Р Е Ш Е Н И Е №
260042
гр. Поморие, 27.11. 2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на първи септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нася Я.
при секретаря, Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н.Я. гр.дело № 189 по описа за две хиляди и двадесета година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
пред ПРС е образувано по повод искова молба подадена от „РТК" ООД, ЕИК ..., представлявано
от управителя Н.Г.И. ***, представлявана от кмета И.А.. Ищецът твърди, че по
силата на сключен Договор № Д-610/02.12.2016 г. след проведена процедура за
възлагане на обществена поръчка между Община Поморие като възложител и „РТК" ООД, ЕИК ..., като изпълнител, на
ищецът било възложено да извършва дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване
на територията на ответника в това число и на територията на кметства
Каблешково и Ахелой, за които дейности следвало да се издават отделни протоколи
и фактури, като дължимите от ответника
суми следвало да заплаща в срок от 30 дни след издаване на фактура и съставяне
на приемо-предавателен протокол за извършените работи. Твърди, че дружеството
изпълнявало в срок своите задължения по договора, но ответникът заплащал своите
задължения със значително забавяне, а съгласно чл. 15 от Договора между страните
при забава на която и да е от тях, се дължала лихва /която всъщност
представлява уговорена неустойка/ в
размер на 0.1% от стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече
от 20% от стойността на договора, която съгласно чл. 2 от същия възлиза на 3
420 000 лева без ДДС. Твърди, че е налице забава от страна на ответника и в тази връзка ответникът дължи на ищеца
следните суми, представляващи обезщетение за забава, а именно: сумата от 2 677.50 лева,
представляваща обезщетение за забава върху сумата от
7 657.20 лв. по фактура № 6580 от 31.03.2017 г. за периода от 30.04.2017 г.
до 20.04.2018 г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 7.65 лева по дните на
забавата - 350, без да се
превишава ограничението по договора;
сумата от 479.50 лева,
представляваща обезщетение за забава върху сумата от
1 375.06 лв. по фактура № 6581 от 31.03.2017 г. за периода от 30.04.2017 г.
до 20.04.2018 г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 1.37 лева по дните на
забавата - 350, без да се
превишава ограничението по договора; сумата от
1 958.40 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата
от 6 125.76 лв. по фактура № 6590 от 30.04.2017 г.
за периода от 30.05.2017 г. до 20.04.2018 г., формирана като произведение на
дневното обезщетение от 6.12 лева
по дните на забавата - 320,
без да се превишава ограничението по договора; сумата от
416.00 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 1 308.58 лв. по фактура № 6591 от 30.04.2017 г.
за периода от 30.05.2017 г. до 20.04.2018 г., формирана като произведение на
дневното обезщетение от 1.30 лева
по дните на забавата - 320,
без да се превишава ограничението по договора; сумата от
2 219 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 6 341.80 лв. по фактура № 6582 от 31.03.2017 г.
за периода от 30.04.2017 г. до 20.04.2018 г., формирана като произведение на
дневното обезщетение от 6.34 лева
по дните на забавата - 350,
без да се превишава ограничението по договора; сумата от
570.50 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 1 634.68 лв. по фактура № 6583 от 31.03.2017 г.
за периода от 30.04.2017 г. до 20.04.2018 г., формирана като произведение на
дневното обезщетение от 1.63 лева
по дните на забавата - 350,
без да се превишава ограничението по договора; сумата от
1 622.40 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата
от 5 073.44 лв. по фактура № 6592 от 30.04.2017 г.
за периода от 30.05.2017 г. до 20.04.2018 г., формирана като произведение на
дневното обезщетение от 5.07 лева
по дните на забавата - 320,
без да се превишава ограничението по договора; сумата от
473.60 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 1 486.54 лв. по фактура № 6593 от 30.04.2017 г.
за периода от 30.05.2017 г. до 20.04.2018 г., формирана като произведение на
дневното обезщетение от 1.48 лева
по дните на забавата - 320,
без да се превишава ограничението по договора общо дължима сума в размер на 10
416.90 лева. Моли съдът да
постановите решение, с което да
осъди Община Поморие да заплати на „РТК" ООД, представлявано
от Управителя Н.Г.И. сумата от 10 416.90 лева, /десет хиляди четиристотин и шестнадесет лева и
шестнадесет стотинки/, представляваща
договорена неустойка за забава, ведно с дължимата законна лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане, която представлява сбор от горепосочените суми.
Претендира и направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощника
подържа иска.
В
определения срок е постъпил отговор от ответника – Община Поморие, който оспорва предявените искове и твърди, че
в договора няма валидно предвидена клауза за неустойка. В случай, че се приеме,
че клаузата по чл.15 е всъщност договорна неустойка, прави възражение за
нищожност на тази клауза поради противоречие с добрите нрави, тъй като
уговорения размер излиза извън обезщетителния и санкционен характер на същата.
В случай, че съдът счете, че клаузата за неустойка не е нищожна, то прави
възражение за намаляване размера на неустойката до размера на дължимата законна
лихва за периода, тъй както
Община Поморие е изпълнила задължението си. Прави възражение за изтекла
погасителна давност като твърди, че фактурите са от 30.04.2017г. и тогава е
настъпила тяхната изискуемост и с изтичането
на тригодишния срок е погасена
неустойката. Моли за присъждане на разноските по делото. Предявения иск е с правно основание чл. 92,
ал.1 от ЗЗД.
Съдът след запознаване с доказателствата по делото и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори, че между страните на 02.12.2016г. между Община Поморие и РТК ООД с представител Н.И. е бил сключен договор за обществена поръчка за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на улиците в Община Поморие. Договора е сключен за срок от 18 месеца, считано от 04.12.2016г., като община Поморие се е задължила да заплаща услугите в срок 30 дни с платежно нареждане след представяне на фактура и месечен протокол за извършената работа. В чл.15 от договора страните са се уговорили, че „при забава на изпълнение задълженията по договора неизправната страна дължи на изправната лихва за забава в размер на 0,1% въърху стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от стойността на договора“.
По делото от ищеца са представени 8 бр. фактури, както следва: фактура № 6580 от 31.03.2017 г. за сумата в размер на 7 657.20 лв.; фактура № 6581 от
31.03.2017 г. за сумата в размер на 1
375.06 лв.; фактура № 6590 от
30.04.2017 г. за сумата в размер на 6
125.76 лв.; фактура № 6591 от 30.04.2017 г. за сумата в размер на 1 308.58 лв.; фактура № 6582 от
31.03.2017 г. за сумата в размер на 6
341.80 лв.; фактура № 6583 от
31.03.2017 г. за сумата в размер на 1
634.68 лв.; фактура № 6592 от 30.04.2017 г. за сумата в размер на 5 073.44 лв.; фактура № 6593 от
30.04.2017 г. за сумата в размер на 1
486.54 лв.
От
назначената по делото ССЕ се установява, че така представените фактури се осчетоводени в счетоводствата
на „РТК“ ООД и Община Поморие и сумите по всички фактури са платени от
ответника на 20.04.2018г. Вещото лице е
посочило и обезщетението /неустойка/ по
всяка фактура, а именно: сумата от 2 680.02 лева,
представляваща обезщетение за забава върху сумата от
7 657.20 лв. по фактура № 6580 от 31.03.2017 г. за периода от 30.04.2017 г.
до 20.04.2018 г; сумата от 481.27 лева,
представляваща обезщетение за забава върху сумата от
1 375.06 лв. по фактура № 6581 от 31.03.2017 г. за периода от 30.04.2017 г.
до 20.04.2018 г.; сумата от 1 960.20 лева,
представляваща обезщетение за забава върху сумата от
6 125.76 лв. по фактура № 6590 от 30.04.2017 г. за периода от 30.05.2017 г.
до 20.04.2018 г.; сумата от 418.74 лева,
представляваща обезщетение за забава върху сумата от
1 308.58 лв. по фактура № 6591 от 30.04.2017 г.; сумата от
2 219.63 лева, представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 6 341.80 лв. по фактура № 6582 от 31.03.2017 г.
за периода от 30.04.2017 г. до 20.04.2018 г.; сумата от
572.14 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 1 634.68 лв. по фактура № 6583 от 31.03.2017 г.
за периода от 30.04.2017 г. до 20.04.2018 г.; сумата от
1 623.50 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата
от 5 073.44 лв. по фактура № 6592 от 30.04.2017 г.
за периода от 30.05.2017 г. до 20.04.2018 г.; сумата от
475.69 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 1 486.54 лв. по фактура № 6593 от 30.04.2017 г.
за периода от 30.05.2017 г. до 20.04.2018 г. Общо неустойката е в размер на
10431.23 / десет хиляди четиристотин тридесет и един лева и 23ст./.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Спори, се по делото дали страните са уговорили обезщетение като неустойка или лихва за забава. Съдът изхождайки от начина по който е уговорено обезщетението за неизпълнение /процент за всеки ден просрочие, не по голямо от определен размер/, намира, че страните са уговорили в договора неустойка. Възражението за погасяване по давност на неустойката съдът намира за неоснователно. Съгласно нормата на чл. 111, б."б" от ЗЗД, вземанията за неустойки се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Този срок обаче не започва да тече от падежа на плащането /в случая-падежа на плащането по процесните фактури/, а съгласно чл. 114, ал.4 от ЗЗД,погасителният давностен срок започва да тече от последния ден,за който са начислява неустойката.Това законово правило,отнесено към конкретния случай,сочи на извод,че давностния срок относно претенцията за неустойка започва да тече от датата на извършеното плащане по съответните фактури – 20.04.2018г. Исковата молба е подадена пред съда на 05.05.2020 г. и към момента на подаването й не е бил изтекъл тригодишния давностен срок по чл. 111, б."б" от ЗЗД по отношение на претендираната неустойка за забавеното плащане по която и да е от процесните фактури.
По възражението на ответника, че
уговорената неустойка е нищожна съдът намира следното: В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK е посочено, че автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД
в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл
ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ.
Условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент. Неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Настоящия състав не споделя възражението, че клаузата на неустойка в конкретния
случай е нищожна. Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението
за причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те
да се доказват. Пораждането на това акцесорно задължение представлява
неустойка, която съгласно правилото, уредено в правната норма на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Претендираната в
настоящото производство неустойка е заради забавено изпълнение на задължението
и не се спори, че ответника е изпаднал в забава по отношение на част от
задълженията си. Така уговорената неустойка не може да се намали поради прекомерност, във връзка с разпоредбата на чл. 309 ТЗ.
В конкретния случай не може да се направи извод за
това, че неустойката излиза извън своите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция и не може само на основание, че се твърди, че е прекомерна
да се приеме, че същата противоречи на добрите нрави.
Предвид
изложеното съдът намира, че направеното
възражение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, а предявения иск следва да бъде уважен в размера
за който е предявен за сумата от 10 416.90 / десет хиляди четиристотин и шестнадесет лева и 90ст./.
Ответникът дължи
на ищеца направените от него разноски в
размер на 1966.67лв. в съответствие с представения списък на разноските.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.237 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПОМОРИЕ, Булстат ..., с адрес гр.П. ул. ..., представлявана от кмета И.А., със съд. адрес *** чрез Адв. дружество Г и Б.чрез адв. Д.Г. да заплати на „РТК" ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Е. П., ул. ..., представлявано от управителя Н.Г.И., със съд.адрес *** ... сума в размер на 10 416.90 лева, /десет хиляди четиристотин и шестнадесет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща договорена неустойка за забава, ведно с дължимата законна лихва върху сума, считано от 05.05.2020г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане,
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПОМОРИЕ, Булстат ..., представлявана от
кмета И.А. да заплати на „РТК"
ООД, ЕИК ..., представлявано от управителя Н.Г.И., сумата 1966.67 / хиляда деветстотин шестдесет и шест лева и
67ст./ представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :