РЕШЕНИЕ
№ 1917
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20221110202844 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа
докладваното от съдията н. а. х. дело № 2844 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Софийски университет „Св. Климент
Охридски“ /СУ „Св. Климент Охридски“/, БУЛСТАТ *********,
представляван от Ректора проф. д. н. А Г, депозирана чрез адв. З. О. от АК –
Сливен, срещу Наказателно постановление /НП/ № 33-00-648 от 01.02.2022 г.,
издадено от А П А – Министър на културата, с което на жалбоподателя СУ
„Св. Климент Охридски“ на основание чл. 200, ал. 1, предложение второ от
Закон за културното наследство /ЗКН/ е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, за нарушение на чл. 83, ал. 1, т.
1, б. „в“ във вр. с чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН, на основание чл. 200, ал. 1 от
ЗКН е наложена „имуществена санкция“ в размер на 25 000 /двадесет и пет
хиляди/ лева, за нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ във вр. с чл. 84, ал. 1 и 2
от ЗКН, на основание чл. 200, ал. 1, предл. второ от ЗКН е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, за
нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „г“ във вр. с чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН, на
основание чл. 228в, предл. първо от ЗКН е наложена „имуществена санкция“
в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 228в, предл. първо
във вр. с чл. 83а, ал. 7, т. 1 от ЗКН и на основание чл. 228в, предл. първо от
1
ЗКН е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева,
за нарушение на чл. 228в, предл. първо във вр. с чл. 83а, ал. 7, т. 2 от ЗКН.
В жалбата от СУ „Св. Климент Охридски“, депозирана чрез адв. З. О. от
АК – Сливен, се поддържа, че атакуваното наказателно постановление е
издадено в противоречие на материалния закон. Сочи се, че сграда с
идентификатор 68134.902.4.2 по КККР не попада в териториалния обхват на
недвижимата културна ценност „Сграда на Биологическия факултет на бул.
„Драган Цанков“ № 8 в гр. София“, защото тази сграда не е декларирана като
недвижим паметник на културата съобразно изискванията на Закона за
паметниците на културата и музеите в редакцията му към 21.5.1976 г., поради
което § 12 от ПЗР на ЗКН е неприложим към нея. На следващо място, твърди
се, че ремонтът на сграда с идентификатор 68134.902.4.2 по КККР, описан в
обстоятелствената част на обжалваното НП, е извършен при условията на
крайна необходимост. Излагат се аргументи за липса на осъществено
административно нарушение от страна на СУ „Св. Климент Охридски“.
Развиват се и доводи за маловажност на случая. Моли се за цялостна отмяна
на атакуваното наказателно постановление и присъждане на разноските по
делото.
В съдебно заседание жалбоподателят СУ „Св. Климент Охридски“,
редовно призован, се представлява от адв. З. О. от АК – Сливен, който
поддържа жалбата и развива подробни аргументи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното НП, като оспорва фактическите и
правните изводи на административнонаказващия орган /АНО/. Моли за
цялостна отмяна на наказателното постановление и за присъждане на
сторените разноски по делото.
В представена писмена защита адв. З. О. отново навежда подробни
доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
Въззиваемата страна – Министъра на културата, редовно призована, се
представлява от юрк. Цветомир Шишков и юрк. Ивайло Савов, редовно
упълномощени, които оспорват жалбата, считат нарушенията за безспорно
доказани и излагат съображения за правилност и законосъобразност на
процесното НП. Същите пледират обжалваното наказателно постановление
да бъде потвърдено и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
В представени писмени бележки от гл. юрисконсулт Н А – процесуален
представител на министъра на културата отново се навеждат аргументи за
правилност и законосъобразност на издаденото наказателно постановление и
се иска съдът да потвърди същото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
В Министерство на културата /МК/ бил получен сигнал с вх. № 33-00-
2
648/02.10.2020 г. относно извършващи се строително-монтажни дейности по
едноетажна сграда с идентификатор 68134.902.4.2 по Кадастралната карта и
кадастралния регистър /КККР/, разположена в имотните граници на
Биологическия факултет, находящ се в гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 8
и стопанисван от СУ „Св. Климент Охридски“.
Във връзка с подадения сигнал на 21.05.2021 г., на място в обект: сграда
с идентификатор 68134.902.4.2 по КККР, била извършена проверка от
служители на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното
наследство” в МК, сред които и свид. К. М. Х.. Екипът от проверяващи
установил, че сградата не притежава статут на единична недвижима културна
ценност, но подлежи на ограничителен режим по смисъла на Закона за
културното наследство, тъй като попада в имотните граници на обект „Сграда
на бул. „Драган Цанков“ № 8, УПИ II-4, кв. 59, идент. № 68134.902.4.1, район
„Лозенец“ – СО, гр. София“, доколкото се намира в двора на сградата
„Агрономически факултет, сега Биологически факултет“ – недвижима
културна ценност, декларирана с писмо № 1787/21.05.1976 г. на НИПК като
паметник на културата и обявена в ДВ бр. 25 от 1998 г. като архитектурно-
строителен паметник на културата с категория „национално значение“. Освен
това, било установено, че сградата на Биологическия факултет попада в
обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на
групова недвижима културна ценност – Зона „Лозенец“ /Ж-7/, гр. София,
деклариран с Писмо № 4469 от 22.08.1986 г. като групов паметник на
културата.
При направената проверка на място по едноетажната /помощна/ сграда –
лаборатория, с идентификатор 68134.902.4.2 по КККР, намираща се в
границите на недвижимата културна ценност, били констатирани извършени
и приключили строително-ремонтни дейности, изразяващи се в подмяна на
дограма /била поставена нова ПВЦ дограма/; поставяне на три броя
алуминиеви входни врати; подмяна на външната мазилка на сградата с червен
цвят и несъответстваща на фасадното цветово оформление и стилистика на
сградата на Биологическия факултет; промяна на фасадното оформление на
сградата вследствие на промяната на конфигурациите на фасадните отвори;
наличие на цялостно вътрешно преустройство на сградата, на поставено
външно климатично съоръжение на фасадата, както и на извършен цялостен
ремонт на покрива на сградата и подмяна на улуците. От информационната
табела на обекта проверяващите установили, че планираната дата на
започване на работа на строителната площадка била 17.08.2020 г., а
планираната продължителност на тази работа била 160 календарни дни от
откриването на строителната площадка.
Проверката продължила по изискани и представени документи, въз
основа на които контролните органи установили, че за извършените
строително-монтажни работи, а именно: реконструкция, ремонт и
преустройство с промяна на външния вид на строежа, както и монтаж на
външни климатични съоръжения на сградата, попадаща в имотните граници
3
на единичната културна ценност, в Националния институт за недвижимо
културно наследство /НИНКН/ и в Министерство на културата не била
представяна техническа документация, която да е съгласувана по реда на чл.
84, ал. 1 и ал. 2, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2, буква „а“ и „в“ от ЗКН, както и в
изпълнение на разпоредбите на чл. 151, ал. 2 от Закона за устройство на
територията. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен
протокол с вх. № 33-00- 648/04.08.2021 г.
От контролните органи също така било установено, че за извършването
на фасадна консервация и реставрация и ремонт на покрива, съгласно чл. 83а,
ал. 1, т. 1 от ЗКН, възложителят СУ „Св. Климент Охридски“ бил длъжен да
уведоми писмено Столична община, район „Лозенец“, МК и НИНКН за
започване на изпълнението, както и за завършване на изпълнението – в 10-
дневен срок от завършването му, но същият не бил изпълнил задълженията
си, регламентирани в чл. 83а, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗКН.
С покана изх. № 33-00-648/08.06.2021 г. до Ректора на СУ „Св. Климент
Охридски“ същият бил поканен да се яви на 13.08.2021 г. в сградата на
Министерство на културата за съставяне и връчване на АУАН или да изпрати
изрично упълномощен представител с изрично пълномощно да получи акт за
установяване на административни нарушения по ЗКН. На указаните в
поканата дата и място се явил Георги Александров Вълчев – заместник-
ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, който обаче не бил изрично
упълномощен да получава акт за установяване на административни
нарушения по ЗКН. Предвид това, в присъствието на двама свидетели и в
отсъствие на нарушителя, въз основа на установеното при извършената
проверка свид. К. Х. – инспектор в РИОКН - ЦРП - София в Главна дирекция
„Инспекторат за опазване на културното наследство” в МК, съставил против
СУ „Св. Климент Охридски“ акт за установяване на административни
нарушения /АУАН/ № 24/13.08.2021 г. за извършени пет нарушения, както
следва:
1) за това, че с подмяната на улуците и дограмата и поставянето на три
броя алуминиеви входни врати /текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР
на ЗУТ/ на сграда, с идентификатор 68134.902.4.2 по КККР, намираща се в
имотните граници на горепосочената недвижима културна ценност, без
съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН, жалбоподателят е реализирал
фактическия състав на административно нарушение по чл. 200, ал. 1, предл.
второ във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗКН;
2) за това, че с осъществяването на цялостно вътрешно преустройство,
на цялостен ремонт на покрива и цветово фасадно оформление на сградата с
идентификатор 68134.902.4.2 по КККР в защитена територия на опазване на
културното наследство, без проведена съгласувателна процедура по чл. 84, ал.
1 и ал. 2 от ЗКН, жалбоподателят е реализирал фактическия състав на
административно нарушение по чл. 200, ал. 1 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗКН;
4
3) за това, че с поставянето на външно климатично съоръжение на
сградата с идентификатор 68134.902.4.2 по КККР в защитена територия на
опазване на културното наследство, без проведена съгласувателна процедура
по чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН, жалбоподателят е реализирал фактическия
състав на административно нарушение по чл. 200, ал. 1, предл. второ във вр. с
чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗКН;
4) за това, че с неуведомяването в писмен вид на общината по
местонахождението на обекта, Министерство на културата и НИНКН за
започване на изпълнението на фасадна консервация и реставрация и ремонт
на покрива на сградата с идентификатор 68134.902.4.2 по КККР, е реализирал
фактическия състав на административно нарушение по чл. 228в във вр. с чл.
83а, ал. 7, т. 1 от ЗКН;
5) за това, че с неуведомяването в писмен вид на общината по
местонахождението на обекта, Министерство на културата и НИНКН за
завършване на изпълнението на фасадна консервация и реставрация и ремонт
на покрива на сградата с идентификатор 68134.902.4.2 по КККР, е реализирал
фактическия състав на административно нарушение по чл. 228в във вр. с чл.
83а, ал. 7, т. 2 от ЗКН.
Като място на извършване и на петте нарушения в АУАН била посочена
сградата с идентификатор 68134.902.4.2 по КККР, разположена в двора на
Биологическия факултет /обявен за недвижима културна ценност с категория
„национално значение“/ на бул. „Драган Цанков“ № 8, район „Лозенец“ - СО,
гр. София. В акта е отразено, че първите четири нарушение са извършени в
периода от 17.08.2020 г., когато е началото на строителните дейности на
строителната площадка до 24.01.2021 г., когато изтича 160-дневният срок за
завършване на дейностите по договора, сключен между Софийския
университет и „Диел Трейд“ ЕООД. Относно петото нарушение в акта е
посочено, че същото е извършено в периода от 25.01.2021 г. – денят, следващ
24.01.2021 г., когато изтича 160-дневният срок за завършване на дейностите
по договора, сключен между Софийския университет и „Диел Трейд“ ЕООД,
сред които е и фасадна консервация и реставрация и ремонт на покрив до
03.02.2021 г., когато изтича 10-дневният срок, регламентиран в чл. 83а, ал. 7,
т. 2 от ЗКН.
На 13.08.2021 г. актът бил подписан от актосъставителя и двамата
свидетели, а на 07.10.2021 г. препис от него бил връчен на упълномощен
представител на СУ „Св. Климент Охридски“, който подписал акта без
възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на
нарушенията и дадената им правна квалификация, министърът на културата
издал обжалваното НП № 33-00-648 от 01.02.2022 г., с което за
горепосочените пет административни нарушения наложил на Софийски
университет „Св. Климент Охридски“ пет административни наказания
„имуществена санкция“ в общ размер на 79 000 /седемдесет и девет хиляди/
5
лева. Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 08.02.2022 г., а на
22.02.2022 г. пред наказващия орган е депозирана жалбата срещу НП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля К. М. Х., дадени в хода на съдебното следствие,
заверени копия на: известие за доставяне на НП, писма от и до Министерство
на културата, протокол за посещение, писма от и до Столична община, писма
от и до СУ „Св. Климент Охридски“, Констативен протокол с вх. № 33-00-
648/04.08.2021 г., Акт № 06468/28.01.2008 г. за публична държавна
собственост, извадка от ДВ, бр. 25 от 1998 г., както и останалите съдържащи
се по административно-наказателната преписка писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетеля К. Х., намирайки ги за
обективни, последователни и логични, като същите се подкрепят и допълват
от писмените доказателства по делото. От показанията на този свидетел се
установяват обстоятелствата около извършената по отношение на Софийски
университет „Св. Климент Охридски“ проверка на място и по документи,
констатациите от нея и съставянето на процесния АУАН.
Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените
материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към
предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна
процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във
вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена
форма от компетентни органи съгласно правилото на чл. 229, ал. 1 и ал. 2 от
ЗКН.
От формираната по делото доказателствена съвкупност безспорно се
установява, че сградата на Биологическия факултет на бул. „Драган Цанков“
№ 8, район „Лозенец“ - СО, гр. София е декларирана с писмо
№ 1787/21.05.1976 г. на Националния институт за паметниците на културата
/НИПК/, сега НИНКН като паметник на културата и е обявена в ДВ бр. 25 от
1998 г. като: „Агрономически факултет, сега Биологически факултет, бул. „
Др. Цанков“ № 8, кв. 59, гр. София – архитектурно-строителен паметник на
културата с категория „национално значение“. Съгласно § 10, ал. 1 от
Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН, сградата запазва статута и
6
категорията си и е единична архитектурно-строителна недвижима културна
ценност от „национално значение“. За тази единична културна ценност няма
определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на
статут, поради което за нейни граници се смятат границите на имота,
съгласно правилото на чл. 79, ал. 4 от ЗКН. По делото безспорно се
установява, че в нейните имотни граници попада и обектът на контрол: сграда
с идентификатор 68134.902.4.2 по КККР. Видно от Акт за публична държавна
собственост № 06468 от 28.01.2008 г. на Областния управител на област
София, жалбоподателят СУ „Св. Климент Охридски“ управлява учебната
сграда на „Биологически факултет“ и помощната сграда-лаборатория на един
етаж с идент. № 68134.902.4.2, находящи се в гр. София, бул. „Драган
Цанков“ № 8.
От изложеното се налага изводът, че жалбоподателят Софийски
университет „Св. Климент Охридски“ следва да спазва изискванията на чл. 83
от ЗКН и да съгласува по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН осъществяването
на инвестиционни проекти или намеси в единичната културна ценност и в
нейните граници, както и съгласно чл. 83а, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗКН да уведоми
писмено общината по местонахождението на обекта, Министерството на
културата и НИНКН за започване на изпълнението по осъществяване на
фасадна консервация и реставрация и ремонт на покрива на недвижимата
културна ценност и за завършване на изпълнението – в 10-дневен срок от
завършването му. В разглеждания случай това не е сторено от страна на
жалбоподателя.
Независимо от горното обаче, съдът констатира, че в процедурата по
ангажиране на отговорността на Софийски университет „Св. Климент
Охридски“ е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
представляващо основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление на формално основание.
С разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН е уредено императивно
какви реквизити трябва да съдържат АУАН и издаденото въз основа на него
НП, като липсата на някой от тези реквизити или непълнотата, неяснотата
или противоречието в тях, винаги води до ограничаване на процесуални права
и по-конкретно на правото на защита. АУАН е основен процесуален акт във
фазата по установяване на административното нарушение и
законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно
образуване на самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се
свързват точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в
писмена форма и да съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. От
своя страна разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изисква НП да
съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават. С идентично съдържание са и разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т.
4 от ЗАНН, в които са изброени задължителните реквизити, които следва да
съдържа всеки АУАН.
7
В случая както в АУАН, така и в процесното НП не е отразена дата на
извършване на петте вменени на жалбоподателя административни
нарушения. В двата процесуални акта за първите четири нарушения е посочен
период на извършване от 17.08.2020 г. до 24.01.2021 г. /от началото на
строителните дейности на строителната площадка, съгласно данните от
информационната табела на обекта, до датата, на която изтича 160-дневният
срок за завършване на тези дейности/, а за петото нарушение – периодът от
25.01.2021 г. до 03.02.2021 г. /от деня, следващ 24.01.2021 г., когато изтича
160-дневният срок за завършване на строителните дейности, до деня, в който
изтича 10-дневният срок по чл. 83а, ал. 7, т. 2 от ЗКН/. С отбелязването в
АУАН и НП единствено на периоди, за които се отнасят нарушенията, са
нарушени изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, т.е. не са
налице каквито и да било доказателства, че твърдените нарушения са
извършени през тези периоди..
Същевременно приложената от АНО санкционна норма по отношение
на нарушенията по пункт първи, втори и трети от НП /чл. 200, ал. 1 от ЗКН/
гласи, че юридическо лице, което реализира инвестиционен проект или
извършва намеса в защитени територии за опазване на културното наследство
без съгласуване в нарушение на чл. 83, се наказва с имуществена санкция в
размер от 15 000 до 30 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Съгласно посочената като нарушена в пункт четвърти и пети от НП
разпоредба на чл. 83а, ал. 7 от ЗКН, възложителят на дейностите по фасадна
консервация и реставрация и ремонти на покриви на обект недвижима
културна ценност следва да уведоми писмено общината по
местонахождението на обекта, Министерството на културата и НИНКН за
започване на изпълнението, както и за завършване на изпълнението – в 10-
дневен срок от завършването му.
Според настоящия състав вменените на жалбоподателя нарушения се
извършват чрез бездействие, което се изразява в липса на съгласуване по реда
на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН /за нарушенията по пункт първи, втори и трети от
НП/, съответно в неуведомяване на Столична община, район „Лозенец“,
Министерство на културата и НИНКН за започване и завършване на
изпълнението /за нарушенията по пункт четвърти и пети от НП/. Ето защо, за
да бъдат изпълнени изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в
акта и наказателното постановление следва да е посочен конкретно моментът,
в който бездействието като резултат става противоправно, а не периодът на
извършване на строително-ремонтните дейности. Независимо, че се касае за
бездействие, осъществяването на изпълнителното деяние се свързва
логически и юридически с конкретна дата, точно определен момент във
времето, а не с период. В случая това е началото на строително-ремонтните
дейности /съответно изтичането на 10-дневния срок от завършването им за
нарушението по пункт пети от НП/, при които дейности липсата на
извършено по реда на чл. 83 и чл. 84 от ЗКН съгласуване, както и на
уведомяване по чл. 83а, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗКН, определя вече изпълнените
8
строително-ремонтни дейности като нарушения. Доказателства,
установяващи моментът на стартиране на всяка една от конкретните
строително-ремонтни дейности, обаче не са събрани. При проверката на
място проверяващите единствено са констатирали, че описаните в АУАН и
НП дейности са вече извършени, а като начален и краен момент на
извършване на всички от тях са приели данните от информационната табела
на обекта.
Всички обстоятелства от състава на нарушението, в това число и датата
на извършването му, следва да са ясно и конкретно посочени в АУАН и НП,
така че санкционираното лице да може ефективно да се защитава срещу
административното обвинение. Недопустимо е императивно изискуеми от
закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. Точното и
недвусмислено посочване на датата на извършване на нарушението е
абсолютно необходим реквизит на АУАН и НП, тъй като чрез него се описва
и индивидуализира нарушението и се очертава предметът на доказване,
поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на
обжалване на наказателното постановление и води до ограничаване на
правото на защита на наказаното лице да разбере за какво конкретно
нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Посочването на датата на извършване на нарушението също така има
отношение и при определяне на релевантната за даден казус редакция на
материалния закон. От друга страна, точното посочване на датата на
извършване на нарушението безспорно е от значение и за проверката относно
спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и в този смисъл липсата или
неточното й посочване препятства извършването на тази проверка.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения /на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН/ и следва да бъде
отменено в цялост като незаконосъобразно, като не намира за необходимо да
обсъжда останалите доводи в жалбата на СУ „Св. Климент Охридски“ в тази
насока.
При този изход от делото, с оглед направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с
чл. 143, ал. 1 от АПК, разноски следва да се присъдят в полза на
жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна. В настоящото
производство жалбоподателят Софийски университет „Св. Климент
Охридски“ е представляван от адв. З. О. от АК – Сливен. От представените
договор за правна защита и процесуално представителство, заверени копия на
фактура и банково извлечение /вж. л. 18-20/ се установява, че жалбоподателят
е извършил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 496 лева с
ДДС. Заплатеното възнаграждение за адвокатска защита е в размер под
минимално предвидения съгласно разпоредбите на чл. 36 от ЗА във вр. с чл.
18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
9
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо,
направеното възражение за неговата прекомерност е неоснователно и
претендираните от жалбоподателя разноски изцяло следва да бъдат
възложени в тежест на Министерството на културата. Що се касае до
искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът не намира за
необходимо да се произнася по същото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 33-00-648 от 01.02.2022 г.,
издадено от А П А – Министър на културата, с което на Софийски
университет „Св. Климент Охридски“, БУЛСТАТ представляван от Ректора
проф. д. н. А Г на основание чл. 200, ал. 1, предложение второ от Закон за
културното наследство /ЗКН/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на
25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, за нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „в“
във вр. с чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН, на основание чл. 200, ал. 1 от ЗКН е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/
лева, за нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ във вр. с чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН,
на основание чл. 200, ал. 1, предл. второ от ЗКН е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, за нарушение на
чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „г“ във вр. с чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН, на основание
чл. 228в, предл. първо от ЗКН е наложена „имуществена санкция“ в размер на
2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 228в, предл. първо във вр. с чл.
83а, ал. 7, т. 1 от ЗКН и на основание чл. 228в, предл. първо от ЗКН е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за
нарушение на чл. 228в, предл. първо във вр. с чл. 83а, ал. 7, т. 2 от ЗКН.
ОСЪЖДА Министерството на културата да заплати на жалбоподателя
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, БУЛСТАТ , представляван
от Ректора проф. д. н. А Г, сумата в размер на 5 496 /пет хиляди четиристотин
деветдесет и шест/ лева, представляваща заплатени по делото разноски за
адвокатска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11