Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-A въззивен
състав, в публично съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цветелина
добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 14223 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение
№ 73648 от 16.04.2020 г., допълнено по
реда на чл. 250 ГПК с решение № 186563 от 28.08.2020 г., постановено по гр. д.
№ 67264/2018 г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 118 състав, Софийски
районен съд е отхвърлил предявените от
А.С.Л. срещу П.Я.Я. искове с правно основание чл.82 ЗЗД вр. чл.79, ал.1, предл.2
вр.чл.280 ЗЗД и чл.36 ЗАдв. за заплащане на обезщетение за вреди от
неизпълнение на задължения по сключените между страните договор за правна
защита и съдействие № 0001276 от 30.08.2006 г. и договор за правна защита и
съдействие от 22.11.2012 г., както следва: сумата 500 лева – обезщетение за
имуществени вреди /претърпяна загуба/, представляващи платена в брой на
адвоката по договора от 30.08.2006 г. сума на 30.08.2006г., сумата 5500 лева
(частично от 50 000 лева) – пропусната полза от неполучена продажна цена на недвижимия
имот и сумата 6000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат от неизпълнението на задълженията на адвоката по двата
договора.
Срещу решението,
допълнено по реда на чл. 250 ГПК, са подадени въззивни жалби от ищцата, с които
се излагат оплаквания за неправилност на изводите на съда за неоснователност на
претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
неизпълнението на договорите за правна защита и съдействие от страна на
адвоката ответник в производството поради погасяването на вземането по давност.
Изразено е становище, че съдът не е обсъдил в съвкупност и взаимовръзка
събраните по делото доказателства, като не е съобразил обстоятелството, че в
периода 2006 г. – 2018 г. у ищцата е било поддържано заблуждение, че процесните
договори се изпълняват от ответника. С оглед последното се поддържа, че
вредите, подлежащи на обезщетяване, са настъпили, след като е узнала за неизпълнението,
а именно през 2017 г., когато след като у нея са се породили съмнения е
извършила проверка първо в деловодството на ВКС, а след това и в Районен съд –
Плевен и Окръжен съд - Плевен. По изложените в жалбата съображения счита, че е
предявила иск за вземането за обезщетение за неимуществени вреди преди
изтичането на погасителната давност за същото. От въззивния съд се иска да
отмени решението в обжалваната част и да присъди обезщетение за неимуществени
вреди от неизпълнението на сключените между страните договори.
Ответникът по
жалбите ги оспорва, заявявайки становище за тяхната неоснователност. Поддържа,
че в хода на производството не е доказано от страна на ищцата, че е била налице
възможност искови производства да бъдат заведени – не е било представено
пълномощно, скица, данъчна оценка и документ за платена държавна такса. В тази
връзка от доказателствата е било установено, че отношенията между страните са
приключили на етап консултации и справки. С оглед конкретната фактическа
обстановка въззиваемият поддържа, че не е било разумно ищцата да предявява искове,
доколкото това единствено би генерирало разноски за нея. Следователно
незавеждането на дело е било действие в интерес на ищцата, а не в нейна вреда.
По отношение на втория договор, сключен през 2012 г. са изтъкнати аналогични
съображения – нямало пълномощно, документи, не било посочено възнаграждение,
нито срещу кого да се води делото, т.е. не било налице правно основание да се
счита, че такова дело би могло да бъде спечелено. Като не е завел такова дело,
ответникът всъщност е защитил интересите на ищцата, а не ги е увредил. Позовава
се на решение на Висшия адвокатски съвет, постановено по жалба на ищцата.
Поддържа също така, че не е установено претендираните вреди да са преки и
непосредствени. Изложени са и житейски съображения относно обичайните
изживявания, които човек изпитва, когато загуби дело. Поддържа се и
възражението за погасяване на вземането по давност. Заявено е искане за
потвърждаване на решението в обжалваната част.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
СРС е бил сезиран с
иск с правно основание чл. 82, вр. чл.79, ал.1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 280 ЗЗД и чл. 51 ЗАдв. за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 5100 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от неизпълнение от страна на ответника на задълженията
му по договори за правна защита и съдействие от 30.08.2006 г. и 22.11.2012 г.
Ищцата твърди, че в
началото на 2006 г. се е обърнала към ответника в качеството му на адвокат във
връзка с недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, оставен в наследство от
осиновителката ѝ, починала през 2001 г. Твърди се, че след проведени
консултации адвокатът я е убедил да потърси правата си по съдебен ред, като на
30.08.2006 г. е бил сключен договор за правна защита и съдействие и в полза на
ответника е било подписано пълномощно да я представлява за завеждане на
гражданско дело относно правото на собственост върху имота. Поддържа се, че
ответникът я е посъветвал да предяви иск за разваляне на договор за гледане и
издръжка от 2000 г. с оглед неизпълнение на задълженията по същия от страна на
приобретателя. Ищцата е навела твърдения, че в продължение на години ответникът
я е уверявал, че делото е решено в нейна полза на всички инстанции, като на
22.11.2012 г. ѝ е представил окончателно решение на ВКС № 382/07.06.2012
г. по гр.д. № 0686/2011 г. на ВКС, III Г.О. По
този повод ответникът ѝ е обяснил, че след като имотът е бил прехвърлен
от приобретателя по договора за гледане и издръжка на друго лице, следва да предяви
иск по чл. 135 ЗЗД срещу новия собственик на недвижимия имот. Последвало е ново
упълномощаване и подписване на договор на 22.11.2012 г. В течение на времето
ответникът е уверявал ищцата, че делото се развива благоприятно за нея и вече е
спечелено на две инстанции. В края на 2017 г., след като ищцата настоявала да
получи конкретна информация по делото, но ответникът не ѝ предоставил
такава, ищцата е отишла в деловодството на ВКС за извършване на справка, където
ѝ отговорили, че не е страна по дело в този съд. След като представила на
деловодител в съда решението, което имала от адв. Я., ѝ отговорили, че
такова решение и такова дело не съществуват. Последвали проверки в
деловодствата на РС – Плевен и ОС – Плевен, които установили, че не е участвала
като страна в искови производства.
В исковата молба са
изложени твърдения, че след като е узнала, че от нейно име не са били заведени
граждански дела, се почувствала предадена, изпитала
силно притеснение, стрес и изживяла душевна криза. Имала невротични прояви,
страдала от безсъние, чувствала се излъгана и нещастна. Претендира се
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 5100 лева.
Ответникът е
оспорил предявения искове с доводи, че не е убеждавал ищцата да предявява
искове, както и че от нейна страна нито са били подписани пълномощни, които да
послужат на адвоката да я представлява в съда, нито са били заплатени държавни
такси. Липсало и уговорено възнаграждение, което да е посочено в договорите.
Поддържа се, че отношенията между страните са приключили след предоставяне от
страна на ответника на правни консултации, като адвокатът е разяснил на клиента
си, че завеждането на такива дела ще ѝ донесе само загуби. Изтъкнати са
доводи, че когато ищцата е потърсила ответника за консултации, вече е била
изтекла давността за иска за разваляне на договора. Освен това ищцата не е била
предприела действия по оспорване на оставеното от наследодателката ѝ в
полза на трето лице завещание, както и не е предявила никакви искове по ЗН.
Оспорва ищцата да е претърпяла вреди. Заявено е възражение за погасяване по
давност на вземанията, за които са предявени исковете.
В производството е
представен договор за правна защита и съдействие № 0001276/30.08.2006 г.,
сключен между ищцата и ответника с предмет: процесуално
представителство по водене на гражданско дело за собственост на недвижим имот,
находящ се в гр. Плевен, ул. *****при договорено възнаграждение в размер на
500 лева.
Между страните е
подписан също договор № 0001277/30.08.2006 г. с предмет представителство пред
Агенция по вписванията при РС – Плевен за запознаване с открито завещание,
оставено от Т.Д..
Представен е и договор
за правна защита и съдействие без номер от 22.11.2012 г., сключен между същите
страни, с предмет процесуално представителство по
завеждане и водене на исково производство по чл. 135 ЗЗД.
С нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 43, том I, рег. № 640, дело № 40/18.02.2000 г. на нотариус В.П.,
Т.Г.Д., лично и като настойник на съпруга си Й.С.Д./поставен под пълно
запрещение/ са прехвърлили на О.Л.Х.при дадено разрешение от РС – Плевен
описания в нотариалния акт недвижим имот, придобит по време на брака им,
находящ се в гр. Плевен, ул. *****срещу положени до момента на изповядване на
сделката грижи и предоставена издръжка, както и срещу задължение приобретателят
лично или чрез трето лице да гледа и издържа прехвърлителите пожизнено.
