О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 184 Година 2018,22.02. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и втори февруари Година две хиляди и осемнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………...
Съдебни заседатели: …………………………………….......
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело
номер 315
по описа за 2017 година
и за да
се произнесе,взе предвид следното:
Ищецът „Юторус“
АД, ЕИК 201621421с адрес на управление гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 16,
ет. 3, офис 1 и със съдебен адресат адв. Е.М.:***-2 е предявил обективно кумулативно
съединени искове за осъждане на ответницата С.А.Е., ЕГН **********, руска
гражданка постоянно пребиваща в Република България, с адрес в страната: гр.
Бургас, ж.к. ЗТ „Перла“ бл. 1, вх. 2, ет. 6, ап. 16 да му заплати сумата от 88
615 евро,представляваща втората част от
обективирано в разписка от 15.03.2014 г. задължение с този размер,с която ответницата неоснователно
се е обогатила за негова сметка, ведно с
мораторна лихва в размер на 16 253,91 евро,считано от 16.09.2015 год. до датата
на предявяване на исковата молба в съда,както и законната лихва от предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата. Представя и
ангажира доказателства.
Бургаски окръжен съд, преди да
пристъпи към разглеждане на делото в открито съдебно заседание, следва да
извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито
заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.
При
проверка на редовността на разменените книжа
и допустимостта на предявените
искове на основание чл.374,ал.1 от ГПК съдът констатира следното: За разглеждането
на настоящите искове с оглед предмета им–осъдителни искове за връщане
на получена без правно основание сума и за обезщетение за забава,като
акцесорно към главно вземане,със страна
търговско дружество, е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 от ТЗ и следователно исковете следва да се разглеждат по правилата на особения исков ред-производство по търговски
спорове съгласно Част II на ГПК. След отстраняване на нередовностите от страна на ищеца, на ответника
е изпратен препис от исковата молба заедно с приложенията към нея,като писмен отговор е подаден в срок в канцеларията на съда. Дадена е възможност на страните
да извършат процесуалните действия по предвидената процедура в чл.372 и чл.373
от ГПК- втора размяна на книжа,от която ищецът се е възползвал, като е подал
допълнителна искова молба, в която заявява,че подъдържа първоначалните си
твърдения, ще се ползва от установени от съда в предходно производство факти и
оспорва направените с отговора на исковата молба доказателствените искания. В
законоустановения срок ответника не е подал допълнителен отговор.Исковете са предявени от активно
легитимирано лице, което твърди,че без
наличие на правно основание ответницата е получила от него обща
сума в размер от 182 545
евро, която сума съобразно разписка от 15.03.2014 год. се е задължила да върне
на две части както следва: 93 931
евро в срок до 15.09.2014 год. и 88 615 евро в срок до 15.09.20158 год.
Исковете са насочени срещу лицето издало разписката. С отговора на исковата молба,
от ответницата са наведени възражения за нередовност на исковата молба–исковата
молба и доказателствата не са представени в превод на руски език предвид факта,
че ответницата е руска гражданка и ищеца не сочи кога и в какъв размер
ответницата е получавала сумите, фигуриращи в разписката.
Съдът намира за неоснователно възражението за нередовност на исковата молба, поради непредставянето й
ведно с доказателствата на руски език. Изложени са твърдения,че ответницата е руска гражданка и
за да бъде гарантирано и обезпечено правото й на защита е необходимо
процесуалните действия да бъдат извършвани по начин, който осигурява
възприемането им от страната. Направеното
възражение не касае редовността на исковата молба, доколкото не попада в
хипотезата на чл. 127 от ГПК. Съгласно чл. 4,
ал.1 от ГПК съдебният език е българският, на какъвто език е написана
исковата молба и са приложените към нея писмени доказателства. Следователно общото правило е,че
след като връчване на съдебни книжа се извършва на територията на Република
България и лицето е намерено лично на адрес в Република България,като е приело
връчени му книжа,то се предполага,че то владее български език ,а тежестта да докаже ,че не владее български
език и не може да реализира правото си на защита във висящ съдебен процес,лежи върху него,което има за
резултат назначаване на преводач на негови разноски.По тази причина и разпоредбата на чл. 127 от ГПК не изисква,като предпоставка за редовност, само поради обстоятелството, че някоя от страните е чужд гражданин,
исковата молба и доказателствата да се представят на съответния език. Такива преводи се налагат само в
случаите,в които се изпращат съобщения и призовки на ответник или други участници в съдебни
производства на адреси в чужбина,като задължението за придружаване от преводи
произтича от съответния приложим международен акт.Не на последно място следва
да се отбележи и ,че разпоредбата на
чл.4,ал.2 от ГПК задължава съда да осигури преводач за извършване на
съдопроизводствени действия и за обясняване действията на съда,но дотолкова
доколкото е необходимо невладеещият
