Решение по дело №469/2019 на Районен съд - Карлово

Ищцата твърди, че с Решение № 227/25.05.2017 г. по гр. д № 841/2017 г. по описа на Казанлъшки районен съд било постановено детето П. В. И., ЕГН: ********** да живее при майката С.В.М., ЕГН: **********, към онзи момент с адрес в гр. К., като на нея било предоставено да упражняването на родителските права спрямо детето. На бащата В.И.И., ЕГН: ********** бил определен следният режим на осъществяване на лични отношения с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, а всяка втора и четвърта събота от 10.00 до 18.00 часа, като го взема от дома на майката и го връща пак там; всяка нечетна година да прекарва с преспиване коледните празници с майката, а новогодишните с бащата; всяка четна година да прекарва великденските празници, съобразно църковния календар при майката, считано от 10.00 часа на първия ден до 17.00 часа на последния ден с преспиване, а всяка нечетна година при бащата, считано за същия период; един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; на рождения ден на детето през четните години детето да бъде с бащата, а през нечетните – с майката. Бащата бил осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 120 лева.

Твърди се, че с протокол от 11.06.2018 г., по гр. д № 434/2018 г. по описа на К. районен съд била одобрена спогодба, по силата на която е изменен режима на лични контакти, определен с решение № 227/25.05.2017 г. по гр. д. № 841/2017 г. по описа на К. районен съд, като бил определен режим на лични отношения на В.И.И. с малолетното дете П. В. И., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя. Когато месецът има пета събота и неделя, първият от месеците с пета събота и неделя детето да бъде при майката, а втория месец с пета събота и неделя детето да бъде при бащата, както и през втората и четвърта седмица от месеца в четвъртък от 16.00 часа до 08.00 часа в петък с преспиване, детето да бъде при бащата. В останалата част режима на лични контакти между бащата и детето се запазвал.

Видно от изложеното за непродължителен период от време – година и пет месеца, режимът на лични отношения на бащата с детето бил променян трикратно, като всяка промяната била инициирана от ответника, с цел уреждане на по-широк режим на лични отношения с детето, като ищцата откликвала на това, за да може макар и на този ранен етап – ранна детска възраст, да се изграждат нормални отношения на бащата с детето.

Единственото непроменено при тези инициативи била издръжката, която бащата бил осъден да плаща –120.00 лева месечно.

Ищцата твърди, че при всяка следваща промяна в режима на личните контакти на бащата с детето бил отчитан основно интереса на бащата, а този на детето бил за заден план. Поради тази причина към днешна дата, детето, което посещавало детска ясла „М. П.“ в гр. С., с време на заетост от 07.30 ч. до 16.30-17.00 часа ежедневно от понеделник до петък, се лишавало от присъствие в детското заведение всеки първи и трети петък, и всеки втори пети петък, поради това, че след като е оставен в детското заведение в 07.30 часа в 10.00 се взимало от бащата за осъществяване на лични контакти. От м. септември 2019 г. детето щяло да продължи посещение в Д. г. „Р.“ в гр. С. със същият времеви период на заетост. В детската градина имало график на занимания и обучение, с участие на квалифицирани възпитатели и обучители. Ищцата твърди, че определеният режим на лични контакти щял да лиши детето от участие в планираните програми всеки първи и трети петък, и всеки втори пети петък от месеца. В перспектива това се отнасяло и за началото на основния курс на обучение в първи и следващите класове, доколкото режимът на контакти бил продължителен и траел до навършване на пълнолетие на детето.

С нарастване на възрастта на детето щяла да се повиши и неговата ангажираност в прояви на обучение и възпитание. Прекомерната и честа промяна на трайно установения режим на живот, обучение и възпитание не бил в интерес на детето, доколкото прекъсвал в неподходящо време обучителните и възпитателни процеси. Особено неподходящ режим на лични контакти бил петък от 10.00 часа, когато детето обичайно било заето с обучението си – сега в детската градина, а впоследствие в училище.

Поради това, че не можели да постигнат споразумение, което да уреди осъществяването на личните контакти на бащата с детето по начин, който да бъде в интерес на детето, за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за изменение на определените мерки на осъществяване на личните отношения на бащата В.И.И. с детето П. В. И..

Моли съда да постанови решение, с което да измени  определените с Решение №575/15.10.2018 г. по гр. д. №2343/2018 г. по описа на РС К. мерки, в частта относно режима на лични отношения и издръжка на малолетния им син П. В. И., ЕГН: **********, като:

- определи следния режим на лични отношения на бащата с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, като го взима от майката на адреса ѝ в гр. С., ул. „Б.“ № . и го връща при нея при свършване на времето за осъществяване на лични отношения, 20 дни през летния сезон, които да не съвпадат с времето, през което майката ползва платен годишен отпуск и по всяко друго време, със съгласие на майката.

- осъди ответника В.И.И. да заплаща на детето П. В.И., чрез неговата майка и законен представител С. В.М., месечна издръжка в размер на 180.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2019 г., до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното изплащане на сумата.

Ответникът, представлявана от адв. Т.Д. и адв. Н. И. –Г., намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Действително със С.М. били родители на детето П. В. И.. С Решение № 227/25.05.2017г., постановено по гр. д. № 841/2017 г. по описа на РС К. родителските права по отношение на детето били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични контакти с него, така както било посочено в исковата молба. По отношение на определения режим, двамата с М. постигнали съгласие, което още тогава съобразили с ниската възраст на П., както и с възможностите на всеки един от тях самостоятелно да полага адекватни грижи за него. Съдът преценил, че съгласието им не противоречи на закона, отговаря напълно на интересите на детето и го възприел изцяло, като постановил решение в този смисъл.

Действително, за период от година и пет месеца режимът на лични контакти между бащата и малолетното дете бил променян двукратно, но не бил вярно твърдението, че ответникът инициирал съдебните производства за това. Видно и от приложените към исковата молба писмени доказателства – Решение № 227/25.05.2017г. по гр. д. № 841/2017 г.; Протоколно определение от 11.06.2017 г. по гр. д. № 434/2018г. и Решение № 575/15.11.2018 г. по гр. д. № 2343/2018г. всички по описа на РС К., С.В.М. била ищца по тези производства.

Не било вярно твърдението, че при промените в режима на контакти бил отчитан само интересът на бащата. Всяко едно от съдебните производства приключвало със спогодба, която постигали двамата родители и която съдът одобрявал, като съобразявал, че е изцяло в интерес на детето.

Тъй като ищцата се преместила да живее от гр. К.в гр. С., двамата с нея постигнали съгласие и променили режима на контакти, като съдът одобрил спогодбата с Решение № 575/15.10.2018г. постановено по гр. д. № 2343/2018г. по описа на РС К.. Едва 5 месеца по-късно С.В.М. отново инициирала настоящото производство, с което отново целяла да ограничи контактите на ответника с единственото му дете.

Според ответника, съгласно константната практика на съдилищата, включително и ВКС, както и Постановление на пленума на ВС № 1 от 12.11.1974 г., основание за изменение на определения режим на лични отношения между детето и родителя, комуто не са предоставени родителските права, са настъпили след определяне на режима изменения на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето. Като такова изменение се разбират нови обстоятелства, които влошават положението на детето при контакта му с родителя, който не е носител на родителските права, така и обстоятелства, с които би се подобрило положението на детето при ново разрешение. Изменението може да се дължи на промяна на обстоятелствата, при които е определен първоначален режим, както и на такива, които са изцяло нови и са настъпили след този момент. В този смисъл били решение № 291 от 07.11.2012 г., постановено по к.гр.д.№ 115/2012 на ВКС; решение № 288 от 15.03.2016 г., постановено по к.гр.д.№ 2640/2015 на ВКС, IV ГО. Във всички случаи на обсъждане подлежало дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето.

Ищцата обуславяла искането си за промяна режима на лични отношения на бащата с детето определен с решението по гр. д. № 2343/ 2018г. по описа на РС К. с обстоятелството, че при порастване на детето ще се повиши и неговата ангажираност, като се излагала бъдеща учебна заетост на детето, която към момента не била налице. Дори да се приемело, че детето през м. септември ще продължи посещения в ДГ „Р.“, както било посочено в исковата молба, следвало да се има предвид, че то не било задължено ежедневно да присъства в детското заведение, тъй като към момента не било в курс на задължително обучение. Като отговорен родител, който иска най-доброто за детето си, ответникът заявява, че е съгласен да го взима в петък в 17.00 ч. от детското заведение, когато занятията ще бъдат приключили, а не както досега в 10.00 ч.

Майката всячески се опитвала да ограничи контактите на бащата с детето. Поради възпрепятстването от страна на майката на срещите му с детето, ответникът се снабдил с изпълнителен лист и образувал изпълнително дело № 158/2018 г. по описа на ДСИ при РС-К..

Ищцата не отчитала, че общуването на детето с всеки един от родителите му съдейства за правилното му възпитание и следователно било в негов интерес, а не във вреда. Според константната съдебна практика създаването на пречки от родителя, комуто е предоставено упражняването на родителските права върху детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител и ограничаването на контактите на детето с последния били обстоятелства, които имат негативно значение при определяне на родителските качества. Подобно поведение на родителя следвало да бъде критично ценено в комплекса от установените по делото факти и обстоятелства в защита на неговия интерес - решение № 64 от 20.02.2012 г., постановено по к.гр.д.№ 1398/2011 г. на ВКС, решение № 267 от 23.09.2015 г., постановено по к.гр.д.№ 7140/2014 г. на ВКС, IV ГО.

Ответникът счита, че поддържането на лични отношения между него и детето било жизнено необходимо и за двете страни с оглед създаване на възможност чрез общуване детето да развива чувства на обич, привързаност и доверие, което щяло да съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна и доказана била нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с чл. 8 от Е.к. за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в практиката, уважението към семейния живот изисквало, когато семейният живот, дори и във формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да продължи. Известно било становището на Съда по правата на човека в С., че взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен елемент от семейния живот. Следователно К. и нейните органи признавали „право на контакт“ като фундаментално човешко право по смисъла на чл. 8. То принадлежало еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът бил да се постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на детето от контакта с двамата родители.

На основание изложеното дотук, ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск за изменение на досега определените мерки на осъществяване на лични отношения между него и детето му като неоснователен и недоказан.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и се установява от представеното удостоверение за раждане, че са родители на малолетното дете П. В. И., ЕГН: **********, роден на *** г. Родителските права са предоставени на майката, като детето живее с нея на адреса ѝ, който понастоящем е в гр. С., ул. „Б.“ №..

Безспорно е също така, че за периода м. май 2017 г. – м октомври 2018 г. пред РС К. от родителите са водени три дела с предмет уреждане на режима на лични отношения, местоживеенето и издръжката на детето, а именно: гр. д № 841/2017 г., по което е постановено Решение № 227/25.05.2017 г.; гр. д № 434/2018 г., по което с протокол от 11.06.2018 г., е била одобрена спогодба, с която е изменен режима на лични контакти на бащата с детето, определен с Решение № 227/25.05.2017 г. по гр. д. № 841/2017 г. и гр. д. № 2343/2018 г., по което е постановено Решение от 15.10.2018 г., с което е изменен режима на лични контакти, определен със спогодбата по гр. д № 434/2018 г.

Ищцата представя Удостоверение изх. №**********-1/27-06/2019 г., издадено от НОИ – ТП гр. П., от което е видно, че в периода м. ноември 2018 г – м. април 2019 г.  са ѝ изплатени суми, представляващи ПОБ-чл.54б, ал.1 от КСО, удръжка по запор, добавка по текущото обезщетение, в общ размер от 657 лева.

Представено е Удостоверение изх. №21/25.06.2019 г. издадено от „Д.– ЦА“ ЕООД – гр. К., от което е видно, че ищцата работи на длъжност „Машинен оператор“ и за периода м. март 2019 г. – м. май 2019 г., включително, е получила брутно трудово възнаграждение в размер на общо 1915.99 лв. или средно по 638.36 лева /бруто/.

От представената Служебна бележка изх. №44/26.06.2019 г., издадена от Детски ясли „М. п.“ – гр. С., се установява, че детето П. В.И. посещава детските ясли от около 07.30 ч. до около 17.30 ч.

Представена е Служебна бележка изх. №105/РО-ЧО от 24.06.2019 г., от която е видно, че П.В. И. е записан в Детска градина „Р.“ – гр. С..

От изготвения по делото социален доклад се установява, че за малолетния П. И. се полагат адекватни грижи от майката С.М.. Осигурени са му всички необходими битови и социални условия за неговото отглеждане и възпитание. Живеят на втори жилищен етаж от къща в гр. С., ул. „Б.“ №., заедно със съжителстващото с майката лице В. М. М.. Ищцата работи като шивачка в „Д. - ЦА“ ЕООД – гр. К. с приблизителен месечен доход от около 600 лева, а В. М. работи във „ВМЗ“ ЕАД – гр. С

 с трудово възнаграждение от около 650 лева месечно. Пред социалните работници ищцата е споделила, че действащият в момента режим на лични отношения между бащата и детето създавал затруднения, тъй като включвал и делнични дни, през които детето трябвало да посещава детски ясли. Налагало се детето в четвъртък да пътува при баща си в гр. К, а в петък да се връща в С., за да отиде на детските ясли. Това затруднение щяло да стане и още по-голямо от м. септември 2019 г., когато сина ѝ започвал да посещава детска градина. Майката заявила пред служителите на ДСП К., че споделила с бащата този проблем, но не срещнала разбиране от негова страна. Социалният работник П. А. поддържа социалния доклад при изслушването ѝ в съдебно заседание, като заявява, че обучението на децата е задължително от 5-годишна възраст.

От показанията на свидетеля В. М. М. се установява, че живее на семейни начала с ищцата от м. август 2018 г. Детето П. живее заедно с тях в гр. С. и посещава редовно детски ясли, което щяло да продължи до м. август 2019 г.. От м. септември тръгвало на детска градина. На бащата бил определен режим на лични отношения, който той невинаги спазвал. Според свидетеля детето се чувствало добре на детските ясли и режимът на лични отношения с баща му създавал затруднения. Това било така, защото при пътуванията за К. в петък, трябвало да го вземат по-рано от яслите, което разстройвало П. и пречело на адаптацията му за почивните дни. Имало случай, при който получили обаждане от майката на ответника, че детето, което по това време било при тях в К., се чувствало зле. Ищцата и свидетелят тръгнали веднага от С. за К., но като пристигнали, се оказало, че детето било напълно здраво. Разбрали, че всъщност бащата, който по това време го отсъствал, нямал възможност да върне детето в С.. Затова предпочели да се обадят на майката, която под измислен предлог да дойде да си го вземе.

От показанията на свидетеля Х. Т. П. се установява, че е съпруг на сестрата на ответника и познава страните по делото. Знаел, че бащата има режим на лични отношения с детето си В., което трябвало да бъде вземано от гр. С. и връщано обратно там. Когато ответникът бил на работа, свидетелят два пъти придружавал неговата майка при вземането на детето от С., което ставало около 10:00 ч. При тези посещения нямало инциденти и всичко минавало нормално. Когато обаче отишли с бащата в С., детето не било дадено на ответника, като свидетеля не разбрал причината. От ответника и майка му знаел, че в други случаи, на които свидетелят не присъствал, имало инциденти и разправии при вземането на малолетния от С.. П. се чувствал добре при баща си и когато трябвало да го връщат на майка му, се разстройвал и започвал да плаче.

Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:

Съдът намира, че постановеното с цитираното решение на ВКС следва да намери приложение и когато се касае не само за родителски права, но и за режим на лични отношения, какъвто е настоящия случай.

Тази промяна е свързана с обстоятелството, че детето посещава редовно детски ясли в гр. С., като от социалния доклад и показанията на св. М. се установи, че вземането му от бащата от гр. С. в петък сутринта, за да пътува за гр. К., разстройва и притеснява детето и го лишава от планираните в яслите занимания и обучение. Освен това от м. септември 2019 г., т. е. след по-малко от два месеца, на детето предстои да посещава детска градина в гр. С., което, макар и на тази възраст все още незадължително, настоящият съдебен състав счита за особено важно за развитието и социалната адаптация на малолетния. Лишаването му от посещения на детска градина или детски ясли всеки трети петък от месеца съдът счита за неприемливо и увреждащо интересите на детето. Съдът намира, че режимът на лични отношения между бащата и детето следва да бъде изменен, като срещите се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, като бащата го взима от майката на адреса ѝ в гр. С., ул. „Б.“ № . и го връща при нея при приключване на времето за осъществяване на лични отношения, 20 дни през летния сезон, които да не съвпадат с времето, през което майката ползва платен годишен отпуск и по всяко друго време, със съгласие на майката

Освен режима на лични контакти на бащата с детето, съдът счита, че следва да бъде изменена и определената с Решение №575/15.10.2018 г. по гр. д. №2343/2018 г. по описа на РС К. месечна издръжка, която бащата е осъден да заплаща на детето. Нейният размер от 120 лева се явява под законоустановения минимум – 140 лева. По делото не се събраха данни за местоработата и доходите на бащата, като единствено се установи от показанията на св. П., че същият е трудово зает. Ищцата претендира издръжка за детето П. в размер на 180.00 лева, като видно от писмените доказателства, тя самата работи като шивачка за около 600 лева месечно. Съобразявайки обичайните нужди за възрастта на детето – потребностите му от здравословна храна, облекло според сезона, развлечения и др., настоящият съдебен състав намира, че претендирания размер на издръжка за детето съответства на възрастта му и покрива нуждите му. Не се представят доказателства ответникът да има задължения за издръжка към други низходящи. Съдът приема, че той е в трудоспособна възраст и следва да получава доход около средния за страната и този размер на издръжка не би го затруднил. Затова, като изходи от тези обстоятелства и с оглед на възрастта на детето, съдът счита, че за ежемесечна му издръжка са необходими около 300.00 лева, от които бащата следва да заплаща 180.00 лева. Останалата сума следва да се поеме от майката, която полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на малолетния.

Имайки предвид всичко изложено, съдът намира иска за изменение на мерките определени с Решение №575/15.10.2018 г. по гр. д. №2343/2018 г. по описа на РС К. и  в частта относно издръжката на детето за основателен, като същата следва да се увеличи от 120.00 лв. на 180.00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2019 г., до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното изплащане на сумата.

По отношение на разноските – такива се претендират от двете страни. Съдът намира следното:

Като определя мерките за лични отношения на между родителя, на когото не са предоставени родителските права и детето, съдът администрира граждански правоотношения. Касае се за акт на спорна съдебна администрация на тези отношения – относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права, който не засяга (не отрича и не признава) съществуването им. Видно от разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал.1 – член 127 от СК, спорът се решава от районния съд. Производствата на спорна съдебна администрация са част от уредените в ГПК производства, наред със защитно-санкционните и охранителните относно характера на производството, но при разглеждането им не следва автоматично приложението на разпоредбите на член 78 от ГПК. Условно в случая е определянето на страните – родители на малолетно дете, като ищец и ответник, както и безусловно нито една от страните – родители, не може да се определи като такава, на която иска е уважен.  Ето защо искането за разноски е неоснователно и такива не следва присъждат.

Водим от горното, съдът:

Р      Е      Ш      И

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В.И. И., ЕГН: ********** *** с детето П. В. И., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, като бащата го взима от майката С.В.М., ЕГН: ********** на адреса ѝ в гр. С., ул. „Б.“ №. и го връща при нея при свършване на времето за осъществяване на лични контакти, 20 дни през летния сезон, които да не съвпадат с времето, през което майката ползва платен годишен отпуск и по всяко друго време, със съгласие на майката.

Осъжда В.И.И., ЕГН: ********** от гр. К., жк „И.“, бл. №., вх. ***, ап.** да заплаща на детето си П. В. И., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител С. В. М., ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 180.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2019 г., до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В. И.И., ЕГН: ********** от гр. К., жк „И.“, бл. №., вх., ап..да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К. държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка в размер на общо 86.40 лв. (осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки).

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: