Решение по дело №812/2019 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

 

№  

 

21.10.2020 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на единадесети септември през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №812 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Т.Л.В., ЕГН ********** ***, съд.адрес:***, офис 13-адв.К.У. против Наказателно постановление №405050-F454688 от 06.02.2019 г. на Началник отдел „О.Д.и“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на същия за нарушение на чл.185, ал.3 от ЗДДС и е наложена ГЛОБА в размер на 200 лева.

Поддържа се, че обжалваното постановление е необосновано и незаконосъобразно и се иска същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Сочат нови доказателства. 

Ответникът по жалбата ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител си оспорва жалбата и моли НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това че при извършена оперативна проверка на търговски обект на 17.11.2018 г. и при проверка на 25 и 26.11.2018 г. на представени документи, касаещи учебен център, находящ се в гр.П., ул…. №…, стопанисван и управляван от „АВТОМОБИЛЕН УЧЕБЕН ЦЕНТЪР ПАЗАРДЖИК“ ЕООД е констатирано, същият в качеството му на лице, което фактически е било длъжно да издаде касова бележка, е приело плащането в брой, без да издаде фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство модел "Дейзи експерт" с ИН на … и ФП …, или ръчна касова бележка от кочан, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, в момента на извършване на плащането.

 

От попълнената и подписана декларация от А.Г. Петрев по време проверката на 17.11.2018 г. било установено, че за извършеното плащане на 29.10.2018 г. - 300лв. /представляваща фактическия момент на авансовото плащане/, приети от Т.Л.В. на длъжност инструктор -преподавател, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство модел "Дейзи експерт" с ИН на ФУ … и ФП …, или ръчна касова бележка от кочан, в момента на извършване на плащането, съгласно изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г.

Нарушението било констатирано и документирано при извършена проверка с ПИП сер.АА №0376047 от 17.11.2018г. и Протокол за извършена проверка от 25.11.2018 г. към ПИП cep. АА №0376047/17.11.2018 г. и ПИП №0376048/26.11.2018 г.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелките В.М., Г.И., А. П. и писмените доказателства приложени по делото.

Съдебният контрол е съсредоточен в рамките на наказателното постановление, като въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на същото.

Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва по банков път.

Това задължение е записано и  в чл.118, ал.1 от ЗДДС, според който всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В този смисъл има константна практика на съдилищата в България, между които Решение № 61/06.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4862/2013 г. и Решение № 13021/09.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4263/2013 г..

Текстът на тази норма е възпроизведен и доразвит в чл.25, ал.1 от Наредбата, който гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.

Няма спор, видно и от представения по делото Договор за възлагане на поръчка, сключен на 29.10.2018 г. между свидетелят А. П., като възложител и „Автомобилен учебен център Пазарджик“ ЕООД, в качествата на изпълнител, П. е започнал курс за придобиване на правоспособност за управление на МПС. В чл.6 от Договора е уговорено авансово плащане в размер на 75% от общата цена или 300 лв., която следва да се плати до 30 дни, считано от дата на подписване на договора.

От показанията на свидетеля П. се установява, че негов инструктор е бил жалбоподателят Т.В., на когото същият е заплащал уговорената цена.

Релевантни за нарушението са плащането и моментът, в който е осъществено, тъй като именно тогава възниква задължението по чл.3, ал.1 от Наредба. АНО е приел, че датата на плащането, респективно датата на нарушението е 29.10.2018 г., на която дата съответния служител на дружеството, в случая жалбоподателят, като инструктор е следвало да издаде фискален бон/касова бележка от кочан, но не го е сторил.

Но както в АУАН, така и в НП изрично е отразено, че тази дата е установена предвид попълнената и подписана от А. П. декларация.

Както вече беше споменато, в договора, сключен на 29.10.2018 г. е предвидено задължение за плащане - до 30 дни от датата на сключване.

Според курсиста, свидетеля П., той е заплащал цената за курса на 3-4 вноски, като първият път заплатил 100-150 лв., тъй като не разполагал с достатъчно финансови средства. Що се отнася до датата на плащане записано от него в декларацията, същата не отговаряла на действителната, тъй като по указания на проверяващите избрал една дата към края на м.октомври 2018 г..  

Като се има предвид заявеното свидетеля П., че същият е извършил плащания на различни дати и дори датата на едно от плащанията да е 29.10.2018 г., то сумата на заплатеното не отговаря на посочената в НП.  Това е така, тъй като от една страна декларацията не може да се ползва като източник на данни по настоящото дело, тъй като съдържа закрепени в писмен вид свидетелски показания, а събрание такива непосредствено и устно от курсиста не установяват, категорично за  дата на плащането 29.10.18 г., както и заплатена сума от 300 лв. На следващо място показанията на свидетеля П. внесоха дълбоки съмнения дали последният е посочил тази дата, при условие, че същият заяви, че за тази дата е бил „насочен“ от проверяващите.

В този ред на мисли не се събраха категорични и убедителни доказателства както за датата на плащане, респективно възникването на задължението за издаване на касов бон, така и за размера на заплатената сума, които да съответстват на посочените в НП.

С оглед формалния характер на административното производство е недопустимо е при съдебния контрол, съдът да изменя волята на административноноказващия орган относно основни реквизити на НП, какъвто е датата на извършване на нарушениетои в този смисъл да замества органа в неговата дейност по установяване на фактическите положения,  които изпълват състава на възприетото нарушение. Въззивният контрол представлява проверка на възприетите факти без те да могат да се изменят и доколко същите съответстват на събраните доказателства за наличие на извършено нарушение при виновно поведение.

 По изложените съображения обжалваното постановление е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В този случай е приложима разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Но с оглед резултата по делото-отмяна на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът                                    

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НП №405050-F454688 от 06.02.2019 г. на Началник отдел „О.Д.и“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на Т.Л.В., ЕГН ********** ***, съд.адрес:***, офис 13-адв.К.У. за нарушение на чл.185, ал.3 от ЗДДС и е наложена ГЛОБА в размер на 200 лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на НАП гр.София за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

    

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: