Определение по адм. дело №2952/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215, вр. чл.190 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Р. Н. Н. – Бец, чрез пълномощник – адв. В. И., против Заповед № 1847/30.05.2024г. на З.Кмета на Община [област], с която по заявление на К. Х. Д. – собственик на УПИ ХІІІ-606, кв.102, по ПУП-ПРЗ на С. „Ваялар“, [ПИ] по КК на [населено място], временен път с ширина 2.50 м., като се премине през: 1.[ПИ], собственост на Х. И. Д., с обща площ 9 кв.м.; 2.[ПИ], собственост на Р. Н. Н. – Бец, с обща площ 4 кв.м.; 3.[ПИ], собственост на М. С. Б., с обща площ 9 кв.м.

С протоколно определение от открито съдебно заседание на 24.09.2025г. съдът е счел делото за изяснено от фактическа страна и е дал ход по същество.

С оглед предоставена възможност, от жалбоподателката чрез пълномощника адв. В.И., са постъпили писмени бележки. В последното изречение е отправено искане съдът да постанови спиране изпълнението на обжалваната Заповед № 1847/30.05.2024г. по реда на чл.166 от АПК, за да се предотвратят необратими вреди върху имота.

 

Съдът намира, че искането за спиране изпълнението на оспорения акт е недопустимо по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.166 ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение на акта допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60 ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Следователно за да е редовно искането за спиране на предварителното изпълнение на акта следва да е налице допуснато такова предварително изпълнение с влязло в сила разпореждане по чл.60 от АПК на органа издал акта. Разпоредбата на чл.60, ал. 1 от АПК предвижда, че в административния акт може да бъде включено разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

В конкретния случай обаче в процесната заповед няма включено разпореждане за предварително изпълнение на акта, съгласно чл.60 от АПК. При това положение искането за спиране на допуснато предварително изпълнение се явява НЕДОПУСТИМО, тъй като такова не съществува. Административният акт не би могъл да породи своите правни последици предвид суспензивния ефект на жалбата. Т.е. изпълнението на обжалваната заповед е спряно с подаването на жалбата срещу нея по силата на чл.166, ал.1 от АПК.

За пълнота на изложението съдът намира, че следва да посочи, че не е налице и хипотезата на чл.166 ал.4 от АПК. Съгласно този текст допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2. Процесната заповед обаче не подлежи на предварително изпълнение по силата на отделен закон, по аргумент на чл.217 от ЗУТ.

 

Във връзка с гореизложеното съдът намира, че направено искане за спиране на изпълнението на акта е процесуално недопустимо за разглеждане поради липса на предмет и като такова същото следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Воден от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо искането на Р. Н. Н. – Бец, чрез пълномощник – адв. В. И., за спиране изпълнението на Заповед № 1847/30.05.2024г. на З.Кмета на Община [област].

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВАС, в седмодневен срок от съобщаването му.