№ 301
гр. София, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Асен Бойчев Христов (АП-София)
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600718 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
При СЕКРЕТАРЯ КРАСИМИРА ГЕОРГИЕВА и с участието на ПРОКУРОРА А.Х.
от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия
Георгиева ВНОХД № 718 по описа за 2021 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С ПРИСЪДА № 900409 от 18.03.2021 г. по НОХД № 140/2020 г. ОКРЪЖЕН СЪД –
БЛАГОЕВГРАД е признал ПОДСЪДИМИЯ С. Д. И. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,
че на 19.06.2019 г. около 13:50 ч. на път ІІ-84 в района на 82-ри км в посока от Якоруда към
1
Разлог при управление на т.а. „Мерседес Актрос“ с рег. № ******** е нарушил чл. 16, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП (забраняващ му да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен
при изпреварване) и е допуснал ПТП с два насрещно движещи се автомобила – „Опел
Астра“ с рег. № ******* и „Сузуки Витара“ с рег. № *******, като по непредпазливост е
причинил на возещите се в л.а. „Сузуки Витара“, както следва: смъртта на М. С.Б. (пътник),
средна телесна повреда на А. А. В. чрез счупване на дясната ръка и на дясната тазобедрена
става (шофьор) и средна телесна повреда на Р. Р. К. чрез счупване на три ребра (пътник),
поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, изр. 1-во вр. чл. 342, ал. 1 от НК
вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е бил ОСЪДЕН на лишаване от свобода за три години, чието
изпълнение е било отложено условно по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от
пет години, а също така е бил ОСЪДЕН съобразно чл. 343г от НК на лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години.
Подсъдимият е бил оправдан по обвинението да е извършил горепосоченото
престъпление и чрез нарушаване на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
С присъдата е било постановено връщане, както следва: на товарния автомобил - на
притежаващото го юридическо лице, на л.а. „Опел Астра“ – на собственика му А. А. Ф., на
л.а. „Сузуки Витара“ – на собственика му А. А. В., и на карта на водач на МПС – на
подсъдимия.
Присъдата е протестирана, в срок, с искане за изменение в частта й относно
продължителността на лишаването от правоуправление чрез увеличаването му от две на три
години: прокурорът смята, че то е постановено в нарушение на чл. 49, ал. 3 от НК, тъй като
това наказание с продължителност от две години е по-малко от продължителността на
наложеното лишаване от свобода, което е три години.
Присъдата е обжалвана, в срок, от повереника на частните обвинители – наследници
на починалия М. Б., с искане и обосноваване, съвпадащи с тези в протеста: увеличаване на
лишаването от правоуправление от две години на три години.
Присъдата е обжалвана, в срок, от повереника на частната обвинителка пострадалата
Р.К., с искане за признаване на подсъдимия за виновен и в извършването на нарушение по
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и за увеличаване на лишаването му от правоуправление съобразно ТР
№ 61/1980 г. по нд № 56/1980 г. на ОСНК на ВС.
Присъдата е обжалвана, от защитника на подсъдимия, с искане за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от ОС за доизясняване на фактите
(твърди се установена едва при допълнителен оглед денонощие след ПТП следа от
приплъзване, обосновала САТЕ и ДСАТЕ, при неустановяване дали тази следа е оставена
именно от управлявания от подсъдимия товарен автомобил и при наличие на свидетелски
показания от младши автоконтрольор, че такава следа не е имало към времето на ПТП).
Във въззивните съдебни прения прокурорът и поверениците на частните обвинители
поддържаха исканията си и обосноваването им съответно в протеста и жалбите.
Защитникът, подкрепен от подсъдимия, заяви, че автотехническото експертно заключение е
обосновано с неясна по произход и неотразена в първия оглед следа – което е обосновало и
осъдителната присъда, че не са автентични показанията на тахографа на товарния автомобил
поради късното им отчитане спрямо датата на ПТП, а също така, че не са взети предвид
движението и ролята на каруца, движеща се пред двата леки автомобила; защитникът и
подсъдимият искат или оправдаване, или връщане на делото на ДП за изясняване чрез
автотехническа експертиза на сочената от подсъдимия версия, че не той е навлязъл в
лентата за насрещно движение, а леките автомобили са се движили по средата на пътя.
