№ 674
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300500493 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна частна жалба на „Теленор България“ЕАД, ЕИК
*********, подадена чрез пълномощника адвокат В.Н., против Разпореждане от 22.12.2021
г., инкорпорирано в Заповед № 10866 от 22.12.2021 г. постановена по ч.г.д.№ 19 973/2021г.
по описа на РС Пловдив, XXIII гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите: 74,97 лв. - неустойка в размер, който не
надвишава размера на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура №
**********/05.06.2020г.; 46,45 лв. - начислена във фактура № **********/05.06.2020г.,
представляваща съразмерна част от направената отстъпка от стандартна цена на устройство
без абонамент; 54,09 лв. - неустойка в размер, който не надвишава три месечни
абонаментни такси и е начислена във фактура № **********/05.06.2020 г.; 174,96 лв. -
неустойка в размер, който не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и
начислена във фактура № **********/05.06.2020г; 426,07 лв. - начислена във фактура №
**********/05.06.2020г., представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг.
Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане. Поддържа, че районният съд погрешно е възприел
претендираните неустойки за необосновано високи и клаузите, които ги уреждат за
неравноправни. Оспорва се отхвърлянето на претенциите за разликата в цената на мобилни
устройства като се сочи, че с тях се цели да се обезщети жалбоподателя за направените
значителни отстъпки от пазарната цена на предоставените устройства, предвид
недобросъвестността на потребителя. Моли да се отмени разпореждането в отхвърлителната
част и да се постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени
данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството.
Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е
в срок, внесена е дължимата ДТ, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
1
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил подаденото от
жалбоподателя заявление за издаване на заповед за горепосочените суми след като е приел,
че от потребителя се претендира да заплати необосновано висока и определяема неустойка
без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от оператора услуги,
поради което неустойката е установена в противоречие с добрите нрави и излиза извън
обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи.
Въз основа на изложеното районният съд е достигнал до извода, че установените клаузи за
неустойка, според които задължението за неустойка е в размер до три стандартни месечни
абонамента за всяка една СИМ карта/номер, са нищожни и установени в противоречие с
добрите нрави, поради което не пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги,
който извод е обосновал с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в
Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и Решение №
110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС. Също така, според РС неустойка,
която предвижда, че при прекратяване на договора за лизинг, лизингополучателят дължи
неустойка в размер на разликата в цената, на която лизингодателят условно би продал
устройството и тази, на която го е предоставил по договор за лизинг, е поначало нищожна,
тъй като подобна неустойка цели да обезщети вреди, който не стоят в причинна връзка с
развалянето на лизинговия договор.
Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП
и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание
чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на клаузите в договора със
закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи по см. на ЗЗП.
С обжалваната част на разпореждането заявителят „Теленор България“ ЕАД е
поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника В. Т. Н.
с ЕГН: **********, за следните суми:
74,97 лв. - неустойка в размер, който не надвишава размера на три месечни
абонаментни такси и начислена във фактура № **********/05.06.2020г. по Допълнително
споразумение от 07.06.2018г към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********* вследствие на неизпълнението съгласно Раздел IV. чл. 3 от споразумението;
46,45 лв. - сума, начислена във фактура № **********/05.06.2020г., представляваща
съразмерна част от направената отстъпка от стандартна цена на предоставено по договора
мобилно устройство, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал
задълженията си по Допълнително споразумение от 07.06.2018г към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*********;
54,09 лв. - неустойка в размер, който не надвишава размера на три месечни
абонаментни такси и е начислена във фактура № **********/05.06.2020 г. по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +********* от 20.06.2019г.;
174,96 лв. - неустойка в размер, който не надвишава размера на три месечни
абонаментни такси и начислена във фактура № **********/05.06.2020г по Допълнително
споразумение от 15.11.2019г към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*********;
426,07 лв. - сума, начислена във фактура № **********/05.06.2020г., представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена по горепосочения договор за лизинг вследствие на неизпълнението по споразумение за
мобилни услуги с предпочетен номер +*********.
В заявлението е посочено, че абонатът не е изпълнил свои месечни задължения,
съобразно използваните от него услуги по договори за предпочетени номера +*********,
+*********, +*********, което е ангажирало договорната му отговорност за заплащането на
2
неустойки в общ размер на 304, 02 лева ( 74, 97 лева за предпочетен номер +*********; 54,
09 лева за предпочетен номер +********* и 174, 96 лева за предпочетен номер +*********
), поради предсрочното прекратяване на договорния абонамент, представляващи стойността
на 3 месечни абонаментни вноски по всеки от договорите. Също така според заявителя,
поради неизпълнение от потребителя на договорните му задължения по отношение на
предпочетени номера +********* и +*********, потребителят дължи заплащането и на
направени отстъпки от цената на предоставени мобилни устройства. За предпочетен номер
+********* се претендира сумата в размер на 46,45 лв. като съразмерна част на направени
отстъпки от стандартна цена за предоставено мобилно устройство без абонамент, а за
предпочетен номер +********* - сумата в размер на 426,07 лв. като разлика между цената
на устройството без абонамент и преферциална цена по договор за лизинг.
