РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. В., 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело №
20231300500150 по описа за 2023 година
Делото е образувано по подадена от Н. с. ЕАД ,клон В. въззивна жалба
против решение на ВРС, постановено по гр.д. № 2099/2022г, с което са
уважени исковите претенции на Е. Г. И. от гр.В. с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.225 , ал.1 КТ, за признаване незаконосъобразността
на заповед №6/15.08.2022г. на управителя на Н. с. ЕАД , клон В. за
прекратяване на трудовото правоотношение, възстановяване на същия на
заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за
оставането му без работа поради незаконосъобразността на уволнението в
размер на 7622.10 лева, ведно със законната лихва. С решението, на адвокат
пълномощника на ищеца е присъдено и адвокатско възнаграждение в размер
на 1500.00 лева.
Въззивникът сочи, че решението е необосновано и неправилно, тъй като
едностранчиво е интерпретил писмените доказателства, обсъждал ги е
изолирано, фрагментарно и незадълбочено, а други изобщо не са обсъдени.
Позовава се на нарушение на процесуалните правила и материалния закон,
както и не е съобразена съдебната практика. Моли решението да бъде
отменено, като спорът бъде решен по същество, като исковете бъдат
отхвърлени. Претендират се и разноските пред двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, в който излага, че
жалбата е неоснователна, тъй като решението е законосъобразно и правилно.
Претендират се разноските.
1
Подадена е насрещна въззивна жалба, в която се излага, че съдът е уважил
исковете на първото от посочените основания, и е отхвърлил останалите
основания за незаконосъобразност на процесната заповед, на които се е
позовал ищеца, които са основателни- за дискриминационно отношение по
възраст към ищеца и за липса на подбор. Иска се при разглеждане на
въззивната жалба да бъдат разгледани и останалите изложени в исковата
молба основания за незаконосъобразност.
Подаден е отговор на насрещната въззивна жалба, в който се сочи, че
последната е неоснователна, а мотивите на решението по отношение на
визираните основания е правилно.
От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания
Окръжният съд намира от фактическа страна следното:
Не се спори, че страните са били в трудово правоотношение, което е видно и
от Трудов договор № 18/ 29.06.2015г. , по силата на което ищецът
първоначално е изпълнявал длъжността „ Т. н.- Г. р. „ В. и Д.” ОПВВВ, а със
следващи допълнителни споразумения е назначаван последователно на
длъжности „ Организатор стопанска дейност ОПВВВ, „ Организатор
експлоатация и поддръжка ХМС-ОПВВВ” и „ Организатор експлоатация и
поддръжка- ОПВВВ”.
Не се спори, и че по време на трудовото правоотношение ищецът е придобил
право на пенсия при втора категория труд при условията на чл.69б от КСО / в
сила от 01.01.2016г./, както и че към момента на прекратяване на
правоотношението / 05.08.2022г/ ищецът не е достигнал възрастта за
пенсиониране по чл. 68 КСО.
Видно от Разпореждане №********** за отпускане/изменяне на пенсия/, на
ищеца е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б
,ал.1 от КСО, считано от 30.05.2016г.пожизнено.
С обжалваното решение ВРС е уважил обективно съединените искове
предявени от Е. Г. И. с ЕГН: **********, като е признава за незаконно
уволнението на същия и е отменил Заповед № 6/15.08.2022 г., издадена от
управителя на "Н. с." ЕАД, клон В..
Възстановил е Е. Г. И. с ЕГН: ********** на заеманата преди уволнението
длъжност "Организатор експлоатация и поддръжка ОПВВВ" в "Н. с. ЕАД,
клон В. и е осъдил "Н. с. ЕАД, клон В. с ЕИК със седалище и адрес на
управление: гр. В. да заплати на Е. Г. И. с ЕГН: ********** обезщетение за
оставане без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 7622. 10 лева за
времето от 16.08.2022 г. до 12.01.2023 г., като иска до пълния размер над
присъдената сума до претендираната такава от 10 435. 01 лева и за периода
след 12.01.2023 г. до 15.02.2023 г. е отхвърлил като неоснователен и
недоказан.
Осъдил е "Н. с." ЕАД, клон В. с ЕИК със седалище и адрес на управление: гр.
В. да заплати на адвокат В. М. разноски за адвокатско възнаграждение в общ
размер на 1500. 00 лева, както и да заплати по сметка на РС- В. разноски за
вещо лице в размер на 73. 04 лева и държавна такса в размер на 354. 89 лева.
2
Приел е в решението, че работодателят няма право да прекрати едностранно
трудовия договор на работника в случай, че последният е придобил право на
т. нар. "ранно пенсиониране" като лице работещо при условията на първа
категория труд – чл. 69б ал. 1 от КСО на посоченото в заповедта основание-
чл.328, ал.1, т.10 КТ, тъй като към датата на процесното уволнение, ищецът
не бил придобил право на обща пенсия за осигурителен стаж и възраст, а само
право на т. нар. ранна пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО, а трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ.Прието
е от първоинстанционния съд , че уволнението е незаконно, тъй като не е
осъществен фактическия състав по отношение на един от кумулативно
изискуемите се елементи - работникът или служителят да е навършил
необходимата към този момент възраст за пенсиониране от 64 години и 4
месеца за мъжете.
Посочена е съдебна практика- решение на ВКС- № 311/14.12.11 г. по гр. №
88/11 г., ІІІ г. о., в което е прието, че възможността за ранно пенсиониране е
лично субективно право на работниците или служителите, което не може да
са упражни от другата страна в трудовото правоотношение – работодателя.
Той не може да прекрати едностранно правоотношението с работника поради
придобиване право на пенсия в хипотезата на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО.
За да прекрати едностранно трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1,
т. 10 от КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, работодателят трябва съобрази изискванията на чл. 68 от КСО по
отношение на минималната възраст, а в частта за осигурителния стаж и този
по чл. 104 от КСО.
Приел е по отношение на второто въведено основание за незаконосъобразност
на уволнението - дискриминационно отношение по възраст от страна на
работодателя към ищеца при прекратяване трудовия му договор, поради това,
че на работа са останали други пенсионери, че е недоказано.
При така установените факти и обстоятелства , съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК, по отношение на съдебното решение може да са налице три
вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният
закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите
на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269,
изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност
служебният контрол по принцип следва да бъде отречен, предвид изричната
разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за
валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата. Второинстанционното производство е ограничено въззивно
обжалване. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното
разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на
въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите
твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и
субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна
норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно
3
собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или
да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на
второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно
обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред
втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не
променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта
на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираните срещу него въззивни жалби са подадени в
преклузивния срок, от надлежни страни и при наличие на правен интерес,
поради което са процесуално допустими.
Разгледана по същество, въззивната жалба на "Н. с." ЕАД, клон В. се явява
основателна поради следните съображения:
Фактическият състав на предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 10 пр. 1 КТ
субективно право на работодателя за едностранно прекратяване с
предизвестие на трудов договор включва придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Упражняване по предвидения в КСО ред,
реализиране от работника/служителя на правото на пенсия не е предвиден в
нормата елемент от състава. Не е такъв елемент и конкретното основание, на
което правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито.
Основанията са регламентирани в Глава шеста, Раздел I "Пенсии за
осигурителен стаж и възраст" чл. 68 - 69в на Кодекса за социално осигуряване
/КСО/. Такова е правото на пенсия, придобивано при определените в чл. 68
КСО общи условия. Такива са и правата за пенсиониране, придобивани при
специфични условия /т. н. "ранно пенсиониране": по чл. 68а КСО - при
наличие на изискуемия се осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 КСО и до една
година по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО, по чл. 69, по чл. 69а, чл. 69б
и чл. 69в КСО, чиито специфики произтичат от характера и условията на
полагания труд, отнасящи се съответно за военнослужещи и служители по
сигурността, за балерини, балетисти и танцьори, за лица, работещи при
условията на първа и втора категория труд, и за учители. Такива са и
пенсиите по § 4 и § 5 от ПЗР на КСО, регламентацията на които от 01.01.2016
г. вече се включва в основния текст на КСО /чл. 69б и чл. 69в КСО/.
Извън обхвата на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 пр. 1 КТ са
военнослужещите и държавните служители по чл. 69 КСО, тъй като
служебните правоотношения с тях се уреждат с други закони, както и лицата,
придобили право на пенсия за инвалидност, на наследствена пенсия и на
пенсия, несвързана с трудова дейност /виж Глава шеста, раздели II, III и IV
КСО/. Извън този обхват са и лицата, на които по тяхно желание е отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията по чл. 68а КСО. Това е
така само защото преди отпускането /само по желание на лицето/ на пенсия
4
на това основание не е налице едно от предвидените в чл. 68 КСО условия за
възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно
навършена възраст по чл. 68, ал. 1 КСО. Но с чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ е
предвидено право на работодателя да прекрати едностранно трудово
правоотношение и с такива лица, ако и след като им е отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО. С оглед тези
съображения се приема в съдебната практика - решение №4 от 09.07.2018г.по
гр.д.№ 665/2017г. на ВКС, IV г.о., че работодателят може да упражни правото
за едностранно прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 10 пр. 1
КТ по отношение на лице, придобило право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на § 4 ПЗР на КСО. Само поради преходния характер
на тази разпоредба правото на пенсия следва да е упражнено до предвидения
в нея краен срок 31.ХII.2015 г., тъй като след този срок правото на ранно
пенсиониране в тези случаи вече се регламентира в чл. 69б КСО, на което
основание ищецът е упражнил правото си на пенсиониране.
Съгласно § 1 ,т. 11 от Допълнителни разпоредби на КСО „ Пенсия за
осигурителен стаж и възраст” по раздел III от глава IV е пенсия по чл.68,
чл.69, чл.69а, чл.69б, чл.69в и §4 и 5 от ПЗР на КСО.
Разпоредбите на §4 от ПЗР на КСО са в сила до 31.12.2015г., от 01.01.2016г. в
сила е чл.69б от КСО.
В случая, цитираната съдебна практика- решение №311/14.12.2011г. на ВКС
по гр.д.№88/2011г. не намира приложение, тъй като същото се отнася до
личното, субективно право на служителя или работника да се пенсионира или
не при условията на ранно пенсиониране- § 4 ПЗР на КСО до 01.01.2016г. и
съответните разпоредби , включително чл.69б КСО , която разпоредба е в
сила след тази дата. В случая не се спори, че ищецът е упражнил по собствено
желание личното си субективно право да се пенсионира по този ред, и това не
е направено от работодателя. Към момента на прекратяване на процесното
правоотношение ищецът вече е бил придобил правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69б КСО и го е упражнил, видно от
доказателствата по делото.
В настоящия случай работодателят не упражнява личното субективно право
на работника, свързано с преценката му дали желае да се пенсионира преди
навършване на общата пенсионна възраст по чл. 68 КСО, а прекратява
правоотношението поради придобиването на правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като текста на т.10, на чл.328 КТ не прави
разлика дали правото е упражнено или не.
Насрещната въззивна жалба на Е. Г. И. с ЕГН: ********** съдът намира за
неоснователна.
Относно твърдението на същия в жалбата за дискриминационно отношение
по възраст от страна на работодателя към него при прекратяване трудовия му
договор поради това, че на работа са останали други пенсионери, е
недоказано. По делото не са ангажирани никакви доказателства в тази насока,
а в тежест на работника да установи тези си твърдения. Както е посочено в
решение № 292 от 17.12.18 г. по гр. дело № 2250/18 г. на ІІІ г. о. на ВКС,
5
оборването на презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ, е в тежест
на работника, като в случая доказателства в тази насока не са представени.
Липсват основания за извършване на подбор от работодателя, тъй като такъв
е предвиден, съгласно чл.329 КТ единствено при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на
работата. Нещо повече , видно от твърденията на жалбоподателя Е. Г. И. на
работа при ответника са останали трима служители, които се твърди, че са
пенсионери на длъжности „човешки ресурси“, „Гл.счетоводител“ и
„Специалист ОПВВВ“, които са различни от заеманата от жалбоподателя
длъжност, при което положение липсва задължение за работодателя, дори
при наличие на основанията, посочени по-горе- закриване на част от
предприятието, съкращаване в щата или намаляване на обема на работата да
извършва подбор.
С оглед изложеното, решението на ВРС следва да бъде отменено, а исковете -
отхвърлени.
По разноските: Искането на жалбоподателя Н. с. ЕАД за присъждане на
разноски, следва да бъде уважено на основание чл.78, ал.8 ГПК досежно
присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред всяка инстанция в
размер по 100.00 лева, или общо за двете инстанции 200.00 лева, съгласно
чл.23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и досежно
платената за въззивно обжалване ДТ в размер на 177.45 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 49 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 2099/22 г. на РС-В.,
вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Г. И. с ЕГН: ********** с правно основание
чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.225 , ал.1 КТ искове за признаване
незаконосъобразността на уволнение, извършено със Заповед № 6/15.08.2022
г., издадена от управителя на "Н. с. ЕАД, клон В. за прекратяване на
трудовото правоотношение, възстановяване на същия на заеманата преди
уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставането му без
работа поради незаконосъобразността на уволнението в размер 7622.10 лева,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 04.10.2022г до
окончателното издължаване.
ОСЪЖДА Е. Г. И. с ЕГН: **********, с адрес гр.В. да заплати на "Н. с. ЕАД,
клон В. с ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. В. разноски по делото
пред двете инстанции в размер 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение и
177.45 лева платена ДТ.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в 30-дневен срок от
съобщаването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7