2
За да извърши цялостна проверка на атакуваната присъда – съобразно задължението
си по чл. 314 от НПК, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИЕН СЪД проучи самостоятелно всеки от
доказателствените източници по делото; при това подложи съдържанието на всяко
доказателствено средство поотделно на анализ, а съдържанието на всички доказателствени
средства в съвкупност – на синтез по правилата на формалната и житейската логика. При
това въззивният съд стигна до окончателни изводи за доказани факти и приложимо право,
съвпадащи почти изцяло с тези на първоинстанционния съд.
На 19.06.2019 г. около 13:50 ч. подсъдимият управлявал товарен автомобил
„Мерседес Актрос“ с рег. № ******** по път ІІ-84 в района на 82-ри километър, с посока на
движение от Якоруда за Разлог. За неговата посока на движение имало знак А2 за
предстоящ опасен завой наляво, а след него знак А1 за предстоящ опасен завой надясно
(първи оглед – ДП, т. 1, л. 12-17 вр. 18-24). Пътят бил мокър, тъй като валяло дъжд. Лентата
за движение на подсъдимия била широка 3,7 м, а тази за срещуположно движение – 3,6 м
(втори оглед – ДП, т. 1, л. 25-26 вр. 27-29). От двете страни на пътя имало пясъчен банкет, а
встрани след него отдясно за посоката на движение на подсъдимия – мантинела, и вляво –
канавка.
По същото време насрещно на подсъдимия в същия участък от пътя се движели един
зад друг два леки автомобила. Първият за тяхната посока на движение - от Разлог за
Якоруда, бил л.а. „Опел Астра“ с рег. № *******, управляван от свидетеля А. Ф. (НОХД, т.
1, л. 93 гръб-94), в който се возели свидетелят А. Г. – отпред вдясно (НОХД, т. 1, л. 92), и
свидетелят Х. Г. – отзад вдясно (НОХД, т. 1, л. 93 вр. ДП, т. 1, л. 92-94). Вторият л.а. бил
„Сузуки Витара“ с рег. № *******, управляван от свидетеля А.В. (НОХД, т. 1, л. 91 гръб-92),
в който се возели отпред вдясно свидетелката Р.К. (НОХД, т. 1, л. 90 гръб-91), отзад вдясно
свидетелят М. Б. (НОХД, т. 1, л. 293), и отзад вляво – починалият пострадал М. Б..
В района на 82-ри километър между двата опасни завоя имало прав участък, на който
товарният автомобил се ударил първо в л.а. „Опел“ – странично отпред вляво за лекия
автомобил и странично отпред вляво за камиона; след това камионът се ударил и в л.а.
„Сузуки“ – челно и за лекия, и за товарния автомобил; между двата удара изминало време от
около 1,1 секунда.
На местопроизшествието са били открити следи от задиране по асфалта и банкета,
описани във всеки от двата огледа – първоначален на 19.06.2019 г. и допълнителен на
20.06.2019 г.
Параметрите на произшествието са били изследвани първоначално чрез САТЕ (ДП, т.
1, л. 68-85 вр. 86-87 вр. НОХД, т. 1, л. 96-98) и допълнително - чрез ДСАТЕ (НОХД, т. 2, л.
193-25 вр. 293 гръб-294) на инж. А. А., като от двете по-прецизна е ДСАТЕ, изготвена в
съдебна фаза след съобразяване и на показанията от тахографа на товарния автомобил,
разчетени чрез нарочна техническа експертиза в хода на съдебното производство (НОХД, т.
2, л. 185-188 вр. 291 гръб-293), а също и след съобразяване на обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите в съдебно заседание. Предвид допълнителната обосноваваща
база на ДСАТЕ спрямо тази на САТЕ, въззивният съд намира, че меродавно за установяване
на съответните факти е заключението на инженера в ДСАТЕ. В мотивите на
първоинстанционния съд са изложени конкретните параметри на ПТП според всяка от двете
експертизи, без ясно изразяване на становище кое заключение – предвид макар и малките и
несъществени, но налични разлики в тях – приема за обосноваващо го; същевременно при
приемане на скоростите на движение на всеки от двата леки автомобила и съответните
дължини на опасна зона за спиране първоинстанционният съд се е позовал на посочените от
САТЕ величини (32 км/ч; 17 м – НОХД, л. 328). Отчитайки горепосоченото съотношение в
обосноваващата база на всяка от двете автотехнически експертизи, въззивният състав
намери, че следва да приеме за доказващо съществените факти по делото заключението на
ДСАТЕ, макар че конкретните посочени в него величини за места на удар, скорости на
3
движение, опасни зони и отстояния до мястото на удара не се отличават съществено от тези,
посочени в САТЕ.
Първият удар между товарния автомобил и л.а. „Опел Астра“ е станал изцяло в
лентата за движение на лекия автомобил - 3 м вляво от десния край на пътя при посока от
Разлог за Якоруда (възприета и като посока на огледите) според ДСАТЕ или 2-2,5 м вляво
от десния край на пътя според САТЕ. Вторият удар на товарния автомобил – с л.а. „Сузуки“,
станал също изцяло в лентата за движение на лекия автомобил - на 2 м вляво от десния край
на пътя според САТЕ и ДСАТЕ. За определяне на мястото на всеки от двата удара вещото
лице се е обосновало с голяма съвкупност от обективни данни: параметрите на пътя, точното
местоположение на всеки от трите автомобила при спирането му след съответния удар,
местонахождението на отломките от ударите, отразените в огледите следи от задиране и
протектор, наличието на съборени дървета пред кабината на влекача, техническите
характеристики на всеки от трите автомобила, мястото и естеството на повредите по всеки
от трите автомобила, пътната обстановка (облачно, дъждовно, дневна светлина,
дребнозърнест мокър асфалт), травматичните увреждания на пострадалите, обясненията и
свидетелските показания. Предвид естеството и характеристиките на всички тези
обосноваващи данни и оформянето от тях на обща и еднопосочна по съдържание
съвкупност, следва да се приеме, че вещото лице обективно обосновано и безспорно е
определило мястото на всеки от двата удара на камиона с всеки от двата леки автомобила.
Така определеното чрез научно обосноваване местонахождение на двата удара опровергава
дадените от подсъдимия в съдебно заседание обяснения, че той се движел в предназначената
за неговата посока на движение лента, а лекият автомобил „Опел Астра“ и следващият го
л.а. „Сузуки“ – по средата на пътя, т.е. застъпвайки и двете ленти. По тази причина тези
обяснения на подсъдимия следва да се приемат за недостоверни и следва да се счете за
доказано по делото, че той е навлязъл в лентата за срещуположно движение, в същия
момент в която са се намирали двата леки автомобила „Опел“ и „Сузуки“, като никой от тях
не е навлизал в лентата за движение на товарния автомобил.
Във връзка с определянето на местоположението на всеки от автомобилите към
момента на ударите между тях вещото лице изрично е пояснило в съдебно заседание във
връзка със заключението на САТЕ (НОХД, т. 1, л. 95 гръб-98), че не е обосновавало
заключението си с отразените в първия протокол за оглед следи с дължина 54,1 м и 0,47 м –
тъй като са били оставени от л.а. „Сузуки“ вече след удара, тъй като за тях липсва подробно
описание в първоначалния оглед и тъй като е било известно точното местоположение на л.а.
„Сузуки“ при спирането му след удара. Вещото лице е взело предвид следите по банкета и
следата от протектор на гума, описани в допълнителния оглед, тъй като не будят никакво
съмнение и са оставени пак от л.а. „Сузуки“ след удрянето му и в процеса на движението му
след удара. Конкретно във връзка със следата от протектор на гума е бил направен опит от
първоинстанционния съд чрез назначаване и на трасологична експертиза да се установи от
коя от трите коли е била оставена тази следа, но предвид конкретните характеристики на
описанието на следата в огледа и липсата на нейни фотографии, експертът-трасолог е
заявил, че не може да даде обосновано заключение за идентифициране на следата спрямо
съответен автомобил (НОХД, т. 1, л. 108-111). Във връзка с тази следа има изрично
възражение от защитник, включително във въззивното производство – че неустановяването
на произхода й води до неизяснена фактическа обстановка по делото, а оттам – и до
неправилно обосноваване с нея на осъдителната присъда. Въззивният състав намира
възражението за неоснователно. Неустановяването на произхода на следата спрямо някой от
трите процесни автомобила конкретно чрез трасологичната експертиза не означава
неустановимост въобще на произхода на следата; това е направено от вещото лице,
изготвило САТЕ и ДСАТЕ, което е отчело точното и пълно описание в първоначалния
оглед на местоположението на автомобилите при установяването им в покой, който именно
фактор според вещото лице е базисен за определяне на произхода на следата; научно и с
конкретните факти по делото е обосновано от вещото лице, че тази следа е оставена от л.а.
„Сузуки“, но след удрянето му от товарния автомобил. Допълнително вещото лице заявява
4
още, че оставените на пътя следи от задиране и следата от протектор на автомобилна гума
нямат толкова голямо значение за определяне на съществените параметри на ПТП (място на
ударите, скорост на движение, опасни зони за спиране на всяко от трите МПС, отстояние от
мястото на удара и предотвратимост на ПТП), тъй като в случая е налице еднозначен по
съдържание фактор: местоположението на всеки от автомобилите при спирането му, който
фактор е категорично изяснен чрез писменото съдържание на първоначалния оглед.
Установи се в хода на въззивното производство (ВНОХД, л. 69-71 – писмо на РУМВР -
Разлог), че процесното ПТП е единственото за съответния времеви отрязък между двата
огледа, поради което и поради обоснованото експертно мнение за произход от конкретен
автомобил и по време (от л.а. „Сузуки“, след удрянето му) на отразените в огледите следи
всички отразени в двата протокола за оглед следи трябва да се считат за обвързани именно с
процесното ПТП. Незаявяването на наличие на следи от страна на свидетелите (на което
акцентира защитник) не може да се противопостави на доказателствената сила съвкупно на
експертното мнение и двата огледа: свидетелите не са се съсредоточавали специално за
възприемане и запомняне на наличието на следи и характеристиките им, докато
експертизите и огледите са били специално насочени към установяване, писмено
документиране и научно изследване на всички съществени свързани с произшествието
факти. Поради това и предвид конкретната доказателствена сила на експертното мнение и
на протоколите за оглед те следва да се считат за пълноценен и достоверен източник на
доказателствена информация по въпроса. Предвид това въззивният състав намери за
необосновано твърдението на защитника за наличие на такава фактическа неяснота по
делото относно оставените на местопроизшествието следи, която да препятства правилното
му решаване или пък да налага връщането му на ДП за доразследване.
Скоростта на движение на всеки от трите автомобила, участвали в произшествието, е
определена прецизно чрез ДСАТЕ, тъй като в тази експертиза вещото лице е ползвало вече
и заключението на техническа експертиза, разчела показанията на тахографа на товарния
автомобил. Въпреки наличието на няколко месеца между ПТП и времето на отчитане на
показанията на тахографа, липсват данни за подправяне на тези показания, които ако бяха
били налице, биха били отчетени от експерта, изготвил заключението на техническата
експертиза на тахографа – поради което е неоснователно възражението на защитник за
липса на доказателствена стойност на показанията на тахографа. Следва да се отчете и
фактът, че те не са единствен източник за обосноваване на заключението на автоексперта
относно скоростите на движение на всеки от трите автомобила, тъй като вещото лице е
отчело всички данни, които са значими за определяне на параметрите на ПТП (конкретно –
на скоростите на движение), които данни са били събрани в хода на първоинстанционното
съдебно следствие чрез свидетелски показания и обяснения на подсъдимия, огледи на
местопроизшествие и техническа експертиза за показанията на тахограф. По този начин
скоростта на товарния автомобил е определена като 74 км/ч преди ПТП, като 58 км/ч при
удара му с л.а. „Опел“ и като 41 км/ч към удара му с л.а. „Сузуки“; товарният автомобил се е
намирал в процес на намаляване на скоростта още преди ударите с двата леки автомобила.
Скоростта на движение на всеки от двата леки автомобила е била определена чрез
ползването на закона за съхранение на количеството енергия. Скоростта на движение на л.а.
„Опел Астра“ към момента на удрянето му от товарния автомобил е определена като 39 км/ч
чрез ДСАТЕ (при 32 км/ч според САТЕ), а на лекия автомобил „Сузуки“ пак към момента на
удрянето му от товарния автомобил – като 50 км/ч (при 32 км/ч според САТЕ). Предвид
научното обосноваване в ДСАТЕ на определянето на скоростта на движение на всеки един
от двата леки автомобила и пълната база обосноваващи ДСАТЕ данни от
първоинстанционно съдебно следствие, следва да се счетат за опровергани свидетелските
показания на водачите на двата леки автомобила А.В. и А. Ф., че към момента на удара на
всеки от леките автомобили с товарния автомобил съответният лек автомобил е бил спрял;
следва да се приеме, че към момента на удрянето му от товарния автомобил всеки от двата
леки автомобила се е движил с посочената от вещото лице в ДСАТЕ скорост.
Изчислените от вещото лице в ДСАТЕ опасни зони за спиране на двата леки
5
автомобила, за всеки един – съответно производна на скоростта му на движение, са
съответно 22 м за л.а. „Опел“ и 32 м за л.а. „Сузуки“. Към момента на навлизане на товарния
автомобил в лентата за движение на двата леки автомобила л.а. „Опел“ е бил на 3 м от
мястото на удара му с товарния автомобил, а л.а. „Сузуки“ – на 19-20 м от мястото на удара
му с товарния автомобил. Поради това е обосновано становището на вещото лице, че за
всеки от водачите на двата леки автомобила ПТП е било непредотвратимо чрез спиране или
намаляване на скоростта, тъй като нито един от тях не би могъл да бъде спрян преди
мястото му на удар с товарния автомобил.
Като причина за удара на товарния автомобил с двата насрещно движещи се леки
автомобила вещото лице е посочило навлизането на товарния автомобил в лентата за
движение на леките автомобили и загубата на контрол от страна на подсъдимия като водач
на товарния автомобил върху управлението му, довела до това навлизане в лентата за
насрещно движение.
В ДСАТЕ вещото лице е изследвало и радиусите на двата опасни завоя, в правия
участък между които е станало произшествието, като е дало заключение, че предвид
движението на всеки от трите автомобила със скорост, която е по-ниска от критичната за
преодоляване на завоя (83 км/ч), практически центробежните сили не са оказали никакво
влияние.
Свидетелите от първата кола А. Ф. – водач на л.а. „Опел“, и А. Г. – пътник отпред
вдясно в л.а. „Опел“, възприели движеща се пред тях бавно каруца, която не можело да бъде
изпреварена заради насрещно движещата се колона от ТИР-ове (в която подсъдимият бил
четвърта кола според обясненията му – НОХД, л. 94 гръб); заради тази каруца при
застигането й свидетелят А. Ф. намалил скоростта си и се движел на около 7-10 м зад нея.
Каруцата била възприета и от шофьора на втората кола свидетеля А.В., а също и от
возещата се отпред вдясно Р.К. и от возещия се отзад вдясно М. Б.; В. също намалил
скоростта си - както заради движението на каруцата, така и заради предизвиканото от нея
намаляване на скоростта на движещия се непосредствено пред него л.а. „Опел“.
Свидетелските показания са категорични и единодушни относно факта, че всяка от двете
леки коли е намалила скоростта си заради каруцата – което означава, че не е имало никакъв
опит за нейното изпреварване от страна на който и да било от двата леки автомобила, т.е. –
нито един от тях не е правил опит за дори частично навлизане в лентата за насрещно
движение (на подсъдимия). Предвид конкретното съдържание на данните в свидетелските
показания за скоростта на движение на каруцата - общо и недостатъчно конкретно
(„бавно“), скоростта на движение на каруцата не може да бъде експертно определена точно
(НОХД, т. 2, л. 219). Доказателствените усилия за установяване на начина на придвижване
на каруцата са изчерпани – всеки от свидетелите е заявил според собствените си възприятия,
че тя се е движела бавно, но никой от тях към момента на възприемането й не е имал
специална причина да отчита показанието на скоростомера на съответния автомобил, за да
го сравни с движението на каруцата и дистанцията между нея и първата кола л.а. „Опел“ –
поради което по-точно определяне на скоростта на каруцата е невъзможно. От друга страна,
камионът на подсъдимия се е движел четвърти в колона от шест товарни автомобила, като
всички движещи се пред подсъдимия камиони са се разминали безпрепятствено както с
каруцата, така и с двата леки автомобила; управляваният от подсъдимия товарен автомобил
се е разминал безпрепятствено с каруцата, но е ударил двата движещи се след нея леки
автомобили; движещите се след камиона на подсъдимия останали товарни автомобили от
колоната също са се разминали безпрепятствено с каруцата. Същевременно твърденията на
свидетелите А. Ф. и А.В. съответно като шофьори на л.а. „Опел“ и л.а. „Сузуки“ - че всеки
от тях е намалил скоростта си заради бавното движение на каруцата - са в пълно
съответствие с конкретните невисоки величини за скоростта на всеки от тези два леки
автомобила към момента на удара му с камиона, определени научно чрез ДСАТЕ –
съответно 39 км/ч за л.а. „Опел“ и 50 км/ч за л.а. „Сузуки“. Предвид изложеното дотук за
съдържание на свидетелски показания, заключение на автоексперт и механизъм на ПТП (без
6
участие на каруцата) се обосновава извод, че доказателствените усилия относно
установяване на начина на придвижване на каруцата са изчерпани, като същевременно
нейното присъствие на пътя няма пряка връзка с ПТП. Поради това е необосновано
твърдението на защитник, че присъствието на каруцата на пътя пред двата леки автомобила
внася неяснота относно значими параметри на ПТП и че заради това е налице непълнота на
мотивите на първоинстанционния съд, който не бил изследвал версията за изпреварване на
каруцата от леките автомобили, което да е било причината за ПТП.
Вследствие на челното удряне на товарния автомобил във втория лек автомобил –
„Сузуки“, возещите се в тази кола получили увреждания.
Пътникът отзад вляво М. Б. починал на място от травмите си (съчетана тежка
черепно-мозъчна и гръдна), като смъртта му е била бърза и неизбежна предвид разкъсването
на аортата, довело до бърз и масивен кръвоизлив (СМЕ – ДП, т. 3, л. 11-19 вр. НОХД, т. 1, л.
89). Предвид тежестта на получените увреждания, съдебният лекар е заключил, че липсата
на предпазен колан не е повлияла на вида и тежестта на уврежданията; поради това е без
практическо значение фактът, че пострадалият М. Б. се е возел без поставен предпазен
колан; това обуславя извод за необоснованост на твърдението на защитник, че е имало
съпричиняване на травмата от страна на този пострадал.
Шофьорът на л.а. „Сузуки“ А.В. е получил средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно (за 3-4 месеца) затруднение на движението на дясната ръка поради счупването на
лъчевата й кост, а също и трайно (за 12 месеца) затруднение на движението на десния крак
вследствие на счупването на тазобедрената става; освен това на В. е било причинено и
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, вследствие на разкъсно-контузната
рана на коляното (СМЕ – ДП, т. 1, л. 91-97 вр. НОХД, л. 89 гръб-90).
Возещата се отпред вдясно в л.а. „Сузуки“ Р.К. е получила средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата вследствие на счупването на
три ребра вляво, а също така – контузия на гръдния кош и корема вляво и охлузвания по тях
(СМЕ – ДП, т. 1, л. 99-104 вр. НОХД, л. 90).
Всички увреждания на горепосочените пострадали са определени от вещото лице
като възможни да се получат вследствие на станалото произшествие, изразило се в удрянето
на л.а. „Сузуки“ от управлявания от подсъдимия товарен автомобил.
Нито един от тримата водачи – подсъдимият на товарния автомобил и А.В. и А. Ф. на
двата леки автомобила, не е бил употребил алкохол към ПТП (СХЕ: ДП, т. 1, л. 49 вр.
НОХД, т. 1, л. 156; ДП, т. л. 61 вр. НОХД, т. 1, л. 156; ДП, т. 1, л. 55 вр. НОХД, л. 156).
В хода на изложението дотук по фактите и установяващите ги доказателствени
средства въззивният състав разгледа всички възражения на защитниците – въпреки че
жалбата на подсъдимия е просрочена. Това се наложи предвид изискването на чл. 314 от
НПК за цялостен характер на проверката на присъдата, а също и предвид изричното
заявяване на възраженията от защитник в хода на въззивните съдебни прения.
Съпоставката на становището на въззивния състав относно значими доказани факти
със становището на първоинстанционния съд по въпроса установява, че се налице известни
междинни различия – например относно скоростта на движение на леките автомобили към
момента на удрянето им от товарния автомобил и съответните й производни дължини на
опасна зона за спиране на леките автомобили (по САТЕ според ОС и по ДСАТЕ според
въззивния състав) и по това коя поред товарна кола е бил в колоната подсъдимият (трети
според ОС, четвърти според въззивния състав - съгласно обясненията на подсъдимия и при
неинформативност по въпроса на показанията на друг от шофьорите в товарната колона В.
Ш. – НОХД, л. 158-160). Съпоставката на окончателните изводи по фактите обаче
установява съвпадение на становището на въззивния съд с това на първоинстанционния съд:
7
подсъдимият, управлявайки товарен автомобил, е навлязъл в лентата за насрещно движение
въпреки забраната на пътната маркировка, поради което се е ударил първо странично в л.а.
„Опел“, а след това и челно – в л.а. „Сузуки“, като вследствие на втория удар е настъпила
смъртта на М. Б. и средни телесни повреди на А.В. и Р.К..
Предвид изложеното дотук, в обобщение относно фактите следва да се приеме за
безспорно доказано по делото, че на 19.06.2019 г. около 13:50 ч. подсъдимият управлявал
товарен автомобил по път ІІ-84 в района на 82-ри километър с посока на движение от
Якоруда за Разлог, в участък от пътя с два опасни завоя, като на излизане от първия за него
опасен завой подсъдимият навлязъл в лентата за насрещно движение – където по същото
време се движели един след друг два леки автомобила; вследствие на разположението на
управлявания от подсъдимия товарен автомобил - в лентата за насрещно му движение, той
се ударил с всеки от двата насрещно движещи се леки автомобили, поради което настъпила
смъртта на пътника във втория автомобил М. Б. и били причинени средни телесни повреди
на шофьора на същия автомобил А.В. и на возещата се в същия автомобил Р.К..
Преместването и придвижването от страна на подсъдимия на управлявания от него товарен
автомобил в лентата за насрещно движение му е било забранено – на мястото е имало, макар
и слабо видима, пътна маркировка чрез линия М1, забраняваща на водачите на ППС да я
застъпват и пресичат (допълнителен оглед – ДП, т. 1, л. 25-26 вр. 27-29); по времето на това
преместване и движение на камиона в лентата за насрещно движение подсъдимият не е
извършвал нито изпреварване (движел се е в колона от шест товарни автомобила като
четвърти поред), нито е заобикалял (на пътя не е имало никакви препятствия). Поради това е
доказано, че подсъдимият е нарушил изричната забрана на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, пряка
фактическа последица от което е станало удрянето на управлявания от него камион първо в
л.а. „Опел“, а после – и в л.а. „Сузуки“. Подсъдимият и е бил длъжен, и е могъл да се движи
изцяло в предназначената за неговата посока на движение лента, но не го е направил, като
на излизане от опасен завой е разположил и е управлявал камиона в лентата за насрещно
движение. Подсъдимият и е бил длъжен, и е могъл да предположи, че при такова негово
движение ще настъпи удар между управлявания от него камион и насрещно движещите се
МПС, пряка и честа житейска последица от което е настъпването на смърт и/или телесни
повреди на возещите се в тях; в случая е настъпила смъртта на един човек и са били
причинени средни телесни повреди на двама души. Предвид това в случая е безспорно
доказано осъществяването от страна на подсъдимия на състав на престъпление по чл. 343,
ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – който извод по
доказаност на значимите факти и приложимото спрямо тях право изцяло съвпада с извода на
първоинстанционния съд.
На подсъдимия е било вменено от държавното обвинение извършването и на
нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като обвързано с извършването на транспортното
престъпление. Съпоставката на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП с другата вменена разпоредба – чл. 16,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, показва съотношение като на обща към специална норма; поради това
следва да се приложи само специалната норма и да се изключи приложението на общата –
както правилно е постъпил първоинстанционният съд, оневинявайки и оправдавайки
подсъдимия относно извършването на нарушение и по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП като
съставомерно за извършване на вмененото престъпление по чл. 343 от НК. Поради това е
неоснователна жалбата от повереник с искане за признаване на подсъдимия за виновен и в
извършването като съставомерно на нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
За престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от три до 15 години, а съобразно чл. 343г от НК – и
лишаване от правоуправление на МПС, за срок не по-малък от този на наложеното лишаване
от свобода и не по-голям от него с три години.
В тези граници първоинстанционният съд е наложил лишаване от свобода за три
години и лишаване от правоуправление за две години.
8
За индивидуализиране на тези наказания ОС е отчел наличието, посоката на влияние
и тежестта на следните противовесни обстоятелства: В посока на смекчаване на
отговорността са отчетени: чистото съдебно минало на подсъдимия (ДП, т. 1, л. 165 –
реабилитиран за двете си осъждания от 2000 г. за военно престъпление и от 2004 г. за
престъпление по чл. 130 от НК, а също и административно наказан по чл. 78а от НК през
2006 г. за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК); трудовата му заетост; наказването му по
ЗДвП само веднъж (ДП, т. 1, л. 130-131: административно наказан през 2004 г. за неносене
на предпазен колан) - при положение, че има дългогодишен шофьорски стаж с
правоспособност от 1978 г. за автомобили категория „С“ и от 2017 г. за автомобили
категория „СЕ“; съдействието в хода на съдебното производство чрез даване на обяснения.
В посока на отегчаване на отговорността е отчетено, че подсъдимият е професионален
шофьор - поставящо пред него по-високи изисквания за спазване на правилата за движение,
както и че в случая са били увредени трима души.
Преценката на броя и естеството на смекчаващите отговорността обстоятелства
обуславя извод, че техният брой не е значителен, нито пък някое от тях по природата си –
изключително като тежест; поради това е правилна преценката на ОС, че наказанието е
следвало да се определя при хипотеза на чл. 54 от НК, а не на чл. 55 от НК.
При съпоставка на относителната тежест на двете групи влияещи на отговорността
фактори се обуславя извод, че превес има тежестта на смекчаващите – до степен,
обуславяща извод за съответност и справедливост на минималното предвидено наказание
„лишаване от свобода“ – три години. Споделяйки становището на ОС за съотношението на
тежестта на противовесните влияещи на отговорността фактори и отчитайки процесуалното
положение на въззивното разглеждане – липса на жалба и/или протест за увеличаване
конкретно на лишаването от свобода, въззивният състав намери, че наложеното лишаване от
свобода конкретно за три години е справедливото наказание за извършеното от конкретния
подсъдим, поради което това произнасяне на ОС следва да бъде потвърдено.
За индивидуализиране на лишаването от правоуправление ОС е отчел наличието,
посоката на влияние и тежестта на същите изброени по-горе обстоятелства, но цифровото
изражение на наложеното лишаване от правоуправление е две години. Това е
продължителност, по-малка от тази на наложеното лишаване от свобода, поради което
подадените по този повод протест и жалби на частните обвинители с искане за увеличаване
на това наказание са основателни. Това обуславя изменение на присъдата в санкционната й
част, конкретно относно лишаването от правоуправление, като то се увеличи на три години.
Прилагането на възможността за отлагане под условие на изтърпяването на
лишаването от свобода съобразно чл. 66, ал. 1 от НК е изцяло законосъобразно:
подсъдимият следва да се счита за неосъждан към момента, наложеното му лишаване от
свобода е три години и предвид данните за личността му, следва да се сподели становището
на ОС, че спрямо него целите на наказанието са постижими и без ефективно изтърпяване на
лишаването от свобода. Продължителността на изпитателния срок – пет години, е съответна
на тежестта на деянието и на обществената опасност на дееца. Поради това произнасянето
на ОС по реда на чл. 66, ал. 1 от НК следва да се потвърди.
Произнасянето на ОС относно веществените доказателства – връщане на всеки от
трите автомобила на съответния правоимащ и връщане на карта на водач на МПС на
подсъдимия – е изцяло съобразено с изчерпаността на доказателствената информация, която
е могла да бъде извлечена от тях, и с данните за съответен правоимащ. Поради това
произнасянето на ОС относно веществените доказателства също следва да бъде потвърдено.
Реалното връщане на картата на водач на подсъдимия, което той иска с нарочна молба в
хода на въззивното производство (ВНОХД, л. 66), следва да се извърши след влизането на
присъдата в сила, включително в частта й относно разпореждането с веществените
доказателства.
9
В присъдата няма произнасяне по реда на чл. 189, ал. 3 от НПК чрез възлагане на
подсъдимия за заплащане на разноските по водене на делото – тези на държавното
обвинение и тези на частните обвинители. Предвид изрично предвидената възможност за
такова произнасяне на първоинстанционния съд с нарочно определение по реда на чл. 306,
ал. 1, т. 4 от НПК отделно от присъдата, следва към момента по въпроса да няма
произнасяне в настоящото въззивно решение – с оглед спазване на изискването на
инстанционност на такова произнасяне. При бъдещо постановяване на определение за
разноските първоинстанционният съд следва да отчете както доказаните към момента на
присъдата разноски, така и направените от частен обвинител в хода на въззивното
производство (разноски на ДП: ДП, т. 1, л.л.: 50, 56, 62, 88-89,105 вр. 108, 106 вр. 108, 21-22;
разноски в хода на първоинстанционното съдебно производство: НОХД, л.л. 89 гръб, 90, 90
гръб, 98 гръб, 226 вр. 294, 289 вр. 293, 119 вр. 156, 293 гръб; разноски на частните
обвинители: ДП: т. 1, л. 188 и л. 189; т. 3, л.л. 46, 47, 48, 49, 50 и ВНОХД, л. 94). Едва след
надлежно първоинстанционно произнасяне по въпроса въззивната инстанция може при
съответна жалба да заяви становище относно разноските.
В заключение: протестираната и обжалвана присъда е обоснована, законосъобразна и
справедлива – т.е. правилна, като следва да се измени само в санкционната й част, и то само
относно наказанието „лишаване от право“ (да се управлява МПС), като се увеличи
продължителността му от постановената в присъдата (две години) на три години.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 900409 от 18.03.2021 г. по НОХД № 140/2020 г. на
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в частта й относно продължителността на наказанието
„лишаване от право да се управлява МПС“, като я УВЕЛИЧАВА от две години на три
години.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10