Видно е от
представеното удостоверение за наследници № 003528/03.08.2006 г., че Т.Г.Д. е
починала на 06.07.2001 г. и е оставила за свой наследник по закон дъщеря си А.С.Л..
По силата на
договор за дарение на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № 5,
том IV,
рег. № 2835, дело № 258/14.06.2004 г. на
нотариус С.П., О.Л.Х.и А.Г.П.са дарили на Р.Т.М.същия недвижим имот, находящ се
в гр. Плевен, ул. „*****.
Представено е
ксерокопе на Решение № 382/07.06.2012 г., за което е посочено, че е постановено
по гр.д. № 686/2011 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с обезличени лични
данни на страните по спора. В съдържанието на документа се обсъжда
производство, развило се пред РС – Плевен и ОС – Плевен по иск с правно
основание чл. 87 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за гледане и издръжка относно недвижим имот, находящ се в гр.
Плевен, на ул. „*****с прехвърлители Т.Г.Д. и Й.С.Д./имената на последните не
са обезличени в акта/. Посочено е, че след завеждане на исковата молба е
настъпило прехвърляне на имота от страна на О. Л. Х. на дъщеря ѝ Р. Т. М.
Посочено е, че ответникът по жалбата А.С.Л., представлявана от пълномощника си
адв. П. Я., ПАК, е оспорил подадената касационна жалба и е представил подробни
писмени бележки. Изложени са съображения за нищожност на атакуваната
правна сделка на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Съгласно диспозитива на така
представеното решение, освен че решението на въззивната инстанция е оставено в
сила, е признато за установено по отношение на ищцата, че са нарушени
наследствените ѝ права и ѝ е дадена възможност за провеждане на
исково производство на основание чл. 135 ЗЗД срещу новия приобретател на имота.
Съгласно вида, в който документа е представен, на същия, макар с частично
обезличени лични данни, е придаден вид на подписан от съдебния състав акт.
Съгласно
уведомление, вх. № 11946/17 от 09.11.2017 г., подписано от председателя на III гражданско отделение на ВКС и съдебен секретар, по
гр.д. № 686/2011 г. по описа на ВКС, III
гражданско отделение, е постановено определение по чл. 288 ГПК №
1139/24.10.2011 г. в съдебен състав: Ц. Г., М. И.и И. П., по трудов спор, с
което не е допуснато касационно обжалване на решение № 226/02.11.2010 г. по в.гр.д.
№ 601/2010 г. по описа на ОС – Шумен. В допълнение е посочено, че представеното
копие на решение № 382/07.06.2012 г. по гр.д. № 686/2011 г. на ВКС не се
съдържа в масивите на съда.
С отговора на
исковата молба ответникът е представил саморъчно завещание от 06.10.1999 г.,
съгласно което Т.Г.Д.е завещала на племенницата си О.Л.Х.цялото си движимо,
недвижимо имущество и влогове. Съставен е протокол за обявяване на саморъчно
завещание, рег. № 292/12.01.2005 г. на нотариус Ж.М., представено отО.Л.Х.. Завещанието
е било вписано в книгите по вписванията на 12.01.2005 г., видно от направеното
отбелязване.
Представено е решение на Висшия адвокатски
съвет, изх. № 713/14.03.2019 г., съгласно което е отказано образуването на
дисциплинарно производство срещу адв. Я. по жалба на ищцата.
По делото е
представено съдебно удостоверение от РС – Плевен, съгласно което от направена
справка в азбучните указатели на този съд за периода 2006 г. – 2018 г. няма
образувани граждански дела със страна А.С.Л..
В хода на съдебното
дирене пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелите К.Д.Л.и С.С.М..
От показанията на
свидетеля М., към която ищцата се е обърнала през 2017 г. за консултация с оглед юридическото
образование на М. относно недвижим имот, се установява, че ищцата е била
притеснена и изнервена заради това, че делата, които води по повод имот в гр.
Плевен, нямат решения, а нямала връзка с адвоката си /ответника/. Свидетелката
е присъствала на провеждането на телефонен разговор между ищцата и ответника, в
хода на който е чула, че ответникът е уверил ищцата, че всичко е наред и се
чака постановяване на решение. На въпроси на ищцата защо не е отговарял на
обажданията ѝ, ответникът отговорил, че е пътувал, включително и в
чужбина, но всичко е наред и няма място за притеснение. Тогава ищцата е помолила
свидетелката да провери как се развива делото. Направили са справки по номер на
дело и по имената на ищцата и след като не открили резултат, свидетелката е попитала
ищцата сигурна ли е, че има такова дело. Тогава ищцата е показала на
свидетелката решение, което изглеждало съмнително. Проверили са отново по
номера, посочен в решението, и са установили, че се касае за друг спор между
други страни. Свидетелката е забелязала у ищцата нервно изтощение, че грохва
емоционално и физически, тъй като не е вярвала, че такова нещо може да се
случи. Започнала да пие лекарства и е имала нервен срив.
От показанията на
свидетеля Личев, син на ищцата, се установява, че по отношение на имота в
центъра на гр. Плевен ищцата се е обърнала за консултация към ответника. Последният
е дал становище, че е малко късно за дело, че може да бъде както спечелено,
така и загубено, но препоръчал да се опита. Според свидетеля идеята е била да
се води дело за разваляне на дарение-завещание, след което и дело за
собствеността на имота. Адвокатът ги уверил, че делото е започнало. Редовно майка
му и ответника са се чували по телефона, адвокатът е споделял за насрочените от
съда заседания за разглеждане на делото, че производството е отлагано по
различни причини, с оглед което се бави приключването му. През този период комуникацията се е осъществявала
само по телефона. През 2011 г. адвокатът е казал, че делото е спечелено, но се
чака решение на Върховния съд. Ищцата много пъти е искала от адвоката да
ѝ даде номер на делото. През ноември 2012 г. се е обадил и казал, че
делото е спечелено. Видяли се в гр. София, около Съдебната палата. В разговора
ответникът ги е уведомил, че сега предстои делото срещу Р., но то било чиста
формалност, след като е спечелено първото дело. На срещата ищцата е предала на
ответника сумата от 1000 лева – 500 лева за адвокатски хонорара и останалите за
такси и разноски за делото срещу Р.. Свидетелят споделя, че и той, и ищцата са
имали пълно доверение на ответника. В един момент адвокатът ги уведомил, че и
второто дело е спечелено. Ищцата поискала данни да направи справка, но
ответникът ѝ отговорил, че има много работа. Усъмнили се, тъй като
решението, което адвокатът им казал, че чакат, се бавело повече от година.
Започнали да правят справки и са установили, че от името на ищцата не са били завеждани
дела във връзка с имота в гр. Плевен. Ищцата доста тежко е приела ситуацията –
станала тревожна, не е можела да спи и е била разстроена, ядосвала се. Свидетелят
споделя, че майка му страда от заболяването Хашимото и стресът бил
противопоказен за нея.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно нормата
на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
При извършена
служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е
валидно, като същото е частично недопустимо в обжалваната част, тъй като
първоинстанционният съд се е произнесъл plus petitum по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди. Видно е от исковата молба, че предявената претенция е за сумата от 5100
лева. С диспозитива на съдебния акт, допълнен по реда на чл. 250 ГПК,
първоинстанционният съд се е отхвърлил този иск за сумата от 6000 лева, с оглед
което за разликата над 5100 лева до сумата от 6000 лева решението на СРС, като процесуално
недопустимо, подлежи на обезсилване.
По правилността на
обжалваното съдебно решение с оглед заявените с въззивната жалба оплаквания и
възраженията на насрещната страна, въззивният съд приема следното:
Не е спорно между
страните, че са сключили процесните два договора за правна защита и съдействие
на 30.08.2006 г. и на 22.11.2012 г. От съдържанието на първия подписан във
времето между адвоката и неговия клиент договор се установява, че предметът на
същия е процесуално представителство по водене на гр.дело за собственост на
недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ул. ******. От свидетелските показания
на свидетеля Л.се установява, че на проведената между страните през 2006 г.
среща адвокатът е формирал становище, че делото може да бъде спечелено, а може
и да не бъде спечелено, но е посъветвал ищцата да опитат. В тази връзка с оглед
съдържанието на обсъждания договор и ясно формулирания в текста на документа
предмет на адвокатската услуга, съдът дава вяра на показанията на свидетеля,
макар последният да е от кръга на лицата, чиито показания съгласно нормата на
чл. 172 ГПК съдът следва да цени с повишено внимание. Ответникът не оспорва в
производството, че на провелата се през 2006 г. среща, на която е бил подписан
и процесният договор, ищцата му е представила документи, с които е разполагала,
и от които на адвоката са били известни датата на сключване на договора за
прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, датата на смъртта
на наследодателката на ищцата, както и че в полза на приобретателя по договора
за гледане и издръжка е било съставено универсално завещание. Извод за
последното съдът прави от представения в производството договор за правна
защита и съдействие за представителство на ищцата пред Служба по вписванията
във връзка с откритото завещание. Ето защо и предвид обстоятелството, че
договор за адвокатска услуга за завеждане и водене на гражданско дело, касаещо
собствеността върху процесния имот, все пак е бил подписан, то адвокатът
недвусмислено е приел поръчката и с подписването на договора е поел задължение
да предприеме необходимите действия за изпълнението ѝ. По делото не е
спорно, че искова молба от ищцата, чрез ответника като пълномощник, във връзка
с процесния недвижим имот в гр. Плевен, находящ се на ул. „*****, не е била
подадена.
Неоснователно в
производството се твърди, че предметът на договора не е бил достатъчно
конкретизиран, че ищцата не е установила, че е подписала адвокатско пълномощно
и че е снабдила адвоката със скица и данъчна оценка на имота, че е заплатила
дължимите за производството държавни такси. Съдът намира, че предметът на
договора е ясно дефиниран, а дали са били представени други документи и дали е
била заплатена държавна такса от ищцата са обстоятелства, касаещи редовността
на исковата молба. Също така адвокатът следва да е наясно, че доколкото правото
на собственост е било прехвърлено от наследодателя на ищцата на трето лице, то
за снабдяване с актуални скица и данъчна оценка на имота е било необходимо издаване
по искане на страната на съдебно удостоверение, което процесуално действие се
извършва в хода на образувано исково производство.
С оглед конкретно
установената в случая фактическа обстановка неоснователно ответникът поддържа,
че не е предявил иск за разваляне на договора за гледане и издръжка предвид
изтекла погасителна давност. От свидетелските показания на свидетеля Л.е
установено, че адвокатът е изложил становището си, че делото може да бъде
загубено, но е посъветвал ищцата да опита, т.е. адвокатът не е обещал на
клиента си, че искът ще бъде уважен. Щом договор с очертания по-горе предмет е бил сключен обаче, за ответника е възникнало
задължение да предяви иск съобразно договореното, което задължение ответникът
не е изпълнил.
Тук е мястото да се
посочи, че предявеният иск е основан на твърдения, че за ищцата са възникнали
неимуществени вреди от поведението на ответника, изразяващо се в неоснователно
поддържано във времето заблуждение, че той изпълнява задълженията си по
договора от 30.08.2006 г., че по предявения от ищцата иск са били постановени
благоприятни за нея съдебни решения и договорът е бил развален от съда с
окончателно решение на ВКС, както и че с оглед последното ищцата е легитимирана
да атакува на основание чл. 135 ЗЗД в друго исково производство договора за
дарение, сключен между приобретателя по договора за издръжка и гледане, че въз
основа на договора за правна защита и съдействие такъв иск е бил предявен, като
към 2017 г. ответникът е продължавал да поддържа у ищата заблуждение, че
изпълнява задълженията си по този договор, представлявайки я в производството
по този иск, като единствено се очаква постановяване на решение от касационната
инстанция. Следователно искът е основан на твърдения за неизпълнение на
задълженията на адвоката за полагане на дължимата грижа при изпълнение на
поетата поръчка, за незлоупотреба с доверието на клиента, за даване на
достоверна информация за изпълнението на поръчката. Предявената претенция за
обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението на договора не е изведена
при твърдения, че делата не са били спечелени, а че изобщо не са били
образувани в изпълнение на поетите от адвоката с договорите задължения. Ето
защо и защитните възражения на ответника, че исковете са били обречени на
загуба и неподавайки искови молби, адвокатът всъщност е охранил интереса на
клиента си, като му е спестил разходите по образуване и водене на
производствата, са неотносими към основателността на претенцията предвид
твърденията, на които тя е основана.
Фактическите основания,
от които ищцата извежда в производството правото си на обезщетение за
причинените ѝ в резултат от действията на ответника неимуществени вреди,
са установени от събраните писмени и гласни доказателства. От показанията на
разпитаните свидетели се установява, че в резултат от поведението на ответника
ищцата е била въведена в заблуждение, че сключените договори за правна защита и
съдействие надлежно се изпълняват, че в производствата са били постановени
решения в нейна полза, като договорът за прехвърляне на имот срещу задължение
за гледане и издръжка е бил развален, а искът по чл. 135 ЗЗД, насочен срещу
сключения през 2004 г. договор за дарение, е уважен от първата и от въззивната
инстанция, като ищцата е била уведомена, че се очаква решението на ВКС по този
спор. От показанията на свидетеля Л.е установено, че ответникът е представил на
ищцата приетото като доказателство по делото ксерокопие на „съдебно решение“,
имащо характеристиките на неистински официален документ, доколкото е
установено, че по посочения номер гражданско дело на ВКС се касае за друг спор
между други страни. От съдържанието на този документ е видно, че със същия е
поддържано създаденото у ищцата заблуждение, като е посочено, че предмет на
делото е разваляне на договора за гледане и издръжка, с който е бил прехвърлен
недвижимият имот в гр. Плевен, като за затвърждаване на това убеждение е
формулиран диспозитив за признаване за установено, че наследствените права на
ищцата са били накърнени и че за нея е налице правна възможност да предяви иск
по чл. 135 ЗЗД. Последвало е сключването на договор за правна защита и
съдействие на 22.11.2012 г. с предмет процесуално представителство по завеждане
и водене на исково производство по чл. 135 ЗЗД, каквото не е било образувано.
Ето защо и напълно неоснователно ответникът поддържа възражения, че не е било
ясно срещу кое лице следва да се предяви този иск. С оглед установените в
производството факти съдът приема, че при подписване на този договор страните
са били наясно, че същият има за предмет предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД
срещу страните по договора за дарение, сключен през 2004 г. Не следва да бъдат
преповтаряни изложените вече съображения, че ищцата не е доказала в настоящото
производство, че е подписала пълномощно на адвоката за това дело, че го е
снабдила със скица и данъчна оценка, както и че е заплатила дължимите държавни
такси. За пълнота следва да се посочи, че от свидетелските показания на свидетеля
Л.е установено, че ищцата е предала на ответника суми, предназначени за
заплащане на държавната такса и разноски по този иск, с оглед което и тези
възражения са неоснователни.
В съдебната
практика е изяснен въпросът, че е обезщетение за неимуществени вреди в резултат
от неизпълнение на договорно задължение може да се претендира в това число и
със задължителното за съобразяване Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК. Съгласно чл. 82, изр. второ ЗЗД, ако длъжникът
при неизпълнение на задължението си е бил недобросъвестен, той отговаря за
всички преки инепосредствени вреди.
В настоящия случай
от доказателствата по делото е установено, че ищцата е медицински работник и
няма юридическо образование, с оглед което и е сключила договори с адвокат,
който да я представлява пред съда по местонахождението на имота. Установено е,
че му е имала пълно доверие, като с оглед поддържаното у нея заблуждение, тя е
имала субективната представа, че сключените договори се изпълняват и исковете
ѝ се уважават от съда. Установена е проявена от ответника
недобросъвестност при неизпълнение на задълженията му по сключените с ищцата
договори. Доказани са претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се
в силно притеснение, стрес, невротични прояви, безсъние, чувство, че е била
излъгана и предадена. Несъмнено е налице причинна връзка между настъпилите
вреди и поведението на ответника, която се установява от свидетелските показания
на свидетелите М. и Личев. Ето защо и
съдът приема, че е установен фактическият състав, от който е възникнало
вземането на ищцата за обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.
Съгласно чл. 52 ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според
настоящия състав на въззивния съд нормата е приложима по аналогия и при
определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на
договор /в този см. Решение № 24 от 19.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 50147/2016
г., I г. о., ГК/. Справедливият размер на обезщетението при съобразяване вида и
интензитета на установените в производството неимуществени вреди,
обстоятелството, че в продължение на повече от 10 години у ищцата е поддържано
заблуждение, че процесните два договора се изпълняват и при отчитане на
стандарта на живот и социално-икономическите условия към момента на настъпване
на неимуществените вреди /2017 г./, съдът приема, че възлиза на сумата от 6000
лева, с оглед което и предявеният иск е доказан по основание и размер.
Следва да се обсъди
възражението за давност, релевирано своевременно от ответника с отговора на
исковата молба.
Въззивният съд не
споделя изложените в обжалваното решение съображения за погасяване на вземането
за обезщетение за неимуществени вреди по давност. Разрешенията на чл. 114 ЗЗД
относно погасителната давност почиват на принципа, че давностният срок започва
да тече от момента, в който се поражда правото на иск. Този момент е обусловен
от вида на правоотношението, от характера на субективното право. При облигационните
правоотношения правото на иск възниква от деня, в който вземането е станало
изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Вземането, което е без срок, е изискуемо с
възникването му.
От събраните в хода
на производството доказателства е установено по несъмнен начин, че
неимуществените вреди са възникнали за ищцата, след като тя е узнала, че
адвокатът не е предявил искове съобразно договореното с процесните два договора
за правна защита и съдействие, т.е. през 2017 г. Неизпълнението от страна на
ответника на задълженията му по двата договора е трайно състояние, но ищцата не
е узнала, че е налице неизпълнение. Нещо повече, тя е била заблуждавана, че
делата се развиват и приключват в благоприятна за нея насока, а презумираната
връзка на доверие между адвоката и неговия клиент е попречила да се породи
съмнение за неизпълнение на задълженията на довереника по договорите за
поръчка. Възникването на неимуществените вреди от неизпълнението на договора
завършва фактическия състав и прави вземането за обезщетяване на същите изискуемо.
Исковият процес защитава възникнали, а не бъдещи притезания, а кредиторът
следва да твърди вредата като настъпила. Конкретната вреда предопределя
защитата на ответника по съществото на иска. Обичайно е тя да завърши
фактическия състав на притезанието. Тогава с нея настъпва изискуемостта, а от
нея е началото на срока на погасителната давност /в този смисъл е Решение № 24
от 19.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 50147/2016 г., I г. о., ГК/.
Безспорно е
положението, че периодът на погасителната давността е време, през което
кредиторът бездейства - не предприема действия, насочени към удовлетворяване на
вземането си. Ако кредиторът има правна възможност да действа, но въпреки това
не го прави, давност тече. В настоящия случай вземането за обезщетение за неимуществените
вреди е възникнало едновременно с тяхното проявление, когато ищцата е узнала,
че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите. Тогава е настъпила и
изискуемостта на това вземане. Според състава на въззивния съд няма как притезанието
на ищцата да се е погасило още преди да е възникнало, както на практика е приел
с решението си решаващият състав на СРС. Ето защо и към момента на предявяване
на иска /18.10.2018 г./ вземането не е било погасено по давност, с оглед което
и отхвърлянето му на това основание е неправилно.
За пълнота следва
да се посочи, че позоваването от страна на въззиваемия в производството на
решението на Висшия адвокатски съвет, с което по жалба на ищцата е било
отказано образуването на дисциплинарно производство срещу ответника, не
обуславя различни правни изводи. Това решение няма обвързваща съда сила относно
констатациите, до които дисциплинарния орган е достигнал, отказвайки да
образува дисциплинарно производство срещу адвоката. Ето защо и същото не следва
да бъде по-подробно анализирано.
В частта, в която
обжалваното решение, с което е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, е допустимо, същото следва да бъде отменено, а предявеният
иск по аргумент от чл. 6, ал. 2 ГПК - уважен за пълния предявен размер от 5100
лева, с всички произтичащи от това последици.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, в полза на ищцата следва да се
присъдят разноските по уважения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 214 лева /държавна такса по този иск и такси за
2 бр. съдебни удостоверения/. Разноските за депозит за възнаграждение за вещо
лице в размер на 400 лева не следва да бъдат присъждани, доколкото същите не са
свързани с процеса на доказване на основателността на тази претенция. Съгласно
договора за правна защита и съдействие № 573811/02.07.2018 г. е договорено
безплатно осъществяване на процесуалното представителство на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3 ЗАдв. Следователно на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на един от двамата адвокати,
представлявали страната в производството. Като съобрази фактическата и правна
сложност на случая и обстоятелството, че първоинстанционното производство е
приключило в едно открито съдебно заседание, съдът определя размер на
адвокатското възнаграждение от 600 лева.
