Номер 243914.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 14.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело №
20203100502065 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от младши съдия Л. Василев
въззивно гражданско дело № 2065 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 вр. чл. 435, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 1853/04.03.2020 г., депозирана от С. Й. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Царевец“ № 55, вх. Г, ет. 4, ап. 73, срещу действия на
ЧСИ Николай Георгиев с рег. № 716 при КЧСИ, с район на действие ОС Варна, по
изпълнително дело № 20177160400100, изразяващи се в налагане на запор на банкова
сметка, открита на името на жалбоподателя при „Първа инвестиционна банка“ АД.
Жалбоподателят твърди, че е узнал за наложения запор на 28.02.2020г. Излага
становище, че сумите по запорираната банкова сметка са несеквестируеми по смисъла на чл.
446а от ГПК, тъй като представляват обезщетения за болнични и безработица, които
постъпват от НОИ. Сочи, че средствата по банковата сметка са под минималните размери,
които подлежат на принудително изпълнение. Предвид това, моли съда за отмяна на
наложения запор на банкова сметка, както и да му бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
В предвидения в чл. 436, ал. 3 от ГПК срок, взискателят по делото Община Варна, не
е изразило становище по жалбата.
Съобразно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК са приложени мотиви на ЧСИ
Николай Георгиев във връзка с депозираната жалба. Съдебният изпълнител намира жалбата
за недопустима, тъй като е подадена след изтичане на предвидения в закона срок. Сочи, че
съобщението за налагане на запор на банкова сметка е връчено на длъжника през 2018г. с
писмо с № 5342/11.04.2018г., а жалбата е подадена през 2020г.
Съдебният изпълнител намира жалбата и като неоснователна, тъй като
изпълнителното дело по неговия опис е образувано въз основа на годно изпълнително
основание, а именно Акт № МД-АУ-3148/14.04.2016г. на Община Варна, влязъл в сила от
10.05.2016г., който е годен изпълнителен титул по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 3 от ДОПК.
Сочи, че изпълнителните действия по делото са предприети по молба на взискателя, което
ги прави законосъобразни. Твърди, че няма законова пречка да се наложи запор на
банковите сметки на длъжника Сашо Маринов, при положение че на третото задължено
лице „Първа инвестиционна банка“ АД, е указано, че запорът се налага до размера на
дължимата по делото сума, с изключение на постъпващите по сметката несеквестируеми
суми. Твърди, че съгласно чл. 446а, ал. 1 от ГПК, запорното съобщение не поражда действие
по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 от същата разпоредба. Сочи, че макар
съобщението да е връчено на банката, от нейна страна не се е върнал отговор относно това
дали е наложен запор, какви суми постъпват по сметката и какъв е техния произход, като
съответно и суми по делото не постъпват от това трето задължено лице. Заявява, че
наложеният запор ще породи действие и банката ще удържи суми, само доколкото по
сметката постъпят приходи с други източници, извън тези по чл. 446 и 446а от ГПК, или ако
авоарите придобият качеството на секвестируеми средства, като например спестявания.
Относно допустимостта на жалбата:
Правото на жалбоподателя да обжалва действията на съдебния изпълнител следва
пряко от разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, като срокът за подаване на жалбата е
посочения в разпоредбата на 436, ал. 1 от ГПК.
В настоящия случай, жалбоподателят се легитимира като длъжник по
изпълнителното дело. Твърди, че е разбрал за наложения запор на банковата му сметка на
28.02.2020г. От данните по делото не може да се изведе категоричен извод, че запорното
съобщение е връчено на длъжника през 2018г., както твърди съдебният изпълнител. Видно
от Уведомление от 21.05.2020г., същото е залепено на адреса на длъжника след като е бил
посетен от служител на кантората съответно на 04.05.2018г., на 12.05.2018г. и на
21.05.2018г. С уведомлението ЧСИ Георгиев е дал двуседмичен срок на задълженото лице
да се яви в кантората му, за да получи уведомлението за наложения запор, като ако не се яви
и не го получи, същото ще се приложи по делото и ще се счита за редовно връчено. Предвид
датата на залепване на уведомлението – 21.05.2020г. и датата на депозиране на жалбата –
04.03.2020г., същата се явява дори преждевременна, което съобразно константната съдебна
практика я приравнява на подадена в срок.
Гореизложеното обуславя допустимост на жалбата и съгласно указанията, дадени с
тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.07.20115 г. на ВКС, подлежи на разглеждане от
настоящия състав на Варненския окръжен съд.
Относно основателността на жалбата:
Производството по изпълнително дело № 20177160400100 е образувано по молба на
взискателя Община Варна, въз основа на Акт № МД-АУ-3148/14.04.2016г. на Община Варна,
влязъл в сила от 10.05.2016г., съгласно който длъжникът С. Й. М. дължи данък върху
превозни средства в размер на 1 577,55 лева, лихва в размер на 430,45 лева, доначислена
лихва към 07.02.2017г. в размер на 131,06 лв., както и лихва от 08.02.2017г. до
окончателното изплащане на задължението.
С молбата за образуване на изпълнително дело, взискателят е поискал от ЧСИ да
извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, като наложи
всички позволени от закона обезпечителни мерки и изпълнителни действия.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на 27.02.2017 г.,
като същият е уведомен за размера на дълга и възможността да изпълни доброволно
задължението в двуседмичен срок. На 11.04.2018г. ЧСИ Георгиев е изпратил съобщение за
налагане на запор на банковата сметка на длъжника, открита при „Първа инвестиционна
банка“ АД, като съобщението е връчено на банката на 17.04.2018г. По делото няма постъпил
отговор от третото задължено лице в съответствие с разпоредбата на чл. 446а, ал. 4, вр. с чл.
508, ал. 1 от ГПК. По делото не са постъпвали суми от наложения запор на банковата
сметка.
Видно от приложения към жалбата отчет по сметката на длъжника, за периода от
01.12.2019 до 28.02.2020г., по нея са постъпвали суми с размери от 394,59 лв. до 436.13 лева.
Наредител на преводите в НОИ, а като основание е посочено „обезщетения и помощи“.
Отново видно от отчета и посочените трансакции, салдото по сметката на жалбоподателя се
е увеличавало поради факта, че последният не е теглил ежемесечно предоставяните му от
НОИ суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 446а ГПК, несеквестируемостта на доходите по чл. 446
ГПК, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са
постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.
Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по
ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за
задължения за издръжка.
Задължение на банката е след като установи основанието и произхода на
постъпленията по банкова сметка, да не изпълнява запора както и да уведоми ЧСИ за
причините за неизпълнението, съответно, че по запорираната сметка на длъжника постъпват
доходи, представляващи помощи и обезщетения от НОИ. Въпреки това си
законоустановено задължение, както беше посочено и по-горе, банката не е предоставила
тази информация на съдебния изпълнител и не е посочила, че няма да изпълнява запора
поради несеквестируемост на постъпленията.
Предвид това, настоящият състав на съда намира, че изложеното в жалбата на Сашо
Маринов, следва да се възприеме като възражение по смисъла на чл. 446а, ал.5 ГПК, а
компетентен да се произнесе по него е ЧСИ. Последният следва да изиска информация
относно произхода на средствата, постъпващи по установената банкова сметка на
жалбоподателя, след което да уведоми банката за частта, която трябва да се превежда
съгласно чл. 446 от ГПК.
Тъй като съдебният изпълнител не е получил необходимата информация от банката,
той няма как да знае произхода на средствата по запорираната сметка и не може да направи
законосъобразна преценка относно несеквестируемостта. Задължението на съдебния
изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква когато той бъде уведомен за произхода
на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника.
Тогава за него възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от
банката относно източника на постъпленията и техния размер, след което да даде указания
каква част от средствата следва да остане на разположение на задълженото лице и каква част
може да бъде задържана и преведена по сметка на ЧСИ, в изпълнение на запорното
съобщение.
По изложените съображения настоящият състав намира, че жалбата следва да бъде
върната на ЧСИ Николай Георгиев, за да се произнесе по възражението на Сашо Маринов
относно несеквестируемостта на доходите, постъпващи по запорираната му банкова сметка,
в съответствие с разпоредбата на чл. 446а, ал. 5 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по жалба вх. № 1853/04.03.2020 г., депозирана от С.
Й. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Царевец“ № 55, вх. Г, ет. 4, ап. 73, срещу
действия на ЧСИ Николай Георгиев с рег. № 716 при КЧСИ, с район на действие ОС Варна,
по изпълнително дело № 20177160400100, изразяващи се в налагане на запор на банкова
сметка, открита на името на жалбоподателя при „Първа инвестиционна банка“ АД.
ВРЪЩА на ЧСИ Николай Георгиев с рег. № 716 при КЧСИ, с район на действие –
ОС Варна, жалба вх. № 1853/04.03.2020 г., депозирана от С. Й. М. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Царевец“ № 55, вх. Г, ет. 4, ап. 73, срещу действия на ЧСИ Николай
Георгиев с рег. № 716 при КЧСИ, с район на действие ОС Варна, по изпълнително дело №
20177160400100, като му УКАЗВА, че следва да се произнесе по същата, тъй като съобразно
съдържанието си, жалбата има характер на ВЪЗРАЖЕНИЕ по чл. 446а, ал. 5 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________