Присъда по дело №3189/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 3189/2022г. по описа на СРС, НО, 109-и състав

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП), с внесен обвинителен
акт срещу М. А. Т., с ЕГН **********, за това, че на 26.09.2021г., около 03:30 ч., в гр.София,
ул. „Свети Наум“ , с посока на движение от ул.”Теодосий Търновски” към бул.”Черни връх”,
на кръстовището

образувано от ул.”Св.Наум” и ул.”Крум Попов”, е управлявала моторно превозно средство -
лек автомобил марка “Ауди”, модел “АЗ”, с регистрационен № *******, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,29 на хиляда, установено по надлежния
ред, съгласно Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, издадена от
Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи и Министерство
на правосъдието, обнародвана в ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г. /, - с Протокол за съдебно-
химическа /токсикологична/ експертиза изх. № 6419/01.10.2021 г. на Военномедицинска
академия – София – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Иска от съда да
признае подсъдимата за виновна в извършване на престъплението, за което е привлечена
към наказателна отговорност, тъй като намира, че обвинението е доказано по несъмнен
начин. Изразява становище, че при определяне на наказанието следва да бъде съобразено
чистото съдебно минало на подсъдимата, като счита, че целите на чл. 36 от НК биха били
постигнати чрез налагането на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието
изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години,
както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.
Защитникът на подсъдимата адвокат Т. пледира за постановяване на оправдателна присъда,
с която съдът изцяло да признае подзащитната му за невиновна по така повдигнатото
обвинение. Предлага собствен анализ на доказателствените източници и фактическа
обстановка, която приема за установена, като поддържа позиция, че процесният автомобил е
бил управляван от свидетеля Е. К.. Оспорва заключението на съдебномедицинската
експертиза, според което към момента на реализираното ПТП подсъдимата е била с
концентрация на алкохол в кръвта 1, 29 промила. Защитата навежда още доводи и че
прокуратурата не е доказала обвинението, което е повдигнала на подзащитната му, поради
което иска съдът да постанови оправдателна присъда.
В реплика представителят на СРП застъпва позиция, че защитната версия е противоречива,
тъй като от една страна се твърди, че подсъдимата не е управлявала автомобила, а от друга
– че при управлението на този автомобил подсъдимата не е била с концентрация на алкохол
в кръвта 1, 29 промила. Сочи, че противоречи на житейската логика различно лице от
собственика да управлява автомобила. Поддържа становище, че протоколът от кръвното
изследване на подсъдимата следва да се цени като доказателство.
Подсъдимата не се явява лично пред съдебния състав, съобразно с възприетото от нея през
по-голяма част от производството пред съда процесуално поведение и доколкото явяването
по делото не е задължително, поради което не изразява становище по същество и не
упражнява правото си на последна дума.

Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
1

Подсъдимата М. А. Т., с ЕГН **********, е родена на ********** г. в Торонто, Канада, с
адрес ************* местоживеене в момента в **********, българка, български
гражданин, неосъждана, неомъжена, с висше образование, трудова ангажирана.
На 26.09.21 г., около 03.30 ч., в гр. София, по ул. „Свети Наум“, с посока на движение от ул.
„Теодосий Търновски“ към бул. „Черни връх“ било управлявано моторно превозно средство
- л. а. “Ауди А 3“, с per. № *******, като на кръстовището, образувано от ул. „Свети Наум“ и
ул. „Крум Попов“, било реализирано ПТП, при което автомобилът “Ауди А 3“, с per. №
*******, се блъснал в едно от поставените край бордюра колчета при неуспешно
извършване на маневра завиване.
Реализираното ПТП било възприето от случайни минувачи – свидетелите Б. С. и С. М.,
които по това време се намирали на кръстовището на бул. „Арсеналски“ и бул. „Черни
връх“, до намиращ се там подлез. Свидетелят Б. С. подал сигнал за произшествието на „тел.
112“.
В проведените няколко последователни разговора с оператор от „Център 112“ и с дежурен
служител от 04 РУ – СДВР свидетелят С. съобщил за възприетото от него и св. М.
произшествие, както и че му се струва, че са се сменили шофьорите и са тръгнали да си
ходят от местопроизшествието. Съобщил, че момче е шофирало. Заявил, че момчето не е
носело дреха в бяло, а друго момче, облечено с бяло, е минало откъм шофьорската страна.
Местопроизшествието било посетено от служители при 04 РУ СДВР -св. К. А. Г. и св. Т. Г.
М. . На място заварили лица, които установили като М. А. Т., ЕГН **********, и А. В. С.,
ЕГН *********. М. А. Т., ЕГН **********, заявила на полицейските служители, че тя е
била водач на автомобила. Бил изпратен и екип от „ОПП“ - СДВР за съдействие - св. З. Н.
Х. и св. В. Р. В.. Подсъдимата Т. била изпробвана с техническо средство за употреба на
алкохол, което отчело положителен резултат 1,34 на хиляда съдържание на алкохол в
издишания въздух. На представилата се за водач на автомобила М. Т. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение и бил издаден талон за медицинско
изследване. М. Т. дала кръв за медицинско изследване за съдържание на алкохол в кръвта.
От изготвената ФХЕ № 6419/01.10.21 г. на ВМА и от приетото от съда заключение на
изготвената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза се установява, че
съдържанието на алкохол в кръвта на М. Т. към момента на реализирането на ПТП е било
1,29 на хиляда.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства, доказателства, и способите за доказване, а именно:
обяснения на подсъдимата, депозирани в хода на съдебното следствие, показания на - Б. С. и
С. М., св. З. Н. Х. - дадени пред съда и прочетени негови показания от ДП / л. 4/, св. В. Р. В.
– дадени пред съда и прочетени негови показания от ДП / л.5/, св. К. А. Г. - дадени пред съда
и прочетени негови показания от ДП /л. 6 , л. 16/, св. Т. Г. М. - дадени пред съда и прочетени
негови показания от ДП / л. 7, л.17/ , св. А. В. С. - дадени пред съда и прочетени негови
показания от ДП /л. 28, л. 33-34- р-т пред съдия/, св. Е. Н. К. - дадени пред съда и прочетени
негови показания от ДП / л.29, л. 35-36 р-т пред съдия/, ФХЕ /л. 50/, ТЕ / л. 54-55/,
заключение на ВТЕ, съдържащо снет на хартиен носител запис от телефонен разговор до/от
„тел 112“ /л.60-62/, заключение на изготвена в хода на съдебното следствие СМЕ,
свидетелство за съдимост, оптичен носител, съдържащ запис от разговори с „Център 112“,
както и от останалите писмени доказателствени материали, налични по делото. Посочените
доказателства бяха прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото, по
реда на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че показанията на свидетелите Б. С. и С. М. следва да се кредитират с
доверие. Посочените свидетели са били случайни минувачи, възприели реализираното ПТП,
следователно не са заинтересовани от изхода на делото лица. Показанията на свидетеля Б. С.
2

са подробни, ясни, категорични по отношение на възприятието му, че от шофьорската врата
е излязло момче, като същевременно от колата са слезли няколко момчета и момиче, но
момичето не е излязло от вратата на водача на автомобила. По отношение на
обстоятелството, че автомобилът е бил управляван от момче, показанията му кореспондират
със съобщеното от него при подаването на сигнала до „тел. 112“, при който е заявил също, че
автомобилът е бил управляван от момче и му се струва, че водачът на автомобила се
разменя с друго лице.
Показанията на този свидетел кореспондират с тези на свидетелката С. М., която го е
придружавала и също е станала случая свидетел на настъпилото ПТП. От показанията на
последната също се установява възприятието и, че водачът е бил момче, като свидетелката
посочва, че е щяло да и направи впечатление, ако от шофьорската врата е слязло момиче.
Показанията на посочената свидетелка са последователни, подробни и дадени от лице,
незаинтересовано от изхода на делото, поради което съдът ги цени като достоверни.
Показанията на посочените двама свидетели Б. С. и С. М. кореспондират и с обясненията на
подсъдимата, според които на процесните място и време собственият и автомобил е бил
управляван от свидетеля Е. Н. К., но след като е реализирал с него ПТП, тя е заявила на
полицейските служители, че тя е била водач на автомобила. Кореспондират и с дадените в
хода на съдебното следствие показания на свидетелите Е. К. и А. С. по отношение на
обстоятелството, че след произшествието свидетелят А. С. е преместил автомобила, за да не
пречи на движението.
Следва да се отбележи, че от показанията на полицейските служители св. З. Н. Х., св. В. Р.
В., св. К. А. Г. и св. Т. Г. М. се установяват обстоятелствата относно посещението от тяхна
страна на местопроизшествието известно време след настъпването на ПТП, което те лично
не са възприели, относно лицата, които са установили на мястото, относно обстоятелството,
че подсъдимата М. Т. им е заявила, че тя е била водач на автомобила, относно извършената
проверка с дрегер по отношение на последната и относно обстоятелството, че и е бил
издаден талон за медицинско изследване. Съдът кредитира показанията на свидетелите,
дадени както пред съда, така и по-детайлните им приобщени показания от досъдебното
производство, които не противоречат на дадените в съдебното следствие, а само ги допълват
с детайли. Съдът приема показанията им за достоверни, защото са дадени от лица,
незаинтересовани от изхода на производството, последователни са, кореспондират по между
си и с изготвените от полицейските служители документи, както и с приложените по делото
документи относно извършения тест с дрегер и издадения медицински талон.
Кореспондират и с обясненията на подсъдимата. Следва да се има предвид, че показанията
на тези свидетели относно обстоятелството, че М. Т. им е съобщила, че тя е била водач на
автомобила, са производни такива, тоест не отразяват лични възприятия на тези свидетели
относно обстоятелството кое лице е управлявало автомобила, а единствено възприятието им
за това какво им е съобщила М. Т..
В обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие, подсъдимата сочи, че по-рано
през процесната вечер е била на събиране в заведение заедно със свидетелите А. В. С., с
когото е имала връзка по това време, и Е. Н. К., който и е бил дългогодишен приятел и чрез
когото се е запознала с приятеля си А. С.. Посочва, че А. С. и Е. К. са били приятели.
Заявява, че по време на сбирката се е скарала с приятеля си А. С., заради което е помолила
Е. К. да повика такси. Съобщава, че си е поръчала джин, като с А. С. са продължили да се
карат. Посочва, че Е. К. и е предложил той да я закара вместо такси, тъй като нямало
свободни коли, а А. С. е настоял да тръгне с тях. Подсъдимата твърди, че автомобилът е бил
управляван от Е. К., А. С. е пътувал на пасажерското място до него, а тя – на задната
седалка. А. С. казал, че никъде няма да ходят, дръпнал волана и така автомобилът се ударил
в колче на знак. Сочи, че се е притеснила, тъй като е знаела, че свидетелят Е. К. тъкмо се е
прибрал от Канада и му предстои интервю за работа, поради което е казала на полицейските
3

служители, че автомобилът е неин, след което са и направили тест с дрегер и са я закарали с
полицейски автомобил за изследване на кръв, на което тя не се е противопоставила. Сочи, че
А. С. и е казал „ти кара“ и си е тръгнал, а след като вече се е намирала в полицейския
автомобил е видяла, че напусналият мястото Е. К. се е върнал. Дава обяснения, че когато е
призовала впоследствие Е. К. да каже истината на нейния баща, той я е помолил да не казва,
че той е управлявал автомобила. Отрича да са посещавали преди произшествието адреса на
нейната сестра.
Съдът обсъди внимателно обясненията на подсъдимата, съобразявайки обстоятелството, че
те са годно и валидно доказателствено средство, но и средство за защита. Прави
впечатление, че версията на подсъдимата е житейски логична, както и че обясненията не
съдържат вътрешни противоречия. Същевременно кореспондират с показанията на
свидетелите Б. С. и С. М., които съобщават възприятието си, че момче е излязло от
шофьорската врата след настъпилото ПТП и с данните от записа на разговорите на св. С. с
оператор от „Център 112“ и с полицейски служител от 04 РУ – СДВР, според които е
съобщил, че момче е излязло от мястото на водача и му се струва, че слезлите от автомобила
лица са направили размЯ. на шофьора с друго лице.
Обясненията на подсъдимата не се намират в противоречие с показанията на полицейските
служители, които не са формирали лични възприятия за това кой е управлявал автомобила, а
единствено съобщават, че подсъдимата им е казала, че тя е управлявала автомобила.
В подкрепа на обвинението по отношение на обстоятелството, че подсъдимата е
управлявала процесния автомобил, са показанията на свидетелите А. С. и Е. К.. Според тях
след събирането в заведение, на което са присъствали те двамата и подсъдимата М. Т., след
полунощ тримата са си тръгнали със собствения на подсъдимата автомобил. Сочат, че
първоначално автомобилът е бил управляван от Е. К., отишли са с него до адреса на сестрата
на подсъдимата и след като не са успели да се свържат с нея и да влязат във входа на нейния
блок, са продължили движението си, като са се разменили и вече автомобилът е бил
управляван от М. Т.. Дават показания, че подсъдимата е самокатастрофирала в колчета край
бордюра, след което автомобилът е бил преместен от св. А. С., за да не пречи на
движението. Съобщават, че свидетелят Е. К. е напуснал за известно време мястото, като
впоследствие се е върнал. Свидетелят Е. К. пояснява, че е отишъл да провери дали
родителите му са били все още в заведението, където по-рано са се били събрали.
Данните за приятелство между свидетелите А. С. и Е. К., както и за отношенията между тях
и подсъдимата към инкриминирания момент, налагат заявеното от тях да бъде подложено на
внимателна оценка с оглед евентуалната заинтересованост на тези лица от изхода на делото
и възможността за осъществяване на приятелска подкрепа чрез спестяване или изкривяване
на някои съобщени от тях обстоятелства спрямо това, което обективно се е случило. Ето
защо твърдяното от тях следва да бъде оценено внимателно и изследвано за наличие на
вътрешни противоречия и такива с останалите доказателствени източници.
Прави впечатление, че в показанията на свидетеля Е. К., дадени пред съда и първоначалните
му показания в хода на досъдебното производство е налице противоречие по отношение на
едно обстоятелство, а именно дали същият се е намирал в колата по време на настъпването
на ПТП. Това е и основанието за тяхното приобщаване чрез прочитане по реда на чл. 281 от
НПК. В хода на досъдебното производство свидетелят е премълчал за това обстоятелство, а
показанията му пред съда са подробни и категорични за присъствието му в колата. След
прочитането на показанията му от досъдебната фаза заявява, че истината е, че е присъствал
и причината за противоречието вероятно е паниката му, тъй като полицаите са дошли, когато
е отсъствал от мястото. Уточнява, че М. Т. и А. С. са му съобщили, че са казали на
полицаите, че са били само двамата и той не е отрекъл, но по късно е казал на полицаите.
Между показанията на свидетеля А. С., дадени в хода на съдебното следствие и в съдената
фаза също е налице противоречие, послужило като основание за прочитането им по реда на
4

чл. 281 от НПК, по отношение на обстоятелството, че в съдебното производство за пръв път
дава показания, и то подробни, за присъствието на св. Е. К. в автомобила. В изявлението си
след прочитане на показанията му от досъдебното производство, той заявява, че е мислел, че
книжката на св. Е. К. важи само за Канада и не е искал да му създава проблеми. Заявява, че
по същата причина е съобщил и че преди това са отишли да вземат М. Т. с такси. Сочи, че
при първоначалния разпит е съобщил различни неща, за да защити Е. К..
Противоречията между показанията на свидетелите А. С. и Е. К. от съдебното следствие и
дадените първоначални техни показания в досъдебната фаза, в момент, когато са имали най-
пресни спомени от случилото се, събуждат известни съмнения в тяхната достоверност. Най-
малкото не е възможно едновременно свидетелят Е. К. да е присъствал и да не е присъствал
в автомобила. По този въпрос съдът кредитира показанията на свидетелите, дадени в хода на
съдебното следствие, тъй като за това обстоятелство те кореспондират с обясненията на
подсъдимата, с показанията на св. С. и от записа на разговора между същия и
комуникиралите с него лица от „Център 112“, от който се установява, че е съобщил как от
автомобила са слезли повече лица.
Изложената в хода на съдебното следствие версия на свидетелите Е. К. и А. С. сама по себе
си е житейски нелогична. Не става ясно по каква причина след полунощ и без
предварителна уговорка тримата са се отправили към дома на сестрата на подсъдимата, като
са направили опит да се свържат с последната едва след пристигането на адреса и, а след
като тя не е отговорила на обаждането им и са установили заключена входна врата на блока,
са си тръгнали с автомобила. Общоизвестен факт е, че след полунощ не малка част от
гражданите спят и най-малкото не е неочаквано обстоятелството, че не са успели в този
късен час да се свържат със сестрата на подсъдимата. От показанията на свидетелите К. и С.
не става ясно и поради какви обстоятелства, след като не са успели да отидат при сестрата
на подсъдимата, тримата приятели са предприели смЯ. на водача с друго лице, след която
вече М. Т. е управлявала автомобила, а не Е. К..
Разбира се, версията на свидетелите А. С. и Е. Коларовалие е житейски нелогична, но не и
невъзможна.
В наказателните дела обаче Наказателният процесуален кодекс изисква обвинението да е
доказано по несъмнен начин и осъдителна присъда не би могла да се базира на една
възможна версия по делото, а само на такава, която е единствено възможна и несънено
доказана.
Обстоятелството, че подсъдимата М. Т. е била употребила алкохол към момента на
настъпилото ПТП се установява както от нейните собствени обяснения, така и от
показанията на техническото средство тип дрегер, което е отчело концентрация на алкохол в
издишания въздух от 1.34 на хиляда, както и от ФХЕ и на база на заключението на
изготвената в съдебното следствие съдебномедицинска експертиза, според което
концентрацията на алкохол в нейната кръв към момента на настъпване на процесното ПТП е
била 1, 29 промила.
Съдът приема за доказана стойността 1, 29 промила, като в това отношение кредитира
напълно заключението на изготвената СМЕ, която е пълна, обоснована и изготвена от лице,
което притежава нужните за нейното изготвяне специални знания. В разпита си пред съда
вещото лице просторно пояснява вече направените и обосновани в експертизата
констатации, поради което съдът кредитира заключението напълно.

При така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна
страна:
Съдът приема, че макар да е безспорно установено, че подсъдимата е употребила алкохол в
процесната вечер, чиято концентрация в кръвта е била над 1,2 на хиляда, а именно 1, 29
5

промила, не е доказано по несъмнен начин обстоятелството, че на инкриминираните място и
време тя е управлявала автомобил, за да бъде деянието престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК
от обективна страна. По делото са налице данни, единствено доказващи концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимата, но само по себе си това обстоятелство е несъставомерно
по чл. 343б, ал. 1 от НК, след като не се доказва, че с тази концентрация на алкохол в кръвта
е управлявала моторно превозно средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата не може да почива на
предположения, а съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба съдът признава подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Разпоредбата на чл. 304 от НПК
повелява, че съдът следва да признае подсъдимия за невинен, когато не се установи, че
деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или, че е извършено от него виновно,
както и когато деянието не съставлява престъпление.
В случая не се доказва по несъмнен начин, че подсъдимата е управлявала процесния
автомобил, тоест извършването на деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК остава недоказано. Ето
защо, този съдебен състав намери, че обвинението не е доказано от обективна страна по
несъмнен и категоричен начин, поради което съдът следва да оправдае по него
подсъдимата, като я признае за невинна.
С оглед постановената оправдателна присъда, съдът намира, че разноските по делото следва
да останат в тежест на държавата.
При тези мотиви, 109-и състав на СРС постанови своята присъда.

Мотивите към присъдата са обявени на 03.04.2025г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Роси М.а-Маркова
6

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	2 април 2025 г.
Съдия:	Роси Петрова Михайлова-Маркова

Дело:	20221110203189
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 март 2022 г.

Присъда по дело №3189/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите