Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 20.01.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, първи състав, в
публичното съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
в състав :
Председател : Румен Стойнов
при
секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов
гражданско дело № 655/2018 година и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД от гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж - Мецанин, ЕИК
*********, чрез юрк. Д.А., като пълномощник на управителя Т.К., против В.К.К. – Г. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес,
след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал за да може
установи вземането си. Исковете са положителни
установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) - 14.08.2018г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 491/2018г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 633 от 15.08.2018г. за следните суми : 996,45 лева
- главница, 166,06 лева – договорна лихва за периода от 05.11.2015 г. до
06.11.2017 г., 199,28 лева – неустойка за неизпълнение
на задължение за периода от 06.12.2015г. до 06.11.2017г., 200 лева –
разходи и такси за извънсъдебно събиране, 78,48 лева – законна лихва за забава
за периода от 07.11.2017 г. до 04.08.2018 г., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.08.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 232,81 лева разноски по делото, от които 200 лева юрисконсултско
възнаграждение – определено съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) и
изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 32,81 лева заплатена държавна такса. Задължението произтича от
неизпълнено задължение по договор за кредит „Бяла карта” с № 440971 от 30.10.2015 г., сключен между В.К.К. - Г. (кредитополучател) и „Аксес Файнанс” ООД (кредитор), като вземането е прехвърлено от
страна на „Аксес Файнанс” ООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД по силата на Приложение № 1 от 11.05.2018г. към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г.
Цената на исковете е 996,45 лева - главница, 166,06
лева – договорна лихва, 199,28 лева –
неустойка, 200 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране и 78,48 лева –
законна лихва за забава, като се претендира още и законната лихва за забава върху главницата, считано от 14.08.2018 г. до окончателното
издължаване, както и направените разноски.
От ответната страна е подаден писмен отговор. К. – Г. излага, че няма договорни отношения с
дружеството-ищец и не е уведомявана по надлежния начин за извършената цесия.
Посочва, че липсват доказателства за усвояване на заема, както и за това дали е
връщан. Навеждат се възражения за недействителност на договора за заем, както и
за нищожност на част от неговите клаузи, а също така за заобикаляне на чл. 19,
ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).
По делото са приети, като писмени
доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. № 491/2018г. по описа на Районен съд Своге. Изслушана е съдебно-счетоводна
експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема като компетентна
и обективно изготвена.
Свогенският районен съд, първи състав, като
взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна :
Вземането произтича
от неизпълнено задължение по договор за кредит „Бяла
карта” с № 440971 от 30.10.2015
г., сключен между В.К.К. - Г. (кредитополучател) и „Аксес Файнанс”
ООД (кредитор). Договорът, като документ, не е оспорен и съдът го възприема като
достоверен. От л. 66 до л. 79 от делото е приложена подробна справка по
договора. Посочения документ не е оспорен от другата страна и съдът го приема
за автентичен и верен. От него се установява на кои дати и в какви размери са
теглените и постъпилите суми от ответника.
От л. 60 до л. 65 от
делото е приложена подробна справка с изпратените съобщения на телефон, посочен
от ответника в договора. Документът не е оспорен от другата страна и съдът го
приема за автентичен и верен. От него се установява, че В.К.К. – Г. е подробно
информирана за всички действия на кредитора, включително за обявяването на
кредита за предсрочно изискуем – на 06.11.2017г. в 11,00
часа. Последното е станало поради наличие на предпоставките посочени в чл.
22, ал. 1 от договора, като видно от цитираните два документа, обстоятелствата
за това са били налице преди датата 06.11.2017г., тъй като последното плащане е
било на 15.09.2017г. в размер на 150 лева. Последното усвояване на сума по
договора е било на 24.05.2017г., а първото на 05.11.2015г.
Вземането
по договора е прехвърлено от страна на „Аксес Файнанс” ООД в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД по силата на Приложение № 1 от
11.05.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
11.11.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) продавачът на вземането е длъжен да съобщи на длъжника за
прехвърлянето. По настоящото дело уведомяването е станало при връчване на
преписа от исковата молба и приложеното към нея уведомително писмо.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установяват задълженията по
договора, обстоятелството, че се начислява едновременно договорна лихва и
неустойка по чл. 21 от договора върху една и съща сума. Годишният процент на
разходите е в размер на 45,90 %, което е в рамките очертани от чл. 19, ал. 4 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК). Неустойката предвидена в чл. 21, в размер на 10 %, е съобразена с чл. 33,
ал. 2 от ЗПК.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното :
За да се
уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на
претендираното основание и в посочените размери, както и че ответникът е
надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността на цедента
–наличието на сключен договор за кредит в
съответствие с законовите разпоредби, в това число валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва,
настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните обезщетение за
забава и такси, като установи вземанията си и по размер. Ищецът следва
да докаже, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за кредит, в
това число че е предоставил сумата по кредита. Ответникът следва да
докаже всички факти, които изключват, унищожават или
погасяват процесните вземания.
Съдът счита,
че от приетите по делото доказателства се установява наличието на валидно
прехвърляне на вземанията по договор за паричен заем, съгласно клаузите на
сключения рамков договор, като ответникът е надлежно уведомен при връчване на преписа от исковата молба и приложеното
към нея уведомително писмо. Длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомление само, ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението, каквито твърдения не са направено в
настоящото производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази
насока.
По отношение
на възражението за липса на доказателства за предсрочна изискуемост на
вземанията, предмет на настоящото производство, съдът счита същото за неоснователно,
тъй като длъжникът е уведомена
на 06.11.2017г. в 11,00 часа – чрез SMS на телефон, който сама е посочила
за контакти. Законът не посочва как изявлението на кредитора трябва да достигне
до длъжника и според съда, по настоящото дело са налице нужните доказателства,
установяващи уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочната изискуемост
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК. Следователно
претенцията за установяване на изискуема главница, на договорна лихва, както и
на законна лихва следва да се уважат.
Договорът за
кредит „Бяла карта” попада в
предметния обхват на ЗПК - с оглед стойността му и това, че не са налице
предвидените изключения в чл. 4 от ЗПК. В чл. 33 от ЗПК е
предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва. Искането на ищеца обаче включва
установяване на вземане за неустойка, такса разходи за събиране и
такса за разходите за дейност на служител, което осъществява дейността по
извънсъдебно събиране на задължението. Отговорността на длъжника за
претендираните неустойка и такси възниква не от възможното неизпълнение, а от
реално настъпила забава, като се касае за изключване на превантивната функция
на неустойката и се цели само и единствено санкционирането на длъжника, което
противоречи на чл. 33 от ЗПК, съгласно който кредиторът няма право да договаря
изначално суми, платими при забава или пълно неизпълнение на
задължението на длъжника, освен законната лихва върху неплатената част от
главницата. Затова са нищожни поради противоречие с императивната норма на чл.
33 от ЗПК следните договорни клаузи, в частта, с която се предвижда задължение
на изпадналия в забава длъжник да заплати неустойка, както и задълженията на
длъжника за заплащане на такса за разходи за действия по събирането на
задължението или разходи за дейност на служител, който да осъществява дейност
по извънсъдебно събиране на задължението. При така изложеното посочените клаузи, на които
ищецът основава претенциите си за неустойка и такса разходи се явяват нищожни и
като такива не пораждат права и задължения за страните по правоотношението.
Разноските
направени от ищеца по настоящото дело са в размер на 710,52 лева, от които за
държавна такса – 217, 19 лева, за адвокатско възнаграждение – 360 лева и
депозит за вещо лице - 133,33 лева. Според уважената част от исковете сумата е 537,58
лева. Разноските направени от ответника са в размер на 266,67 лева за
възнаграждение на вещо лице. Според отхвърлената част от исковете сумата е 64,61
лева.
С оглед на
частичната неоснователност на установителните искове дължимите разноски по заповедното
производство са в размер на 176,14 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
Приема за установено по отношение на В.К.К. – Г. ***, ЕГН **********, че
дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, със седалище в гр. София, ул.
„Панайот Волов” № 29, етаж 3, ЕИК *********, чрез управителя Т.К., сумата от 996,45 лева – главница по договор за
кредит „Бяла карта” с № 440971 от 30.10.2015 г., сключен между В.К.К.
- Г. (кредитополучател) и „Аксес Файнанс” ООД (кредитор), като вземането е прехвърлено от страна на „Аксес Файнанс” ООД в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД по силата на Приложение № 1
от 11.05.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 11.11.2016 г., сумата от 166,06
лева – договорна лихва за периода от 05.11.2015 г. до 06.11.2017 г. и сумата от
78,48 лева – законна лихва за забава
за периода от 07.11.2017 г. до 04.08.2018 г., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.08.2018 г.
до изплащане на вземането, като отхвърля
предявените положителни установителни искове за сумата от 199,28 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.12.2015г. до
06.11.2017г. и за сумата от 200 лева – разходи и такси за извънсъдебно
събиране.
Осъжда В.К.К. – Г. ***, ЕГН **********, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
със седалище в гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, ЕИК *********, чрез
управителя Т.К., сумата от 537,58 лева –
представляваща направени разноски по гр.д. № 655/2018г. по описа на РС Своге, съобразно с уважената част от
исковете, както и сумата от 176,14 лева – представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 491/2018г. по описа на
РС Своге, според установената част от вземанията.
Осъжда „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, със седалище в гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3,
ЕИК *********, чрез управителя Т.К., да
заплати на В.К.К. – Г. ***, ЕГН **********, сумата от 64,61 лева – представляваща направени разноски по
гр.д. № 655/2018г. по описа на РС Своге,
съобразно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред
Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата
се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :