ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 828
гр. Перник, 26.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500503 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: М. К. Ф., ЕГН: ********** и К. С. Ф., ЕГН: ********** и двамата с адрес: ***
ЧРЕЗ: процесуалния си представител адв. К. Б. – ПАК
СРЕЩУ: РЕШЕНИЕ № 260126 от 28.04.2022г., постановено по
гр. дело № 6691/2020г. по описа на Районен съд Перник.
С първоинстанционното решение, съдът е уважил иска на ищците по чл.108 от ЗС.
Първата инстанция е признала за установено, че те са собственици на реална част от 32 кв.м.
от процесния имот, както и иска за разваляне на оградата от страна на ответниците на
частта от недвижимия имот с площ 32 кв.м., като е отхвърлил исковете за реалната част на
имот с площ от 7 кв.м.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва в отхвърлените му части.
Твърди се, че същото е необосновано и постановено в нарушение на материалния и
процесуален закон. Според жалбоподателя, районният съд неправилно и като не се е
съобразил със събраните по делото доказателства е постановил решението си на базата на
две различни заключения на вещото лице и на различни скици и схеми. Това е довело до
постановяване на неясно решение и извеждането на незаконосъобразни и необосновани
изводи на съда. Счита, че съдът не се е съобразил с допълнителното заключение на вещото
лице, от което е видно че след извършеното трасиране, ограничената с перпендикуляр
регулационна линия към т. 1 площта е 39 кв.м., а с продължаващата права линия от т. 1към
1
северната регулационна линия на УПИ *** собственост на ищците е 69 кв.м. На следващо
място твърди, че по отношение на останалата част на имота над 39 кв.м. до предявените с
исковата молба 80 кв.м., съдът не се е произнесъл. Твърди, че погрешно съдът не е възложил
изготвянето на комбинирана скица, от която да е видно, каква точно част от имота признава
за собственост на ищците. В продължение счита, че това води до неясно и невъзможно за
изпълнение решение.
Моли да бъде отменено решението в обжалваните му части, като бъде постановено
ново решение с което да бъде уважен предявения иск, съгласно заключението на вещото
лице и втората комбинирана скица към същото. Прави искане за присъждане на сторените
разноски пред настоящата инстанция.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна
не е подала отговор.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба, жалбоподателят не се е позовал и не е направил обосновано и
конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в
неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване
на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно –
чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС/.
С въззивната жалба не е направено искане за събиране на нови доказателства във
въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват
нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2 ГПК, или
такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на
доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и
прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с
определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.02.2023г. от
10.45ч.за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед усложнена процесуална икономия да се извърши по
телефон или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че явяването им в съдебно
заседание не е задължително, а становище по хода на делото и съществото на спора могат да
изразят с писмена молба, с препис за насрещната страна и прилагането на списък по чл. 80
от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
2
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
до бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
запазят имиджа и тайните си;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3