№ 16620
гр. София, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110151763 по описа за 2024 година
С Решение №6498/11.04.2025г. по гр.д. №51763/24г. на основание чл.26, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК е прогласена нищожността на сключения между В. С. А. и
„Неткредит“ ООД Договор за потребителски кредит №202302270832430005 от
27.02.2023г., като дружеството е осъдено да заплати на длъжника на основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 403,29 лева, представляваща платена без основание сума по
нищожния договор за кредит, ведно със законната лихва върху сумата от 50 лева за
периода от 30.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата, и ведно със законната
лихва върху сумата от 353,29 лева за периода от 01.04.2025г. до окончателното
изплащане на сумата. С постановения съдебен акт „Неткредит“ ООД е осъдено на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. да заплати на адв. П., вписан в САК с личен номер ****,
сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото на В. С. А..
На 15.04.2025г. по делото е постъпила молба от адв. П. за поправяне на очевидна
фактическа грешка и/или изменение на постановеното решение в частта за разноските.
Изложени са аргументи относно пропуска на съда да отчете, че предмет на
производството са два обективно кумулативно съединени иска, за които се дължи
определяне на отделно възнаграждение. Наведени са доводи относно обема извършена
от процесуалния представител работа и нейното несъответствие с определеното от
съда възнаграждение. Обоснована е неприложимостта на Решение по дело С-438/22 на
СЕС от 25.01.2024г. по отношение на Наредба №1/2004г., както и липсата на
противоречие между нея и чл.101, §1 и §2 от ДФЕС. С оглед на изложеното е
отправена молба за поправка в мотивите на името на процесуалния представител на
ищеца- „П.“, както и в диспозитива на решението за поправка на присъдената сума в
полза на адвоката на 946 лева. При условията на евентуалност, в случай че съдът
приеме, че не е налице очевидна фактическа грешка, е отправено искане за изменение
на решението по отношение на разноските, като на адв. П. бъде присъдена сума в
1
размер на 946 лева.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „Неткредит“ ООД, в който
дружеството поддържа, че определеното от съда адвокатско възнаграждение се явява
разумно и пропорционално с оглед правната и фактическа сложност на спора.
Изложени са съображения, че претендирането на хонорар за защита по всеки един от
предявените от дружеството искове е в нарушение на изискването за добросъвестно
упражняване на адвокатска професия и съставлява злоупотреба с процесуални права.
Съдът, като съобрази становището на страните и наличните по делото
доказателства, намира следното.
Съдържащите се в молбата искания са отправени от легитимирана страна в
законоустановения срок, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани
по същество, същите са неоснователни поради следните съображения:
Съгласно чл.247, ал.1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните
може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла
на посочената разпоредба очевидна фактическа грешка представлява несъответствие
между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в
диспозитива на решението. В случая подобно несъответствие липсва. В постановения
акт съдът е обосновал определения от него размер на претендираното възнаграждение
за осъществено безплатно процесуално представителство при отчитане на
обстоятелството, че предмет на разглеждане в производството са два взаимносвързани
иска, като е определил възнаграждение в общ размер на 400 лева. Така формираната
воля е правилно отразена в диспозитива на решението, поради което не са налице
основания за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в размера на
присъденото възнаграждение.
В подадената молба се твърди и наличие на грешка в изписването на името на
процесуалния представител на ищеца в мотивите на решението. В тази връзка следва
да бъде отбелязано, че на поправка по реда на чл.247 ГПК подлежи само
диспозитивът, но не и мотивите на съдебния акт, доколкото именно в мотивите на
съдебното решение се излагат фактическите констатации и правните изводи на съда
/чл. 236, ал. 2 ГПК/ и чрез тях се формира действителната воля на съда, която трябва
да намери отражение в диспозитива на акта / Решение №77 от 14.06.2022г. по т. д.
№1023/2021г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС/.
С оглед на гореизложеното искането за допускане поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното по делото решение се явява неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
Предвид посоченото по-горе следва да бъде разгледано отправеното от
молителя при условията на евентуалност искане за изменение на решението в частта за
разноските относно определения му по реда на чл.38 ЗАдв. от съда размер на
възнаграждение за осъществено от него безплатно процесуално представителство на
ищеца. Видно от мотивите на съдебния акт, съдът е определил адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, като е приел, че същото отговаря на
фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от процесуалния
представител правни действия. Изложените от молителя доводи не дават основание за
2
ревизиране на така определения размер. Както е посочено в решението, водещ при
определяне на дължимото адвокатско възнаграждение е обемът извършена работа,
както и сложността на правния спор, които в случая не са отличават от обичайните за
този вид дела. Очертаните в Наредба №1/2004г. /прил. редакция/ минимални размери
на възнаграждения не обвързват съда с оглед мотивите, изложени в Решение на СЕС
от 25.01.2024г. по дело С-438/22, а служат единствено като ориентир при неговото
определяне. Целта на приетата наредба е да бъде установен стандарт на дължимото
адвокатско възнаграждение съобразно предмета на делото, цената на иска и вида
действия, необходими за защита на доверителя, но при съобразяване и спазване на
критериите заложени в чл.36 от ЗАдв. –размерът на възнаграждението да е справедлив
и обоснован. В този смисъл имайки предвид извършените в рамките на
производството процесуални действия, както и обстоятелството, че е налице обилна
съдебна практика по идентични спорове, определеният размер на дължимото
възнаграждение се явява съответен на положените от адвоката усилия. Следва да бъде
посочено, че при формирането му съдът е отчел обстоятелството, че предмет на
разглеждане в рамките на производството са два отделни иска, както и
съществуващата между тях връзка, съответно припокриването на фактите, въз основа
на които се обосновава тяхната основателност. От изложеното следва, че не е налице
основание за изменение на решението в частта за разноските, поради което искането
на молителя следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.247 ГПК за поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение №6498 от 11.04.2025г. по гр. дело №51763/2024г. по
описа на СРС, 25-ти състав, в частта за разноските, обективирано в молба с вх.
№133532/15.04.2025г., подадена от адвокат П. от САК, действащ като процесуален
представител на ищеца В. С. А..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.248 ГПК за изменение на Решение
№6498 от 11.04.2025г. по гр. дело № 51763/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав, в
частта за разноските, обективирано в молба с вх. №133532/15.04.2025г., подадена от
адвокат П. от САК, действащ като процесуален представител на ищеца В. С. А..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3