О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 471
30.10.2018г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав
На тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №572 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№24300/13.08.2018г. от Община-Пловдив, подадена чрез упълномощените юрисконсулти Милена Димитрова и Сениха Ловчалиева против Решение №1084/27.07.2018г., постановено по гр.дело №936/2017г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. Решението се обжалва в осъдителните му части относно присъденото обезщетение за неоснователно обогатяване от 153361,24лв., ведно със законна лихва, и обезщетение за забавено плащане на главницата от 34440,64лв., с конкретни доводи за неправилност и се претендира за отмяната му в тези части и отхвърляне на исковете, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С жалбата не са заявени доказателствени искания.
Ответникът по жалбата И.П.Т. е депозирал чрез пълномощника си адв.М.Д. писмен отговор със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за присъждане на разноски. С отговора не са заявени доказателствени искания.
Постъпила е насрещна въззивна жалба вх.№26666/17.09.2018г. от И.П.Т. чрез пълномощника му адв.М.Д. против цитираното решение в отхвърлителните му части. Изложени са конкретни доводи за неправилност на решението относно тях и се иска отмяната му с уважаване на исковете в пълните им предявени размери, евентуално връщане на делото на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснат порок и определяне на релевантната стойност на направените от ищеца действителни разходи за строителството за периода 1997-1999г. Заявено е искане за присъждане на разноски. Формулирано е и искане за допускане на СИЕ със задача да установи релевантната стойност на направените от ищеца действителни разходи за строителство /вложени средства, труд, материали/ към момента на тяхното извършване – за периода 1997-1999г. с констатиран размер от 25315015,90 неденоминирани лева. Допустимостта за събиране на посоченото доказателство във въззивното производство е обоснована с допуснато от първоинстнационния съд процесуално нарушение, изразяващо се в погрешно установяване на релевантен за делото факт, вследствие на което делото е останало неизяснено от фактическа страна и е налице необоснованост на фактическите изводи, като доказателството е необходимо за служебно прилагане на императивната материалноправна норма и доколкото е свързано с изясняване на въпроси, изискващи специални знания, е следвало служебно да бъде допуснато от съда.
Ответникът по насрещната въззивна жалба Община-Пловдив е подала чрез пълномощниците си писмен отговор със съображения за нейната неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение и да се присъдят разноски и юрисконсултско възнаграждение. Възразява се по искането за допускане на СИЕ, поради липса на допуснат от първоинстанционния съд пропуск и възможността ищецът да възрази срещу приемането на СТЕ или да заяви доказателствени искания, от която не се е възползвал.
Въззивните жалби са подадени в сроковете по чл.259,ал.1 и чл.263,ал.2 от ГПК; изхождат от легитимирани лица – страните по делото; касаят съответните неблагоприятни за тях части на първоинстанционното решение, и откъм съдържание и приложения са редовни, поради което се явяват допустими.
Съдът намира за неоснователно доказателственото искане на жалбоподателя И.П.Т. за допускане на СИЕ по формулираната в насрещната въззивна жалба задача. С определението по чл.140 от ГПК, с което е изготвен и проект на доклад по чл.146 от ГПК, окръжният съд изрично при разпределяне на доказателствената тежест е указал такава за ищеца да установи претендираното вземане в посочения от него размер, чийто произход се свързва с неоснователно обогатяване, както и, че не е ангажирал доказателства в тази връзка. В изпълнение на указанията с писмена молба в първото съдебно заседание на 09.11.2017г. ищецът е поискал допускане на СТЕ за остойностяване на действително направените от него разходи за строителство към момента на извършването им и определяне на пазарната стойност на процесната сграда към настоящия момент. Експертизата е допусната. Прието е заключение от 26.02.2018г., което не е оспорено от ищеца, не е поискано изготвяне на допълнително или повторно заключение или поставяне на допълнителни задачи, свързани с релевантната, според ищеца, стойност на действителните разходи за строителство за периода 1997-1999г. При постановяване на решението окръжният съд се е позовал именно на така приетото заключение. Видно е при тези обстоятелства, че първоинстнационният съд не е допуснал процесуално нарушение във връзка със събирането на доказателства по смисъла на чл.266,ал.3 от ГПК, което да налага допускане на исканата експертиза във въззивното производство, нито е налице някоя от поддържаните от жалбоподателя хипотези по т.3 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС на служебно допускане на такава. Действително, насрещната въззивна жалба съдържа оплаквания за необоснованост на първоинстнационното решение при определяне на размера на дължимото обезщетение. Безспорно изясняването на въпросите във връзка с него е свързано със специални знания. Такива, обаче, са били ангажирани от ищеца в изпълнение указанията на окръжния съд чрез допускане на СТЕ и приемане на заключението й. В този смисъл не е налице пропуск на първоинстанционния съд за назначаване на експертиза. Друг е въпроса, че при несъгласие със заключението или при преценка за необходимост от допълването му, ищецът е могъл да се възползва от предвидените от ГПК процесуални средства, което той не е сторил. При допусната в първоинстанционното производство експертиза за изясняване на релевантните факти не е налице основание въззивният съд да допуска служебно такава, включително в случая във връзка със служебното прилагане на императивна материалноправна норма. По тези съображения искането следва да се остави без уважение.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя И.П.Т. за допускане на СИЕ със задача да установи релевантната стойност на направените от ищеца действителни разходи за строителство /вложени средства, труд, материали/ към момента на тяхното извършване – за периода 1997-1999г. с констатиран размер от 25315015,90 неденоминирани лева.
НАСРОЧВА делото за 26.11.2018г.-9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: