Решение по дело №392/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 675
Дата: 19 май 2022 г.
Съдия: Нели Тодорова Стоянова
Дело: 20227040700392
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2022 г.

Съдържание на акта

                                                      Р Е Ш Е Н И Е

№675/19.05.2022г., град Б.

 

Административен съд-Б., ХІХ-ти касационен състав, в публично заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.В. ЕНЧЕВ

                                                                                          2.НЕЛИ СТОЯНОВА

 

При участието на секретаря Десислава Фотева и в присъствието на прокурора А.Ч., като разгледа докладваното от съдията Н. Стоянова КАНД № 392 по описа за 2022г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр.чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по подадена касационна жалба на В.С.В. ЕГН ********** с адрес *** чрез адвокат С.И.,*** със съдебен адрес ***, против Решение № 65/21.01.2022 г., постановено по АНД № 5126/2021 г. по описа на районен съд Б., с което е потвърден електронен фиш /ЕФ/ серия Г № 0024344 издаден от ОД на МВР - Б., с който на В.С.В. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането /КЗ/, на основание чл. 638, ал. 4 вр. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 250,00 лева.

Касаторът оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че в хода на административно наказателното производство по издаване на ЕФ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не са били отстранени от районния съд. Твърди, явна неправилност при описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и несъответствие с изведената правна квалификация. Посочва, че тези нарушения са съществени, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на наказаното лице и обуславят отмяна на акта. Изложени са доводи, че при установено нарушение по чл.438, ал.1, т.1 от КЗ на жалбоподателя е следвало да се състави АУАН и НП, което съставлявало отделно нарушение на административните правила. Също така, не ставало  ясно дали В. е управлявал автомобила без сключена ГО или същия е бил в паркирано положение и липсата на ГО било установено посредством подвижна АТСС. Касаторът счита още, че по делото не са представени доказателства  от които да се установи, че АТСС е работила в режим на разпознаване на рег.номера и е установила нарушението тип „застраховка“. Твърди се още, че липсва протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който бил задължителен относно времето и мястото на извършване на нарушението, поради което било налице недоказаност на нарушението. Иска се от съда да отмени решението, както и потвърдения със същото ЕФ.  

В съдебно заседание касаторът, редовно призован се представлява от адв.С.И., който поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на съдебното решение и отмяна на електронния фиш.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Б., редовно призован, не изпраща представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не представя доказателства.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Б. счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящия състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.

След анализ и преценка на събрания по делото доказателствен материал и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, от въззивната инстанция е установена следната фактическа обстановка: на 10.10.2020 г. в 14.47 часа, в гр. Б., по бул.„Стефан Стамболов“ в посока бул.“Сан Стефано“, В.С.В., като собственик на управлявано МПС - „******“ с рег.№ *******, което е регистрирано в Р.България и не е спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в нарушение по 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство - пътна радарна система тип САИРН m*Spee Det 2D с № SD2D0021. Наложена е глоба във фиксирания размер от 250,00 лв. по чл.638 ал.1 т.1 от КЗ.

 От наказващия орган е представена административната преписка, която съдържа: данни за автомобила и снимка на рег. № А5606МХ; тип приложение-mBox; дата и час на установяване на нарушението10.10.2020 г., 14:47 ч.; GPS координати – 42.50348,27.46997; снимка на автомобила; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 и допълнение към него; проверка за сключена застраховка Гражданска отговорност – справка от Гаранционен фонд.

За да потвърди електронния фиш първоинстанционният съд е приел, че при издаването му не са нарушени административно производствените правила, както и че е материално законосъобразен. Съдът преценил като неоснователни възраженията на жалбоподателя.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.

Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни.

В настоящия случай релевантните юридически факти, които са предпоставка за законосъобразното съставяне на ЕФ са следните: ЕФ да има за адресат собственика на МПС и МПС да се управлява без сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Правното основание за издаване на електронния фиш и отговорността на собственика е регламентирано в разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, съгласно която, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глоба или имуществената санкция по ал. 1, съгласно която "на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. – за физическо лице; 2. имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец".

 В случая е установено, че нарушението е констатирано с автоматизирано техническо средство, поради което е наложено наказанието по ал. 1, т. 1 на посочената норма и в съответствие с нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, според която, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

 По делото няма спор, че В.С.В. е собственик на процесното МПС. В ЕФ е посочено задължението, регламентирано с разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което касаторът в качеството си на собственик на МПС не е изпълнил. Задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. В § 1, т. 33 от КЗ е дадена легална дефиниция за понятието "автомобилист" – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. С разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е регламентирано задължение на всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Поради това съдът намира, че правната квалификация на нарушението е правилна.

 В случая, установената фактическа обстановка – управление на МПС, за което няма сключена застраховка "ГО" съответства напълно на описанието на нарушението в издадения ЕФ и се потвърждава от събраните по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав не споделя възражението, че в ЕФ са допуснати нарушения при описанието на нарушението. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В ЕФ е посочено, че В. е собственик на МПС. Посочено е техническото средство, с което е установено нарушението, мястото на което същото е извършено, факта на управление и липсата на сключена задължителна застраховка. И въпреки, че в ЕФ не е използвана думата "управление", безспорен е факта, че превозното средство е установено в гр. Б. по бул.„Стефан Стамболов“ в посока бул.“Сан Стефано“. Нарушението е установено с техническо средство, което може да бъде използвано само по отношение на превозни средства, които са в процес на движение, което води до извода, че лекият автомобил е управляван по пътната мрежа. Няма никакво съмнение и по отношение на субекта на нарушението, така както е определен с електронния фиш. Глобата е наложена на физическото лице, собственик на автомобила.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя че при установено нарушение по чл.438, ал.1, т.1 от КЗ е следвало да се състави АУАН и НП. "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Касае се за своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, приравнен едновременно към АУАН и НП, по отношение на правното му действие (фикцията по чл.189, ал.11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити. Разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП е специална по отношение на общите норми за издаване на НП – чл. 57 от ЗАНН и датата, часът и мястото на нарушението са посочени в достатъчна степен. Според касационния състав, видно от снимковия материал-веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес по арг. от чл.189, ал.15 от ЗДвП, ясно и точно е описано мястото на нарушението, географските координати посредством GPS.

Така процедурата за издаване на процесния ЕФ за налагане на глоба за установеното с мобилната система за видеоконтрол е проведена при наличието на предпоставките за приложението й по чл. 189, ал.4, изр. 2 от ЗДвП вр. § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и вр. с Наредба № 8121з-532/2015 г. Спазени са изискванията за използването на мобилната система за видеоконтрол, тъй като същата е преминала периодична проверка, и се е намирала в техническа изправност към датата на извършване на нарушението.

Решението на първоинстанционният съд съдържа изключително подробни и ясни мотиви, с посочване на аргументи по всяко едно от направените възражения в касационната жалба и тъй като настоящата съдебна инстанция ги споделя, не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

При този изход на спора, разноски на касатора не се следват.

В съдебното производство по проверка законосъобразността на ЕФ не са допуснати нарушения, обуславящи отмяната на решението и на фиша.

  С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Б.,

 

                                           Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно Решение № 65/21.01.2022 г., постановено по АНД № 5126/2021 г. по описа на районен съд Б..

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                                         2.