Р
Е Ш Е Н И Е 330
21.04.2015г.,
град Сливен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски
районен съд VІ-ти ГРАЖДАНСКИ
състав
на 27.02.2014 година
в публично заседание в следния състав:
Председател : МИНЧО МИНЕВ
секретар: Т.И.
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.
дело № 5755 по описа за 2011
година, за да се произнесе, съобрази:
Делото е
образувано по исковата молба на ЕТ”К.- А.И.”***, с която против С.К.К. и Ю.К.К.
е предявен установителен иск - за правото на собственост, с пр.осн.чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.53
ал.2 от ЗКИР и чл.62 ал.6 от Наредба №3/ 28.04.2005г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Ищецът твърди, че е собственик на недв.имот- овчарник с битовка, със застроена
площ 210кв.м. и прилежаща площ 1 600кв.м., представляваща парцел №25 от масив №1 по плана на Сливенски
минерални бани, който придобил чрез участие в търг на осн.чл.27 от ЗСПЗЗ и
който понастоящем попада в землището на
с.К., Сливенска обл. През 1995г. се снабдил за него и с констативен нотариален
акт.
Ищецът твърди
още, че с решение на ОСЗ-Сливен от 2001г. е било възстановено правото на
собственост на наследниците на С. Н. М., б.ж. с.К., върху нива от 7.021кв.м.,
трета категория, в м.”Кору Тунджа”, представляваща парцел 12 от масив 13, имот
№ 013012 по плана за земеразделяне на с.К.. Този имот обаче, както и още един-
нива от 5.004дка в м.”Кору Тунджа”, представляваща парцел 11 от масив 13, имот
№ 013011 по плана за земеразделяне на с.К., са по твърдение на ищеца пречка
неговият имот да бъде нанесен на кадастралната карта на с.К., тъй като
границите на имота му, описан в предходния абзац, засягат границите на тези два
имота, които по кадастралната карта на с.К. са с идентификатори 37530.13.12 и
37530.13.11.
При тази
фактическа обстановка едноличния търговец /ЕТ/ предявява иск съда с решението
си да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на
имота, представляващ овчарник и прилежаща площ, образуваща парцел 25 от масив
№1 по плана на Сливенски минерални бани.
Препис от
исковата молба е връчен на ответниците С.К.К. и Ю.К.К.. Те депозират писмен
отговор, в който изразяват становище, че иска е допустим, но не е основателен.
Навеждат възражение с твърдението, че ЕТ не е придобил правото на собственост
върху този имот по надлежен ред. Заявяват и собственически права- в тази връзка
твърдят, че са наследници на С. Н. М., б.ж. на с.К., Сливенска обл. и в това качество
им е възстановено – с план за земеразделяне, с решение № 571 КВ от 20.03.2001г.
правото на собственост върху нивата с площ 7.021кв.м., трета категория, в
м.”Кору Тунджа”, представляваща имот № 013012 по плана за земеразделяне на с.К.,
която още от 2001-ва година владеят. Тъй като за имота им бил даден кадастрален
номер, ответниците поискали същия да бъде означен на кадастралната карта, но се
установило, че ищеца владее част от него- според К.- 1000кв.м. от техния имот,
твърдейки че той е собственост на тази площ. Поради това искат съда с решението
си да отхвърли претенцията на едноличния търговец, а да признае за установено,
че те са собственици на поземления имот с идентификатор 37530.13.12 по
кадастралната карта на с.К., с площ 7 022кв.м., в м.”КОРУ ТУНДЖА”, който
има за съседи имоти с идентификатори: 37530.13.10, 37530.17.324, 37530.13.317,
37530.13.15, 37530.17.11, 37530.158.13 и 37530.13.20. Също така, той да бъде
осъден да им предаде владението върху частта от този имот, която владее-без
правно основание. Тази претенция К. заявяват и с отделна искова молба-
образувана в гр.д.№ 6949/2011г. на СлРС. С протоколно определение, постановено
по гр.д.№5755/2011г. съда обедини, на осн.чл. 213 от ГПК, двете дела, за
разглеждане на тези искове в едно общо производство и постановяване на общо
съдебно решение.
По иска на К. ЕТ”К.- А.И.”*** депозира писмен отговор- лист
№ 105 от материалите по настоящото гр.д.№5755/2011г.; оспорва го и счита, че е
неоснователен. Като не отрича, че владее част от този имот, на твърдяното от К.
право противопоставя същите факти, на които основава своя иск.
Двете страни
търсят разноски.
