Р Е Ш
Е Н И Е
№ 231
гр.Плевен, 28.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН съд-Плевен, Осми състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Милена
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Маринска адм.дело №964/2020г. по описа на Административен съд-Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 118, ал.1, вр. чл. 117, ал.3,
предл.1, вр ал.1, т.2, б. „б“., вр. чл.54ж, ал.1, вр. чл. 54а, ал.1, вр. чл.
54б, ал.3 от КСО.
Производството по адм. дело №964/2020г.
по описа на АдмС- гр. Плевен, е образувано въз основа на жалба от И.А.Г.,
против Решение №Ц 2153-14-67/28.09.2020г. на Директора на ТП на НОИ- Плевен, с
което е потвърдено Разпореждане №141-001650-3/17.08.2020г, въз основа на което,
е определено на жалбоподателката парично обезщетение за периода
05.07.2017г.-11.10.2017г, в размер на 7,20лв/дневно. Твърди се, че оспореното
Решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че с Разпореждане
№141-001650-1/14.07.2017г, първоначално е определено дневно парично обезщетение
в размер на 25,20лв дневно. Твърди се, че с писмо изх. №1029-40-6310#3/13.12.2019г.,
е постъпила информация за заличен трудов договор с осигурителя „ВАТО 2014“
ЕООД, за периода 01.06.2017г. -30.06.2018г. Твърди се, че въз основа на тази
информация, е постановено Разпореждане №141-001650-3/17.08.2020г, въз основа на
което й е отпуснато обезщетение в размер на 7,20лв., за периода
05.07.2017-11.10.2017г. Твърди се, че за
посоченият период й е изплатено два пъти обезщетение- в различни суми- от
25,20лв. и от 7,20лв/ дневно. Твърди се, че не да изложени мотиви за
заличаването на трудовия договор на жалбоподателката, като самото заличаване е
извършено неоснователно, без съдебно решение. В заключение моли съда да отмени
оспореното Решение № Ц 2153-14-67/28.09.2020г. на Директора на ТП на НОИ-
Плевен, като незаконосъобразно, както и заличаването на трудовия й договор, за
периода 01.06.2017-30.06.2017г. Претендират се разноски.
Ответникът Директора на ТП на НОИ- Плевен, представляван от юрк.
Ж. Т., изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и моли съда
да я остави без уважение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните
и извърши цялостна проверка на оспорения
акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
По делото безспорно се установява, че
въз основа на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, по
реда на чл. 54а от КСО, с вх. рег.№141-00-1650/2017г., на жалбоподателката И.А.Г.,
въз основа на Разпореждане №141-00-1650-1/14.07.2017г. на ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Плевен, е отпуснато парично
обезщетение за безработица, считано от 01.07.2017г. до 30.06.2018г, в размер на
25,20 лв./дневно. Установява се, че в заявлението си, Г. е декларирала, като
последен работодател „ВАТО 2014“ ЕООД.
По делото се установява, че въз основа на Разпореждане
№141-001650-2/30.07.2020г., на ръководител на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ- Плевен, на основание чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО, е отменено
Разпореждане №141-00-1650-1/14.07.2017г. В мотивите на разпореждането, като
основание за отмяна е посочен, че в ТП на НОИ е получена информация за заличени
данни по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, в ТД на НАП, на „ВАТО 2014“ ЕООД, за периода
01.06.2017-30.06.2017г. вкл., заличен е и трудовия договор с Г.. Установява се,
че това разпореждане, е редовно връчено на жалбоподателката на
18.08.2020г.-л.60,61.
По делото се установява също, че въз основа на
Разпореждане №141-001650-3/17.08.2020г, на Г. е определено парично обезщетение
за периода 05.07.2017г.- 11.10.2017г, в размер на 7,20лв/дневно; разпореждането
е връчено на 18.08.2020г. По делото се установява, че въз основа на депозирана
жалба с вх. рег.№Ц 1012-14-122/26.08.2020г, от страна на Г., е постановено
процесното Решение №Ц 2153-14-67/28.09.2020г. на Директора на ТП на НОИ-
Плевен. В мотивите на Решението е
посочено, че с писмо вх. рег. №1029-14-1925/18.12.2019г. /изх.№ 1029-40-6301#6/13.12.2019г. на НОИ/, е постъпила информация за
заличени данни по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, в ТД на НАП и за заличени трудови
договори с осигурителя „ВАТО 2014“ ЕООД, за периода м.02.2015-м.01.2019г.; за жалбоподателката
Г. са заличени данните в РОЛ, както и е заличен трудовия й договор, за периода
01.06.2017-30.06.2017г. Посочено е, че е извършена нова преценка на правото на
парично обезщетение за безработица на лицето, като е съобразена датата на
предходното прекратяване на осигуряването– 01.06.2017г., като обезщетението е
отпуснато от датата на регистрацията в Агенция по заетостта- 05.07.2017г. до
11.10.2017г.
По делото се установява също факта на
издаване на Задължителни предписания №ЗД-1-21-00577539/11.06.2019г. на гл.
инсп. по осигуряването в ТП на НОИ- София- л.105, по повод извършена проверка,
с които е предписано на осигурителя „ВАТО 2014“ЕООД, да заличи подадените данни по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, спрямо посочените лица, сред които и
жалбоподателката И.Г., за м. юни.2017 година. По делото няма спор, че
предписанията за изпълнени и данните са служебно заличени, по реда на чл. 3,
ал. 13 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Видно от
представеният констативен протокол №КВ-5-21-00577453/11.06.2019г., обективиращ
резултатите от извършената проверка, се установява, че от страна на осигурителя
„ВАТО 2014“ ЕООД, са подавани уведомления по реда на чл. 62, ал.3 и ал.5 от КТ,
за 42 сключени трудови договора, сред които и трудовия договор на
жалбоподателката, като са подавани данни по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, за лицата,
за периода м.02.2015г. -м. 01.2019г. В протокола е отразено, че липсват данни
за преведени осигурителни вноски за ДДО, за посочения период; налице да
подадени декларации обр. 1 и обр. 6.
По делото се установява също, че с
влязло в сила решение №101/16.02.2021г по адм. дело №1087/2020г. на АдмС-
Плевен, приложено към настоящето дело, е отменено решение №
Ц2153-14-82/23.11.2020г. на директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено
разпореждане №141-00-1650-4/07.10.2020г, за връщане на недобросъвестно получено
парично обезщетение за безработица, от страна на жалбоподателката И.Г..
При така установено от фактическа страна,
съдът намира за установено от правна страна следното:
Процесното Решение №Ц 2153-14-67/28.09.2020г. на
Директора на ТП на НОИ- Плевен, е издадено от издадено от компетентен орган- чл. 117, ал.3, вр. ал.1, т.2, б.б., вр.
чл. 54ж, ал.1 от КСО, и в кръга на неговата компетентност, но при издаването му
са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата незаконосъобразност.
В случая, Решението е постановено въз основа на депозирана жалба, с вх. рег.№Ц
1012-14-122/26.08.2020г., от страна на И.Г., която жалба, съдът прима, че е
насочена освен против Разпореждане №141-001650-3/17.08.2020г, с което е определено
парично обезщетение в размер на 7,20лв/дневно, и против Разпореждане
№141-001650-2/30.07.2020г., на ръководител на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ- Плевен, на основание чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО, е отменено
Разпореждане №141-00-1650-1/14.07.2017г. Видно от съдържането на жалбата,
жалбоподателката е оспорила Разпореждане №141-001650-3/17.08.2020г, издадено
във връзка с Разпореждане №141-001650-2/30.07.2020г., като съдът приема, че
жалбата е насочена и против разпореждането по чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО.
Жалбата против същото се явява депозирана в срок, доколкото същото е връчено на
страната на 18.08.2020г. По делото е налице изрично изявление на жалбоподателката,
че предмет на оспорване с жалбата е било и разпореждането от 30.07.2020г- л.76.
По делото безспорно се установява, в т.ч. и от нарочно изявление на
ответника-л. 114, че няма произнасяне по жалбата, в тази й част. Поради това,
съдът приема, че Разпореждане №141-001650-2/30.07.2020г., с което, основание
чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО, е отменено Разпореждане №141-00-1650-1/14.07.2017г.
не е влязло в сила, като заедно с това липсва задължителното произнасяне на
адм. орган по направеното оспорване на същото и което да бъде предмет на
съдебен контрол. Съдът намира също, че от страна на адм. орган не е положено
усилие за изясняване волята на оспорващия, чрез даване на съответни указания,
като същият е направил своеобразно тълкуване волята на Г., довело до
непроизнасяне по жалбата в тази й част. Поради това, съдът намира, че
оспореното Решение №Ц 2153-14-67/28.09.2020г. на Директора на ТП на НОИ-
Плевен, е издадено в нарушение на общите
принципи по чл. 35 и чл.36 от АПК, при наличие на висящ спор за
законосъобразността на разпореждането по чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО, на влязло в
сила разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица, поради което,
Решението е незаконосъобразно само на това основание. Необходимо е адм. орган,
по предвиденият ред, да се произнесе по спора за законосъобразност на
постановеното разпореждане №141-001650-2/30.07.2020г. и по наведените от жалбоподателката
твърдения, в т.ч. и има ли, според адм. орган, И.Г. качеството на осигурено
лице за м. юни.2017г., респ. полагала ли е труд по сключеният трудов договор,
като основание за отмяна на влязлото в сила предходно разпореждане по чл. 54а,
ал.1от КСО, като събере и съобрази всички относими доказателства. Едва след
произнасяне на органа, е възможен съдебен контрол в тази насока, вкл. и има ли
жалбоподателката качеството на осигурено лице, за времето на действие на
трудовият й договор с „ВАТО 2014“ ЕООД, което предпоставя законосъобразността
на Разпореждане №141-001650-3/17.08.2020г, с което е определено парично
обезщетение в размер на 7,20лв/дневно. Видно от съдържанието на Разпореждане №141-001650-3/17.08.2020г, в същото е
прието, че последното прекратяване на осигуряването е от 01.06.2017г., което
също е оспорено от жалбоподателката. Съобразно нормата на чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО, влязлото в сила разпореждане за
отпускане на парично обезщетение за безработица може да се измени или отмени от
органа, който го е издал, когато са представени нови документи или
доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на
паричното обезщетение за безработица. В случая, това се явява уведомлението за
служебно заличени данни по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, което заличаване се оспорва
от страна на Г., в депозираната от нея жалба пред адм. орган. От страна на Г.
се оспорва и заличаването на трудовият й договор с „ВАТО 2014“ЕООД, което
заличаване не се установява на какво основание е извършено, доколкото по делото
се установява, че между страните не е водено дело по чл. 74 от КТ, за
недействителност на трудовия договор. Съображения в тази насока също следва да
се изложат от органа при произнасянето му по жалбата против разпореждане
№141-001650-2/30.07.2020г.
На основание изложеното, следва оспореното Решение №Ц
2153-14-67/28.09.2020г. на Директора на ТП на НОИ- Плевен да бъде отменено и
делото бъде върнато като преписка, за произнасяне по жалбата на И.Г., с вх.
рег.№Ц 1012-14-122/26.08.2020г., против Разпореждане №141-001650-2/30.07.2020г.
Следва в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени
сторените по делото разноски, съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК, в
размер на 350лв., съобразно представеният списък на разноските.
Водим
и на основание чл.172, ал.2, предл. 2, вр. чл. 173, ал.2 от АПК,
ОТМЕНЯ Решение №Ц 2153-14-67/28.09.2020г.
на Директора на ТП на НОИ- Плевен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА ДЕЛОТО като преписка на Директора на ТП на НОИ-
Плевен, за произнасяне по жалба на И.А.Г., ЕГН **********,***.№Ц
1012-14-122/26.08.2020г., против Разпореждане №141-001650-2/30.07.2020г.,
съобразно дадените задължителни указания по прилагането на закона..
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, ДА ЗАПЛАТИ на
И.А.Г., ЕГН **********,***, сумата от 350лв.- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
АДМ.
СЪДИЯ: /П/