Заявителят е поскал издаване на заповедта за изпълнение за вземанията за
неустойки и отстъпки въз основа на Допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +********* от 07.06.2018 г., Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +********* от 20.06.2019 г. и Допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +********* от 15.11.2019 г.
Видно от представените заверени копия на Допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +********* от 07.06.2018 г. и Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +********* от 20.06.2019 г., договорени са идентични клаузи,
регламентиращи отговорността на абоната. Според тези клаузи, в случай на прекратяване
на договорите преди изтичане на срока им по вина или искане на потребителя той
дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни вноски за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратният размер на месечните абонаменти. В допълнение на неустойката,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, и в случаите, в
които е предоставено устройство за ползването на услугите, Потребителят дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройствата / в брой, без абонамент/,
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му / в брой или съответно обща лизингова цена по договор за
лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Спорните клаузи в
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********* от 15.11.2019 г. са съответстващи на горните като е добавено, че месечният
абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойката, е най-високият според
условията на плана. Посоченото е, че в допълнение на неустойката, потребителят дължи и
възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между
най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са
били налице отстъпки и/или различни стойности на месечни абонаменти, и в случаите, в
които е предоставено устройство за ползването на услугите, Потребителят дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройствата / в брой, без абонамент/,
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му / в брой или съответно обща лизингова цена по договор за
лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност посочените
клаузи да са неравноправни съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 от ЗЗП. Целта на
договорната неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната страна при
предсрочно прекратяване на договора.
В случая в процесните договори от една страна е предвидена неустойка в размер на
3
три стандартни месечни такси, а от друга неустойка - формирана от получената отстъпка в
месечните такси, ведно с трета такава – съставляваща отстъпка в продажна цена на
устройство. Съдът намира, че вредите на кредитора не следва да бъдат определяни като
пропуснати ползи в размер на невнесени месечни абонаменти, тъй като заплащането на
месечните абонаменти за срока на договора е обвързано с предоставяне на услуга, която с
оглед прекратяване на договора вече не се предоставя. Вредите не следва да се определят и
като съвкупност от месечни абонаментни вноски, макар и ограничени до размер на 3
месечни абонаментни вноски, ведно с допълнителна сума за предоставени устройства за
оставащия срок на прекратения договор, с което се обосновава извод за вероятната
неравноправност на клаузите. В този смисъл с клаузата за заплащането на отстъпки се
обосновава и определянето на друга цена за предадените устройства, тъй като чрез тази
клауза се променят първоначално договорената стойност на същите. Въззивният съд
намира, че следва в един състезателен процес да се провери дали договорените неустойки
се явяват необосновано високи, тъй като не отчита размера на евентуалните вреди. На
този етап е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за
наличие на такива неравноправни клаузи, без да е необходимо това да е доказано по
категоричен начин.
Ето защо, съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка по реда на
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК правилно е отказано издаване на заповед за изпълнение за
горепосочени суми, т.к. основанието на което се претендират представлява вероятна
неравноправна клауза в потребителски договор.
Следователно разпореждането в обжалваната част е правилно и следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 22.12.2021 г., инкорпорирано в Заповед № 10866
от 22.12.2021 г. постановена по ч.г.д.№ 19 973/2021г. по описа на РС Пловдив, XXIII гр.с., в
частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК за сумите: 74,97 лв. - неустойка в размер, който не надвишава размера на три месечни
абонаментни такси и начислена във фактура № **********/05.06.2020г. по Допълнително
споразумение от 07.06.2018г към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********* вследствие на неизпълнението съгласно Раздел IV. чл. 3 от споразумението;
46,45 лв. - сума, начислена във фактура № **********/05.06.2020г., представляваща
съразмерна част от направената отстъпка от стандартна цена на предоставено по договора
мобилно устройство, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал
задълженията си по Допълнително споразумение от 07.06.2018г към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*********; 54,09 лв. - неустойка в размер, който не
надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура №
**********/05.06.2020 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* от
20.06.2019г.; 174,96 лв. - неустойка в размер, който не надвишава размера на три месечни
абонаментни такси и начислена във фактура № **********/05.06.2020г по Допълнително
споразумение от 15.11.2019г към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*********; 426,07 лв. - сума, начислена във фактура № **********/05.06.2020г.,
4
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг вследствие на
неизпълнението по споразумение за мобилни услуги с предпочетен номер +*********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5