В проведените
по делото съдебни заседания едноличния търговец се явява, а и се представлява
от пълномощник-адвокат. К. не се явяват, но се представляват също от
пълномощник- адвокат. На практика страните поддържат в заседанията вече заетите
от тях в писмен вид- в исковите молби и отговорите по тях, становища.
След като обсъди събраните по делото доказателства-
поотделно и в тяхната съвкупност, съда приема, че от фактическа страна е
установено следното:
На 18.04.1995г.
от нотариус при Сливенски районен съд е съставен констативен нотариален акт- №
82, томІІІ, дело № 1235/1995г., с който ЕТ”К.-*** е признат за собственик на
недвижим имот, находящ се в Сливенски минерални бани- овчарник с битовка, със
застроена площ 210 кв.м. и прилежаща площ 1 600кв.м., представляващ парцел
№25 от масив №1 по плана на Сливенски минерални бани, при граници тогава: от
изток-Институт по прасковата; от запад- полски път; от север- парцел №18 и от
юг- свободен парцел от землището на с.К.. В този документ е отразено, че
едноличния търговец е придобил имота на спечелен от него търг на осн.ччл.27 от
ЗСПЗЗ, чл.48 ал.8, предл. последно от ППЗСПЗЗ, чл.51 и чл.52 ал.2 от ЗСПЗЗ и
чл.16 от Наредбата за търговете. За имота е издадена и се представя от ищеца
скица № 25/ 12.01.1995г. Скица за същия, от Службата по геодезия, картография и
кадастър-Сливен обаче не може да се издаде,
тъй като имота не е нанесен в кадастралната карта на с.К., одобрена със
Заповед № РД-18-17/ 29.03.2006г. на изп.директора на Агенцията по кадастър, тъй
защото границите му засягат имоти с идентификатори 37530.13.11 и 37530.13.12,
за които има собственици с регистрирани документи за собственост- в тази връзка
удостоверението изх.№ 94-3774-20-10-862/ 07.06.2010г.
Няколко години
по-късно- през 2001г., Общинска служба по земеделие- Сливен, със свое решение
№571КВ от 20.03.2001г., възстановява по преписка № 20059, на наследниците на
бившия жител ***- С. Н. М., правото на собственост върху нива с площ 7.021дка в
землището на това село, м.”Кору Тунджа”, представляваща имот № 013012, при
съответни граници.
Тези наследници
се установяват от две удостоверения- №26/ 05.03.2010г. на кметство с.К. и
второ- от 05.03.2010г., издадено от община Сливен /лист №6 от материалите по
настоящото дело/- това са К.Й.К., С.К.К. и Ю.К.К.- първия от тях преживял
съпруг, а останалите двама- синове, на дъщерята на Н.- Б. С. К., поч.2000г.
Видно от удостоверение № 93/ 24.11.2011г., издадено от км.с.К.-л.№46, К.Й.К. също е починал- на 25.05.2011г.
Впрочем, в
друго удостоверение за наследници, издадено отново от км.с.К., но през
2011г.- № 88/ 07.11.- л.№ 59 от делото,
се съдържа информация, че освен Б. С. К., поч.2000г., С. Н. е имал и друга
дъщеря- С. С. М., но тя е починала преди него – на 10.11.1957, за което е
съставен акт за смърт №14. Не се събраха по делото доказателства след смъртта
си тя да е оставила наследници.
СГКК-Сливен е
издала на 04.04.2013г. скица № 2723- на поземлен имот, който е с площ
7 022кв.м. и се намира в землището на с.К., община Сливен, „Кору Тунджа”,
а по кадастралната карта и кадастралните регистри се индивидуализира с
идентификатор 37530.13.12. Като негов собственик, в скицата е записан С. Н. М.,
а основанието за това е решение на ПК по чл.17 ал.1 от ЗСПЗЗ, за възстановяване
на правото на собственост с план за земеразделяне- решение № 571КВ от
20.03.2001г. От скицата се извлича и
друга информация- че номера на имота по предходния план е бил 013012.
По настоящото
дело бе назначена от съда и изготвена от вещо лице- геодезист, съдебно
–техническа експертиза. От заключението по нея съда приема, че към момента на
изготвянето му, недвижимия имот, описан в исковата молба на едноличния
търговец, съществува и има видими реални
граници. Експерта е изготвил таблица- на стр.последна от заключението, на
застъпените площи на имота на ЕТ, а застъпването е онагледил и графично – на
изготвената от него скица, представляваща л.№ 140 от делото. В нея имотът, на
който ЕТ”К.-*** претендира да е собственик, представлява щрихованите в три
цвята- съотв. син, зелен и червен, части
с площи съотв. 452кв.м.; 862кв.м. и 286 кв.м. От заключението и отговорите на
експерта в съдебно заседание съда приема, че при изработването на картата на
възстановената собственост, плана на бившето ССД”Долината на прасковите” /в
ликвидация/, е взет частично под внимание. Така описания в исковата молба имот
не е бил нанесен на картата на възстановената собственост, въпреки че е
съществувал на място. Видно е от скицата, представляваща л.№140 от делото, че в
имота със стар № 013012, описания в исковата молба на ЕТ имот попада с частта,
щрихована в синьо- с площ 452кв.м.
Заключението на
вещото лице съда възприема, защото няма основания да се съмнява в неговата
обективност, както и защото то не бе оспорено от страните по делото.
Част от
писмените по делото доказателства е плана на ССД „ДОЛИНАТА НА ПРАСКОВИТЕ” /в
ликвидация/. Нея съда няма да обсъжда отделно, тъй като тя е взета предвид от
вещото лице.
Съдът няма да
обсъжда и останалите приети като писмени доказателства документи- онези, които
не са споменати до тук, тъй като те касаят отношения на едноличния търговец с
лице, което не е страна по настоящото дело.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявени са и
подлежат на разглеждане от съда следните искове- установителен иск с
пр.осн.чл.124 от ГПК във вр. с чл.53 ал.2 от ЗКИР вр. чл.62 ал.2 от Наредба №3
от 28.04.2005г., който е образуван в настоящото гр.д.№ 5755/2011г. на СлРС и
иск с пр.осн.чл.108 от ЗС, образуван в гр.д.№ 6949/2011г. на СлРС, по който
ищци са ответниците по първото от тези две дела, а ответник- ищеца по гр.д.№
5755/2011г. на СлРС. С протоколно определение съда обедини, на осн.чл. 213 от ГПК, двете дела, за разглеждане на тези искове в едно общо производство и
постановяване на общо съдебно решение.
Становището на
съда е следното:
Ищците по
гр.дело 6949/2011г. твърдят, че са собственици на поземления имот с
идентификатор 37530.13.12 по кадастралната карта на с.К., с площ
7 022кв.м., в м.”КОРУ ТУНДЖА”, както и че ЕТ”К.- А.И.” оспорва това им
право за площ от 1 000кв.м., които и владее. Според съда, тъй като
едноличния търговец не оспорва последните две обстоятелства, а и защото депозира
писмен отговор, в който оспорва правото на К., следва да се счита, че е
доказано от ищците К., че ЕТ”К.- А.И.” оспорва правото им на собственост върху
описания в предходното изречение имот и владее част от него. Нещо повече- този
факт се установява категорично от кредитираното от съда заключение на вещото
лице по назначената по настоящото дело съдебно-техническа експертиза, по-точно
от изготвената от него скица, представляваща л.№140 от делото, от която е
видно, че в имота със стар № 013012, описания в исковата молба имот попада с
частта, щрихована в синьо- с площ 452кв.м. Ето защо иска на К. с пр.осн.чл.108
от ЗС е допустим.
За да бъде уважен
той е необходимо освен фактите на оспорване на тяхното право на собственост и
установяването на владение от друго лице върху част от имота, е необходимо да
се докажат и следните обстоятелства- че К. са собственици на имота, описан в
исковата им молба и че ЕТ владее част от него без правно основание. Според съда
такова доказване бе проведено. На първо място, К. са собственици на имот с
идентификатор 37530.13.12 по кадастралната карта на с.К.. В тази връзка следва
да се има предвид, че видно от скицата, издадена от СГКК-Сливен за него- скица
№ 2723 от 04.04.2013г., се установява, че по предходния план имота е имал №
013012. Правото на собственост върху имот-нива, с точно този номер, с площ
7.021дка в землището на с.К., м.”Кору Тунджа”, е възстановено на наследниците
на бившия жител ***- С. Н. М., през 2001г.- от Общинска служба по земеделие-
Сливен, с решение №571КВ от 20.03.2001г. А единствени наследници на починалия,
към момента на образуване на делото, а и на приключване на устните състезания
по него, са именно С.К.К. и Ю.К.К.. За имота те притежават и скица- издадена от
СГКК-Сливен, а решението на поземлената комисия, респ. на ОСЗ за възстановяване
правото на собственост, заедно със скицата, са годен титул за собственост- в
тази връзка изрично чл.14 ал.1, т.1, изр.четвърто от ЗСПЗЗ. Ето защо е
категоричен извода, че К. са собственици на имот с идентификатор 37530.13.12.