За въззивното
производство в полза на въззивника следва да се присъди сумата от 102 лева –
дължимата държавна такса за тази фаза на процеса с оглед допустимата част от
решението, която е предмет на обжалване. Претенцията за репариране на разноски
за адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение. В откритото
съдебно заседание, проведено на 06.12.2021 г., е представена разписка за
заплатено в брой на адв. Р. Д.адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева във
връзка с обжалване на първоинстанционното решение. Не е представен договор за
правна защита и съдействие, съдържащ уговорка за възмездност на адвокатската
услуга, за размера на възнаграждението и за начина на неговото заплащане, сочещ
на изменение на обстоятелствата в хода на делото по отношение на представляваната
в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. страна. Същевременно липсва искане
адвокатско възнаграждение да се присъди при условията на чл. 38 ЗАдв. Ето защо
и претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 73648 от
16.04.2020 г., допълнено по реда на чл.
250 ГПК с решение № 186563 от 28.08.2020 г., постановено по гр. д. № 67264/2018
г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 118 състав, в частта, с която е
отхвърлен предявения от А.С.Л. срещу П.Я.Я. иск с правно основание чл.82 ЗЗД,
вр. чл.79, ал.1, предл.2, вр.чл.280 ЗЗД и чл.51 ЗАдв. за заплащане на
обезщетение за вреди от неизпълнение на задълженията по сключените между
страните договор за правна защита и съдействие № 0001276 от 30.08.2006 г. и
договор за правна защита и съдействие от 22.11.2012 г., за сумата над 5100 лева
до сумата от 6000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
от неизпълнението на задълженията на адвоката по двата договора и ПРЕКРАТЯВА
производството в посочената част.
ОТМЕНЯ Решение № 73648 от 16.04.2020 г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с
решение № 186563 от 28.08.2020 г., постановено по гр. д. № 67264/2018 г. по
описа на СРС, I Гражданско отделение, 118 състав, в частта, с която е отхвърлен
предявения от А.С.Л. срещу П.Я.Я. иск с правно
основание чл.82 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1, предл.2, вр.чл.280 ЗЗД и чл.51 ЗАдв. за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на
задълженията по сключените между страните договор за правна защита и съдействие
№ 0001276 от 30.08.2006 г. и договор за правна защита и съдействие от
22.11.2012 г. за сумата от 5100 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от неизпълнението на задълженията на адвоката по
двата договора като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
П.Я.Я., ЕГН **********,
да заплати на А.С.Л., ЕГН **********, на основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 280 ЗЗД и
чл. 51 ЗАдв. сумата от 5100 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от неизпълнението на задълженията на ответника в
качеството му на адвокат по договор за правна защита и съдействие № 0001276 от
30.08.2006 г. и договор за правна защита и съдействие без номер от 22.11.2012
г., ведно със законната лихва от предявяване на иска /18.10.2018 г./ до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.Я.Я., ЕГН **********,
да заплати на А.С.Л., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 214
лева – разноски за производството пред СРС, както и сумата от 102 лева –
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА П.Я.Я.,
ЕГН **********, да заплати на адвокат Р. Д., САК, на основание чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. сумата от 600 лева – адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство на А.С.Л. в производството по гр.д. №
67264/2018 г. по описа на СРС, 118 състав.
Първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание
чл.79, ал.1, предл.2, вр. чл. 280 ЗЗД, вр. чл. 36 и чл. 51 ЗАдв. за заплащане
на обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по сключения между
страните Договор за правна защита и съдействие № 0001276 от 30.08.2006 г. и
договор за правна защита и съдействие от 22.11.2012 г., както следва: за сумата
500 лева – обезщетение за имуществени вреди /претърпяна загуба/, представляващи
платена в брой на адвоката по договора от 30.08.2006 г. сума на 30.08.2006г., както
и за сумата 5500 лева (частично от 50 000 лева) – пропусната полза от
неполучена продажна цена на недвижимия имот е влязло в сила.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчване на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.