Р Е Ш Е Н И Е
№ 47 23.08.2018
год.
гр.Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр.Чирпан, първи състав
На 31.07.2018 год.
В публично заседание в състав:
Председател:
Атанас Динков
секретар: Милена Ташева
сложи
за разглеждане докладваното от председателя Атанас Динков гр. дело номер № 235
по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове при
условията на кумулативност и евентуалност с правно основание чл. 203, ал. 1 и 2 от ЗОВСРБ (отм.), чл. 158, ал. 2 във връзка с
чл. 159 от ПКВС (отм.), чл. 194, ал. 1 и 2 от ЗОВСРБ (Обн.,
ДВ, бр. 35 от 12.05.2009г., в сила от 12.05.2009г.), и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба
от Д.С.Д., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
съдебен адрес за получаване на призовки, съобщения и книжа: **, адвокат М.П. ***
против Военно формирование 24620 – с. Свобода, адрес: село Свобода, п.к. 6230,
община Чирпан, област Стара Загора, като част от структурата на Министерство на
отбраната на Република България, адрес: град София, п.к. 1092, ул. Дякон
Игнатий № 3.
В исковата и уточняващата молби (ИМ) се твърди, че
на 06.07.2001г. ищецът е бил назначен на първа длъжност „Регулировчик в
комендантско транспортния взвод на Щабна рота” в поделение на СВ към МО, със
заповед на командира, а именно в поделение 48430 – Стара Загора, със звание
„Редник” и подписал Договор за кадрова военна служба № 303/06.07.2001г. за срок
от три години. Впоследствие с допълнителни споразумения срока на договора му за
военна служба бил продължаван. В края на 2004
година, със заповед на командира, считано от 01.11.2004 година бил преназначен
на длъжност „Стрелец зенитчик в РБП“, със същото звание в поделение 26110 –
Стара Загора. Поради организационно – щатни промени, на 01.06.2006 година го
преназначили в поделение 24150 – Стара Загора, а от 01.10.2006 година отново го
преназначили в поделение/военно формирование 24620 – с. Свобода на длъжност
„Разузнавач на взвод“ в първа разузнавателна рота, със звание „Редник“. След
три години на тази служба отново бил преназначен в същото поделение на длъжност
„Радиотелеграфист в разузнавателен батальон“ в същото поделение. На 11.06.2013
година със заповед на командира бил преназначен на длъжност „Сапьор“ във военно
формирование 44200 – Стара Загора със същото звание, а от 01.07.2014 година го
преназначили обратно в ответното военно формирование, а именно 24620 – с.
Свобода на длъжност „Радиотелеграфист в 4 екипаж на командно-щабна машина на
взвод за комуникационно – информационна поддръжка“ в щабна рота със звание
„Редник 3-ти клас“. Със Заповед № ЗЛС-6/08.02.2017 година на командира на
военно формирование 24620 – с. Свобода, подполковник М. Минев бил прекратен
договора за военна служба на ищеца, последният бил освободен от длъжност и от
военна служба и зачислен в запаса, а със Заповед № ЗЛС-8/14.02.2017 година бил
отчислен от списъчния състав на ответното военно формирование, считано от
14.02.2017 година и му било изплатено от „Финансовата служба“ на ответното
военно формирование 24620 – с. Свобода парично обезщетение за прослужени 15
(петнадесет) години на военна служба в размер на 13267.50 лева (тринадесет
хиляди двеста шестдесет и седем лева и петдесет стотинки) на основание чл. 227,
ал. 1 от ЗОВСРБ, обезщетение за полагащият му се и неусвоен вещеви лимит за
2016г. в размер на 352.00 лева (триста петдесет и два лева), обезщетение за
полагащият му се и неусвоен вещеви лимит за 2017г., пропорционално на
прослуженото му време в размер на 53.04 лева (петдесет и три лева и четири
стотинки), както и еднократно допълнително вещево доволствие в размер на 440.00
лева (четиристотин и четиридесет), съгласно чл. 227, ал. 5 от ЗОВСРБ. Ищецът моли
съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковата
сума в размер на 12731.20 лева (дванадесет хиляди седемстотин тридесет и един
лева и двадесет стотинки), представляваща стойността на неизплатеното му
трудово възнаграждение за положения от него извънреден труд, т.е. фактически
отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време
по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ /нов/ и по чл. 152, ал. 6 от ПКВС /отм./ за периода
от 06.07.2001 година до 14.02.2017 година (188 месеца) в
размер общо на 376 дни (триста седемдесет и шест) или 3008 часа (три хиляди и
осем), вследствие на полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявано
от него дежурство по график и други в ответните поделения на СВ към
Министерство на отбраната на РБ, а именно: поделение/военно формирование 48430
– Стара Загора, 26110 – Стара Загора, 24150 – Стара Загора, 44200 – Стара
Загора и ответното военно формирование 24620 – с. Свобода, общо на стойност от 11731.20
лева (единадесет хиляди седемстотин тридесет и един лева и двадесет стотинки), ведно
със законната лихва върху главницата от датата на входиране на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. Конкретизирано по месеци стойността на
неизплатеното му трудово възнаграждение за положения от него извънреден труд,
за превишаване продължителността на служебното му време с 2 дни (два) или 16
часа (шестнадесет) месечно, вследствие на неизползвани почивки след изпълнявано
от него дежурство по график, външни дежурства и други в ответните поделения на
СВ към Министерство на отбраната на РБ, а именно поделение/военно формирование
48430 – Стара Загора, 26110 – Стара Загора, 24150 – Стара Загора, 44200 – Стара
Загора и ответното военно формирование 24620 – с. Свобода в размер на 62.40
лева (шестдесет и два лева и четиридесет стотинки) за всеки месец от процесния
период от 06.07.2001 година до 14.02.2017 година (188 месеца), както и мораторна лихва в размер на 1000 лева (хиляда) за всяко
закъснение по месеци от датата на падежа /1-во число на месеца, следващ месеца,
през който е трябвало да му бъде изплатено съответното възнаграждение/ до датата
на завеждане на исковата молба върху дължимите му и неизплатени трудови
възнаграждения за периода от 06.07.2001 година до
14.02.2017 година (188 месеца) включително, с начален момент /падеж/ - 01.09.2001
година. Конкретизирана по месеци исковата му претенция за мораторна лихва е в
размер на 5.32 лева (пет лева тридесет и две стотинки), с начален момент
/падеж/ - 01.09.2001 година и периодите
на мораторната лихва както следва: 01.09.2001 г. – 23.03.2017 г. (датата на
входиране на исковата ми молба - датата на пощенското клеймо), 01.10.2001 г. –
23.03.2017 г., 01.11.2001 г. – 23.03.2017 г., 01.12.2001 г. - 23.03.2017 г.
и т.н.;
При условията на евентуалност, моли да бъде осъден ответника
да му заплати исковата сума в размер на 17088.73 лева (седемнадесет хиляди
осемдесет и осем лева седемдесет и три стотинки), представляваща стойността на
неизплатеното му обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение
за отработено от него и некомпенсирано с почивки от ответника удължено служебно
време над нормативно определеното му служебно време за процесния период от 06.07.2001 година до 14.02.2017 година (188 месеца) в общ
размер на 376 дни (триста седемдесет и шест) или 3008 часа (три хиляди и осем),
на обща стойност в размер на 16630.48 лева (шестнадесет хиляди шестстотин и
тридесет лева четиридесет и осем стотинки),
ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва
в размер на 458.25 лева (четиристотин петдесет и осем лева двадесет и пет
стотинки) за периода от прекратяване на служебното ми правоотношение –
14.02.2017 година до 23.03.2017 година – датата на предявяване на исковата
молба (датата на пощенското клеймо);
Да му заплати исковата сума в размер на 1045.00 лева (хиляда
четиридесет и пет), представляваща стойността на неизплатеното му допълнително месечно възнаграждение за
живот и работа в отдалечени райони за периода от 01.07.2014 година до
14.02.2017 година (31,5 месеца), на обща стойност в размер на 945 лева
(деветстотин четиридесет и пет) или 31,5 месеца по 30.00 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на входиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 100 лева
(сто) за всяко закъснение по месеци от датата на падежа /1-во число на месеца,
следващ месеца, през който е трябвало да му бъде изплатено съответното
възнаграждение/ до датата на завеждане на исковата молба върху дължимите му и
неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.07.2014 година до
14.02.2017 година (31,5 месеца) включително, с начален момент /падеж/ - 01.08.2014
година. Конкретизирана по месеци исковата му претенция за мораторна лихва е в размер
на 3.14 лева (три лева и четиринадесет стотинки), с начален момент /падеж/ -
01.08.2014 година и периодите на
мораторната лихва както следва: 01.08.2014 г. – 23.03.2017г. (датата на
входиране на исковата ми молба - датата на пощенското клеймо), 01.09.2014г. –
23.03.2017г., 01.10.2014г. – 23.03.2017г., 01.11.2014г. - 23.03.2017г. и т.н.;
Да му заплати исковата сума в размер на 700.00 лева
(седемстотин), представляваща стойността на неизплатеното му допълнително
месечно възнаграждение за присвоената от него и потвърдена класна специалност –
втори клас за периода от 01.07.2014 година до 14.02.2017 година (31,5 месеца),
на обща стойност в размер на 630 лева (шестстотин и тридесет) или 31,5 месеца
по 20.00 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на входиране на исковата му молба до
окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 70 лева
(седемдесет) за всяко закъснение по месеци от датата на падежа /1-во число на
месеца, следващ месеца, през който е трябвало да му бъде изплатено съответното
възнаграждение/ до датата на завеждане на исковата му молба върху дължимите му
и неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.07.2014 година до
14.02.2017 година (31,5 месеца) включително, с начален момент /падеж/ - 01.08.2014
година. Конкретизирана по месеци исковата му претенция за мораторна лихва е в
размер на 2.22 лева (два лева двадесет и две стотинки), с начален момент
/падеж/ - 01.08.2014 година и периодите
на мораторната лихва както следва: 01.08.2014г. – 23.03.2017г. (датата на
входиране на исковата ми молба - датата на пощенското клеймо), 01.09.2014г. –
23.03.2017г., 01.10.2014г. – 23.03.2017г., 01.11.2014г. - 23.03.2017г. и т.н.;
Или общата цена на
обективно кумулативно предявените искове на ищеца срещу ответника е в размер на
14 476.20 лева, а цената на евентуалните искове (главен
и акцесорен), във връзка с първия предявен иск, а именно за заплащане на
некомпенсираното с почивки служебно време над нормативно установеното такова за
процесния период е в общ размер на 17 088.73 лева. Моли да му бъдат
присъдени и сторените разноски за съдебното производство, включително и
заплатено адвокатско възнаграждение.
С Протоколно определение на съда от 31.07.2018г. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е прието изменение на претенциите, а именно: Да бъде осъден ответника да заплати на ищеца исковата сума общо в размер на 26789.84 лева (двадесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и девет лева осемдесет и четири стотинки), представляваща:
1. Стойността на неизплатеното му възнаграждение за положения от него в
условия на удължено служебно време труд, което се изчислява като извънреден
труд, т.е. фактически отработеното служебно време над месечната продължителност
на служебното време по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ /нов/ и по чл. 152, ал. 6 от
ПКВС (отм.) за процесния период от 06.07.2001 година до 14.02.2017 година (188
месеца) в размер общо на 4041.02 часа (четири хиляди четиридесет и едно цяло и
две стотни) общо на стойност 13441.51 лева (тринадесет хиляди четиристотин
четиридесет и един лева петдесет и една стотинки) за процесния период, ведно
със законната лихва от датата на завеждането на иска – 23.03.2017 година до
окончателното й изплащане;
2. Мораторна лихва върху тази сума общо в размер 11563.89 лева
(единадесет хиляди петстотин шестдесет и три лева осемдесет и девет стотинки);
3. Стойността на неизплатеното му допълнително месечно възнаграждение за
живот и работа в отдалечени райони за периода от 01.07.2014 година до
14.02.2017 година (31,5 месеца) на обща стойност в размер на 939 лева
(деветстотин тридесет и девет), ведно със законната лихва върху главницата от
датата на входиране на исковата молба – 23.03.2017 година до окончателното й
изплащане;
4. Мораторна лихва върху тази сума общо в размер на 131.67 лева (сто
тридесет и един лева шестдесет и седем стотинки);
5. Стойността на неизплатеното му допълнително месечно възнаграждение за
присвоената от ищеца и потвърдена класна специалност – втори клас за периода от
01.07.2014 година до 14.02.2017 година (31,5 месеца), на обща стойност в размер
на 626 лева (шестстотин двадесет и шест), ведно със законната лихва върху
главницата от датата на входиране на исковата молба – 23.03.2017 година до
окончателното й изплащане;
6. Мораторна лихва върху тази сума общо в размер на 87.77 лева (осемдесет
и седем лева седемдесет и седем стотинки), както и направените разноски по
делото, включително и заплатен адвокатски хонорар.
При условия на евентуалност по първите два обективно съединени иска: Да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца исковата сума общо в размер на 22566.41
лева (двадесет и две хиляди петстотин шестдесет и шест лева четиридесет и една
стотинки), представляваща:
1. Стойността на неизплатеното му обезщетение за положения от него
извънреден труд, т.е. фактически отработеното служебно време над месечната
продължителност на служебното време по чл. 152, ал. 6 от ПКВС (отм.) за
процесния период от 06.07.2001 година до 14.02.2017 година (188 месеца) в
размер общо на 4041.02 часа (четири хиляди четиридесет и едно цяло и две
стотни) общо на стойност 22336.84 лева (двадесет и две хиляди триста тридесет и
шест лева осемдесет и четири стотинки) за процесния период, ведно със законната
лихва от датата на завеждането на иска – 23.03.2017 година до окончателното й
изплащане;
2. Мораторна лихва върху тази сума общо в размер 229.57 лева (двеста двадесет и девет лева петдесет и седем стотинки), както и направените разноски по делото, включително и заплатен адвокатски хонорар.
Ответникът своевременно с отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК и в хода на делото, навежда доводи за неоснователност на исковете, вкл. и поради погасяване по давност на част от тях. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка
на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните няма спор, че на 06.07.2001г. ищецът Д.С.Д. е бил
назначен на първа длъжност „Регулировчик в комендантско транспортния взвод на
Щабна рота” в поделение 48430 – Стара Загора на СВ към МО, със звание „Редник”
и е подписал Договор за кадрова военна служба № 303/06.07.2001г. за срок от три
години.
Не се спори също така, че впоследствие с допълнителни споразумения срока
на договора за военна служба на ищеца бил продължаван,
като в края на 2004 година със заповед на командира, считано от 01.11.2004
година бил преназначен на длъжност „Стрелец зенитчик в РБП“ със същото звание в
поделение 26110 – Стара Загора. Поради организационно – щатни промени, на
01.06.2006 година го преназначили в поделение 24150 – Стара Загора, а от
01.10.2006 година отново го преназначили в поделение/военно формирование 24620
– с. Свобода на длъжност „Разузнавач на взвод“ в първа разузнавателна рота, със
звание „Редник“. След три години на тази служба отново бил преназначен в същото
поделение на длъжност „Радиотелеграфист в разузнавателен батальон“ в същото
поделение. На 11.06.2013 година със заповед на командира бил преназначен на
длъжност „Сапьор“ във военно формирование 44200 – Стара Загора със същото
звание, а от 01.07.2014 година го преназначили обратно в ответното военно
формирование, а именно 24620 – с. Свобода на длъжност „Радиотелеграфист в 4
екипаж на командно-щабна машина на взвод за комуникационно – информационна
поддръжка“ в щабна рота със звание „Редник 3-ти клас“.
Не е спорно, че със Заповед № ЗЛС-6/08.02.2017 година на командира на
военно формирование 24620 – с. Свобода, подполковник М. Минев бил прекратен
договора за военна служба на ищеца Д.С.Д., като
последният бил освободен от длъжност и от военна служба и зачислен в запаса, а
със Заповед № ЗЛС-8/14.02.2017 година бил отчислен от списъчния състав на
ответното военно формирование, считано от 14.02.2017 година и му било изплатено
от „Финансовата служба“ на ответното военно формирование 24620 – с. Свобода
парично обезщетение за прослужени 15 (петнадесет) години на военна служба в
размер на 13267.50 лева (тринадесет хиляди двеста шестдесет и седем лева и
петдесет стотинки) на основание чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ, обезщетение за
полагащият му се и неусвоен вещеви лимит за 2016 г. в размер на 352.00 лева
(триста петдесет и два лева), обезщетение за полагащият му се и неусвоен вещеви
лимит за 2017 г., пропорционално на прослуженото ми време в размер на 53.04
лева (петдесет и три лева и четири стотинки), както и еднократно допълнително
вещево доволствие в размер на 440.00 лева (четиристотин и четиридесет),
съгласно чл. 227, ал. 5 от ЗОВСРБ.
Т.е. по делото безспорно
се установиха релевантните за спора обстоятелства, че през периода от 06.07.2001г.
до 14.02.2017г. ищецът е бил военнослужещ по служебно правоотношение в поделения/военни
формирования 48430 - Стара Загора, 26110 - Стара Загора, 24150 - Стара Загора,
44200 - Стара Загора, както и в ответното военно формирование 24620 - с.
Свобода, което правоотношение е било прекратено със цитираната Заповед №
ЗЛС-6/08.02.2017 година на командира на военно формирование 24620 – с. Свобода,
считано от 14.02.2017г.
По делото са приети основно и допълнителни заключения
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза.
При така изложената фактическа обстановка от
правна страна съдът намира следното:
Предявени са обективно съединени искове при
условията на кумулативност и евентуалност с правно основание чл. 203, ал. 1 и 2
от ЗОВСРБ (отм.), чл. 158, ал. 2 във връзка с чл. 159 от ПКВС (отм.), чл. 194,
ал. 1 и 2 от ЗОВСРБ (Обн., ДВ, бр. 35 от 12.05.2009г., в сила от 12.05.2009г.), и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото не се спори, че дължимите на ищеца
трудови възнаграждения и обезщетения за периода по време на правоотношението са
му били изплащани от ответното военно формирование, поради което и на основание
чл. 27, ал. 2, изр. 2 от ГПК ответната страна е процесуално легитимирана да
отговаря по предявените по делото искове. В тази връзка и Решение № 128/29.04.2011г. по гр.д.№ 1356/2009г. на ВКС
на РБ, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно който орган по
назначението на кадрови офицер в българската армия е министърът на отбраната,
но заплатата, допълнителните възнаграждения и обезщетения, свързани с
изпълнението на службата се дължат от поделението, разпоредител с бюджетни
кредити, в което той е назначен.
За периода в който Д.С.Д. е бил кадрови
военнослужещ от 06.07.2001г. до 14.02.2017г. 2001г. са действали следните
законови разпоредби, уреждащи продължителността на работното време на
военнослужещите и техните отпуски и почивки:
За периода от 2000г. до 2009г. е действал
Правилник за кадрова военна служба (Обн., ДВ, бр. 2 от 05.01.2000г. – отм., ДВ,
44 от 12.06.2009г. – в сила от 12.06.2009г.). На основание чл. 152, ал. 1 от
цитирания Правилник за кадрова военна служба (отм. – в сила до 12.06.2009г.),
общата продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи в
денонощие може да бъде увеличавана с не повече от 4 часа. На основание ал. 6 от
цитираната разпоредба месечната продължителност на служебното време в часове се
определя на базата на работните дни за календарния месец и нормалната
продължителност на служебното време.
За периода от 1996г. до 2009г. е действал
Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (Обн., ДВ, бр.
112/27.12.1995г. – в сила от 27.02.1996г. – отм., ДВ, бр. 35/12.05.2009 г. – в
сила от 12.05.2009г.).
За периода от 2009г. и понастоящем е в сила
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (Обн., ДВ, бр.
35/2009г. – в сила от 12.05.2009г.). На основание чл. 194, ал. 1 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България, нормалната продължителност
на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба общата
продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да
надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на
служебното време. На основание ал. 3 от цитираната разпоредба в случаите на
превишаване общата продължителност на служебното време по ал. 2 на
военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3.
С оглед трайната практика на ВКС на Република
България, изразена и в Решение № 448 от 13.09.2010г., постановено по гр. дело №
699/2009г. по описа на ВКС на Република България за положен труд над нормалната,
но в границата на увеличената продължителност на служебното време (каквато е
службата при дежурство до 24 часа) се дължи компенсация, чрез осигуряване
ползването на намалено работно време в рамките на общата продължителност на
служебното време за месеца. В тежест на ответното министерство е да установи
положителния факт, че военнослужещият е бил компенсиран с дължимата почивка.
Ако до прекратяване на трудовото правоотношение с военнослужещия положената от
него служба при увеличено работно време не е била компенсирана, тя следва да му
бъде заплатена като извънреден труд, по аналогия от чл. 136а, ал. 5 от КТ,
съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Удълженото служебно време при дежурства до 24
часа не е извънреден труд по смисъла на чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.), поради
което при спор не следва да се изисква установяването му с нарочна заповед,
разрешение от висшестоящ командир, вписване в отчетна книга за извънреден труд
и т.н. Некомпенсираното удължено служебно време с намалено работно време до
прекратяването на правоотношението по договор за кадрова военна служба, което
подлежи на заплащане като извънреден труд може да бъде установявано с всички
доказателствени средства.
По делото безспорно се установи, че през
времетраенето на кадровата си военно служба ищецът Д.С.Д. е давал дежурства,
които не са били компенсирани с почивки по надлежния ред, т.е. главния
първоначален иск е доказан по основание.
По отношение размера на търсената главница, съдът кредитира приетото допълнително заключение на вещото лице Й., което не е оспорено от страните по делото и не кредитира допълнителното заключение на вещото лице П., оспорено от ищцовата страна. Според вещото лице Й., разликата между фактическата продължителност на служебното време и нормативно определената продължителност на служебното време за процесния период е в размер на 4041.02 часа. Вещото лице е изчислило, че общо за процесния период от 06.07.2001г. до 14.02.2017г. сумата за дължимите и неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд е в размер на 13441.51 лева. Ответника не доказа, че този положен от ищеца Д.С.Д. извънреден труд е бил компенсиран с почивки, а поради прекратяване на служебното правоотношение между страните бъдеща компенсация е невъзможна, т.е. процесните дежурства следва да бъдат заплатени на ищеца като извънреден труд. Предвид изложеното, съдът намира искът за заплащане на сумата от 13441.51 лева (тринадесет хиляди четиристотин четиридесет и един лева петдесет и една стотинки) за процесния период за доказан по размер, поради което следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска - 23.03.2017 година до окончателното и изплащане.
Предвид уважаването на главния иск, съдът
дължи произнасяне по възражението на ответника за изтекла погасителна давност –
чл. 111, б. „а“ от ЗЗД, което намира за неоснователно.
Изискуемостта на вземането за процесната главница настъпва от момента на
прекратяване на служебното правоотношение, през времетраене на което са
положени дежурствата над нормалната продължителност на служебното време (В този смисъл Решение № 427/03.11.2011г. по
гр. д. № 503/2010г. на IV г.о. на ВКС). До момента на прекратяване изпълнението на
военната му служба, за ищеца Д.С.Д.
е съществувала възможност да бъде компенсиран с почивка, която възможност не е била
използвана от работодателя. Едва след прекратяване на правоотношението започва
да тече 3-годишна давност (В този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в Решение №
427/03.11.2011г. по гр.д. № 503/2010г. на IV г.о., Решение № 183/02.07.2010г.
по гр.д. № 3626/2008г. на IV г.о., Решение №
183/02.07.2010г. по гр.д. № 3626/2008г. на І г.о., Определение № 1599/20.12.2011г.
по гр.д. № 785/2011г. на IV г.о. и Определение на ВКС по гр. д. № 5452/2015г.).
Поради изложеното, вземането за извънреден
труд на ищеца Д.С.Д. е възникнало от момента на прекратяване на служебното
правоотношение – отчисляване от списъчния състав на 14.02.2017г., а това налага
извода, че до подаване на исковата молба на 23.03.2017г. не е изтекъл 3-годишен
срок, т.е. главницата не е погасена по давност.
Искът за присъждане на мораторна лихва върху
тази сума общо в размер 11563.89 лева (единадесет хиляди петстотин шестдесет и
три лева осемдесет и девет стотинки), съдът намира за доказан по основание и по
размер. Вземането за възнаграждение за положен труд над нормативно определения
размер на служебното време е възникнало към момента на прекратяване на
служебното правоотношение, поради което и обезщетение за забава в размер на
мораторната лихва върху възнаграждението следва да се дължи от датата на
прекратяване на служебното правоотношение до датата на завеждането на исковата
молба, т.е. за периода от 14.02.2017г. до
23.03.2017г. или сума в размер на 11563.89 лева (единадесет хиляди петстотин
шестдесет и три лева осемдесет и девет стотинки), съобразно заключението на
вещото лице.
По отношение на кумулативно съединените
искове за осъждане на ответника за заплащане на допълнителното възнаграждение
на ищеца за живот и работа в отдалечени райони за периода от 01.07.2014г. до
14.02.2017г., мораторна и законна лихва върху тази сума и за осъждане на
ответника за заплащане на допълнителното възнаграждение за присвоената от ищеца
и потвърдена класна специалност - втори клас за периода от 01.07.2014г. до
14.02.2017г., мораторна и законна лихва върху тази сума, съдът намира следното:
В чл. 5а на Наредба № Н-15 от 27.04.2010г. за
условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за
специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за
специфични условия на труд на цивилните служители от Министерството на
отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и
Българската армия (Обн.,
ДВ, бр. 36 от 14.05.2010г., в сила от 14.05.2010г.) допълнително месечно
възнаграждение за живот и работа в отдалечени райони определени със заповед на
министъра на отбраната се изплащат на военнослужещите и цивилните служители,
постоянно живеещи и служещи/работещи в села, в които са разположени военни
формирования и обекти, ако селата са отдалечени над 15 километра от
административните центрове на областите, в размер на 30.00лв.
Между страните не се спори, че при последното му преназначение от
01.07.2014г. ищецът Д.С.Д. ***, в което е разположено военното формирование 24620
- с. Свобода. Не се спори също така, че ответното военно формирование е
отдалечено от областния център град Стара Загора на 38 км. (тридесет и осем
километра), а ответникът не доказа, че е изплатил такова допълнително
възнаграждение за посочения период от 01.07.2014г. до 14.02.2017г. което изчислено от вещото лице, възлиза на сумата от 939 лева. Поради това
ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 939
лева (деветстотин тридесет и девет), ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на
исковата молба - 23.03.2017 година до окончателното й изплащане, както и мораторна
лихва върху тази сума общо в размер на 131.67 лева (сто тридесет и един лева
шестдесет и седем стотинки).
Съгласно чл. 214, ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 15а
от Наредба № Н-15 от 27.04.2010г. (Обн. с ДВ, бр. 10 от 04.02.2014 г., в сила
от 04.02.2014 г.) се предвижда заплащане на допълнително възнаграждение за
присвоена и потвърдена класна специалност - втори клас в размер на 20 лева
(двадесет) месечно, като военнослужещ, който в изпълнение на функционалните си
задължения участва непосредствено в експлоатацията и поддръжката на въоръжение,
техника, боеприпаси, комуникационни, информационни и навигационни системи и
свързаните с тях технически средства и осъществяващ пряк контрол по
изпълнението на посочените дейности. Размера на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение на ищеца
за присвоена класна специалност – втори клас за периода 01.07.2014г. до 14.02.2017г. е 626 лв. и начислена мораторна
лихва върху неизплатените такива до завеждане на исковата молба в размер
на 87.77 лв. Ответникът не доказа, че
е изплатил такова допълнително възнаграждение за посочения период от 01.07.2014г.
до 14.02.2017г., поради което следва да бъде осъден да го заплати на ищеца.
Предвид несбъдването на условието, под което
са предявени евентуалните искове, съдът не дължи разглеждане и произнасяне по
съществото им.
При този изход от делото на осн. чл. 78, ал.1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
съдебни и деловодни разноски в размер на 3000 /три хиляди/ лв. възнаграждение
за един адвокат.
В изпълнение разпоредбата на чл. 78, ал. 6
във вр. с чл. 83, ал. 3 от ГПК, съдът следва да осъди ответника да заплати по
сметка на РС – Чирпан, държавна такса върху уважените искове в общ размер на
1071.59 лева и разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 5322,90 лева,
или в сума в общ размер от 6394.49 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Военно формирование 24620
– с. Свобода, с адрес: село Свобода, п.к. 6230, община Чирпан, област Стара
Загора, като част от структурата на Министерство на отбраната на Република
България, град София, п.к. 1092, ул. Дякон Игнатий № 3 да заплати на Д.С.Д., ЕГН:**********,
постоянен адрес: *** и съдебен адрес за получаване на призовки, съобщения и
книжа: **, адвокат М.П. ***, сумата в общ размер на 26789.84 лева (двадесет и
шест хиляди седемстотин осемдесет и девет лева осемдесет и четири стотинки),
представляваща: 1. Стойността на неизплатеното му възнаграждение за положения
от него в условия на удължено служебно време труд, което се изчислява като
извънреден труд, т.е. фактически отработеното служебно време над месечната
продължителност на служебното време по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ /нов/ и по чл.
152, ал. 6 от ПКВС (отм.) за процесния период от 06.07.2001 година до
14.02.2017 година (188 месеца) в размер общо на 4041.02 часа (четири хиляди
четиридесет и едно цяло и две стотни) общо на стойност 13441.51 лева
(тринадесет хиляди четиристотин четиридесет и един лева петдесет и една
стотинки) за процесния период, ведно със законната лихва от датата на
завеждането на иска - 23.03.2017 година до окончателното й изплащане; 2.
Мораторна лихва върху тази сума общо в размер 11563.89 лева (единадесет хиляди
петстотин шестдесет и три лева осемдесет и девет стотинки); 3. Стойността на
неизплатеното му допълнително месечно възнаграждение за живот и работа в
отдалечени райони за периода от 01.07.2014 година до 14.02.2017 година (31.5
месеца) на обща стойност в размер на 939 лева (деветстотин тридесет и девет),
ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на исковата
молба - 23.03.2017 година до окончателното и изплащане; 4. Мораторна лихва
върху тази сума общо в размер на 131.67 лева (сто тридесет и един лева
шестдесет и седем стотинки); 5. Стойността на неизплатеното му допълнително
месечно възнаграждение за присвоената от ищеца и потвърдена класна специалност
- втори клас за периода от 01.07.2014 година до 14.02.2017 година (31.5
месеца), на обща стойност в размер на 626 лева (шестстотин двадесет и шест),
ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на исковата
молба - 23.03.2017 година до окончателното и изплащане; 6. Мораторна лихва
върху тази сума общо в размер на 87.77 лева (осемдесет и седем лева седемдесет
и седем стотинки)лв.
ОСЪЖДА Военно формирование 24620 – с. Свобода, с п.а. да заплати по сметка на РС – Чирпан, държавна
такса върху уважените искове в
общ размер на 1071.59 /хиляда седемдесет и един лева и петдесет и девет ст./ лева
и разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 5322,90 лева, или в сума
в общ размер от 6394.49 /шест хиляди триста деветдесет и четири лева и
четиридесет и девет ст./ лева.
ОСЪЖДА Военно формирование 24620 – с. Свобода да заплати
на Д.С.Д. с п.а. и ЕГН направените по делото разноски в размер на 3000.00
/три хиляди/ лева възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: