№ 3328
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500557 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца Б.Я. срещу
решение № 19295 от 23.11.2023 г., постановено по гр. д. № 19084/2023 г. по описа на
СРС, 53-ти състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца
Я. срещу „Б.Е.“ АД установителни искове с правна квалификация чл. 7, параграф 1, б.
„а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. с искане да се признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250 евро, представляваща
обезщетение за отменен полет № FB362, планиран за 21.10.2019 г., по линията Одеса-
София, ведно със законната лихва 22.12.2022г. до окончателно изплащане на
вземането, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата от 156,18 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 24.10.2019 г. - 16.12.2022г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 70713/2022 г. по описа на СРС, 53 състав.
Решението се оспорва от жалбоподателя с доводи за неправилност на
първоинстанционното решение. Поддържа съдът правилно да е приел, че искът е
основателен и давността за погасяване на вземането е три годишна, но не е съобразил,
че по време на обявеното в страната извънредно положение давностният срок е спрял
да тече, поради което към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
вземането не е било погасено по давност. Предвид изложеното се отправя искане за
отмяна на решението и уважаване на исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Б.Е.“ АД, в който изразява становище за нейната неоснователност. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
1
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран по реда на чл. 422 ГПК с обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 7, параграф 1, б.
„а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
отменен полет и мораторна лихва за забава.
За да отхвърли същите районният съд е приел, че в полза на ищеца е
възникнало вземане за обезщетение от отменен полет, но е счел, че вземането на ищеца
е погасено по давност.
Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал
обосновава извод на въззивния съд, че в случая са налице взираните в цитирания
Регламент (ЕО) 261/2004 г. материално- правни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество- като въздушен превозвач, за отмяната на
процесния полет по-малко от 7 дни преди изпълнението му.
С доклада е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че разстоянието между летище Одеса и летище София е до 1500 км. –
а именно 711 км.
Установява се въз основа на представените по делото писмени доказателства,
че: ищецът Б.Я. е имал закупен електронен билет като пътник за полет № FB362,
осъществяван от ответника „Б.Е.“ АД, планиран за 21.10.2019 г. по направление Одеса-
София, с час на излитане: 05:00 часа от летище Одеса и пристигане на летища София
06:20 часа. Ответната страна не е ангажирала доказателства, за да докаже
възражението си, че ищецът не се е явил на гишето на време за съответния полет в
съответствие с практиката на СЕС относно тълкуването на чл. 3, § 2, б. "а" от
Регламент (ЕО) № 261/2004 в смисъла, че при положение, че пътникът разполага с
потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето
му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се
презюмира.
Наред с това с доклада по делото ответникът е задължен в срок до първото по
делото съдебно заседание да представи техническия и полетния дневник на полет
FB362 по направление летище Одеса –летище София, планиран за 21.20.2019 г., като е
указано изрично на ответника, че при непредставяне на изисканата информация съдът
2
може да приеме за установено, че полетът е отменен. По делото ответникът не е
представил поискания от съда документ, с оглед което и на основание чл.190, ал.2 ГПК
във вр. с чл.161 ГПК, съдът приема за установено, че процесният полет е отменен, до
какъвто извод е достигнал и районният съд.
Спорът пред настоящата инстанция е относно погасяването по давност на
вземането на ищеца Я..
В случая законосъобразно районният съд е приел, че отговорността на
въздушния превозвач по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в
приложното поле на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/, а
приложение намират общите правила и в частност- разпоредбата на чл. 111, б. "б" ЗЗД,
според която с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за
обезщетения от неизпълнен договор. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва
да тече от деня, в който вземането е възникнало, в случая- от деня на планиране на
отменения полет - 21.10.2019 г., към който момент е реализирано неизпълнението на
превозвача и е възникнало вземане на ищеца за парично обезщетение. Давностният
срок е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 23.12.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен -
арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Следва да се посочи, че в периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с
§ 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020
г.). Последното не е било съобразено от решаващия съд, прилагайки института на
погасителната давност, поради което е счел, че към датата на предявяване на
заявлението започналият да тече 3-годишен давностен срок на 21.10.2019 г. е бил
изтекъл. С оглед наведените от жалбоподателя-ищец оплаквания въззивният съд
намира, че вземането за главница не е погасено по давност при съобразяване именно на
спирането на погасителната давност на основание чл. 3, ал. 2 ЗМДИП.
Ето защо предявеният от ищеца Я. иск с правно основание чл. 7, параграф 1,
б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. следва да бъде уважен изцяло.
С оглед основателността на главния иск, съдът намира, че ищецът се явява
кредитор на вземане от 250 евро. Установява се същият да е поканил ответника да му
заплати следващото се обезщетение, но последният не твърди и не ангажира
доказателства да е изплатил същото. Ето защо е основателна и акцесорната претенция
за сумата от 156,18 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 24.10.2019 г.
- 16.12.2022г.
Поради несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и
вместо това да бъде постановено друго, с което исковите претенции да бъдат уважени
в цялост.
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателя-ищец на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият претендира разноски за първата инстанция в общ
размер на 475 лв. - държавна такса, както и адвокатско възнаграждение, разноски за
въззивната инстанция в размер на 450 лв. – държавна такса и адвокатско
възнаграждение. На ищеца-въззивник са дължими и разноски по заповедното
3
производство в размер на 425 лв. – за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Възражението на въззиваемата страна за прекомерност на възнаграждението
за адвокат е неоснователно, доколкото същото се претендира в минимален размер по
Наредба № 1/09.01.2004 г. Ето защо в тежест на „Б.Е.“ АД следва да бъдат възложени
посочените по-горе разноски на ищеца.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 19295 от 23.11.2023 г., постановено по гр. д. №
19084/2023 г. по описа на СРС, 53-ти състав, с което са отхвърлени предявените по
реда на чл. 422 ГПК от ищеца Б.Я. срещу „Б.Е.“ АД установителни искове с правна
квалификация чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. с искане да се
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отменен полет № FB362, планиран
за 21.10.2019 г., по линията Одеса-София, ведно със законната лихва 22.12.2022г. до
окончателно изплащане на вземането, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата от
156,18 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 24.10.2019 г. -
16.12.2022г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 70713/2022 г.
по описа на СРС, 53 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГК от
Б.Я., роден на ********** г., гражданин на Украйна, срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК *******
искове с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че „Б.Е.“ АД, ЕИК ******* дължи на Б.Я., роден на ********** г.
следните вземания: сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отменен полет
№ FB362, планиран за 21.10.2019 г., по линията Одеса-София, ведно със законната
лихва 22.12.2022г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 156,18
лв., представляваща обезщетение за забава за периода 24.10.2019 г. - 16.12.2022г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 70713/2022 г. по описа на
СРС, 53 състав.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК ******* да заплати на Б.Я., роден на ********** г.
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 450лв., представляваща разноски за
въззивното производство, сумата в размер на 475 лв., представляваща разноски за
първата инстанция, както и сумата от 425 лв. – разноски по ч.гр.д. № 70713/2022 г. по
описа на СРС, 53 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4