Решение по дело №1260/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 788
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 28 януари 2020 г.)
Съдия: Евгения Петкова
Дело: 20191630101260
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2019 г.

Съдържание на акта

№ 788 / 19..12..2019 г..

 

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

    гр.. Монтана 19..12..2019 г..

 

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             РАЙОНЕН СЪД- гр.. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 12..11..2019 г.. в състав:

 

                                                                                              Председател: Евгения Петкова

 

при секретаря Eлена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр..д..№ 1260 по описа за 2019 г.., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Искът е за установяване вземане на Заявител в заповедно производство, с пр.. осн.. чл..422, ал..1, вр..чл..415 ал..1 и чл.. 410 ГПК, вр.. чл..79 и чл..86 ЗЗД..

          “.. П.. П.. Ф.. С.. П.. р.. 5.. ч.. Б.. П.. П.. Ф.. С.. к.. Б.. Е.. 2.., със седалище и адрес на управление: гр.. С. 1. ж. М. 4. Б. п. С., с.. 14. представлявано от Д. Д.- Заместник управител, ч.. пълномощника юрисконсулт Н.. А.. М.. е предявил иск против В..В..С.., ЕГН xxxxxxxxxx, с постоянен и настоящ адрес: xxx..

            Искът е за положително установяване вземане от страна на ищеца по отношение на ответника за сумата от 1 800,61 лева – главница, 799,75 лева – възнаградителна лихва от 20..01..2018 година до 20..04..2020 година, 191,33 лева – мораторна лихва от 20..02..2018 година до 08..03..2019 година, ведно със законната лихва от 22..03..2019 година до изплащане на вземането, за които в заповедно производство по ч..гр..д..№ 818/2019г.. на РС- Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл..410 ГПК 516 / 26..3..2019 г..

             Ищецът се позовава на образувано в РС-гр.. Монтана ч..гр..д....№ 818 / 2019г.., в което заповедно производство  е Заявител, а ответникът- длъжник и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл..410 от ГПК  за горепосочените суми, както и за 55..83 лв- държавна такса и 50..00 – юрисконсултско възнаграждение.. В заявлението и заповедта за изпълнение е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Сключен е договор за  потребителски заем с номер РLUЅ-14731442 от 06..04..2017 между страните, като дружеството-ищец е отпуснало паричен кредит на ответника в размер на 2000..00 /две хиляди лева/лв.. и закупуването на застраховка от 403..20.. Сумата, предмет на горепосочения договор е изплатена от кредитора на ответника по уговорения начин.. Въз основа на това, за кредитополучателя възникна залължението да погаси заема на 36

месечни вноски- всяка по 101..67 лв..

             Длъжникът е преустановил/а редовното плащането на вноските по кредита на 20..01..2018, като към тази дата са погасени 8 месечни вноски.. Въпреки многократните опити да поканят длъжникът да покрие доброволно задължението си по кредита, същият продължава виновно да не изпълнява..

              Потребителят не е изплатил задълженията си по него..

              Вземането е изискуемо и ликвидно..

            В исковата молба са изложени обстоятелствата, посочени в заявлението на кредитора по ч..гр..д..№ 818/ 2019 г.., входирано на 22..03..2019г.., като последните са приети в заповедта за изпълнение относно обстоятелствата, от които произтича вземането, а именно: погасяване на задължение по договор за потребителски заем от 06..04..2017г..

             Ищецът счита, че има правен интерес да предяви установителния иск по чл..422 ГПК в срока по чл..415, ал..1 от ГПК, тъй като е получил съобщение от съда за подадено Възражение по чл..414 ГПК от длъжника против издадената заповед за изпълнение по чл..410 ГПК..

             В исковата молба се твърди, че към датата на подаване на исковата молба задълженията на  отв.. В..В..С.. по потребителския заем са в размер общо на 1800..61 лв- главница; 799..75- възнаградителна лихва и 191..33 -законна лихва за забава.. Въпреки многократните опити да поканят длъжникът да покрие доброволно задължението си по отпуснатия заем,, същият продължава виновно да не изпълнява..

              Потребителят не е изплатил задълженията си по него..

              Вземането е изискуемо и ликвидно..

              Изложеното мотивира ищецът да потърси съдебна защита на вземането си..

              Посочените обстоятелства са факти, изложени като основание в исковата молба.. При условията на евентуалност предявява осъдителен иск.. Счита, че същият осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, ч.. връчване на препис от същия на ответната страна.. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди същия да заплати на представляваното дружество- ищец горепосочените суми, ведно с направените разноски..

            Претендира присъждане на деловодните разноски в заповедното и исковото производства по представен списък по чл..80 ГПК..

            Исковите претенции се поддържат и по същество на спора в постъпило писмено становище по делото ч.. юриск.. Петко Палазов..

            От ответника В..В..С.., ЕГН xxxxxxxxxx, с постоянен и настоящ адрес: xxx  не е подаден писмен отговор в рамките на указания едномесечен срок със съобщение по чл..131 ал..1 от ГПК.. На осн.. чл.. 47 ал.. 5 от  ГПК съобщението до ответника е приложено към делото и се смята за връчено.. На осн..чл..47, ал.. 6 от ГПК на посочената страна е назначен особен представител по делото- адвокат Д..И..,xxx, вписан под № 5097 в НРПП.. В подадения отговор на исковата молба е изразено становище за допустимост на предявения иск..

               Оспорва договора за потребителски кредит и по-точно посоченият негов размер.. Оспорва размерът и на възнаградителната лихва.. Освен това счита, че възнаградителната лихва е включена към месечните вноски от 101,67 лв и не следва да се претендира като отделна сума..

          Оспорва приложената към исковата молба покана за доброволно плащане.. От представените по делото писмени доказателства не е видно на коя дата е връчена и лично ли е получена от ответника..

          Счита, че не може да се установи какъв е размера на претендираните

вземания без заключение на съдебно- икономическа експертиза

              В открито съдебно заседание адв.. Д.. И.. не се явява..  Поддържа изразеното в отговора становище в депозирана писмена молба..

           Доказателствата са писмени.. Изслушано е заключение на съдебно- счетоводна експертиза..

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр.. чл.. 235 от ГПК приема следното:

           Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че е сключен договор за  потребителски заем с номер РLUЅ-14731442 от 06..04..2017 между ищеца и ответника, като дружеството-ищец е отпуснало паричен кредит на ответника в размер на 2000..00 /две хиляди лева/лв.. и закупуването на застраховка от 403..20.. Сумата, предмет на горепосочения договор е изплатена от кредитора на ответника по уговорения начин.. Въз основа на това, за кредитополучателя възникна залължението да погаси заема на 36 месечни вноски- всяка по 101..67 лв..

              Ответникът/заемополучател е преустановил/а редовното плащане на вноските по кредита на 20..01..2018, като към тази дата са погасени 8 месечни вноски.. Въпреки отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, ответникът продължил без обективни причини, виновно да не изпълнява поетите задължения.. Изложеното мотивирало ищецът да потърси съдебна защита на вземането си..

              Потребителят не е изплатил задълженията си по процесния заем, като вземането е изискуемо и ликвидно

             Така въз основа на подаденото на 22..03..2019г.. Заявление на кредитора /ищеца по настоящето дело/  за издаване на Заповед за изпълнение по чл..410 ГПК е образувано ч..гр..д..№ 818/ 2019 г.. по описа на РС- гр.. Монтана срещу длъжника /ответника по настоящето, по което е издадена Заповед за изпълнение  516 / 26..3..2019 г..  за сумата 1 800,61 лева – главница, 799,75 лева – възнаградителна лихва от 20..01..2018 година до 20..04..2020 година, 191,33 лева – мораторна лихва от 20..02..2018 година до 08..03..2019 година, ведно със законната лихва от 22..03..2019 година до изплащане на вземането, както и сумата 55,83 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение..

             Ищецът е получил съобщение от съда за подадено Възражение по чл..414 ГПК от длъжника против заповедта за изпълнение по чл..410 ГПК, което обосновава правния му интерес да предяви установителния иск по чл..422 ГПК в срока по чл..415, ал..1 от ГПК..

             В исковата молба са изложени обстоятелствата, посочени в заявлението на кредитора по ч..гр..д..№ 818/ 2019 г.., като последните са приети в заповедта за изпълнение относно обстоятелствата, от които произтича вземането, свеждащи се до погасяване на задължение по договор за  потребителски заем..

              За изясняване на спора от фактическа страна  е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Л..З.... Вещото лице е констатира в заключението си, че остатъкът от задължението на ответника по процесния договор за паричен заем е в размер на 2 784..42лв.. и включва: главница- 1800..61 лв;  договорна, възнаградителна лихва- 799..75 лв; законна  лихва за забава /обезщетение за забава/ върху главницата- 184..06лв за периода от 20..02..2018год../дата когато кредита е станал изискуем/ до дата на подаване Заявлението по чл..410 ГПК - 22..03..2019г / е в размер на 184..06 лв..

  В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че в месечната погасителна вноска в общ размер от 101,67 лв.. е включено главница, договорна или възнаградителна лихва и застраховка в размер на 11,20 лв.. Ответницата е заплащала 8 месеца тези вноски и съответно е престанала да плаща след 8-мата погасителна вноска, а те всичко за 36 броя.. Възнаградителната лихва е цифра, която всеки месец е различна.. Тя е процент от остатъка на непогасената главница, което в отговора не е изчислено така и за това е неправилно като резултат.. Сумата 11,20 лв.. за застраховка не се търси от кредитора/ищец след като  ответницата е престанала да плаща вноски по кредита и е станал изискуем т..е.. за останалите  24 неплатени вноски не е включена тази сума от 11,20 лв..

            Съдът приема заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно, неоспорено отстраните..

           С оглед на изложеното съдът приема, че са налице изискванията, съдържащи се в разпоредбата на чл..422 от ГПК, при които предпоставки следва да се произнесе с  решение..  Събраните доказателства по делото сочат, че към момента на подаване на Заявлението по чл..410 ГПК в МРС- 22..03..2019г.. длъжникът по същото /ответник в настоящето/  е имал незаплатени погасителни вноски  по сключения със Заявителя /ищец в настоящето/ договор за потребителски заем както са посочени по-горе..  Няма данни тези суми да са заплатени и към момента на подаване на исковата молба и след това.. Ето защо претенцията на ищеца за съществуване на вземането  му, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл..410 ГПК в заповедното производство е основателна, с изключение на претенцията за т..н.. мораторна лихва над размер от 184..06лв  до исковия размер- 191..33лв като недоказана / съобр.. заключение на ССЕ/..

            Към момента на подаване на Заявлението по чл..410 ГПК и при завеждане на исковата молба ответникът е бил неизправен длъжник спрямо кредитора си, твърденията на който за неплатени погасителни вноски по договора се подкрепят от доказателствения материал в настоящето производство.. Страните са подписали договора, който съгл.. чл..20а от ЗЗД има силата на закон за тези, които са го сключили т..е подлежи на изпълнение и отговорност при неизпълнение.. При това положение следва да бъде уважен предявения положителен установителен иск относно признаване съществуване вземането на ищеца по отношение на ответника по Заповедта за изпълнение по  приложеното  ч..гр..д.. на МРС/ с посоченото изключение относно т..н.. мораторна лихва/ ..

             При очертания изход на спора и на осн.. чл..78, ал..1 и ал..8 от ГПК претендираните от ищеца разноски в производството по общия исков ред по представен списък по чл..80 ГПК/л..86 от делото/,  следва да бъдат присъдени в тежест на ответника, а именно: 116..19 лв- платена държавна такса; 100 лв- юрисконсултско възнаграждение; 320..00 лв- депозит за особен процесуален представител и сумата 170 лв- депозит за вещо лице.. 

             По отношение разноските в заповедното производство съдът намира, че ответникът  следва да заплати посочените в заповедта за изпълнение суми, а именно: 55..83лв- държ..такса и 50 лв- юрисконсултско възнаграждение..

           Водим от горното, съдът

                                                      Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В..В..С.., ЕГН xxxxxxxxxx, с постоянен и настоящ адрес: xxx /ч.. особен процесуален представител по чл..47, ал..6 ГПК- а. И..,xxx, вписан под № 5097 в НРПП /, че същият ответник има задължение към ищеца  “.. П.. П.. Ф.. С.. П.. р.. 5.. ч.. Б.. П.. П.. Ф.. С.. к.. Б.. Е.. 2.., със седалище и адрес на управление: гр.. С. 1. ж. М. 4. Б. п. С., с.. 14. за СУМИТЕ: 1 800,61 лева – главница, 799,75 лева – възнаградителна лихва от 20..01..2018 година до 20..04..2020 година, 184..06 лева – мораторна лихва от 20..02..2018 година до 22..03..2019 година, ведно със законната лихва от 22..03..2019 година до изплащане на вземането, за които в заповедно производство по ч..гр..д..№ 818/2019г.. на РС- Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл..410 ГПК 516 / 26..3..2019 г..

               ОТХВЪРЛЯ иска в частта за мораторна лихва над размер от 184..06лв  до исковия размер- 191..33лв като неоснователен..

             Осъжда В..В..С.. /адрес и ЕГН по-горе/ да заплати на“.. П.. П.. Ф.. С.. П.. р.. 5.. ч.. Б.. П.. П.. Ф.. С.. к.. Б.. Е.. 2.. сумите: 116..19 лв- платена държавна такса; 100 лв- юрисконсултско възнаграждение; 320..00 лв- депозит за особен процесуален представител и сумата 170 лв- депозит за вещо лице, представляващи разноски в производството по общия исков ред, както и  сумите 55..83лв- държ..такса и 50 лв- юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски в заповедното производство..

             Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните..

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :