№ 9355
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110122000 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за установяване съществуване на вземане на
ищеца спрямо ответника, за сумата в размер на 42,58 лв. – представляваща част от
незаплатената цена на доставена от дружеството топлинна енергия, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот - нощен бар, находящ се в /АДРЕС/, аб.
№ ******, и за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 24.01.2023 г. издадена в производството по ч.гр.д. № 69451/2022 г. по описа
на СРС, 45-ти състав.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла
на пар. 1, т. 43 от ДР на ЗЕ. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, в
изпълнение на която разпоредба между страните е сключен договор при общи условия за
продажба на топлинна енергия № 33536/****** от 11.04.2017г. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2
ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни
вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово
разпределение на доставяната топлоенергия в сградата – етажна собственост по
местонахождение на имота. Съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя да се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в предвидения за това
срок, депозиран от ответното дружество. Твърди, че исковата сума е заплатена.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Т., който поддържа, че процесните суми са заплатени, поради което моли
съда да се произнесе с оглед извършеното плащане. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства, доколкото
1
плащането е извършено след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в съдебно заседание, се представлява от
адвокат Г., която моли за отхвърляне на исковете с оглед извършеното плащане.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 69451/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415
от ГПК и при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.
Първата предпоставка за уважаване на предявените установителни искове е
установяване от страна на ищеца на валидно правоотношение между страните по
доставка на топлинна енергия за стопански нужди. Това обстоятелство е установено в
производството, а и същото не се оспорва от ответника. Съгласно & 1, т.43 от ДР на ЗЕ
потребител на топлинна енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице,
което купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както
и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява на основата на писмени договори при Общи условия /ОУ/,
които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия за стопански нужди. С Общите условия, които се изготвят от /ФИРМА/ и се
одобряват от ДЕВР се регламентират търговските отношения между потребителите на
топлинна енергия. По делото е приет договор № 33536/******/11.04.2017г., от който се
установява, с оглед процесния период, че страните са в облигационна връзка по доставка
на топлинна енергия за стопански нужди. Приети са и ОУ за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от /ФИРМА/ на потребители в гр.София,, одобрени с
Решение № ОУ-033/08.10.2007г. на ДКЕВР.
В производството не се оспорва количеството на доставената в имота топлинна
енергия и размера на нейната цена, както и дължимостта на сумите за главница за дялово
разпределение.
Ответникът единствено е релевирал в срока по чл. 131 от ГПК възражение, че е
заплатил процесните суми. В тази връзка е представен към отговора на исковата молба
фискален бон за заплатена сума в размер на 69,92 лева на дата 13.09.2023г., положителен
факт, който следва да бъде взет под внимание от съда при рашаване по същество на
делото на основание чл. 253, ал.2 от ГПК, доколкото плащането е извършено в хода на
исковото производство.
По гореизложеното съдът намира, че исковете не следва да бъдат коментирани по
същество и следва да бъдат отхвърлени, в предвид установеното плащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца, доколкото плащането е извършено в хода на исковото
производство, тоест след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение, което обосновава извод, че ответникът е дал повод за образуване
на производството, поради и което отговорността за разноски, следва да бъде възложена в
негова тежест. Между впрочем след датата на подаване на заявлението в съда, от когато
се счита предявен и иска по чл. 422 от ГПК, са заплатени и останалите суми по издадената
заповед за изпълнение. Процесуалният представител на ищеца посочи, че сумите са
изцяло заплатени, като се претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, което
следва да се присъди на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл.
25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. На ищеца следва да му се присъди
2
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева в исковото
производство и от 50,00 лева в заповедното производство, съгласно издадената заповед за
изпълнение.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /ФИРМА/, ЕИК ********* срещу /ФИРМА/, ЕИК
**********, положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1,пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 от ЗЕ, за признаване на установено в отношенията
между страните, че /ФИРМА/ дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 42,58 лв. –
представляваща част от незаплатената цена на доставена от дружеството топлинна
енергия, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот - нощен бар,
находящ се в /АДРЕС/, аб.№ ******, и за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.01.2023 г. в производството по ч.гр.д. №
69451/2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав, поради извършено плащане в хода на
производството.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********,
сумата в размер на 50,00 лева, деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********,
сумата в размер на 100,00 лева, деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3