Определение по дело №2681/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 198
Дата: 20 януари 2023 г.
Съдия: Марияна Пенчева Бахчеван
Дело: 20227050702681
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………../…………………….г. , гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  ХІХ съдебен състав в закрито заседание на 19.01.2023г., административен съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН  в качеството на съдия-докладчик по административно дело № 2681/2022г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалбата на Н.Д.К. срещу отказ  и мълчалив отказ, обективирани в писмо с изх.№ 19324/19.09.2022г. на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна.

С молби вх.№ 18554/12.12.2022г. и вх.№ 744/17.01.2023г. жалбоподателят чрез адв. С. е уточнил, че обжалва изричен отказ, обективиран в писмо с изх.№ 19324/19.09.2022г.  на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ в община Варна да обработи декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/12.09.2022г., подадена от Н.К.. Обжалва се и мълчалив отказ на същия орган да издаде данъчна оценка за имота, който е деклариран с цитираната декларация по заявление с вх.№  **********/12.09.2022г. за издаване на данъчна оценка.

Съдът има право да преквалифицира жалбата въз основа на изложените в нея факти и обстоятелства и не е обвързан от правната квалификация дадена от жалбоподателя относно правното основание на оспорването.

Във връзка с горното правомощие и съобразявайки  практиката на Върховния административен съд, изразена в решение № 10179 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. Д. № 15822/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова, Решение № 2821 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. Д. № 13127/2013 г., VII о.,докладчик съдията Соня Янкулова  и Указание на изпълнителния директор на НАП с изх. № 08-Т-8/15.10.2008г. относно приемането на декларация по чл.14 от ЗМДТ и издаване на удостоверение за данъчна оценка на лице, което не може да се легитимира като собственик,  съдът  изразява следното становище:

Приемането на данъчната декларация е фактическо действие на служители от общинската администрация, което  не предполага волеизявление на компетентен орган. Съгласно чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ служителите в общинската администрация, определени от кмета на общината, имат правомощията на орган по приходите, но само тогава когато става въпрос за установяване на данъчно задължение. При приемане и обработване на декларация по чл.14 от ЗМДТ е приложима разпоредбата на чл.99 от ДОПК.

 

Разпоредбата на чл.98 от ДОПК гласи, че при подаване на декларации, документи или данни пред органите по приходите се прилагат разпоредбите на тази глава, освен ако в закона е предвидено друго.

Съгласно чл.99 ал.1 от ДОПК, декларацията и другите подлежащи на подаване документи или данни се подават в компетентната териториална дирекция, освен ако с нормативен акт е предвидено друго. Декларацията може да се подаде и чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път.

По силата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В производствата по администриране на местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. В тази връзка правилата за приемане на декларации и издаване на удостоверения по ДОПК са изцяло приложими при приемането на декларации и издаването на удостоверения по местни данъци. Съгласно  разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ във връзка с ал.3 от същия закон, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация, които са определени със заповед на кмета на общината. Кметът на общината има правомощията само на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК.

Следователно, неприемането на декларацията и нейното необработване представлява  неизвършване на фактическо действие, което произтича пряко от закона. Защитата срещу него е по реда на чл. 256 ал.1 от АПК срещу орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна.

Удостоверението за данъчна оценка на недвижим имот е документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения по смисъла на чл. 88 ДОПК, спрямо което намира приложение специалното производство за издаване и обжалване на такива документи, уредено в глава дванадесета „Административно обслужване“ на ДОПК. От компетентността на решаващия орган е преценката на обстоятелствата, мотивиращи издаването на удостоверение или постановяването на отказ да бъде издадено такова. Съгласно чл. 99, ал. 5 ДОПК, приемането на декларация може да бъде отказано само в три лимитативно определени хипотези една от които – неподписване (в т. Ч. На всички необходими страници).  Преди да извърши отказ от приемане на представена декларация служителят в съответната данъчна служба, а с оглед на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ посоченото е приложимо и за служителите в съответната общинска служба,  е длъжен да окаже съдействие по всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и да посочи необходимостта от отстраняване на непълнотите в попълнената декларация – чл. 99, ал. 3 ДОПК.

Отказът за издаване на удостоверение за данъчна оценка се обжалва по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи /в дадения случай, пред директора на дирекция „Местни данъци“ в община Врана/, съгласно чл.92, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 5 ЗМДТ.  

Мълчаливият отказ може да се обжалва пред същия орган в 14-дневен срок от изтичането на срока, в който документът следвало да бъде издаден, предвид нормата на чл. 92, ал. 2 ДОПК.

На основание чл.94 от ДОПК, териториалният директор /директора на дирекция „Местни данъци“ в община Варна/ трябва да се  произнесе  в 7-дневен срок от получаването на жалбата. Той може да разпореди издаването на искания документ, да отмени оттеглянето по чл. 91а от ДОПК или да остави жалбата без уважение, което се съобщава на жалбоподателя в 7-дневен срок.

Нормата на чл.95 ал.1 от ДОПК, сочи, че: отказът за издаване на документ може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на лицето в 7-дневен срок от съобщаването по чл. 91, ал. 1 от ДОПК или от изтичането на срока по чл. 91, ал. 2 от ДОПК, съответно от съобщаването по чл. 94, ал. 2 от ДОПК.

Видно от разпоредбата на чл.95 ал.3 от ДОПК, жалба до съда може да се подаде, след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по административен ред.

Следователно, жалбата срещу изричният отказ, обективиран в писмо изх.№ 19324/19.09.2022г. на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ в община Варна трябва да бъде изпратен на директора на дирекция „Местни данъци“ в община Варна за произнасяне по жалбата на Н.Д.К. в тази част.

Воден от изложеното, и на основание чл.130 ал.1 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕПРАЩА на директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна за произнасяне по реда на чл.88-94 от ДОПК жалбата на Н.Д.К. срещу изричен отказ за издаване на удостоверение за данъчна оценка, обективирани в писмо с изх.№ 19324/19.09.2022г. на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

ОПРЕДЕЛЯ за предмет на производството по настоящото делото, в частта продължава да се разглежда:  Жалбата на Н.Д.К. срещу неоснователно бездействие по чл.256 ал.1 от АПК на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна да приеме и обработи декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/12.09.2022г.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: