О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
504
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ
граждански състав, в закрито заседание на 10.12.2019
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
въззивно частно гражданско дело № 570/2019
г., намира за установено следното:
Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 19585/26.06.2019 г. от С.Х.Х. ЕГН **********
против разпореждане № 4519/05.06.2019 г. по в. г. д. № 2091/2018 г. по описа на
ОС – П., с което е върната касационната жалба с вх. № 15883/22.05.2019 г. срещу
постановеното по делото въззивно решение № 6/02.01.2019 г.
Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното
разпореждане и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия
по администрирането на жалбата.
Постъпил е отговор вх. № 24918/20.08.2019 г. от А. Х.Л., с който частната
жалба се оспорва като неоснователна.
Постъпил е отговор вх. № 33558/13.11.2019 г. от И.Д.Д., с който се излагат
доводи за основателност на частната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
В. г. д. № 2091/2018 г. по описа на ОС – П. е образувано по въззивна жалба
вх.№ 27280/21.09.2018 г., подадена от С.Х.Х. и И.Д. Х., срещу решение №
328/26.07.2018 г. по г. д. № 1590/2017 г. на РС – К., с което е уважен
предявеният от тях иск за трансформиране на задължението им за издръжка и
гледане по договор, обективиран в нотариален акт *****г. на нотариус К.., рег.
***, в негов паричен еквивалент. Жалбоподателите са осъдени да заплащат на
прехвърлителя А. Х.Л. месечна издръжка в размер на 299.12 лева, считано от
датата на предявяване на иска в съда (16.10.2017 г.) до настъпване на промяна
на обстоятелствата.
Първоинстанционното решение е атакувано в частта му, с която за начална
дата на дължимост на паричния еквивалент на трансформираното задължение за
издръжка и гледане, е определена датата на предявяване на иска в съда
(16.10.2017 г.)
Със своето решение № 6/02.01.2019 г., ОС – П.е потвърдил
първоинстанционното. Присъдени са разноски. Посочено е, че решението е
окончателно и преписи от него не са връчени до страните.
Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба с вх. №
15883/22.05.2019 г. от С.Х.Х.. Тази жалба е върната с разпореждане №
4519/05.06.2019 г. За да го постанови, съдът е приел, че с жалбата е атакуван
въззивен съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК.
Този извод е незаконосъобразен.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК предвижда случаи, в които решенията
по въззивни дела не подлежат на касационно обжалване. Преценката за наличието
им изисква съобразяването на няколко критерия: характерът на спора (граждански
или търговски), правната квалификация и цената на иска, в случай, че същият
подлежи на оценка.
Настоящият спор е гражданскоправен. Касае се за облигационен иск с правна
квалификация чл. 95 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Същият е оценяем.
Искането на ищците е дължимата от тях по договора престация под формата на
натурална издръжка да бъде заместена от паричния и еквивалент т. е. самата му
същност, определя, че предявената претенция по него подлежи на парична оценка.
С разпореждане от 18.10.2017 г. (л. 13 от г. д. № 1590/2017 г.) РС – К. е
определил само минимален размер на държавна такса, вносима при предявяването.
Въпросът за цената на иска е остА.л неизследван по делото, но това не може да
промени факта, че е оценяем. Ето защо приложение следва да намери правилото на
чл. 70, ал. 3 от ГПК. С решение № 328/26.07.2018 г. по г. д. № 1590/2017 г. на
РС – К., като паричен еквивалент на задължението за издръжка на приобретателите
по договора, е определен такъв, в месечен размер от 299.12 лева. Нейното
заплащане е с периодичен характер и за неопределен период от време (до
настъпване на промяна в обстоятелствата, наложили трансформацията на
натуралната издръжка). Следователно цената на иска подлежи на определяне по
правилото на чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и възлиза на 10 768.32 лева
(299.12 лева х 36 месеца).
Съобразяването на посочените критерии налага извод, че преценката за
обжалваемост на въззивното решение пред ВКС, следва да бъде извършена съобразно
чл. 280, ал. 3, т. 1, изречение първо от ГПК. При законов критерий до
5 000.00 лева, решение № 6/02.01.2019 г. по в. г. д. № 2091/2018 г. по
описа на ОС – П., като постановено по гражданскоправен спор, с цена на иска в
размер на 10 768.32 лева, подлежи на касационно обжалване.
Не до тези правни изводи е достигнал съставът на ОС – П., поради което
обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 4519/05.06.2019 г., постановено по в. г. д. №
2091/2018 г. по описа на ОС – П., с което е върната касационна жалба вх. №
15883/22.05.2019 г. от С.Х.Х. ЕГН ********** против въззивно решение №
6/02.01.2019 г., постановено по в. г. д. № 2091/2018 г. по описа на ОС – П..
ВРЪЩА делото на ОС – П. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: