №
598/2017 г. на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА И.Г.Л., ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на „Е.А.Д.”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- с.Щ., обл. Пазарджик,
ул. „Втора”№”№3, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1956,25 лв. –
съдебни разноски пред РС-Пазарджик.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ответника – В.И.С., ЕГН **********,
с адрес: ***.
Решението може да
бъде обжалвано пред ОС – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от
настоящото Решение да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
Десислава Тодорова