български език да разбере ясно последиците от своите процесуални действия или
без действия и включително и необходимостта да организира защитата си чрез
ангажиране на адвокат.Размяна на книжа , придружени от превод ГПК на
територията на Република България ,процесуалния закон не
урежда. В настоящия случай
ответницата се призовава на адрес в Република България и е била намерена на
него,като е осъществено лично връчване на съобщението,изготвено на български
език,непридружено от превод ,което тя е получила и приела без възражения.Приложено
е и пълномощно от ответницата за адв. Т.С.-Ш.,също изготвено на български език,подписано
от нея,като в него липсват каквито и да било данни,сочещи на незнание на
български език от нейна страна. В
отговора на исковата молба освен това изрично е посочено,че ответницата е постоянно пребиваваща в Република България, има
адрес в страната,което
обстоятелство предполага,че тя владее български език,тъй като постоянното
пребиваване предполага знание на съответния език. Ответницата освен това
своевременно е ангажирала адвокат,л законоустановения срок е
депозиран отговор по исковата молба, с който са изпълнени дадените от съда
указания, направени са възражения и доказателствени искания отоносими към
предмета на спора.Следователно,всички данни безпротиворечиво
и еднозначно сочат,че тя знае български език и е предприела адекватните мерки за реализиране
на процесуални права.При това положение съдът
намира,че възражението й за нарушено право на защита на страната, и правото й да
участва в делото е
голословно и несъстоятелно.
Съдът намира за неоснователно и възражението
за нередовност на исковата молба,поради липса на твърдения на кои дати и в
какъв размер е получавала ответницата суми от ищеца в периода 2009 -2010 год.
Действително в исковата молба е
посочено, че описаната в разписката сума представлява сбор от получени от
ответницата в периода 2009-2010 г. без наличие на договорно или каквото и да е
друго правно основание суми в брой – от касата на дружеството и от
съдружниците.Това фактическо твърдение обаче
има допълващ характер по
отношение на основното такова,от което ищецът заявява,че черпи права-подписана
разписка от ответницата с конкретно съдържание,в което тя самата е поела задължение да върне парична сума, която е получила,без
да е посочила дати и други подробности.При това положение
въпросът по съществото на делото е тълкуването на съдържанието на разписката
като волеизявление на ответницата,а не тълкуване на изявления на ищеца в
исковата молба,които не са изведени от документа, въз основа на който той
търси права.
С оглед на изложеното по-горе,съдът намира,че книжата по
настоящото дело са разменени редовно и предявените искове са допустими.
При горните констатации по отношение на редовността
и допустимостта на предявените искове, съдът намира,че ще следва да пристъпи
към насрочване на делото в открито
съдебно заседание-на основание чл.374,ал.2 от ГПК.
Съдът намира,че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата,заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът „Юторус“ АД, ЕИК ********* със съдебен адресат адв. Евгенийа М. с адрес ***-2 е предявил обективно кумулативно
съединени искове за осъждане на ответницата С.А.Е., ЕГН **********, руска
гражданка постоянно пребиваща в Република България, с адрес в страната: гр.
Бургас, ж.к. ЗТ „Перла“ бл. 1, вх. 2, ет. 6, ап. 16 да му заплати сумата от 88 615 евро, представляваща
втората част от обективирано в разписка
от 15.03.2014 г. задължение с този
размер,с която ответницата неоснователно се е
обогатила за негова сметка, ведно с мораторна лихва в размер на 16
253,91 евро,считано от 16.09.2015 год. до датата на предявяване на исковата
молба в съда,както и законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата. Твърди,че не е налице правно основание за получената от
ответницата сума от 88 615 евро, представляваща част от общата получена
сума от 182 546 евро. Заявява, че е налице признание за получаването на
тази сума с извънсъдебното подписване на представената по делото разписка от
15.03.2014 год. За първата част от общата сума в размер на 93 913 евро ,сочи
,че е предявен предходен иск, по който е постановено влязло в сила осъдително
решение. Последното намира,че е задължително в отношенията между
страните, относно автентичността на разписката като частен документ, съдържащ изявление
на ответницата, относно получаване на общата сума без правно основание и
задължение да се върне в посочените срокове. Счита, че при установени отношения
между страните, се ползва от вече установените факти от съда и преди всичко от
приетото, че ответницата дължи връщане в сроковете по разписката на цялата
получена сума без правно основание, поради което направените от нея възражения
в тази връзка са ирелевантни. Без значение са и възраженията за административна
отговорност за плащане в брой, тъй като това не я освобождава от задължението
да върне полученото без правно основание. Счита за ирелевантно и оспорването на
„съдържанието“ на разписката в частта й, относно изявлението за получаване на
сумата, доколкото с влязло в сила решение,между същите страни по същата
разписка е прието, че цялата сума е получена от ответницата. Оспорва искането
за съдебна експертиза,като счита същата за неотносима. Представя доказателства. Претендира разноски.
Предявените искове са с правно основание в чл.55,ал.1 от ЗЗД.
Ответницата С.А.Е., чрез
пълномощника си адв. Т.С. - Ш. адрес ***
и посочен съдебен адрес:*** оспорва предявените искове,като счита
исковата молба за нередовна,а предявените искове за неоснователни и оспорва
същите по основание и размер. Твърди,че ответницата никога не е получавала
сумата, посочена в приложения по делото документ от 15.03.2014 г. Счита, че от съдържанието му не става ясно
дали и кога е получена сумата от 182 545 евро, както и че липсата на
основание за получаване на посочената сума не може да удостовери получаването
й. Разписката не съдържа волеизявление за връщане на процесната сума и документа
касае други отношения между страните (без да е посочено какви). Оспорва съдържанието на
разписката в частта посочваща получаване на сумата. Счита, че документа по своя
правен характер, представлява частен свидетелстващ документ и съобразно
разпоредбата на чл. 175 от ГПК следва да се цени с оглед на всички останали
обстоятелства и доказателства по делото. Твърди, че в периода 2009-2010 год.
ищцовото дружество няма вземания от трети лица и не са налице липси.
Дружеството не е разполагало с финансови средства в брой,които да предостави на
ответницата и това обстоятелство опровергава твърденията за предоставянето им.
Предоставянето на суми в такъв размер в брой би нарушило разпоредбата на чл. 3,
ал. , т. 1 и ал.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Моли за
отхвърляне на претенциите. Не представя писмени доказателства, моли да бъде
допусната съдебно – икономическа експертиза, която да отговори на въпроси
поставени в отговора на исковата молба.
По делото няма обстоятелства,за
които да съществува установено от закона предположение или да са служебно или общоизвестни,поради което да не се нуждаят
от доказване.
За основателността на иск с правно осонвание чл. 55,ал. 1
от ГПК
доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и
възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на
претендираните права на страните. Ищецът следва да докаже факта на предаването
на вещ, респективно на плащането на паричната сума,като в настоящия случай за доказване на този факт,той изрично заявява,че
ще се ползва от представената разписка и обвързващата сила на руешението по
предходно воден процес,а в тежест на ответницата е да докаже основание за получаването или за задържане на
полученото,каквито тя не твърди,а възраженията й се основават на оспорване
на направените от нея изявления в
разписката,както и на твърдения за влагане на друг смисъл в текста й,различен от
този,който ищецът влага.
При това положение съдът
намира,че не е необходимо да дава допълнителни указания във връзка с разпределение
на доказателствената тежест,тъй като други фактически твърдения извън
посочените по-горе не са въведени от страните.
Страните заявяват,че сочат доказателства за всички твърдени от тях факти.
Съдът намира направените от ищеца
доказателствени искания за приемане на представени от него при предварителната
размяна на книжа писмени доказателства,за относими към предмета на делото,тъй като той заявява,че
посредством тях ще установява наличието на посочените по-горе
факти,за които носи доказателствена тежест. Доказателствените искания са
допустими и необходими,тъй като законът не поставя ограничения за събиране на
тези доказателства за установяване на тези обстоятелства,а без събирането им и преценката им решението ще
бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. Не е направено оспорване
от ответницата на автентичността на представени
писмени доказателства. С оглед на горното ще следва да се приемат всички представени от ищеца писмени доказателства с исковата молба.
Не следва да бъде допусната
поисканата от ответницата съдебно-икономическа експертиза,тъй като с оглед на приложените по делото доказателства
и нуждаещите се от доказване факти,тя се явява ненужна-данните от нея няма да послужат като доказателство, преценено
в съвкупност с останалите такива ,за установяване на релевантни факти по
делото.
По изложените съображения и на
основание чл.374 от ГПК и по доказателствата съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на ответницата С.А.Е., чрез
пълномощника й адв. Т.С. - Ш. със съдебен адрес:*** нередовности на исковата
молба,обосноваващи оставянето й без движение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 19.03.2018
год. от 09,40 часа,за която дата и час
да се призоват страните,като им се връчи препис от настоящото определение,съдържащо
и проект за доклад.
ПРИЕМА всички представени при предварителната размяна
на книжа писмени доказателства от страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответницата за допускане на съдебно-икономическа експертиза.
Определението е окончателно.
Съдия: