РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 05.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 627 / 2019 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 211, във вр. с чл. 197 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Постъпила е жалба от М.С.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Заповед № 451з-142/19.12.2019 г. на Началник – РУ – Ябланица при ОДМВР – Ловеч, издадена на основание на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 6, пр. последно от ЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Оспорващият твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма и нарушение на материалния закон. В жалбата и в съдебно заседание, чрез адв. П. от ПАК, се излагат аргументи за отмяна на заповедта. Сочи се, че липсват правомощия на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР да използва видеозаписи и файлове за целите на дисциплинарното производство, поради което видеозаписите не са годно средство за установяване на дисциплинарни нарушения, като се сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от КРБ. Сочи се, че неправилно жалбоподателят е бил определен за „старши на наряда“, като сочи, че по длъжностна характеристика жалбоподателят няма ръководни функции. Отрича се извършването на дисциплинарното нарушение, като се сочи, че за процесния период от време, видно и от писмо на Национален институт по метеорология и хидрология, което не е точно за същия часови диапазон, но климатичните условия са били лоши, имало е гъста мъгла и лоша видимост, като е липсвало движение на МПС в процесния часови отрязък от време от 5,32 ч. до 6,56 часа на 19.11.2019 г. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед и да присъди в полза на жалбоподателя разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. П., като поддържа жалбата и искането за присъждане на разноски съгласно списък на разноски на л. 66 от делото в размер на 360 лв.
Ответникът – Началник РУ на МВР – Ябланица, към ОДМВР – Ловеч, се представлява в съдебно заседание от юрк. Р., който намира жалбата за неоснователна, а обжалваната заповед за законосъобразна, като излага аргументи за липса на отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Ответникът не претендира разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателя на 20.19.2019 г., видно от разписката, съдържаща се в самата обжалвана заповед, а жалбата е заведена при ответника на 23.19.2019 г./, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е основателна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона, неспазване на установената форма и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК.
Не се спори между страните, а и се установява от справка /на л. 62 от делото/, че жалбоподателят М.С.Д., ЕГН: **********, е държавен служител, назначен на длъжност младши автоконтрольор II степен в група „“Охранителна полиция“ към РУ – Ябланица, към ОДМВР – Ловеч, считано от 22.03.2018 г., включително към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – 19.12.2019 г.
Безспорно е между страните, а и се установява от удостоверение на л. 14 от делото, че издателят на обжалваната в настоящото производство заповед – гл. инспектор И.И.Б.е назначен на ръководна длъжност – Началник III степен на Районно управление –Ябланица, при Областна дирекция на МВР – Ловеч със Заповед № 8121К-3021/28.02.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, считано от 07.03.2017 г. и продължава да служи на същата длъжност и към момента, в който смисъл е заемал тази длъжност и към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – 19.12.2019 г.
Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя-жалбоподател, като липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваната Заповед № 451з-142/19.12.2019 г. на Началник – РУ – Ябланица при ОДМВР – Ловеч не съдържа необходими правни основания и реквизити, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
В обжалваната заповед не е посочена разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, като не е посочена и разпоредбата на чл. 199, ал. 2 от ЗМВР. В обжалваната заповед е посочена единствено разпоредбата на 199, ал. 1, т. 6, предложение последно от ЗМВР, поради което неясно остава какъв е конкретният фактически състав на дисциплинарното нарушение – „неуплътняване на работното време“. Следва да се посочи, че цитираните в обжалваната заповед разпоредби на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 и чл. 52, ал. 4 и чл. 39, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите за контрол на пътното движение, изменена и допълнена с Инструкция № 8121з-826/14.07.2015 г., изменена и допълнена с Инструкция № 8121з-1505/15.12.2017 г. не съдържат конкретен състав на дисциплинарно нарушение.
Отделно изложеното в обстоятелствената част на обжалваната заповед дисциплинарно нарушение, изразяващо се в следното: „Мл. инспектор М.С.Д. – мл. автоконтрольор, е трябвало в горепосочения часови диапазон от 5,32 часа на 19.11.2019 г. до 6,56 часа на 19.11.2019 г. да е извън служебния автомобил, да извършва проверки на МПС и лица, да прави справки чрез РСОД, да отразява проверките в ежедневната форма на отчет в РСОД, да докладва в ОДЧ, да осъществява наблюдение и да следи за недопускане нарушения на правилата за движение. Това не е направено от мл. автоконтрольор М.С.Д., което е видно от представените записи от видеофайловете от Дирекция „Вътрешна сигурност“ – камера 2. Служебният автомобил е в престой на неосветено място, а мл. автоконтрольор Д. се намира на предна лява седалка на служебния автомобил „****“ с рег. № ****, седи отпуснат със затворени очи, без да извършва контрол на пътното движение или друга служебна дейност“ не е достатъчно конкретно.
Изложеното по този начин в обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно нарушение не съответства в пълнота на сочените за нарушени разпоредби на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 и чл. 52, ал. 4 и чл. 39, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите за контрол на пътното движение, като отделно съгласно т. II,11 от Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа, утвърдени със Заповед № 8121з-1155/01.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи – водачите на ППС се спират за проверка когато: а/има видимо нарушение на правилата за движение по пътищата; б/има неизправности на ППС или разположението на товара създава опасност за участниците в движението; в/начинът на движение и поведение поражда съмнения към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол или друго упойващо вещество; г/съществуват данни или предположения, че водачът на ППС е участвал в ПТП или в извършването на престъпление.
Поради това при липса на някоя от изброените по-горе изчерпателно предпоставки на т. II,11 от Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа, което е възможно с оглед часовия диапазон на соченото дисциплинарно нарушение в ранните сутрешни часове от 5,32 часа на 19.11.2019 г. до 6,56 часа на 19.11.2019 г., по което време дори и да са преминавали незначителен на брой ППС, няма доказателства същите да са осъществили: или видимо нарушение на правилата за движение по пътищата, или да са имали неизправности на ППС или разположението на товара създава опасност за участниците в движението, или начинът на движение и поведение поражда съмнения към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол или друго упойващо вещество, или съществуват данни или предположения, че водачът на ППС е участвал в ПТП или в извършването на престъпление, то тогава не се е налагало и жалбоподателят „да е извън служебния автомобил, да извършва проверки на МПС и лица, да прави справки чрез РСОД, да отразява проверките в ежедневната форма на отчет в РСОД, да докладва в ОДЧ“.
Следва да се посочи, че от мотивите на заповедта, която съдържа подробно изброяване на множество и различни задължения, които са вменени на наказания жалбоподател, не може да се направи еднозначен извод какво конкретно е извършеното дисциплинарно нарушение, както и да се направи извод кое е конкретното задължение, което не е изпълнено, обосноваващо налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
Ето защо съдът намира, че от една страна непосочването на конкретния фактически състав със съответната правна квалификация е съществен порок на формата на административния акт, а от друга страна налице е и противоречие на фактическите основания в обжалваната заповед, поради което остава неясно формулирано в заповедта допуснатото дисциплинарно нарушение.
Горното е съществено нарушение на формата на административния акт, т.к. не е ясно конкретно посоченото дисциплинарно нарушение. В обжалваната заповед е посочен единствено бланкетния текст – „неуплътняване на работното време“ – чл. 199, ал. 1, т. 6, предложение последно от ЗМВР.
Както беше посочено по-горе, сочените по-горе непълноти на правното основание в обжалваната заповед, не могат да бъдат компенсирани от посочване на конкретно дисциплинарно нарушение в мотивите на обжалваната заповед, т.к. мотивите на обжалваната заповед също са непълни и съдържат изброяване на множество задължения на служителя.
Следва да се посочи, че в началото на обжалваната заповед е допусната техническа грешка при посочване на датата на извършване на дисциплинарното нарушение в посочването на дата – 8,30 часа на 19.12.2019 г., която дата съвпада с датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед.
Както беше посочено по-горе, съдът намира, че независимо от цитирането в заповедта на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 и чл. 52, ал. 4 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрола на пътното движение, същите норми сами по себе си не съдържат състав на конкретно дисциплинарно нарушение, поради което и като съобрази изложеното по-горе, че липсва конкретно описание на извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, както и непълнотата на изписването на правното основание в обжалваната заповед, налице е порок на формата на обжалвания административен акт, включително относно непълнота на фактическите основания.
Ето защо съдът приема, че е налице отменително основание на чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Според съда оспорената заповед не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. със специалните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, което е самостоятелно основание за отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК.
Съдът намира, че при издаване на обжалваната Заповед № 451з-142/19.12.2019 г. на Началник – РУ – Ябланица при ОДМВР – Ловеч не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като следва да посочи, че само съществените такива нарушения водят до унищожаемост на административния акт.
Видно е, че заповедта е издадена в преклузивния срок на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.
Съдът е указал многократно на ответника на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, че носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
Съдът е констатирал, че административната преписка е непълна още с определение от з.с.з. на 28.01.2020 г., като отделно с последващи определения е изисквал многократно допълнителни писмени доказателства от ответника, като в четири определения /от з.с.з. на 28.01.2020 г., о.с.з. на 04.03.2020 г., о.с.з. на 24.06.2020 г./ е напомнял многократно доказателствената тежест на ответника по основание чл. 170, ал. 1 от АПК.
Едва с писмо вх. № 2857/24.07.2020 г. /на л. 80 от делото/ ответникът представя административна преписка в цялост, като видно от съдржащите се на л. 80-149 писмени доказателства съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
За пълнота следва да се посочи, че съдът не кредитира довода на жалбоподателя, че липсват правомощия на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР да използва видеозаписи и файлове за целите на дисциплинарното производство, както и твърдението на жалбоподателя, че видеозаписите не са годно средство за установяване на дисциплинарни нарушения.
Видно от чл. 2, т. 3 на Организационно-технологични правила за работа с автоматизирана информационна система „Видеозаснемане и пътен контрол“, утвърдени със Заповед № 8121з-1154/01.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи – Системата включва средства за автоматизирана обработка на аудио и видео информация с цел: Контрол на дейността на полицейските служители, осъществяващи контрол на пътното движение, както и с цел превенция и противодействие на корупцията.
Ето защо съдът намира, че видеофайловете от автоматизираната информационна система „Видеозаснемане и пътен контрол“, могат да се ползват за целите на дисциплинарното производство, което е уредено изрично чл. 2, т. 3 на Организационно-технологични правила за работа с автоматизирана информационна система „Видеозаснемане и пътен контрол“, утвърдени със Заповед № 8121з-1154/01.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи, като отделно всички служители, работещи със автоматизирана информационна система „Видеозаснемане и пътен контрол“ в патрулните автомобили са запознати, че по време на работа ще бъдат заснемани и записвани. В същия смисъл е и съдебната практика на административните съдилища още от стартирането на работата с автоматизираната информационна система „Видеозаснемане и пътен контрол“.
Както беше посочено по-горе, оспорената заповед не съответства на изискванията за форма чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. със специалните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, което е самостоятелно основание за отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК, поради което и съдът не дължи подробна аргументация относно проверката по чл. 146, т. 4 от АПК.
Независимо от това, съдът намира оспорената заповед и за материално незаконосъобразна по чл. 146, т. 4 от АПК по следните съображения:
Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност. Лична - съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, която следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието-действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца - умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Това в случая не е направено.
Установи се по делото, видно от съдържанието на самата оспорена заповед и сочените в самата заповед лаконични доказателства /преглед на видеофайлове, които не са индивидуализирани в обжалваната заповед/, че оспорената в настоящото производство заповед е издадена по повод на неясно индивидуализирано дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че: „Мл. инспектор М.С.Д. – мл. автоконтрольор, е трябвало в горепосочения часови диапазон от 5,32 часа на 19.11.2019 г. до 6,56 часа на 19.11.2019 г. да е извън служебния автомобил, да извършва проверки на МПС и лица, да прави справки чрез РСОД, да отразява проверките в ежедневната форма на отчет в РСОД, да докладва в ОДЧ, да осъществява наблюдение и да следи за недопускане нарушения на правилата за движение. Това не е направено от мл. автоконтрольор М.С.Д., което е видно от представените записи от видеофайловете от Дирекция „Вътрешна сигурност“ – камера 2. Служебният автомобил е в престой на неосветено място, а мл. автоконтрольор Д. се намира на предна лява седалка на служебния автомобил „****“ с рег. № ****, седи отпуснат със затворени очи, без да извършва контрол на пътното движение или друга служебна дейност“.
Както беше посочено по-горе, изброяването на задълженията на жалбоподателя М.Д. в оспорената заповед кумулативно: да е извън служебния автомобил, да извършва проверки на МПС и лица, да прави справки чрез РСОД, да отразява проверките в ежедневната форма на отчет в РСОД, да докладва в ОДЧ, да осъществява наблюдение и да следи за недопускане нарушения на правилата за движение, е предоставено от настъпването на предпоставките за спиране на ППС за проверка.
При липса на някоя от изброените изчерпателно предпоставки в т. II,11 от Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа, което е възможно с оглед часовия диапазон на соченото дисциплинарно нарушение в ранни сутрешни часове от 5,32 часа на 19.11.2019 г. до 6,56 часа на 19.11.2019 г., по което време дори и да са преминавали незначителен на брой ППС, няма доказателства същите да са осъществили: или видимо нарушение на правилата за движение по пътищата, или да са имали неизправности на ППС или разположението на товара създава опасност за участниците в движението, или начинът на движение и поведение поражда съмнения към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол или друго упойващо вещество, или съществуват данни или предположения, че водачът на ППС е участвал в ПТП или в извършването на престъпление, то тогава не се е налагало жалбоподателят Д. да е извън служебния автомобил и да извършва някое от изброените в обжалваната заповед задължения.
По отношение на метеорологичната обстановка, съдът следва да посочи, че видно от писмо на Национален институт по метеорология и хидрология /на л. 110 от делото/, от същото не установява категорично за процесното място и време, нито че е имало обилни валежи от дъжд, нито че е имало мъгла. От същото писмо се установява единствено, че времето е било „облачно“, като е имало „валежи от слаб дъжд или ръмеж“, но се сочи, че: „по-вероятно е да е нямало валеж“, „има малка вероятност да е имало мъгла /хоризонтална видимост под 1км/“.
По отношение на климатичните условия съдът е изслушал двама свидетели: св. Т. Ц. В. и св. Ц.Г.Ц..
Свидетелят на жалбоподателя Т. Ц. В. сочи, че: „На това дежурство от 05.00 ч. до 07.00 часа условията бяха лоши, валежи дъжд и имаше гъста мъгла“....“Видимостта беше на около 1 метър и не се виждаше нищо“.
Свидетелят на ответника, който е и председател на дисциплинарно-разследващия орган Ц.Г.Ц. сочи: „Изискал съм метеорологична справка за 18.11.2019 г. срещу 19.11.2019 г., времето е било облачно. От видеофайловете се виждат автомобилите, които преминават покрай служебния автомобил, който е спрял вляво и времето е добро, което го видяхме от видеофайловете. Не е имало валежи. Видимостта е добра, щом се виждат автомобилите“.
Следва да се посочи, че свидетелят Т. Ц. В. е вторият патрулиращ полицай в служебния автомобил на соченото място и дата, като е бил на смяна с наказания жалбоподател Д.. На съда е служебно известно, а и е видно от административната преписка, че за същото дисциплинарно нарушение свидетелят Т. Ц. В. също е бил наказан с дисциплинарно наказание с друга заповед, поради това съдът следва да отчете възможна заинтересованост на свидетеля Т. Ц. В..
По отношение на метеорологична обстановка следва да се кредитират показанията на свидетеля Ц.Г.Ц., които възпроизвеждат видяното от него на видеофайловете.
При това положение остават недоказани доводите на жалбоподателя във връзка със силни валежи от дъжд и могла, които биха възпрепятствали осъществяването на изброените в обжалваната заповед задължения на наказания жалбоподател Д..
Независимо от горното, съдът намира, че дисциплинарното нарушение не е доказано, като върху ответника пада доказателствената тежест да докаже същото, което съдът е указал четири пъти на ответника с нарочни определения.
Дисциплинарното нарушение остава недоказано, предвид липсата на доказателства в ранните, зимни часове на от 5,32 часа на 19.11.2019 г. до 6,56 часа на 19.11.2019 г. да е преминало ППС, което да е следвало да бъде спряно за проверка, а това да не е сторено от жалбоподателя Д.. Няма категорични доказателства нито колко ППС са преминали покрай служебния автомобил на полицията, нито дали водачът на някое от същите ППС е извършил нарушение на ЗДвП или друго, което да предпоставя спирането за проверка на същото ППС съгласно критериите на т. II,11 от Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа.
Свидетелят Ц.Г.Ц., който възпроизвежда видяното от него на видеофайловете сочи: „В този интервал на време се вижда от камера № 1, че минават МПС-та. Не мога да кажа дали са в нарушение тези МПС-та, където минават“.
При това положение съдът намира, че липсват категорични доказателства за вина на жалбоподателя Д., както и за конкретната форма на вината на същия, освен посоченото по-горе за липса на яснота какво е конкретното дисциплинарно нарушение, за което е наказан с обжалваната заповед Д..
Ето защо налице са основания за отмяна на заповедта и поради противоречие с материалния закон – чл. 146, т. 4 от АПК.
Съдът намира, че оспорената в настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона – дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение /отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК/.
При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя съгласно списък с разноски на л. 66 от делото, от които за платена д.т. 10 лв. и за платен адвокатски хонорар от 350 лв., или общо 360 лв. Видно от платежно нареждане на л. 7 от делото, доказан е разход за заплатена държавна такса от 10 лв., а видно от договор за правна защита и съдействие на л. 65 от делото, доказан е разход за адвокатски хонорар в размер на 350 лв. Заплатените от жалбоподателя разноски за адвокат в размер на 350 лв. съответстват на минималните такива - съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение следва да бъде осъдена ОДМВР – Ловеч да заплати на жалбоподателя сумата от 360 лв. разноски по делото.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.С.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, Заповед № 451з-142/19.12.2019 г. на Началник – РУ – Ябланица при ОДМВР – Ловеч, издадена на основание на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 6, пр. последно от ЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Областна дирекция на МВР – Ловеч /ОДМВР – Ловеч/ да заплати на М.С.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 360 лв. разноски по делото.
Решението е окончателно съгласно чл. 211 от ЗМВР.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: