Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
30.07.2020 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
22.07.2020 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание и
следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка
Василева от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
59 |
по
описа
за |
2020 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във връзка с чл.208 и следв. от
АПК.
Образувано е по
касационна жалба от
Е. В. З. – *** при Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор/ДАМТН/ - град София, пълномощник на ДАМТН, против Решение №1 от 29.01.2020 год., постановено по АНД №54/2019
год.
по описа на Районен
съд – Ардино, с което е изменено наказателно
постановление №НЯСС-188 от 03.10.2019 год., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор/ДАМТН/ - град София, като е намалено наложеното наказание „имуществена
санкция” на „Земинвест” ЕАД ***, ***, с ЕИК ***, от 3000/три хиляди/ лева, на
1000/хиляда/ лева.
Касаторът сочи в жалбата,
че с Решение №1 от 29.01.2020 год. Районен съд - Ардино изменил наказателно постановление №НЯСС-188 от 03.10.2019 год. на
заместник-председателя на ДАМТН, с което, на „Земинвест” ЕАД, за нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, на
основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от същия закон, било наложено административно наказание
„имуществена санкция”, в размер на 3000/три хиляди/ лева, която съдът намалил на
1000 лева и че първоинстанционният съд възприел, че не е налице
повторност по смисъла на §1, т.22 от Закона за водите. Касаторът счита за неправилен извода на първоинстанционния
съд относно това, че не е налице повторност по смисъла на §1, т.22 от Закона за водите и че наложената санкция е неправилно определена при
условията на повторност, поради което намира така
постановеното решение за неправилно. Твърди, че при правилно установената фактическа
обстановка, въз основа на която е стигнал до обоснования и законосъобразен
извод, че е налице извършено административно нарушение, районният съд погрешно
приел, че липсва основание за налагане на наказание за повторност. Сочи, че повторността на нарушението е обективен
факт, за наличието на който е необходимо извършването на второ по ред нарушение, в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение, съгласно §1, т.22 от Закона за водите и че при този безспорно установен факт, правилно административнонаказващият орган е преценил, че е налице повторно извършено
нарушение и е наложил съответната санкция за повторност на нарушението, съгласно §1, т.22 от Закона за водите. Касаторът счита, че при издаване на наказателно постановление №НЯСС-188 от 03.10.2019 год., административнонаказващият орган е преценил, че е
установено по безспорен начин извършването на нарушението и по безспорен и несъмнен начин АНО е установил и
наличието на всички законови предпоставки за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на „Земинвест” ЕАД, като е наложил едно справедливо наказание с
оглед тежестта на нарушението. Според касатора, това
налага решението на първоинстанционния съд да бъде отменено като неправилно и
да бъде потвърдено изцяло,
като правилно и
законосъобразно, наказателното постановление. Счита, че съдът е построил неправилен и необоснован извод, тъй като решаващият
състав твърде едностранчиво и избирателно е преценил събраните по делото
доказателства, както
и счита, че въззивният съд е
преценявал изолирано събраните по делото доказателства, което от своя страна
довело до нелогичност и неправилност на мотивите. Намира, също така, че при вземане на решението, въззивната инстанция не е основала вътрешното си
убеждение върху обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, с което допуснала нарушение и на чл.14, ал.1 от НПК. Касаторът моли в жалбата, след като съдът прецени изложените от него съображения и
събраните в хода на първоиистанционното производство доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, да постанови съдебен акт, с който да отмени Решение №1 от
29.01.2020 год., постановено от Районен съд
– Ардино по АНД №54 по описа на съда за 2019 год. и да потвърди, като правилно и законосъобразно, наказателно постановление №НЯСС-188 от 03.10.2019 год., издадено от Кирил Михайлов Войнов -
заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
Редовно
призован за съдебното заседание, касаторът – заместник-председателят на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – град София, не се явява
и не се представлява.
Ответникът
по касация – „Земинвест” ЕАД ***,
редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че подадената касационна жалба е неоснователна. Намира, че обжалваното съдебно решение е правилно,
обосновано и че
съдът е достигнал до правилни
правни изводи, при конкретно изяснената фактическа
обстановка, за осъществен състав на нарушение по чл.190а, ал.2, във връзка с
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Намира изложените
съображения за намаляване на наложената санкция за законосъобразни, тъй като от
доказателствата по делото не се установява нарушението да е извършено повторно,
така, както се твърди от административнонаказващия
орган и каквито възражения са посочени в касационната жалба. Счита,
че това е категорично установено и
че няма доказателства в противната насока и в подкрепа на наведените
твърдения в касационната жалба. Предвид това счита, че не са налице основания за отмяна или изменение на
обжалвания съдебен акт и предлага настоящата съдебна инстанция да го остави в сила.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за
която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно основание всъщност е
нарушение на закона -
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана
по същество, касационната жалба е НЕ/ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №1 от 29.01.2020 год., постановено по АНД №54/2019 год., Ардинският районен съд е изменил наказателно постановление №НЯСС-188 от 03.10.2019 год.,
издадено от заместник председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София, с което, на основание чл.201, ал.12 и
чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от Закона за водите/ЗВ/, на „Земинвест” ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, е наложена имуществена
санкция, в размер на 3000.00/три хиляди/ лева, за неизпълнение на задължение
по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите/ЗВ/, като е
намалил наложената имуществена санкция, в размер на 3000.00/три хиляди/ лева, на 1000.00/хиляда/ лева.
За да
постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 27.11.2018 год. служители при ГД
„НЯСС” към ДАМТ извършили проверка на язовир, находящ се в ***,
в поземлен имот №*** в землището на ***, собственост на „Земинвест” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от В. И. С. При извършената проверка относно техническото
състояние и експлоатацията на язовира, проверяващите констатирали следните
нередности относно техническото състояние и експлоатацията на язовира, а имено:
- Основният изпускател на язовира не функционирал и не бил в експлоатационно
състояние; - Преливникът и бързотокът на
язовира не се намирали в експлоатационно състояние. Във връзка с тези
констатирани нередности в техническото и експлоатационно състояние на язовира, находящ се в ***,
в поземлен имот №*** в землището на ***, собственост на „Земинвест” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В. И. С., контролните органи
съставили КП №*** от
*** год., в който били
отразени констатираните нередности относно техническото и експлоатационно
състояние на язовира, посочени по-горе и бил даден срок до 08.04.2019 год. за тяхното отстраняване. На 27.06.2019 год.
служители при ГД „НЯСС” към ДАМТ извършили
проверка на язовир, находящ се
в ***, в поземлен имот №*** в землището на ***, собственост на „Земинвест” ЕАД, ЕИК ***, представлявано от В. И. С., във връзка
с изпълнението на дадените предписания КП №***/*** год., в който били отразени
констатираните нередности относно техническото и експлоатационно състояние на
язовира и установили, че същите не са били изпълнени, както и че ДАМТ - ГД „НЯСС” не била уведомена в срок за тяхното отстраняване.
Предвид установеното, на 27.06.2019 год., на
основание чл.40, ал.1 от ЗАНН, на собственика на язовира
била изпратена покана за явяване на 05.07.2019 год.
в ГД „НЯСС” - РО ЮБ - Кърджали, за съставяне на АУАН за извършено
нарушение по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. След
неявяване на нарушителя на посочената дата, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН,
АУАН №08-050/05.07.2019 год.
бил съставен в негово отсъствие и му бил предявен по
седалището и адрес на управление на едноличното акционерно дружество, на 23.07.2019 година.
След запознаване със съдържанието на този АУАН, нарушителят вписал, че има
възражения и го подписал собственоръчно/нарушителят,
всъщност, е ЮЛ - еднолично акционерно дружество, поради което буди любопитство,
как го е подписал собственоръчно/. В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН такива възражения не били депозирани, като въз основа на съставения АУАН и доказателствата, приложени към него, на 03.10.2019 год., заместник-председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор/ДАМТН/ издал атакуваното НП №НЯСС-188. В
обстоятелствената му част описал фактическа обстановка по установяване на
извършеното нарушение,
идентична с тази отразена в
АУАН, като квалифицирал нарушението като такова по чл.200, ал.1, т.39, във вр. с ал.4, във вр. с чл.190а, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от ЗВ (Изм.
и доп., ДВ, бр.55/2018 г.). За повторността на извършеното нарушение
от нарушителя „Земинвест” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от В. И. С., АНО се позовал на влязло в сила решение на Pайонен съд - Крумовград,
с което било потвърдено НП №НЯСС-148 от 23.10.2017 год., издадено против„Земинвест” ЕАД, ЕИК ***, за извършено нарушение на чл.200, ал.1,
т.39, във вр. с чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ, касаещо язовир „***”, находящ се на територията на ***. След преценка на обществената опасност на извършеното
деяние, а именно - че същото не представлява маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН и тази на дееца, както и преценката на АНО, че
извършеното нарушение съставлява осъществено деяние от извършителя, което
ангажира неговата административнонаказателна отговорност при условията на
повторност, с издаденото НП №НЯСС-188 от 03.10.2019 год., на „Земинвест” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В. И. С., било наложено административно наказание „имуществена
санкция”, в размер на 3000.00 (три хиляди) лева.
При тази фактическа
обстановка, приета за установена от районния съд в хода на проведеното съдебно следствие и въз основа на събраните писмени и гласни доказателства,
от правна страна съд е приел за установено следното:
Съдът е приел,
най-напред, че жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е предизвикала своите правни
последици, във връзка с произнасянето й от съответния първоинстанционен съд, като същата е подадена от легитимирано
лице, имащо правен интерес от обжалването. На следващо място е приел, че формално,
съставения против
нарушителя АУАН отговаря на
изискванията на чл.42, чл.43 и следващите от ЗАНН, като във връзка с чл.36, ал.1 от ЗАНН, съдът не е констатирал
съществени нарушения, които да водят до отмяната на атакуваното НП, без съдът да се произнася
по същество. Такива, обаче, според решаващия
състав на Ардинския районен съд се констатирали при издаването на атакуваното НП
и то най-вече в хипотезата на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, във вр. с чл.28 от НК, поради което
съдебеният състав на Pайонен съд - Ардино стигнал до извод, че неправилно АНО е санкционирал едноличното
дружество-жалбодател чрез квалифициране на извършеното нарушение като такова по
чл.200, ал.1, т.39, във вр. с ал.4, във вр. с чл.190а, ал.2 и във вр. с ал.1,
т.3 от ЗВ, за повторно нарушение, за
което е определил административно наказание „имуществена
санкция”, в размер на 3000.00 (три хиляди) лева,
която се явявала по-голяма от определеният минимум, посочен в чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, те. съдът е посочил и извел извод, че е налице неправилна квалификация на
извършеното нарушение от „Земинвест” ЕАД ***,
ЕИК ***, като такова, извършено при условията
на повторност, съобразно вменената му наказателна
отговорност с издаденото с атакувано НП №НЯСС-188/03.10.2019 год. по чл.200, ал.4, във вр. с ал.1, т.39, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и доказателствата, приложени към административнонаказателната преписка/АНПр/, въз основа на които АНО формирал този свой извод. Съдът е изложил довод, че в издаденото и атакувано НП
№НЯСС-188/03.10.2019 год., от АНО било посочено, че нарушението на „Земинвест” ЕАД ***, ЕИК ***, по чл.200, ал.1, т.39, във вр.
с ал.4, във вр. с чл.190а, ал.2 и във вр. с ал.1,
т.3 от ЗВ се явява повторно, поради което, предвид предвиденото административно
наказание в разпоредбата на чл.200, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗВ, а
именно „глоба” или „имуществена санкция”, в
размер от 1000 до 50000 лева, АНО наложил на виновното лице административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 3000.00(три хиляди) лева, но че не се съдържали нито
писмени, нито гласни доказателства, представени от АНО с прилагането на АНПр
към делото, нито се събрали гласни такива в
проведеното по делото съдебно заседание, че това
нарушение на „Земинвест”
ЕАД ***, ЕИК ***, се явява
повторно, т.е. че е налице
правомощието на АНО да определи на виновното лице едно по- тежко наказание,
надвишаващо законоопределения минимум. Районният съд е посочил, че действително, по
делото имало представено наказателно постановление - НП №НЯСС-148 от 23.10.2017 год., издадено
против „Земинвест” ЕАД ***, ЕИК ***, за извършено
нарушение на чл.200, ал.1, т.39, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, за язовир „***”, находящ се на територията на ***, за което се твърдяло, че е било потвърдено от въззивната съдебната инстанция,
не е било обжалвано пред касационната инстанция и било влязло в законна сила. Според решаващия състав на
районния съд, това, представено от АНО,
писмено доказателство, обаче, преценено дори и
през разпоредбата на параграф 22 от ПЗР на ЗВ/всъщност се касае
за §1, т.22 от Допълнителните разпоредби на ЗВ/, не доказвало, че е налице
повторност на извършено от „Земинвест” ЕАД, ЕИК ***,
нарушение на чл.200, ал.1, т.39, във вр. с чл.190а, ал.1, т. 3 от ЗВ, като е изложил съображения за това. Съдът е посочил, на първо
място, че така представеното писмено доказателство, даващо основание на АНО да квалифицира извършеното
нарушение, обективирано в НП №НЯСС-188 от 03.10.2019 год. като извършено повторно, касае нарушение, установено на друг
язовир, находящ се в друг съдебен район, друго населено място и местност,
различни от местонахождението на язовир „***”,
находящ се в поземлен имот №*** в землището на ***, ***, актуван с Акт за частна
държавна собственост № ***/*** год.,
собственост на едноличното дружество-жалбодател. Според съда, липсвали каквито и да било
писмени доказателства, че това е второ (или поредно) нарушение на разпоредбата
на чл.200, ал.1, т.39, във вр. с чл.190а, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗВ, от страна на „Земинвест” ЕАД ***, ЕИК ***, по отношение на този обект - язовир „***”,
находящ се в поземлен имот №*** в землището на ***, ***, съгласно Акт за частна
държавна собственост № ***/*** год., собственост на едноличното дружество-жалбодател. Поради това, районниуят съд е извел изцвод, че в санкционната си част, за това нарушение,
издаденото и атакувано НП се явява незаконосъобразно и следва да се измени,
като съдът следва да
намали определеното
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000.00 лева, наложено на жалбодателя, като го намали към минимума, съобразно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.33 от ЗВ, а именно - на 1000.00 (хиляда) лева. Съдът е приел, че съобразно тълкуването на закона и
установената съдебна практика, дадените предписания от контролните органи по
чл.190а, ал.1, във вр. с чл.138а,
ал.3, т.5 от ЗВ, касаят конкретен язовир или водно съоръжение, което е
индивидуализирано с акт за собственост и
повторността на нарушенията по ЗВ в тази насока се явява специфична/конкретна
по местонахождение на обекта, с оглед това обстоятелство. На
второ място, съдът е посочил, че с така представеното писмено
доказателство, даващо
основание на АНО да квалифицира извършеното нарушение, обективирано в НП №НЯСС-188 от 03.10.2019 год.
като извършено повторно, нарушителят „Земинвест” ЕАД,
ЕИК ***, е бил санкциониран по текст от ЗВ, който след влизане на това посочено
по-горе НП, е бил изменен и допълнен, както в императивната му част, така и в
санкционната, поради което съдебният състав,
разгледал делото, е
посочил, че не приема да е налице осъществено от жалбодателя деяние, съставляващо нарушение по чл.200, ал.4, във вр. с ал.1, т.39, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, т.е. повторно извърено. С оглед на всичко изложено, решаващият съдебен състав на
Ардинския районен съд е приел,
че по същество,
жалбата се явява частично
основателна и че атакуваното наказателно
постановление
№НЯСС-188 от 03.10.2019 год. на заместник-председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/, с което на „Земинвест”, ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния
му директор В. И. С., на основание
чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от Закона за водите/ЗВ/, е наложена „имуществена
санкция”, в размер на 3000/три хиляди/ лева, за извършено административно нарушение по чл.190а,
ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от
ЗВ, се явява незаконосъобразно в санкционната му част и следва в тази му част да се измени, по изложените съображения.
Така, по
тези съображения, Ардинският районният съд е постановил съдебния си акт, с
който е намалил наложената на дружеството с процесното наказателно постановление
имуществена санкия от 3000/три хиляди/ лева, на
1000/хиляда/ лева.
При извършената служебна проверка, в съответствие
с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Ардинския
районен съд, също така, е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Фактическата
обстановка, установена от въззивния съд въз основа на приобщените по делото писмени и гласни
доказателства, напълно се
споделя и от настоящия съдебен състав на
касационната инстанция, като по фактите, всъщност, не е и имало и спор
между страните. При правилно установената фактическа обстановка, Ардинският районен съд е
постановил съдебен акт, който настоящата съдебна инстанция намира, че е
правилен като краен резултат, но по съображения, различни от изложените в
мотивите към атакуванато решение, предвид сведното:
С процесното
наказателно постановление №НЯСС-188 от 03.10.2019 год. на
заместник-председателя на ДАМТН, на ответника по касация в настоящото
производство - „Земинвест” ЕАД ***, за описаното в него нарушение, е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание чл.200, ал.1, т.39 и
ал.4 от Закона за водите, като посочената ал.4 на чл.200 от с.з., гласи, че „За повторно нарушение по ал.1 и 2, глобата или санкцията е от 1000 лева до 50000 лева.” или, АНО е приел, че
нарушението е извършено при условията на повторност, т.е. при наличието от
обективна страна на квалифицирания състав на нарушението/съставомерен признак/.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, т.22 от ДР на Закона за водите, „повторно” е
нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от
същия вид”, като е безспорно, че този едногодишен срок следва да се брои, считано
от датата, на която е влязло в сила предходното наказателно постановление. От
друга страна, за квалифицирането на едно деяние, съставлявщо административно
нарушение като „повторно”, се изисква нарушителят да е наказан „за нарушение от
същия вид”, което по разбиране на настоящия съдебен състав означава, да е бил
наказан за нарушение с идентична правна квалификация, каквато е правната
квалификация и на последващото нарушение. В тази връзка не се споделят изводите
на решаващия състав на Ардинския районен съд в насока, че тъй като с
предходното НП №НЯСС-148 от 23.10.2017 год. било наложено наказание
„имуществена санкция” на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, за извършено
нарушение на чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, но за друг
язовир/язовир „***”, който се намирал в друг съдебен район/, а не за нарушение
на същата разпоредба, за язовир „***”, находящ се в землището на ***, ***, то
не била налице и повторност на извършеното деяние, а оттам и извода, че била налице
неправилна квалификация на деянието. Видно е от съдържанието на двете наказателни
постановления, че и двете са издадени срещу ответника по касация „Земинвест” ЕАД
***, в качеството му на собственик и на двата язовира, респ. и на язовирните стени
и съоръженията към тях, за извършени
нарушения, т.е. осъществен състав на нарушението по чл.190а, ал.2, във вр. с
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, а именно – заради неизпълнение в срок на задължителни
предписания, касаещи извършването на мерки и действия за изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация на тези два контролирани
обекта, дадени със съответните констативни протоколи от служители
на ГД „НЯСС” към ДАМТН. Предвид това, съдът намира, че нарушението, за което е
наложена на санкцията с процесното наказателно постановление, е от същия вид,
каквото е било и предходното, за което е била наложена санкция с НП №НЯСС-148
от 27.10.2017 год., а обстоятелството, че това нарушение касае друг язовир, не
променя този извод. Тук следва да се посочи, че легалната дефиниция за това, що
е „повторно” нарушение, дадени в редица други материални закони/напр.: §1, т.27 от ДР на ЗАвтП; чл.4, т.17 от ЗАДС; чл.224, ал.2 от Закона за виното и спиртните напитки; §1, т.36 от ДР на ЗДДФЛ; §1, т.20 от ДР на ЗЗЛД; §1, т.33 от ДР на ЗДвП и мн.други/, са напълно
идентични с дефиницията, дадена в §1, т.22 от ДР на ЗВ, а именно, че „Повторно” е нарушението,
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление,
с което на нарушителя се налага наказание за
същото по вид нарушение.”. Така, ако се приеме тезата на решаващият съсав на Ардинския районен
съд, то примерно, за да се квалифицира едно нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по ЗЗО,
като повторно, то освен да е извършено по една и съща клинична пътека/КП/, ще
следва да е по отношение и на един и същи пациент/ЗОЛ/. В друг случай, прим. -
по ЗДвП, за да се квалифицира едно нарушение, свързано с превишение на
максимално разрешената скорост за движесние, като повторно, то би следвало
нарушението да е извършено на същото място като предишното и със същото МПС.Подобни
примери могат да се дадат, на практика с нарушения по всички материални закони,
които съдържат администритивнонаказателни разпоредби и в които има предвидени санкции
за повторно извършено нарушение и респ., и дефиниция за твова, що е повторно
нарушение. Пределно ясно, че едно такова тълкуване на дефиницята за повторно
нарушесие, каквато е направил решаващият състав на Ардинския районен съд, е
лишено както от правна логика и смисъл, така и от житейска логика.
Независимо
от това, както бе посочено и по-горе, „повторно” е нарушението, когато е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид”, като е безспорно, че
този едногодишен срок следва да се брои, считано от датата, на която е влязло в
сила предходното наказателно постановление. Съдът намира, че в настоящия случай,
именно по отношение на този едногодишен срок, т.е. по отношение началната дата,
от която следва да се изчислява този срок, по административнонаказателната
преписка не са представени никакви доказателства от страна на АНО, а такива не
са събрани служебно и от съда, съобразно изискването на чл.13, ал.1 от НПК, която гласи, че съдът,
прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни
да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. В тази връзка следва да се
посочи, че по делото е представено, но не от АНО, а неясно
защо, от жалбодателя „Земинвест” ЕАД ***, заверено копие от наказателно
постановление №НЯСС-148 от 27.10.2017 год., издадено от заместник-председатея
на ДАМТН, ведно с разписка към него, че е връчено на датата 06.12.2017 год. и
нищо повече. Същевременно, в процесното наказателно постановление №НЯСС-188 от
03.10.2019 год. на заместник-председателя на ДАМТН е описано, че „Извършеното не представлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и нещо повече – налице е повторност по
смисъла на §1, т.22 от Закона за водите. „Земинвест” ЕАД е наказано с
наказателно постановление №НЯСС-148/23.10.2017 год., потвърдено с решение
№16/26.04.2018 год. на РС – Крумовград, влязло в сила на 27.07.2018 год., за
неизпълнение на задължително предписание, дадено от контролните органи на ДАМТН
с констативен протокол №07-04-060/07.03.2017.”, като така описаното е дало
основание на АНО да квалицифицира деянието като такова и по ал.4 на чл.200 от
ЗВ, а именно - като извършено потвторно. По отношение на тези, описани в
процесното наказателно постановление, обстоятелства, обаче, не са представени
абсолютно никакви доказателства – нито заверен препис от цитираното съдебно
решение със заверка за влизането му в сила, нито препис от посоченото
наказателно постановление със заверка за датата на влизането му в сила, нито
нещо друго и така, за контролиращите съдебни инстанции става невъзможно да
преценят/макар че на Ардинския районен съд това не е направило впечатление/,
дали действително, настоящото нарушение на чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ, е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от
същия вид или не е извършено в този срок. Казано по друг начин, в случая е
налице недоказаност на повторността, като елемент от обективна страна на
квалифицирания състав на вмененото на ответника по касация административно нарушение.
Отделно от
изложеното по-горе, съдът в настоящия състав намира, че процесното наказателно
постановление е издадено и при допуснато нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в следното:
В съответствие с
трайната и непротиворечива съдебна практика по НПК, а в последните години и по
ЗАНН, в обстоятелствената част/фактическо обвинение/ на обвинителния акт, респ.
на АУАН на плоскостта на административното наказване, следва да са очертани
фактите, които обуславят съставомерност на деянието, т.е. трябва да са очертани
всички факти, включени в състава - основен, привилегирован или квалифициран. Не
може да има спор, че повторността е елемент от обективна страна на
квалифицирания състав/в случая на състава на чл.200, ал.4 от ЗВ/ на нарушението,
т.е. тя е съставомерен признак. Затова в АУАН следва да бъдат описани фактите,
съгласно чл.42, т.4 ЗАНН, обуславящи този квалифициращ признак, а именно, че
съответното дружество е извършило нарушението, предмет на административно-наказателното
обвинение, в условията на повторност, т.е. че нарушеснието се явява повторно по
смисъла на съответната легална дефиниция. В конкретния случай, по категоричен
начин се установява, че актосъставителят не е описал в съставения АУАН №08-050
от 05.07.2019 год. никакви факти, обосноваващи извод за „повторност” на твърдяното
за извършено нарушеие от дружеството, а наличието на предходно санкциониране на
субекта, за същото по вид нарушение, е отразено едва при издаването на процесното
наказателно постановление. При това положение, настоящата инстанция намира, че
е налице несъответствие между АУАН и издаденото въз основа на него НП и то не се
изразява в неточна квалификация от страна на актосъставителя, която съгласно
Тълкувателно Решение №3 от 10.05.2011 год. по т.д.№7/2010 год., ОСК на ВАС, би
могла да бъде преодоляна чрез посочване на правилната квалификация в НП, а
представлява липса на индивидуализирани факти в АУАН, които се въвеждат за
първи път едва с НП. В тази хипотеза се приема, че неправилно
административнонаказващият орган е приложил санкционна норма, предвиждаща
наказание за повторно извършено нарушение, без това обстоятелство да е
установено по надлежния ред и без на жалбодателя да е била предоставена
възможност да се защити срещу това обвинение още със съставянето на акта. Това
обстоятелство – повторността, е съществен елемент от обективната страна на
нарушението, поради което не може да се приеме, че непосочването му в АУАН може
да бъде санирано на основание нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН или казано по друг
начин, обстоятелствата, описани в обжалваното НП, не кореспондират с
установеното в АУАН, тъй като в последния липсват констатации на
актосъставителя за повторност на нарушението и в двата акта, всъщност, са
описани състави на различни нарушения. В случая, на ответника е съставен АУАН
за по-леко наказуемо деяние, а с обжалваното НП е наказан за по-тежко наказуемо
деяние, т.е. по квалифицирания състав. Касационният състав намира, че е
недопустимо за пръв път в НП да се прави допълнително или различно описание на
нарушението от обективната му страна, което описание да не е отразено в
съставения преди това АУАН, т.е. недопустимо е посочването на допълнителни
обстоятелства, касаещи извършването на нарушението, непосочени в акта за
неговото установяване, както това е сторено в настоящия случай.
Във връзка с горното
следва да се посочи, че когато тези факти и обстоятелства не са били посочени
на лицето в съставения му АУАН, този пропуск действително представлява
процесуално нарушение, но в случаите, когато нарушаването на материалноправната
норма от страна на жалбодателя е надлежно доказано, не е налице основание за
отмяна на издаденото НП, а за изменение на определената санкция в благоприятен
за нарушителя аспект, в съответствие с размерите на наказанието, предвидени в
основната санкционна норма. Това е така, защото за да бъде отменено НП се
изисква не само санкционираното лице да не е извършило нарушение според
квалификацията на основанието за ангажиране на административнонаказателната му
отговорност в НП, а и според фактите на обвинението. Този извод на касационната
инстанция е съобразен и с предоставената на въззивния съд възможност да
постанови съдебен акт по извършеното нарушение, когато са налага приложение на
закон за по-леко, същото или еднакво наказуемо нарушение и да измени НП, като
преквалифицира извършеното нарушение или основанието за ангажиране на
отговорността /санкционната норма/, по аргумент по чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Правомощието на въззивната инстанция да измени НП не обхваща единствено
възможността да намали /по жалба на извършителя на нарушението/ или да увеличи/по
съответен протест на прокурора/ размера на наказанието. След като в чл.63, ал.1
от ЗАНН е употребен израза „измени”, без конкретизация на проявлението на
изменението, то наред с възможността да се намали или увеличи размера на
наказанието, следва да се признае и възможността за преквалификация на
извършеното, като проявна форма на това правомощие/чл.354, ал.1, т.3, във вр с
чл.354, ал.2, т.1 и т.2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН/. Обратното на това разбиране
означава съдът да премира нарушителя, като го освободи изцяло от
административнонаказателна отговорност, при доказаност на извършено
административно нарушение от фактическа страна, което при всички случаи, противоречи
на целите на административното наказание. Подобно решение отчита и трайната
съдебна практика по НПК, приемаща, че подсъдимият би бил лишен от възможността
да се защити само при наличие на съществено изменение в обстоятелствената част
на обвинението, когато се признават за установени различни съставомерни факти
или се приложи по-тежко наказуем материален закон. В рамките на първоначалното
фактическо обвинение, подсъдимият може да бъде осъден за същото, еднакво или
по-леко наказуемо престъпление, респ. в рамките на първоначалното
административно обвинение, направено с АУАН, нарушителят може да бъде наказан
за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение.
Предвид горното,
касационната инстанция в настоящия състав намира, че като е приел че не е
налице повторност на извършеното нарушение, макар и по съображения, които
категорично не се споделят от настоящия състав и съответно е изменил процесното
наказателно постановление, като е намалил наложената на ответника по касация
имуществена санция от 3000 лева, на 1000 лева, Ардинският районен съд е
постановил правилно като краен резултат решение. Независимо от това, следва да
се посочи, че е допуснато известно противоречие между мотивите на решението и
неговия диспозитив, изразяващо се в това, че решаващият състав на районния съд
приема в мотивите, че не е налице повторност на извършеното нарушение, а в
диспозитива на решението отново е посочена и разпоредбата на чл.200, ал.4 от
Закона за водите, предвиждаща наказание именно за повторно извършено нарушение.
Отделно от
изложеното по-горе и във връзка с посоченото в мотивите към обжалваното
решение, че въззивният съд е констатирал наличие на съществени процесуални нарушения,
изразяващи се, според решаващия състав на съда, в това, че неправилно АНО санкционирал едноличното
дружество-жалбодател чрез квалифициране на извършеното нарушение като такова по
чл.200, ал.1, т.39, във вр. с ал.4, във вр. с чл.190а, ал.2 и във вр. с ал.1,
т.3 от ЗВ, за повторно нарушение, за
което е определил административно наказание „имуществена
санкция”, в размер на 3000.00 (три хиляди) лева,
която се явявала по-голяма от определеният минимум, посочен в чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, т.е. че според районния съд, е
налице неправилна квалификация в процесното НП на
извършеното нарушение от „Земинвест” ЕАД ***, следва явно да се поясни, че
неправилната квалификация на деянието в издаденото НП, вкл. и неправилната му
квалификация в НП, като квалифициран състав, както в случая и съответно,
неправилно определения, в тази връзка, размер на санкцията, не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, а представлява неправилно
приложение на материалния административен закон от страна на АНО, което по
принцип съставлява отделно основание за отмяна на наказателно постановление.
Така, с оглед на
всичко гореизложено, касационната инстанция намира жалбата на Е. В. З. – ***
при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София, като
пълномощник на заместник-председателя на ДАМТН, с изложените в нея оплаквания и
доводи, за неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения
водят до извода, че атакуваното в настоящото касационно производство решение на Ардинския районен съд е правилно като краен резултат, макар и по аргументите,
изложени по-горе и като такова, с решението по настоящото дело следва да бъде
оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.І/първо/
от АПК и във връзка с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1 от 29.01.2020 год., постановено по АНД №54/2019
год.
по описа на Районен
съд – Ардино.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.