№ 2022
гр. София, 01.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110213734 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Т. И., ЕГН ********** чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. С. П. от АК-Пловдив срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция пътна инфраструктура /АПИ/, с
който на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от
01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300,00 /триста/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП.
В жалбата са инвокирани множество оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на привлеченото към отговорност лице, както и за некоректно
приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостната отмяна
на атакувания електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Постъпили са писмени бележки от адв. С. П. от
АК-Пловдив, с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и
1
изложените в нея съображения. Отправена е молба за присъждане на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Представени са писмени бележки от юрк. Планимир Данков, с приложено
пълномощно, в които е изразено становище по фактите и приложимия по
делото закон. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 18.01.2022 г., 18:23 ч., по път А-1 км 0+472 с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа лек автомобил
марка „Ситроен“ с рег. № №№№№, с технически допустима максимална маса
2010, се движи в Столична община без да е заплатена дължимата пътна такса
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/. Направена е справка за
собственост на заснетото МПС, видно от която собственик е жалбоподателят
С. Т. И.. Нарушението е установено с устройство № 20011, представляващо
част от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП.
За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, с който на въззивника И. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер 300,00 /триста/ лева за
извършено нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП.
2
Препис от електронния фиш е връчен лично на И. на 30.09.2022 г.,
видно от приложеното по делото копие на известие за доставяне, като
жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок в регистратурата
на СРС с пощенски оператор на 05.10.2022 г., видно от представеното копие
на товарителница.
Установява се от изготвените доклад от Електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП и 2 бр. статични изображения
- фотоснимки, че на посочените в електронния фиш дата и място е
регистрирано движение на лек автомобил марка „Ситроен“ с рег. № №№№№,
за което ППС не фигурират данни за платена винетна такса.
Видно от приложената по преписката справка собственик на
процесното МПС е жалбоподателят И..
Съгласно изисканата по инициатива на съда информация от АПИ
точното местоположение на посоченото в електронния фиш устройство, част
от Електронната система за събиране на пътни такси съвпада с мястото на
твърдяното нарушение, видно от приложеното извлечение от самата система.
Процесният пътен участък е бил сигнализиран с пътен знак Д 25 и е включен
в списъка на пътищата, за които може да се събира такса за ползване към
датата на нарушението.
От приложената към жалбата разписка за електронна винетка се
изяснява, че е заплатена годишна винетна такса за лек автомобил с рег. №
№№№№, валидна за времето от 20.06.2021 г. до 19.06.2022 г. Това
обстоятелство намира потвърждение и в предоставена от АПИ допълнителна
информация, че плащането е постъпило, но в случая не са декларирани
последните два символа от регистрационния номер.
Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените
на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени
средства: доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167а, ал. 3 ЗДвП, статични изображения - фотоснимки, справка за собственост
и разписка за електронна винетка, които следва да бъдат кредитирани без
резерви като единни, последователни и кореспондиращи помежду си.
3
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго
формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът
не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр.
чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на
Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
Съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може
да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение, който съдържа данни за: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата
по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й
заплащане. При издаването на оспорения електронен фиш е спазена
установената форма и същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в
тази връзка следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване т.е.
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на него /в този смисъл вж. Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия
Лозан Панов, което не е изгубило сила в обсъдената част/.
По делото е установено по безспорен и несъмнен начин, че
4
процесното нарушение е констатирано с Електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на
нарушител. В случая не са приложими предписанията на Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /обн. в ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./, имайки предвид, че процесната
електронна система /чл. 10, ал. 11 във вр. с ал. 1 ЗП и чл. 167а, ал. 3 ЗДвП/ не
представлява АТСС по смисъла на § 1, т. 65 от ДР на ЗДвП, подлежаща на
одобрение и проверка по предвидения в Закона за измерванията ред,
отчитайки и легалната дефиниция, ситуирана в чл. 10, ал. 1 от Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории ППС на база време и на база
изминато разстояние /приета с ПМС № 285 от 10.12.2018 г., обн. в ДВ бр. 104
от 14.12.2018 г., в сила от същата дата/ - Електронната система за събиране на
тол такси е съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти,
интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез които се
осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно
геопозиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни средства в
рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното
превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато
разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране.
Нарушението е безспорно установено от изготвените доклад от
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП и 2
бр. статични изображения – фотоснимки, които притежават годна
доказателствена стойност в административнонаказателния процес относно
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, както и данните, свързани с движението
по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данние за
липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на
заплащане на дължимите такси /арг. от чл. 189е, ал. 8 и ал. 9 ЗДвП/. От
приложената справка за регистрация, е възможно да се установят и данните за
собственика на управляваното МПС, а от изисканата информация от АПИ
става ясно, че процесният пътен участък е бил сигнализиран с пътен знак Д
25 и е включен в списъка на пътищата, за които може да се събира такса за
ползване към датата на нарушението.
5
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.187а, ал.1
ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП в отсъствие
на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. В
настоящия казус се установява, в корелация с доказателствената съвкупност
по делото, че към датата на извършване на констатираното нарушение
собственик на превозното средство е именно жалбоподателят И..
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината – несъзнавана непредпазливост, доколкото липсват доказателства
жалбоподателят да е управлявал автомобила. Същият не е предвиждал
неправомерната деятелност на неустановения водач, но е бил нормативно
задължен да стори това, като не са съществували пречки от обективно или
субективно естество, които да препятстват протичането на изискуемата
съзнателна дейност.
В санкционната норма на чл. 179, ал. 3 ЗДвП е предвидено, че водач,
който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 ЗП, се наказва с „глоба“ в абсолютно определен размер на 300,00
лв., поради което липсва юридическа възможност за неговото редуциране
/арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН/. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП такса за ползване на
платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а,
ал. 7, т. 1 ЗП /винетна такса се заплаща за моторните превозни средства с
обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, които
имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници/, като
самото заплащане на винетната такса дава право на едно пътно превозно
средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.
Неизпълнението на това изискване представлява административно нарушение
по чл. 139, ал. 6 ЗДвП, където е ситуирано правно задължение за всеки водач
на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП в случаите,
когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство,
6
освен когато таксата е заплатена от трето лице.
Процесното нарушение не би могло да се приеме за маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, имайки предвид нормативния регламент на чл. 189з
ЗДвП, ограничаващ императивно приложното поле на посочения
материалноправен институт.
Независимо от изложеното обаче този съдебен състав намира, че
след измененията на чл. 10а, ал. 3б ЗП и чл. 179а, ал. 4 ЗДвП с ДВ бр. 14 от
2023 г., в сила от 10.02.2023 г. е налице по-благоприятен за отговорността на
дееца закон, доколкото законодателят е предвидил възможност когато при
издаване на електронна винетка е допусната техническа грешка при
деклариране на не повече от три символа и/или липсва символ от
регистрационния номер на пътното превозно средство, включително на
държавата, в която е регистрирано, или на неговата категория, да се извърши
корекция от съответните длъжностни лица след заявление за промяна на
грешно декларирани данни от собственика или ползвателя. Независимо от
непрецизния езиков изказ при липсата на символ от регистрационния номер,
доколкото не е предвидено ограничение „неповече от един“, волята на
нормотвореца е визираната процедура да се прилага при допусната
техническа грешка или липсващи максимум три символа, имайки предвид и
факта, че на практика няма съществена разлика досежно посочването на
погрешни букви/цифри или пък евентуалното отсъствие на такива. Такъв е и
настоящият случай, тъй като от приложената към жалбата разписка за
електронна винетка се изяснява, че е заплатена годишна винетна такса за лек
автомобил с рег. № №№№№, валидна за времето от 20.06.2021 г. до
19.06.2022 г. т.е. липсват последните два символа, а това мотивира извод, че
контролните органи, след като в хода на настоящото производство са узнали
за пропуска при деклариране на регистрационния номер на автомобил и са се
запознали с приложената към жалбата разписка за електронна винетка, следва
да упражнят правомощията си и да извършат дължимата корекция. Съгласно
чл. 179, ал. 4 ЗДвП след извършена корекция по чл. 10а, ал. 3б ЗП на
собственика, на вписания ползвател и на водача на пътното превозно средство
не се налагат наказания по ал. 3 и по чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП за
нарушения, регистрирани в периода на валидност на първоначално
издадената винетка, а на основание чл. 189ж, ал. 3, т. 5 ЗДвП в тези случаи
електронният фиш се анулира.
7
По-благоприятният за отговорността на жалбоподателя материален
закон, приет преди атакуваният санкционен акт да придобие юридически
стабилитет, императивно задължава съда на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН да го
приложи служебно, отчитайки актуалната законодателната идея,
олицетворяваща изменените обществени условия за отпаднала необходимост
от санкциониране на привлеченото към отговорност лице при наличните
фактически положения.
Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни
доводи, че макар така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание да не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, то е налице некоректно приложение на
материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно, а това
обстоятелство обезпредметява обсъждането на останалите релевирани от
страните доводи.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид изрично отправеното
искане в очертаната насока. Предвид изхода на делото, съобразявайки
представения договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че
въззивникът е заплатил в брой 360,00 лв. за процесуално представителство от
адвокат С. П. от АК-Пловдив, Агенция пътна инфраструктура следва да бъде
осъдена да заплати процесната сума в пълен размер. От страна на
въззиваемата страна не е релевирано възражение за прекомерност, поради
което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т.
1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш за налагане на глоба за
8
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от АПИ, с който
на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на
жалбоподателя С. Т. И., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл. 139,
ал. 6 ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Агенция пътна
инфраструктура да заплати на С. Т. И., ЕГН ********** извършените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 /триста и
шестдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9