Р
Е Ш Е Н И Е
№
897/6.12.2021г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември,
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 1085 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.
77 и чл.68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация.
Образувано
е по жалба на ЧСИ Д.Д., с адрес ***, против Решение № 497/02.06.2021г. на
Комисия за защита от дискриминация, с което се установява, че при осъществяване
на своята дейност ЧСИ Д.Д. е поддържал и продължава да поддържа архитектурна
среда, ограничаваща достъпа на лица с увреждания до обект ЧСИ Д.Д., находящ се
в гр. Пазарджик, ул. "Александър Стамболийски" № 41, което
представлява нарушение на чл. 5 от Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр.)
по признак "увреждане" и нарушава разпоредбите на
антидискриминационното законодателство. Наложена е имуществена санкция в размер
на 250 лева. На основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. на ЧСИ Д.Д. е предписано в
тримесечен срок от постановяване на решенето да предприеме необходимите
действия за изграждането на достъпна архитектурна среда до обекта. С жалбата се
оспорва законосъобразността на решението, като се твърди, че то е постановено в
противоречие на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните норми, същото е неясно по отношение на обвинението за допуснато
нарушение на ЗЗДискр., както и че не следва да е адресат на акта. От съда се
иска да отмени изцяло оспореното решение, както и да присъди на оспорващия
направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 400 лева.
Ответникът
по оспорването - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си
представител в писмено становище и в последствие в писмени бележки, оспорва
жалбата като неоснователна и иска от съда да остави в сила оспореното решение,
както и да ѝ присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
ЧСИ
Д.И.Д. *** действие ОС Пазарджик, чиято кантора е с адрес гр. Пазарджик, ул.„Александър
Стамболийски“ № 41,ет. 2. На 17.10.2018
г. представител на КЗД извършил проверка за състоянието на архитектурната
достъпност на обект ЧСИ Д.И.Д., находящ се в гр. Пазарджик, ул.„Александър
Стамболийски“ № 41,ет. 2 на основание чл. 40, ал. 2 от ЗЗдискр., във връзка със
Заповед № 24/20.03.2018 г. на Председателя на КЗД, в рамките на кампания
"Достъпна среда". За проверката бил съставен констативен протокол от
същата дата, регистриран в КЗД с вх. № 12-11-2762 от 20.10.2018 г. В протокола
като констатация е отбелязано единствено
"Обектът няма достъпна архитектурна среда, пригодена за хора с
увреждания". Към протокола е приложена снимка /л. 19 от адм.д. по описа на
АССГ, препратено по компетентност към настоящия съд.
Въз
основа на констативния протокол седем месеца по – късно председателят на КЗД е
изготвил доклад вх. № 12-11-1858 от 15.05.2019 г. и на основание чл. 50, т. 2
от ЗЗДискр. е предложила на КЗД да бъде образувано производство за защита от
дискриминация по реда на Глава четвърта, Раздел първи от ЗЗДискр., в което да
се установи налице ли е нарушение на чл. 5, предложение последно по признак
"увреждане" във вр. с § 1, т. 7 и 8 от ДР на ЗЗДискр.
С
Решение по протокол № 11 от 17.07.2019 г. с 9 гласа за КЗД приела да се
образува производство и се самосезира по доклад под № 12-11-1858 от 15.05.2019
г. Въз основа на решението с Разпореждане № 1181/27.08.2019г. председателят на
КЗД е образувала преписка № 683/2019 г. на КЗД за производство по Глава
четвърта от закона. Преписката е разпределена на пети заседателен състав,
състоящ се от трима членове на комисията.
С
писмо с изх. № 44-00-3371/28.10.2019г. КЗД е уведомила ЧСИ Д.Д. за образуваната
преписка, като е изпратила копие на доклада и констативния протокол. Дадена е възможност
в 7-дневен срок да представи писмено становище
Оспорващият
е представил становище с вх. № 44-00-3541/07.11.2019г., в което се твърди, че
протокола от 17.10.2018г. е с неясена длъжност на съставителя му, при
проверката не е посетена кантората на ЧСИ, има достъп до асансьор, осъществяван
от жилищната част на същата сграда. Заявява се, че сградата е частна
собственост, а той е наемател, поради което не собственикът разполага с
документация, която може да изясни спора.
С
доклад от 21.11.2019г. Владимира Стоянова докладчик по посочени в съдържанието
му преписки, включително и на процесната, иска от председателя на КЗД да удължи
срока им за проучване с 30 дни. С разпореждане № 2048/25.11.2019г. на
председателя на КЗД е удължен срока за проучване с 30 дни, считано от датата на
разпореждането.
С
писмо с изх. № 44-00-3927/17.12.2019г. докладчика по преписката в КЗД е изискал
от Д.Д. да представи в 3-дневен срок
договора за наем, както и информация как са уредени наемните отношения.
С
уведомително писмо с вх. № 44-00-4000/23.12.2019г. ЧСИ Д. уведомява комисията
за адреса на кантората, изпраща копие на скица на обекта от КККР.
Съгласно
скицата от КККР собственик на самостоятелния обект в сградата е Стоян Парпулов,
от гр. Пазарджик, на който от Комисията е изпратено писмо с изх. №
44-00-405/06.02.2020г., ведно с копия от доклада, протокола и становищата на Д.,
като се дава срок от 7 дни за становище. Липсва отговор, вероятно поради това е
изпратено същото писмо с дата 12.06.2020г., без да има данни за отговор и на
него.
С
уведомления за призоваване от 4.11.2020г.
участниците в административното производство са уведомени за насрочено
открито заседание на 02.02.2021г.
Докладчикът
по преписката е уведомил председателя на Пети СПЗС за движението по преписката,
като е описал горепосочените в изложението факти и обстоятелства с Доклад –
заключение(л. 46).
За
откритото заседание по преписка № 683/2019г. е съставен протокол от
02.02.2021г. състоящ се от 23 страници. Видно от съдържанието му се е приел
доклад-заключението, състояла се е полемика между страната в административното
производство – ЧСИ Д.Д., с адвокат Д., и тричленния състав на КЗД, като липсва
конструктивна комуникация в тази фаза на производството. Като краен резултат
КЗД е приела констативния протокол от 17.10.2018г., въз основа на който е
изготвен доклад от председателя на КЗД и е възложено на регионален представител
на КЗД да посети обекта на място в присъствието на страната ЧСИ Д.. Относно
доказателствените искания за събиране на строителни книжа относно процесния
обект и асансьор, изясняване на статута на сградата, предназначение и
собственост, Съставът е отложил произнасянето.
С
писмо с вх. № 44-00-625/18.02.2021г. ЧСИ Д. изпраща на Комисията отговор, че
достъп до кантората му имат страните, участващи в изпълнителните производства,
като те имат възможност за отдалечен достъп в електронното дело чрез системата
Енфорсър. Всеки може да подаде молба и искане до ЧСИ и чрез факс, поща,
електронна поща, куриерски служби. Уведомява, че кантората на ЧСИ се намира в
сграда със смесено предназначение и на първи и втори етаж има множество офиси.
Достъпът до сградата е постоянен и неограничен. Счита, че не може да бъде
адресат на задължение по ЗХУ. Представя договор за наем, скица от КККР.
След
изискване от КЗД, Регионален представител на КЗД Пазарджик е извършил проверка
на обекта на ЧСИ, за което е изготвил докладна записка. На 01.04.2021г. около
10ч. е извършена проверка за архитектурна достъпност за лица с увреждания.
Представителят уведомява КЗД, че живуща в съседен вход в разговор, проведен по
домофон, му е обяснила, че асансьорът няма „нищо общо с ЧСИ“, нямат договор за
ползване, като асансьорът минава през етажа, но не спира. До самия асансьор се
стигало по стълбище с 6-7 стъпала. Представен е Протокол за извършена проверка
от 01.04.2021г., като при проверката е била Петя Терзиева – секретар
деловодител при ЧСИ. Изписана е констатация, че ЧСИ няма достъпна архитектурна
среда за лица с увреждания и че на този вход няма асансьор. Приложени са три
снимки - на входа с надпис на ЧСИ Д., още един вход, без данни за номер, и на стълбище.
Състояло
се е второ заседание по преписката на 28.04.2021г., за което е съставен
протокол. Представен е на страната вторият доклад за извършена проверка от
01.04.2021г. от регионалния представител на КЗД в Пазарджик. ЧСИ Д. твърди, че
сградата е стара и не може да се прилагат правилата за нови сгради, като счита,
че не може да извърши реконструкция, с оглед липсата на собственост в сградата,
че тя е собственост на много други лица. Отново след неконструктивно развитие
на административната фаза на производството, в краен резултат КЗД не е намерила
за необходимо да събира допълнителни доказателства, заявени от страна на Д. в
предходното открито заседание.
След
проведено на 28.04.2021 г. заседание на заседателен състав, преписката е
обявена за решаване.
Постановено
е Решение № 497/02.06.2021г. което е предмет на настоящото производство и с
което се установява, че при осъществяване на своята дейност ЧСИ Д.Д. е
поддържал и продължава да поддържа архитектурна среда, ограничаваща достъпа на
лица с увреждания до обект ЧСИ Д.Д., находящ се в гр. Пазарджик, ул.
"Александър Стамболийски" № 41, което представлява нарушение на чл. 5
от ЗЗДискр. по признак "увреждане" и нарушава разпоредбите на
антидискриминационното законодателство. Наложена е имуществена санкция в размер
на 250 лева. На основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. на ЧСИ Д.Д. е предписано в
тримесечен срок от постановяване на решенето да предприеме необходимите
действия за изграждането на достъпна архитектурна среда до обекта.
Решението
е съобщено на оспорващия на 16.06.2021г., съгласно известие за доставка/л.106
на гърба/, а жалбата срещу него е подадена чрез пощенски оператор на 24.06.2020
г., съгласно пощенското клеймо на пощенския плик /л.13/.
В
хода на съдебното производство жалбоподателя Д.Д. е представил доказателства,
които се съдържат в административната преписка.
С
оглед на така установените по делото факти и след цялостна проверка по реда на
чл.168 от АПК, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт,
подлежащ на контрол и в срока, предвиден в закона, е процесуално допустима.
Оспореното
решение е издадено при спазване на установената от закона писмена форма.
Изложени
са фактическите и правни основания за издаването на акта.
При
издаването на решението административният орган се е ръководил от специалните
административно-производствени правила, установени в чл. 50 - чл. 70 ЗЗДискр.
При развитие на производството пред КЗД обаче не са спазени сроковете, уредени
в ЗЗДискр. Видно от преписката проверката е извършена на 17.10.2018 г., като
цели 10 месеца след това се образува производство и преписка. Още повече -
сроковете за проучване, въпреки удължаването им, изобщо не са спазвани. Открито
заседание за изслушване на страната, с оглед събиране и запознаване с доказателствата,
се е състояло две години и седем месеца след образуване на производството. Тези
срокове са инструктивни и тяхното нарушаване не влече незаконосъобразност на
постановеното решение, но безспорно се отразява на съобразяването на акта с
целта на закона и своевременност при осъществяване на контрола по ЗЗДискр. от
Комисията.
Релевантното
в случая е дали жалбоподателят може да бъде адресат на задължението по чл. 5 от
ЗЗДискр. за изграждане и поддържане на архитектурна среда, която да не
затруднява достъпа на лица с увреждания до офиса му, и налице ли е нарушение на
посочената норма.
Нормата
на чл. 4 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана
на признак "увреждане".
Изискването
за достъпност на архитектурната среда е въведено с чл. 9 от Конвенцията на ООН
за правата на хората с увреждания (ратифицирана със закон на 26.01.2012 г., ДВ,
бр. 12 от 10.02.2012 г. ), която гласи: Държавите, ратифицирали конвенцията, са
длъжни да предприемат мерки, които да идентифицират и премахват всякакви пречки
и прегради пред достъпността по отношение на: а) сгради, пътища, транспортни и
всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни
постройки, здравни заведения и работни места; б) информационни, комуникационни
и други услуги, включително информационни системи и услуги за спешна помощ.
Разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. определя като дискриминация изграждането и
поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с
увреждания до публични места. Сградите, в които се предоставят обществени услуги,
предлагани публично за неограничен брой лица, могат да се определят като
публично място (в този смисъл Решение на ВАС по адм. д. № 12883/2010 г. и
други). Офисът на ЧСИ Д. отговаря на посочените признаци, поради което
несъмнено съставлява публично място.
Забраната
по чл. 5 от ЗЗДискр. е абсолютна. Съгласно нормата Тормозът на основа на
признаците по чл. 4, ал. 1 , сексуалният тормоз, подбуждането към
дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и
поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с
увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.
Легално
определение на хора с увреждания е дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗХУ, според
който "Хора с увреждания" са лица с физическа, психическа, интелектуална
и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би
могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения
живот. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗХУ хората с увреждания имат право на равен
достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност,
транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и
комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и
услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Според чл. 53, ал.
2, т. 2 от ЗХУ достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на
всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към сгради и
съоръжения за обществено обслужване в областите на здравеопазването, търговията
и т.н. В чл. 53, ал. 3 от ЗХУ е указано, че правилата, нормите и нормативите
(минималните стандарти) за достъпност и универсален дизайн на елементите на
достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията по ал.
2, т. 1, 2 и 3 се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Същият е издал Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително за хората с увреждания, на която се е
позовала и КЗД в оспорения административен акт. Според § 1, т. 2 ДП на тази
наредба "Достъпна среда" е среда в урбанизираните територии, сградите
и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания
може да ползва свободно и самостоятелно.
В
производството пред КЗД е установено, че процесният обект – ЧСИ Д.Д., находящ
се на адрес: гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 41, ет. 2, не е
собственост на Д.Д., а съгласно КККР на гр. Пазарджик на физическо лице – Стоян
Парпулов, и същото помещение е наето от Д.Д. на основание договор за наем от
19.03.2013 г. Това обстоятелство не е обсъдено в мотивите на оспорения
административен акт на КЗД. В тях е посочено, че поради липса на доказателства
по преписката за осигурена достъпност на процесния обект, е налице акт на
дискриминация по чл. 5 от ЗЗДискр. Наложено е имуществена санкция в размер на
250 лева и предписание за изграждане на
достъпна архитектурна среда.
Възражения
в насока, че ЧСИ Д. не е пасивно легитимирана страна са направени както в
посочените по-горе становище на г-н Д. към КЗД, така и в проведените открити
заседания на 02.02.2021г. и 28.04.2021г. Въпреки това административното
производство е протекло при участие само на Д.Д.. Има данни за две изпратени
писма към Стоян Парпулов, но в тях се съдържат указания за представяне на
становище, без да е привлечен като страна в административното производство.
Съгласно
чл. 35 от АПК Индивидуалният административен акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени. Безспорно производството пред КЗД следва
да се съобразява както с процесуалните норми на специалния закон ЗЗДискр., така
и от нормите на АПК, уреждащи административното производство по издаване на
ИАА. Задължително следва да се спазват принципите на истинност – чл. 7 от АПК,
на равенство – чл. 8 от АПК, на служебното начало – чл. 9 от АПК,
Решението
на КЗД е постановено при съществено нарушение на
административнопроизводствените принципи и правила, противоречи на
материалноправните разпоредби, и е постановено при липса на доказателства,
установяващи нарушение. При упражняване правомощията си по чл. 47, т. 1 от
ЗЗДискир, КЗД не е взела предвид събраните в административното производство
доказателства относно субектите, които могат да носят отговорност за нарушение
на чл. 5 от ЗЗДискр. при осъществена дискриминация за изграждането и
поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с
увреждания до публични места.Административното производство по реда на чл. 50,
т. 2 ЗЗДискр е проведено без участието на страна, която би могла да е адресат
на отговорност по реда на ЗЗДискр.(Решение № 9323 от 30.08.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 5153/2021 г.)
В
мотивите на КЗД се съдържат констатации за непредставени на доказателства за
осигурена достъпност до процесния обект на хора в неравностойно приложение, но
липсват съображения на административния орган относно приложимата
материалноправна уредба, спрямо субектите адресати на отговорността по чл. 5 от
ЗЗдискр., какво точно има предвид като мерки, в какво точно се състои липсата
на достъпна архитектурна среда. В двата протокола за проверка – от
17.10.2018г., както и този от 1.04.2021г. се съдържат единствено констатация,
че липсва архитектурна достъпност на обекта. Но от цялото съдържание и мотиви
на процесното решение, както и в отделен протокол, документ и т.н. по
преписката, не се съдържа нищо пояснително и уточняващо за това какво се има в
предвид. Ако административния орган има предвид рампа – то това е съоръжение с
характер на строеж § 5, т. 38 от ДР на
ЗУТ и следва да се съобразяват нормите на ЗУТ. Разрешение за строеж може да
бъде издадено на собственик на имота, на лице с учредено право на строеж, на
което е учредено право на строеж в чужд недвижим имот. В този случая ЧСИ Д.Д.
не може да бъде адресат на акта, тъй като не е процесуално легитимиран да
инициира административно производство по издаване на разрешение за строеж на
кое да е от съоръженията посочени в чл. 14 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. –
отм., респективно в чл. 17, от действащата понастоящем Наредба № РД-02-20-2 от
26.01.2021 г. Тоест няма как да бъде надлежен адресат на задължението за
изграждане и поддържане на достъпна архитектурна среда относно наетият от него
офис, както е приела за установено Комисията в оспореното решение. От тук и
изводът, че даденото с оспореното решение на КЗД предписание да се изгради
достъпна архитектурна среда е незаконосъобразно, като противоречащо на
материалния закон. Предписанието е неконкретизрано, което на практика го прави
неизпълнимо. Трябва да се посочи конкретно действие, тъй като при изпълнение ще
може да се установи обективен резултат, а не субективна интерпретация.
В
настоящия случай сградата, в която се намира процесната кантора на ЧСИ, е
построена преди 2006 год. В рамките на проучването по чл. 55, ал. 1 и 2 от
ЗЗДискр. административният орган не е установил възможните мерки за осигуряване
на достъпна среда за хората с увреждания. В конкретния случай неясно остава от
съдържанието на процесното решение дали това е за изграждане на рампа, достъп
до асансьор, някакава конкретно разписана мярка. По този начин предписанието се
явява обективно неизпълнимо, още повече от наемател в обекта.
В
цялото административно производство пред КЗД са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Оставено е без уважение искането на
страната за събиране на доказателства и изясняване на обстоятелства във връзка
със строежа на сградата, съпътстващите строителни документи, както и информация
за собствениците на обектите в режим на етажна собственост. КЗД не е събрала
достатъчно писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване
на обстоятелствата. Протоколите от извършените проверки на място от
17.10.2018г. и проверката межди двете открити заседания - от 01.04.2021г. не
допринасят да изясняване на фактическата обстановка. В същите е посочено
единствено, че няма достъпна архитектурна среда. Нищо повече. В протокола от
порверка от 01.04.2021г. се пресъздава информация, получена по домофон, от
живуща в съседен вход. Не са посочени имена, адрес, телефон. Съгласно чл. 44,
ал. 2 от АПК сведенията се дават писмено. Те се подписват от лицата, които са
ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него
служител. В случая в административната преписка няма обяснения от лицето, което
е живущо в съседен вход, няма данни дали е реално лице. Служителят само е
посочил, че има информация и то получена в разговор по домофон. Тя обаче не е
оформена съгласно изискванията на чл. 44, ал. 2 и ал. 3 от АПК, като не са
приподписани от административния орган или негов служител.
Доколкото
липсват други писмени и гласни доказателства, а фактическата обстановка се
доказва единствено с тези протоколи, то съдът счита, че допуснатото нарушение е
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което повлиява
на вероятността за неистинност на фактите, които административният орган е счел
за установени.
Предвид
горните изводи съдът намира, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради
което следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния закон
и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
С
оглед изхода на делото съдът намира искането на оспорващия за присъждане на
направените по делото разноски като своевременно направено, основателно и
доказано до размер на 400 лв. за заплатен адвокатски хонорар.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик,
VІ състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 497/02.06.2021г. на Комисия за защита от дискриминация, с което
установява, че при осъществяване на своята дейност ЧСИ Д.Д. е поддържал и
продължава да поддържа архитектурна среда, ограничаваща достъпа на лица с
увреждания до обект ЧСИ Д.Д., находящ се в гр. Пазарджик, ул. "***" №
**, което представлява нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр. по признак
"увреждане" и нарушава разпоредбите на антидискриминационното
законодателство; наложена му е имуществена санкция в размер на 250 лева и на
основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. на ЧСИ Д.Д. е предписано в тримесечен срок
от постановяване на решенето да предприеме необходимите действия за
изграждането на достъпна архитектурна среда до обекта.
ОСЪЖДА
Комисията за защита от дискриминация - София да заплати на Д.И.Д., с адрес ***
направените по делото разноски в размер на 400 лв.
Решението
може да се оспори с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от обявяването му.
СЪДИЯ:
/П/
Решение № 5890 от 15.06.2022г. на ВАС - София, Пето отделение по
АД № 1307/2022г. - ОТМЕНЯ решение №897/06.12.2021 г. по адм.дело №1085/2021 г.
на Административен съд - Пазарджик.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд със задължителни указания в мотивите на решението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.