Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
25.01.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: СнежинаЧолакова
Бистра Бойн
при секретаря
Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Д.Димитров от Окръжна прокуратура – гр. Шумен,
като разгледа докладваното от административен
съдия Сн.Чолакова КАНД №259 по описа
за 2020г. на Административен съд – град
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
от Л.К.Л. ***, чрез адв. Й.М.П.от ВТАК,
срещу Решение № 260068 от 16.10.2020г., постановено по АНД № 976/2020г. по
описа на Районен съд - гр.Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърден
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К, № 1516669, издаден от ОД на МВР – гр.Шумен, с
който на Л.К.Л., на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 /триста/ лева. Със същото решение касаторът е осъден да
заплати на ОДМВР- град Шумен сторените деловодни разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон. В тази връзка сочи, че доколкото се
касае за нарушение, извършено на 24.02.2017г. и установено с мобилна радарна
система, административнонаказателната му отговорност е била ангажирана при
липса на материалноправните предпоставки за това, доколкото възможността за
установяване на нарушението с мобилна радарна система е допустимо едва след
изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП, обнародвано в ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г., по аргумент от Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСС на I и II колегия на
ВАС. Твърди се също, че не е спазен редът за
издаване на електронен фиш, доколкото процесният такъв е издаден за нарушение,
осъществено на 24.02.2017г., уведомлението за същия е изготвено на
28.02.2017г., а същият е връчен на 15.04.2020г., т.е. повече от три години
по-късно, вероятно след изтичане на давностния срок по чл.82 от ЗАНН. С оглед
на това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърдения с него електронен
фиш. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява
и не се представлява. От процесуалния му представител адв. Й.П.е депозирано
писмено становище, в което се поддържат доводите, изложени в касационната жалба
и се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и на потвърдения
електронен фиш, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно
приложен списък.
Ответната страна, ОД на
МВР – гр.Шумен, не представя писмен отговор. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител, респективно не взема становище
по допустимостта и основателността на жалбата.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура излага аргументи, че касационната жалба е допустима,
но разгледана по същество – неоснователна, поради което отправя искане за
оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна, по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 24.02.2017г.
свидетелят С.Н.Х.– служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - град Шумен
работил с мобилна радарна система за контрол на скоростта на главен път I-4,
км. 255+512, разклон за с. Градище, където с пътен знак В-26 било въведено
ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60 км/час. Около
12,58 часа, радарната система засякла лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ВТ12
84ВС, който се движел със скорост от 94 км/ч. Поради движението си с превишена
скорост автомобилът бил заснет с автоматизираното техническо средство – мобилна
радарна система тип „TFR1-M”, № 637. От справка в централна база – КАТ
била установена собствеността на
автомобила – същият бил собственост на Л.К.Л., срещу който бил издаден електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с мобилно автоматизирано
техническо средство серия К, № 1516669 от ОД на МВР – град Шумен, с който на касационния
жалбоподател било наложено административно наказание “глоба” в размер на 300
/триста/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
На 28.03.2017г. фишът бил изпратен за връчване чрез куриер „Стар пост“. На
25.04.2017г. пратката с баркод 251149 била върната невръчена, с отбелязане, че
адресът е сменен. Впоследствие ЕФ бил връчен на нарушителя на 15.04.2020г.
При така установената
фактическа обстановка районният съд е достигнал до извод, че при издаването на
ЕФ са спазени императивните правила на ЗДвП, в т.ч. и изискванията на чл. 10,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Съдебният състав е приел също, че закономерно ЕФ е бил
издаден на Л.Л. в качеството му на собственик на автомобила, с който е осъществено
нарушението. Предходната инстанция е достигнала и до извод относно безспорната
установеност на описаното в електронния фиш нарушение, поради което го е потвърдила,
като законосъобразен.
При извършената служебна проверка
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на
районния съд е валидно, като постановено от материално и териториално
компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е
издадено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора
районен съд и по редовно подадена жалба, срещу подлежащ на съдебно оспорване санкционен
акт, поради което е допустимо. Въззивният
съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата
обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни
правни изводи в постановеното от него решение, поради което същите не следва да
бъдат изцяло преповтаряни и на основание чл.221, ал.2 от АПК касационната
съдебна инстанция препраща към мотивите, съдържащи се в първоинстанционния
съдебен акт.
Обосновано и аргументирано районният съд е отхвърлил
тезата на касатора за незаконосъобразност на електронния фиш предвид
установяване на санкционираното с него административно нарушение с мобилна
радарна система. Както правилно е отбелязал районният съд, след постановяване
на цитираното в касационната жалба Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ОСС на I
и II колегии на ВАС, изключващо приложимостта на мобилните
радарни системи като средство за измерване на превишена скорост, е приета
разпоредбата на § 6, т.65 от
ДР на ЗДвП (нова - ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) , според която
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Освен това, в изпълнение нормата
на чл. 165, ал.3
от ЗДвП, предвиждаща, че условията и редът за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение се определят с наредба на Министъра на
вътрешните работи, е приета Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
/обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./, съдържаща ясни правила за използването на
мобилни технически средства, посредством които се установяват и заснемат
нарушенията на правилата за движение по пътищата. Съгласно същата, издаването
на електронен фиш за налагане на административни санкции за нарушения на чл. 21, ал.1
и ал.2 от ЗДП,
е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилни АТСС. В
чл.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от
същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки цитираните разпоредби, предходната съдебна
инстанция обосновано е заключила, че към 24.02.2017г. нарушенията на правилата
за движение по пътищата и в частност на спазването на въведените ограничения в
скоростта на движение могат да се установяват не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово
определения начин, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол, от което следва, че нарушението, за което е санкциониран
касаторът, е установено по надлежния ред.
Необоснована е и тезата на Л.Л. за изтичане давността
за реализиране на административнонаказателната отговорност. Давността
е период от време, определен в закон, с изтичането на който титулярът на едно
право губи предоставената му от закона възможност да го осъществи.
Погасителната давност е юридически факт
от рода на юридическите събития - периоди от време, с изтичането на които
правната норма свързва определени правни последици. В наказателното право давността е само погасителна и е свързана с два
признака: позитивен - изтичане на установен от закона срок от време след
довършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен - пасивност
от страна на надлежните органи за изпълнение на наказанието. Давността се прилага служебно, като държавата
губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече
наложено му наказание. Давността погасява
наказателната отговорност, което на свой ред прави наказателното производство
недопустимо.
Изрично в Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
ВАС при изясняване на съдържанието на "обстоятелства, изключващи
наказателната отговорност" (чл. 11 от ЗАНН)
е съобразено, че според правната доктрина обстоятелствата, изключващи
наказателната отговорност, са три групи: изключващи преследването и
изтърпяването на наказанието, сред които са смърт на субекта, давност, амнистия; водещи до освобождаване от
наказателна отговорност; водещи до освобождаване от изтърпяване на наложеното
наказание. Приема се, че давността попада
в първата група и без съмнение представлява обстоятелство, изключващо
наказателната отговорност.
Следва да се прави разграничение между
погасяване на възможността на администрацията да реализира правомощията си и да
санкционира нарушителя и погасяването на възможността й да реализира
правомощията си по изпълнение на наложеното наказание. Съгласно регламентацията
в ЗАНН погасителните основания по чл. 34 от ЗАНН
настъпват преди влизане в сила на правоохранителен акт, а по чл. 82 от ЗАНН
- след влизането му в сила, и имат различно правно значение - в първия случай
компетентният орган губи възможността да реализира което и да било от
правомощията си по правоотношението, а във втория - да реализира изпълнението
на наложената санкция. Т. е. понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН),
и изпълнителска давност, с изтичането на
която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването
на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН).
От своя страна, изпълнителската давност
се квалифицира като обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН).
В ЗАНН няма разпоредба, аналогична на
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност
за прекратяване на наказателното преследване, като тази празнина се преодолява
с приложението на чл. 81, ал. 3,
във вр. с чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН,
както изрично е посочено и в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.
В случая не е изтекла абсолютната
погасителна давност за
административнонаказателното преследване, която с оглед вида на наказанието
"глоба" е 4 години и шест месеца – чл. 81, ал. 3,
във вр. с чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК, като същата се изчислява по аргумент от чл. 80, ал. 3 от НК, считано от извършване на нарушението. В същото време, в рамките
на 3 годишния период на обикновената давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК са
предприемани действия, годни да прекъснат давността – видно от справката от
„Стар пост“, в периода от 28.03.2017г. до 25.04.2017г. са извършвани действия
по връчване на санкционния акт, които,
макар и неуспешни, поради смяна на адреса на нарушителя, са довели до
прекъсване на давността за административно наказателно преследване. По-конкретно,
на 25.04.2017г. давността е прекъсната за последен път и е започнал да тече нов
тригодишен давностен срок. В рамките на същия, а именно на 15.04.2020г., ЕФ е
бил връчен на нарушителя, като по този начин давността отново е била прекъсната
с произтичащите от това последици. Ето защо и доколкото към настоящия момент
абсолютната погасителна давност, изтичаща на 24.08.2021г., не е настъпила, нарушението
продължава да е наказуемо.
Неоснователно е позоваването на касатора
на изпълнителската давност по чл. 82, ал. 1, б.
"а" от ЗАНН, доколкото, както се посочи, погасителните
основания при изпълнителската давност са
предпоставени от влизането в сила на правоохранителния акт. В случая процесният
електронен фиш не е влязъл в сила и не става въпрос за изпълнение на наложеното
с него наказание.
С оглед гореизложеното
настоящата касационна инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице наведените от касатора
основания за отмяната му. Решението на РС - град Шумен, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, изр.първо, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260068/16.10.2020г.,
постановено по АНД № 976/2020г. по описа на Районен съд – град Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 25.01.2021г.