/въпреки, че не доказаха другото придобивно основание, наведено от тях-
давностно владение, осъществявано от 2001г./
Владее ли обаче
ЕТ”К.- А.И.” без основание част от него. Както вече се отбеляза по- горе, той
не отрича, че владее част от този имот. Твърди и счита обаче, че владението му
е правомерно, тъй като той именно е нейн собственик, защото тя е част от
притежаван от него недв.имот, а именно- овчарник с битовка, със застроена площ
210кв.м. и прилежаща площ 1 600кв.м., представляваща парцел №25 от масив №1 по плана на Сливенски
минерални бани. Въпреки, че към момента на депозирането на исковата молба,
образувана в гр.д.№ 5755/2011г. на СлРС, ЗКИР е действащ и за гр.Сливен и за Сливенски
минерални бани са изработени и съществуват кадастрална карта и кадастрални
регистри- това е ноторно известно и в този смисъл безспорно по делото
обстоятелство, имота не е индивидуализиран от ЕТ с данните по тях. Това в
случая е допустимо, защото видно от представен по делото документ- удостоверението
изх.№ 94-3774-20-10-862/ 07.06.2010г., имота не е нанесен в кадастралната карта
на с.К., одобрена със Заповед № РД-18-17/ 29.03.2006г. на изп.директора на
Агенцията по кадастър. За да се легитимира като негов собственик, ЕТ”К.- А.И.” представя нотариален акт и
същевременно твърди, че го е закупил чрез участие в търг на осн.чл.27 от ЗСПЗЗ.
К. обаче оспорват претендираното от него право. Твърдят дори, че не притежава
сключен в изискуемата от закона форма договор за продажба и поради това и нотариалния
акт, който е констативен, не може да произведе действие /в писмено становище
ответниците неправилно считат нотариалния акт за нищожен; всъщност нищожен е
договора, въз основа на който е издаден акта/.
Съдът намира за
основателно възражението на К.. Действително, нот.акт № 82/ 1995г. е , както те
считат, констативен, а този вид актове имат декларативно действие. Те разбира
се служат на позоваващата се на тях страна, като доказателство касателно удостовереното
в тях обстоятелство за правото на собственост, но само докато не бъде доказано
друго. В случая К. въобще отричат правото на собственост на ЕТ, като на свой
ред твърдят, че те са собственици на част от този имот и, както вече се изложи,
успяха да докажат това свое право. От друга страна, претендираният от ЕТ имот
навлиза в имота със стар № 013012 и настоящ идентификатор 37530.13.12 по
кадастралната карта на с.К., на който К. са собственици. Т.е., на тази част, за
която се установи от заключението на вещото лице и изготвената от него скица-
л.№140 от делото, че е с площ 452кв.м. и е щрихована на скицата в синьо,
собственици са К.. ЕТ”К.- А.И.” пък не е
собственик. Както се изложи, последния твърди, че е закупил описания в
депозираната от него искова молба имот чрез участие в търг на осн.чл.27 от
ЗСПЗЗ. Такива доказателства обаче той не ангажира. Т.е., твърдението в исковата
молба, съотв. удостовереното в констативния нотариален акт остана недоказано.
Това пък означава, че е опровергана доказателствената сила на нот.акт №82/
1995г. Последното налага извод, че ЕТ”К.- А.И.” владее без основание частта от
недвижимия имот с настояща индивидуализация- имот с идентификатор 37530.13.12,
без основание.
Впрочем, тук
може да се изложи и следния коментар- в текста на нот.акт 82/1995г. е отразено
от нотариуса, че е съставен въз основа на представен от ЕТ пред нотариуса
договор за покупко-продажба на недв.имот, спечелен на търг. Придобиването на
право на собственост по такъв ред е допустимо, но е необходимо договора да е
сключен в нарочна форма, която е форма за действителност- писмена, с нотариална
заверка на подписите на страните по него- в този смисъл § 29, ал.1,
изр.четвърто от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такъв обаче не се представи пред съда от ЕТ. Според
съдията-докладчик, логично е да се предполага, че ЕТ въобще не притежава
сключен в изискуемата се от закона форма договор и че не е представил пред
нотариуса сключен в такава форма договор, защото иначе- ако сключен в
законоустановената форма договор бе факт, той не би прибягнал до охранителното
производство за съставяне на констативен нотариален акт въз основа на
документи./чл.587 от сега действащия ГПК/.
Всички горни
съображения налагат извод, че иска на К. с пр.осн.чл.108 от ЗС е основателен.
Логична
последица на този извод пък е становището на съда, че иска на ЕТ”К.- А.И.” с
пр.осн.чл.124 ал.1 от ГПК, е неоснователен- защото, за да бъде уважен, бе
необходимо ищеца по него да докаже, че е негов
собственик, т.е. да докаже онези обстоятелства, които наведе като
възражения по иска с пр.осн.чл.108 от ЗС, предявен от К. срещу него. Както вече
се изложи, такова доказване той не проведе- доказателствената сила на
нотариалния акт, от който той черпи права бе оборена от К., а други документи
за правото на собственост ЕТ не притежава или поне на представи по делото. Като
логична последица от отхвърлянето на иска на ЕТ, съда ще трябва да отмени
нотариалния акт, който той ползва за доказване на правото си на собственост. Съдът
следва да постъпи потози начин и служебно- без да е налице искане в този смисъл
от ответника по иска / впрочем, К. изрично претендират това действие от съда/-
в този смисъл чл.537 ал.2 от ГПК.
По въпроса с разноските- такива се търсят и от двете
страни. Тъй като иска на ЕТ се отхвърля, то и на него не се следват разноски.
Искът на К. пък е уважен изцяло и поради това, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК,
съотв.ал.3- касателно позицията им на ответници по иска на ЕТ, им се следва
пълния размер сторени от тях разноски. В случая той е 350лв., формиран от: 50лв.-
заплатена от тях сума за държавна такса за образуване на гр.д.№ 6949/2011г. на
СлРС; 200лв.- възнаграждение на пълномощника им-адвокат, видно от ДПЗС №
**********/ 27.12.2011г. и депозит за вещото лице по съдебно-техническата
експертиза- общо 100лв.
При изложеното,
Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
УВАЖАВА иска с пр.осн.чл.108 от ЗС, въз основа
на който е образувано гр.д.№ 6949/2011г. на СлРС и ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ”К.- А.И.”*** и адрес на
управление на дейността- кв.”Р.”, ул.”Д.”№…, предст. от Ал.К., че Ю.К.К. с ЕГН: ********** и С.К.К., с ЕГН: **********,
двамата от с.К., Сливенска обл. са собственици на следният недв.имот: поземлен
имот с идентификатор 37530.13.12 по кадастралната карта на с.К., с площ
7 022кв.м., в м.”КОРУ ТУНДЖА”, който има за съседи имоти с идентификатори:
37530.13.10, 37530.17.324, 37530.13.317, 37530.13.15, 37530.17.11, 37530.158.13
и 37530.13.20. ОСЪЖДА ЕТ”К.- А.И.”***
да предаде на Ю.К.К. с ЕГН: ********** и С.К.К., с ЕГН: **********
владението върху частта от този имот, която владее без правно основание –
частта, щрихована в синьо и с площ 452кв.м. по изготвената от вещото лице инж.В.С.
по назначената по настоящото дело съдебно-техническа експертиза скица, представляваща л.№140 от делото, която следва
да се счита неразделна част от това съдебно решение.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН
предявеният от ЕТ”К.- А.И.”*** иск с пр.осн. с пр.осн.чл.124 от ГПК във вр. с
чл.53 ал.2 от ЗКИР вр. чл.62 ал.2 от Наредба №3 от 28.04.2005г., който е
образуван в настоящото гр.д.№ 5755/2011г. на СлРС, да бъде признато с
настоящото решение по отношение на Ю.К.К.
с ЕГН: ********** и С.К.К., с ЕГН: **********, че едноличния търговец е
собственик на следния недв.имот: овчарник с битовка, със застроена площ
210кв.м. и прилежаща площ 1 600кв.м., представляваща парцел №25 от масив №1 по плана на Сливенски
минерални бани, при граници: от изток-Институт по прасковата; от запад- полски
път; от север- парцел №18 и от юг- свободен парцел от землището на с.К..
ОТМЕНЯ на осн.чл.537 ал.2 от ГПК съставения
на 18.04.1995г. от нотариус при
Сливенски районен съд, нотариален акт № 82, том ІІІ, дело № 1235/1995г.-
Констативен за собственост върху недвижими имот, придобит чрез договор за
покупко-продажба на имот, спечелен на търг.
ОСЪЖДА ЕТ”К.- А.И.”*** да заплати на Ю.К.К. с ЕГН: **********
и С.К.К., с ЕГН: **********, направените от последните разноски в настоящото производство,
в пълен размер- 350лв. /триста и
петдесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на ЕТ”К.- А.И.”***
да му бъдат присъдени разноски.
Решението се
постановява по съединените за общо разглеждане граждански дела №№ 5755/2011г. и
6949/2011г. на Сливенски районен съд.
Решението
подлежи на въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок, който за всяка страна
тече от момента, в който то й бъде връчено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :