№ 4539
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20211110154392 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявен от Д. ЕМ. Й., с ЕГН ********** установителен иск с
правно основание чл.439, ал.1 ГПК срещу СО за признаване със сила на присъдено нещо, че
ищеца не дължи сумата от 200.00 лева, представляваща задължение по влязло в законна
сила Наказателно Постановление № 310156/2017 от 25.04.2017г. на зам.кмета на СО, поради
изтекла погасителна давност. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че
срещу ищцата било издадено наказателно постановление № 310156/2017 от 25.04.2017г. от
зам.кмета на СО за извършено от него нарушение по чл.18 т.1 и чл.35 т.1 във вр.чл.34 ал.3 от
НРУПОГТТСО, като му е било наложено административно наказание- глоба в размер на
сумата от 200.00 лева. Образувано било изпълнително дело № 20218490402487 по описа на
ЧСИ № 849 А П срещу длъжника Д. ЕМ. Й., като му била изпратена покана за доброволно
изпълнение за сумата от 200лв. глоба, 143лв. разноски по изпълнението и 24лв. такса по т.26
от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Сочи се, че сумата от 200лв. не подлежи на
принудително изпълнение поради погасяването на възможността за такова по давност – по
аргумент от чл.82, ал.1, т.а ЗАНН във вр. чл.82, ал.2 ЗАНН към момента на образуване на
изп.дело м.08.2021г. срокът за изпълнение на санкцията по НП № 310156/2017 от
25.04.2017г. е изтекъл и вземането е погасено по давност. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор на исковата молба ответникът
оспорва иска. Посочва се, че към датата на образуване на изпълнителното производство
срещу ищеца не е била изтекла абсолютната погасителна давност, на която той се позовава,
тъй като действията по образуване на изпълнително производство и принудително събиране
на наложената глоба били предприети изцяло в законоустановения срок. Твърди се, че в
изложените в исковата молба твърдения съществувало неяснота, тъй като било посочено, че
1
процесната сума била недължима поради изтекла изпълнителна давност, тъй като
публичните задължения се погасявали според чл. 168, ал.1, т. 3 ДОПК. Излагат се
твърдения, че следва да се прави разграничение между изпълнителната давност по чл. 82 от
ЗАНН и погасителната давност предвидена в ЗЗД, тъй като двата закона уреждат различни
институти. Ето защо ответникът счита, че е налице несъответствие между петитум и
обстоятелствена част на исковата молба. Поддържа се, че ищецът не оспорва факта, че в
действителност е осъществил описаното в наказателното постановление нарушение и че не
се е възползвал от възможността да заплати санкция в минимален размер, тъй като се е
надявал, че наложената му глоба да не бъде събрана. Предвид това се подчертава, че
единственият ред за защита на ищеца след влизане в сила на наказателното постановление
била процесната сума да бъде призната за недължима по предвидения за това в раздел VIII
от ЗАНН ред. Следвало да се приеме, че дори в случай на отпадането възможността на
принудителното събиране на дължимите суми самото задължение продължавало да
съществува, което на свой ред предполагало отхвърлянето на така предявения иск за
недължимост на процесните суми. Ето защо се моли исковата претенция да бъде изцяло
отхвърлена, а в полза на СО да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори по делото, че с Наказателно постановление № 310156/2017 от 25.04.2017г. от
зам.кмета на СО, на Д. ЕМ. Й. е наложено административно наказание- глоба в размер на
сумата от 200.00 лева за извършено от него нарушение по чл.18 т.1 и чл.35 т.1 във вр.чл.34
ал.3 от НРУПОГТТСО. Видно от представеното по делото копие от Наказателно
постановление № 310156/2017 от 25.04.2017г., същото е връчено на Д. ЕМ. Й. на
06.11.2017г. и е влязло в сила на 16.11.2017г.
Не се спори, че Д. ЕМ. Й. не е заплатил наложената му глоба, в указания в НП срок.
От представено Съобщение изх.№3654/09.03.2022г. на ЧСИ А П, се установява, че
изпълнително дело № 20218490402487 по описа на ЧСИ А П е образувано на 26.02.2021г. по
възлагателно писмо за събиране на публични вземания на СО, въз основа на Наказателно
постановление № № 310156/2017 от 25.04.2017г., като първото същинско изп.действие е
налагане на запор на трудово възнаграждение от 16.09.2021г. и към момента на изготвяне на
съобщението по изп.дело няма постъпили суми.
Съгласно мотивите на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на
Върховният административен съд на Р Б Давността е период от време, определен в закон, с
изтичането на който титулярят на едно право губи предоставената му от закона възможност
да го осъществи. В гражданското право са познати институтите на погасителната и
придобивната давност, като общото между тях е, че те са юридически факти от рода на
юридическите събития - периоди от време, с изтичането на които правната норма свързва
определени правни последици. В наказателното право давността е само погасителна и е
свързана с два признака: позитивен - изтичане на установен от закона срок от време след
2
довършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен - пасивност от страна
на надлежните органи за изпълнение на наказанието. Давността се прилага служебно, като
държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече
наложено му наказание. Давността погасява наказателната отговорност, което на свой ред
прави наказателното производство недопустимо. С оглед посочените мотиви на ТП №1 от
27.02.2015г. при кумулативната наличност на две предпоставки - изтичане на предвидения в
закона срок и бездействие на наказващия орган, се погасява възможността за принудително
изпълнение на наложено административно наказание. Предприемането на принудителни
действия за реализиране на адм. наказание, за изпълнението на което е настъпила давност, е
лишено от основание. Такова вземане може да бъде платено доброволно доколкото съгласно
чл. 174 от ЗАНН доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на
давностния срок, включително отписаните по давност, не подлежат на връщане.
Въвеждането на задължение за служебно прилагане на давността обаче, сочи на единствен
начин за изпълнение на погасеното вземане за наложена глоба именно доброволното
плащане. Предприето принудително изпълнение на погасено по давност адм.наказание и
незачитане на задължението за служебно прилагане на давността, лишават изпълнението от
основание.
Съгласно мотивите на Тълкувателно Решение № 2 от 12.04.2017г. на
Върховният административен съд на Р Б - ОСС от I и II колегия на ВАС Глобата е вид
административно наказание, предвидено в чл. 13, б. „б“ ЗАНН. Съгласно чл. 79, ал.1 ЗАНН,
наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени глоби или са
присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на
държавните вземания. Разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да
тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да
тече нова давност, която според решението е отново две годишна.
Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още
изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който
надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието
си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на
административно нарушение. Разликата между глобата и останалите публични държавни и
общински вземания е, че глобата е административно наказание, резултат от упражнена
административно-наказателна репресия. Именно спецификата на глобата като вид
административно наказание е факторът, който е в основата на сравнително по-кратките
давностни срокове за реализиране на административно-наказателната отговорност и за
изпълнението на административното наказание.
Наказателно постановление № № 310156/2017 от 25.04.2017г. е влязло в сила на
3
16.11.2017г. Следователно извълнителската давност по чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН за
административното наказание, приложено с процесното НП, е настъпила на 16.11.2019г., т.е.
преди образуване на изпълнително дело № 20218490402487 по описа на ЧСИ А П.
Административно наказващия орган, в случая СО, не е приложил служебно
давността, а е поискал започване на принудително изпълнение на адм.наказание, което не
подлежи на изпълнение. С погаасяване на възможността за принудително изпълнение
вземането на ответника става естествено такова и е изцяло в преценката на заказания дали
да заплати наложената глоба.
Следователно предявения иск се явява основателен.
По отношение на претенцията за разноски, съдът намира следното:
В полза на ищците следва да се присъдат разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК в размер
на 50лв. за заплатена държавна такса. Не следва да се присъждат банкови такси доколкото
разноските не са направени пред съд и са изцяло поради избор на ищеца на определена
банка. От страна на Д. ЕМ. Й. е поискано присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв., като е представен и Договор за правна защита и
съдействие, удостоверяващ заплащане на сумата. Следва да се посочи обаче, че разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение се дължат когато по делото реално е извършено
представителство от адвокат, а не просто поради заплащането им и представянето на
Договор за правна защита и съдействие. Тогава когато се търсят разноски без реално да е
извършено процесуално представителство под някаква форма, присъждането им би било
злоупотреба с права. Видно от делото исковата молба е подадена лично от Д. ЕМ. Й.,
обезпечителна заповед е получена лично от него, призован е за първо по делото заседание на
личния си адрес, чрез съпругата му, на 14.02.2022г. е подадено заявление по делото лично от
Д. ЕМ. Й., с което прави уточнения във връзка с доклада по делото, явява се лично в първо
по делото заседание и независимо, че представя Договор за правна защита и съдействие не
държи да бъде представляван, а осъществява сам представителството си, явява се лично и в
последно съдебно заседание, като провежда сам съдебните прения. Не е на лице нито едно
действие от адвокат, което да е извършено по делото. Представените от ищеца в хода на
устните състезания писмени бележки макар и формално да изхождат от адвокат К А
повтарят изцяло исковата молба и подаденото по-рано от Д. ЕМ. Й. заявление, поради което
не представляват нови правни доводи.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.439, ал.1 вр чл.124,
ал.1 ГПК, предявен от Д. ЕМ. Й., с ЕГН ********** и адрес: гр.София, кв.“Б“, бл., вх., ет.,
ап., срещу СО, с адрес за призоваване бул.“***“ №84, че Д. ЕМ. Й. не дължи в полза на СО,
сумата от 200.00 лева, представляваща задължение по влязло в законна сила Наказателно
Постановление № 310156/2017 от 25.04.2017г. на зам.кмета на СО, за събирането на която е
4
образувано изпълнително дело № 20218490402487 по описа на ЧСИ А П.
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ №33, да заплати на Д. ЕМ. Й., с
ЕГН ********** и адрес: гр.София, кв.“Б“, бл., вх., ет., ап. разноски по настоящето дело на
осн. чл.78, ал.1 ГПК в размер на 50лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5