Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 11.01.2022 година град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 23.11. 2021 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия БОНЧЕВА
т.д. № 1273 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с
чл.380 КЗ.
Ищецът Г.М.Х. твърди в исковата си
молба, че в резултат на ПТП са му причинени телесни увреждания.
Твърди се, че на 08.10.2019г., около
16:20 часа, по път III-554, км. 39-500 в посока запад-изток се е движил т.а.
влекач „Волво“ с per. № СТ 4539 АМ и прикачено към него ремарке с peг. № СТ
0773 ЕМ, управлявани от М.К.В., който нарушил правилата за движение по
пътищата, в резултат на което на ляв завой изгубил контрол над ППС, блъснал се
в обезопасителната мантинела от левия край на пътя, след което се обърнал
странично на левия край. Вследствие на катастрофата е пострадал возещият се във
влекача пътник Г.М.Х..
Посочва се, че във връзка с
причиняване на процесното ПТП е образувано ДП 216/2019г. по описа на РУ - Г.,
което към настоящия момент не е приключило. Причина за настъпване на ПТП са
допуснатите от водача на т.а. „Волво“ с peг. № СТ 4539 АМ нарушения на правилата
за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице
определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно
движение по пътищата. С оглед на изложеното в случая съществува пряка причинна
връзка между деянието на М.В. и настъпилите общественоопасни последици -
телесните повреди, причинени на ищеца Г.М.Х..
За увреждащия т.а. „Волво“ с per.
№ СТ 4539 АМ, управляван от М.К.В., има сключена застраховка “Гражданска
отговорност”, з.п. BG/22/119002065921/24.07.2019г. със срок на валидност една
година, считано от 25.07.2019г. до 24.07.2020г. със ЗК „Л.“АД, гр. С., но
прекратена предсрочно на 10.11.2019г. По силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която
сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2019
г.
Посочва, че съгласно разпоредбата
на чл. 380 от КЗ, пострадалият е предявил претенцията си за изплащане на
обезщетение пред ЗК „Л.“АД и е представил всички документи, с които разполага.
С писмо с обр. р. от 07.11.2019 г. застрахователят е уведомен за настъпилото
събитие. Към настоящия момент ответникът не е предложил или заплатил
застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното, в случая за ищеца е налице правен
интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда.
При процесното ПТП Г.М.Х. е
получил следните травматични увреждания: фрактура хумери декстра, вулнус лацеро
контузум антебрахии декстра, вълнус лацеро контузум генус декстра и други.
След инцидента на 08.10.2019 г.
пострадалият е настанен в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „П.“,
гр. С.З. с тежка травма в областта на дясна мишница, антебрахиум, коляното и
главата. От направените параклинични и образни изследвания се установило, че ищецът
е с деформирана и силно болезнена дясна мишница, с костни крепитации,
патологична подвижност и скъсяване. По улнарната повърхност на антебрахиума има
кървящи разкъсно-контузни рани със силно размачкани ръбове. Върху дясното
коляно също е налице кървяща разкъсно-контузна рана, а над дясна орбита има
оток. След направените консултативни прегледи и приложена терапевтична схема на
лечение на 18.10.2019 г. пострадалият е подложен на операция, по време на която
е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. На
22.10.2019г. ищецът е изписан с окончателната диагноза фрактура хумери декстра,
вулнус лацеро контузум антебрахии декстра, вълнус лацеро контузум генус
декстра. При изписването са му дадени препоръки да прави амбулаторно стерилни
превръзки през 3 дни, конците да се свалят на 12-15-тия ден след операцията,
като също така следва да спазва щадящ двигателен режим и да продължи
профилактиката с НМХ.
В исковата молба се посочва, че в
резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП Г.М.Х. търпи силни болки и
много страдания, като същият не се чувства добре физически и емоционално.
Поради причинените наранявания при инцидента дълго време е следвало да спазва
постелен режим и да не се натоварва физически и психически. По - голямата част
от този период той прекарал на легло и за задоволяване на елементарните нужди
от ежедневието е разчитал единствено на помощта на своите близки. Претърпяната
тежка травма на ръката и последвалото й лечение водят до нейното обездвижване
за дълго време и до невъзможността на ищеца да си служи с нея. Той е
възпрепятсван да работи и да извършва най-обикновени движения с нея, като всеки
опит за раздвижване е свързан с много болка и дискомфорт. Получените увреждания
и последвалият ги период на лечение и възстановяване се отразяват изключително
негативно и на психологическото му състояние. Преди процесното ПТП той е бил в
добро здравословно състояние, енергичен мъж в работоспособна възраст и
динамично ежедневие, но след инцидента за дълъг период ищецът е останал невъзстановен
напълно от получените увреждания, като контузионните области продължават да са
болезнени. Освен болките той е изживял и силен стрес по време на пътния
инцидент, който в съвкупност с получените от него физически травми се отразяват
изключително негативно на здравословното и емоционалното му състояние и ще
остане за цял живот в неговото съзнание.
Твърди се, че в резултат на
процесното ПТП и получените при него увреждания Г.Х. е претърпял и имуществени
вреди в размер на 2367,50 лв., които също следва да му бъдат възстановени.
Посочените разходи са направени за такси, за лекарствени средства, медицински
консумативи и потребителски такси.
Ищецът счита, че следва да бъде
компенсиран за причинените неудобства, болки и страдания. Безспорно
неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо.
Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло
да компенсира страданието и да постигне макар и минимално заличаване на
неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите
и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от
извършеното деяние.
Твърди се, че вредите на ищеца са
в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия т.а. „Волво“ с peг. №
СТ 4539 АМ - М.К.В., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по
делото ЗК „Л.“АД, гр. С.. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк
иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност”, поради което за ищеца е налице правен интерес да иска
от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените му
имуществени и неимуществени вреди. Предявеният иск е съобразен от една страна с
принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания
от причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО за 2019г. и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Ищецът моли съда да осъди
ответника ЗК „Л.“АД - С. да му заплати обезщетение в размер на 26000 лв.,
частичен иск от 80 000 лв., за причинените му неимуществени вреди, изразяващи
се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при
процесното ПТП, както и обезщетение за причинените му имуществени вреди в
размер на 2367,50 лв.
Претендира законната лихва върху
сумата, считано от 15.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като адвокатът е регистриран по ЗДДС, като моли съда да
счита настоящата молба за списък на разноски.
В последното съдебно заседание съдът
е допуснал увеличение на предявения иск за неимуществени вреди от 26 000
лева на 60 000 лева, като частичен иск от 80 000 лева.
Постъпил е писмен отговор от
ответника ЗК ,,Л.‘‘ АД, който е извън законоустановения срок.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от
данните по делото –констативен протокол за ПТП с пострадали лица и снимки от ПТП/ л.5 – л.6 от делото/,
протокол за оглед на местопроизшествие от 08.10.2019г. /л.105-108/, Акт №61862
за установяване на административно нарушение от 08.10.2019г. на МВР – ОДМВР –РУ
Г. /л.109 от делото/, на 08.10.2019 г., около 16:20 часа, по път III-554, км.
39-500 в посока запад-изток се е движил т.а. влекач „Волво“ с peг. № СТ 4539 АМ
и прикачено към него ремарке с peг. № СТ 0773 ЕМ, управлявани от водача М.К.В.,
който нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което на ляв
завой изгубил контрол над ППС, блъснал се е в обезопасителната мантинела от
левия край на пътя, след което се обърнал странично на левия край. Вследствие на
катастрофата е пострадал возещият се във влекача пътник Г.М.Х..
Не се спори също така, че е налице валидно сключена
застраховка
№ BG/22/119002065921/24.07.2019 г. ,,Гражданка отговорност‘‘ за на МПС – т.а. влекач
„Волво“ с per. № СТ 4539 АМ валидна от 15.07.2019 г. до 24.07.2020 г., която е
прекратена на 10.11.2019 г., но към датата на процесното ПТП 08.10.2019 г. е
валидна.
Във връзка с депозирана от ищеца молба до ответното
застрахователно дружество е била образувана преписка по щета № 0000-1000-03-19-7828/13.11.2019
г. по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която ответникът е
изискал представяне на документи, относими към изплащане на застрахователно
обезщетение, като към настоящия момент такова не е изплатено.
По делото е
представена епикриза ИЗ № 20537/2019 г.
УМБАЛ ,,П.‘‘ – С.З..
Представени
са Фактура № **********/2019 г. и фискален бон - стойност 9,50 лв; Фактура №
**********/2019 г. и фискален бон - стойност 58,00 лв; Фактура № **********/20.10.2019
г. и преводно нареждане - стойност 2 300 лв.
Във връзка с
установяване на обстоятелствата, свързани с процесното ПТП по делото е
назначена съдебно-автотехническа експертиза, като съдът е приел по делото
експертизата, изготвена от инж. Т.Ц. /л.124-128 от делото/. Първоначалната
експертиза, изготвена от инж. В. не е приобщена към доказателствата по делото,
тъй като в заключението си експертът не е отговорил на поставените от съда
задачи, а на различни от поставените и в тази връзка ищецът е направил отвод на
експерта, който е приет от съда и е назначена нова съдебно-автотехническа
експертиза.
От
заключението й се установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е
следният:
На
08.10.2019 г. товарен автомобил Волво ФХ 12 420 с per. № СТ 4539 АМ с прикачено
към него ремарке, управляван от М.К.В. се е движил със скорост около 87 км/ч по
път III 554, км 39 м, в посока към гр. Р.. Участъкът е бил ляв завой на пътя,
сухо асфалтово покритие без неравности. В един момент, водачът на товарната
композиция е задействал спирачната система с максимално спирачно закъснение,
оставяйки спирачни следи по пътната настилка с дължина от 61,85 м, загубил е
контрол над МПС и е напуснал платното за движение надясно по посока на
движението си. На около 54 -55 м северно от ориентира се е ударил в дясната
крайпътна еластична ограда и е нарушил нейната цялост. В резултат на
настъпилият удар и в резултат на субективните действия на водача, товарната
композиция се е обърнала на дясната си страница, ремаркето се е отворило и част
от товара (въглищен прах) се е разсипал по платното за движение и извън него.
След удара товарен автомобил Волво с прикачено към него ремарке са се
установили в дясната част на платното за движение, като предната част на т.а е
насочена в посока североизток и е била извън платното за движение - в десния
банкет.
В резултат
на ПТП е пострадал пътника в кабината на товарния автомобил Г.М.Х..
Видно от
експертизата и от останалите писмени доказателства по делото, товарен автомобил
Волво ФХ 12 420 с per. № СТ 4539 АМ с прикачено към него ремарке, управляван от
М.К.В. е самокатастрофирал. Причина за ПТП безспорно са субективните действия
на водача на автомобила -водачът на товарната композиция е задействал
спирачната система с максимално спирачно закъснение, оставяйки спирачни следи
по пътната настилка с дължина от 61,85 м, загубил е контрол над МПС и е
напуснал платното за движение надясно по посока на движението си, според
експертното заключение.
Освен това
от приетия като доказателство по делото Акт за административно нарушение /л.109
от делото/ се установява, че водачът на автомобила е управлявал товарния
автомобил след употреба на алкохол, установено с техническо средство алкотест Дрегер
7510 с афбр.№ ARBA 0181, който
е отчел 3.06 промила алкохол в издишания въздух.
В резултат
на описаното ПТП е пострадал пътникът в кабината на товарния автомобил ищецът Г.М.Х..
Във връзка с
установяване на получените от последния травми при процесното ПТП по делото е
назначена и приета съдебно - медицинска експертиза. От заключението й се
установява, че при
процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания : фрактура
хумери декстра, вулнус лацероконтузум антебрахии декстра, вулнус лацероконтузум
генус декстра и контузио регио орбиталис декстра. В съдебно заседание от 13.07.2021г. експертът е пояснил значението на
медицинската терминология, посочена в медицинската документация и в
заключението, а именно: фрактура хумери декстра - това е счупване на
раменната кост между лакътната и раменната става, счупването е в долната
половина, вулнус лацероконтузум антебрахии декстра, това е разкъсно- контузна
рана на дясна предмишница в зоната на лакътната става от вътрешната страна, вулнус
лацероконтузум генус декстра – това е разкъсно- контузна рана в зоната на
дясното коляно, локализирано по – точно пред предното лице на дясното коляно, контузио
регио орбиталис декстра – това е контузия на дясната очна орбита на дясното
око, която се изразява с хематом и кръвоизлив. Според експертизата, лечението
на ищеца е проведено в болнични условия през първите 2 седмици, с проведени 2
оперативни интервенции. Впоследствие лечението е продължило в домашни условия,
целящо премахването на отока на травмираната зона, намаляне на болковия
симптом и постепенно раздвижване на двете съседни стави на фрактурата -
лакътната и раменната. Като е изходил от възрастта на ищеца към момента на
травмата - 60 години и локализацията на
фрактурата, може да се заключи, че при извършеното оперативно лечение костна
консолидация настъпва за 3-4 месеца, а твърд костен калус фрактурата се образува
до 5-6 месеца.
Вещото лице посочва,
че ищецът Г.Х. е възстановен с умерен дефицит в амплитудата на движенията на
дясно рамо, с леко намалена мощ на захвата на дясната ръка, с лека хипотрофия
на раменната мускулатура. Според вещото лице, усложнения от фрактурата няма. Недостатъчността
и намалената мощ на дясната ръка са следствие от травмата, получена при ПТП на
08.10.2019г.
Според вещото лице, разходите, които е извършил ищеца, за които се
представят фактури по делото, са пряко свързани с лечебния процес и за нуждите
му: 2300,00 лв. са за заплащане на дълъг хумерален титаниев пирон с проксимално
и дистално заключване; 9,50 лв. са за закупуване на ампулна форма на аналгетик;
58,00 лв. са за задължителната държавна потребителска такса за стационарно
лечение.
В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че са се наложили две операции, като първата е проведена на
08.10.2019 г., ОП № 553/08.10.2019 г. и е била в спешен порядък, като
задължително е трябвало да се направи. Това е направено под обща анестезия.
Предвид тежката контузия на меките тъкани и счупването близо до лакътната става
е имало риск от кръвонапълване на меките тъкани с кръв, поради което, според
експерта, ортопедът, който е извършил тази операция е постъпил професионално и
е направил това разсичане на ципата, за да може отокът да се разнесе, да не се
получи притискане на кръвоносните съдове и не да се стигне до ампутация на
ръката.
Видно от експертизата, на 18.10.2021
г., след десет дни, е направена вече същинската операция на рамената кост и
прихващането й с пирон.
Първата операция е била спешна и
необходима – тази от 08.10.2019 г. Тя е непосредствено след ПТП и по преценка на
вещото лице тази намеса е била вид спасяване на ръката на пациента.
Според експерта, установената отслабена
сила на захвата на дясната ръка няма да се увеличи много във времето, ще остане
като дефицит за ищеца. Това, според експерта, е вследствие от травмата. Ищецът хваща с дясната
ръка, но изпуска, няма силата, която има дори лявата му ръка. Според експерта, ако
ищецът е провеждал рехабилитация, тя е щяла да бъде ефективна до шестия, седмия
месец и чрез нея е щяло да се постигне по -силен захват на ръката, а
пострадалият е раздвижвал ръката в дома си. Според експерта, една успешно
проведена рехабилитация би имала положителен ефект в конкретния случай.
Съдът възприема експертизата, същата не е оспорена от страните по делото,
изготвена е задълбочено и мотивирано.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на
уврежданията, получени при ПТП, по делото са разпитани и свидетели.
От показанията на свидетелката З.М.К.
/сестра на пострадалия/ се установява, че ищецът е изпитвал силни болки, от
които се оплаквал. Два пъти го оперирали, двадесетина дни стоял в болницата. След като
го изписали, не можел да се обслужва сам. Ръката му била с пирон, свидетелката
го обслужвала, готвила му. Той обичайно си служел с дясната ръка, която била пострадала.
Не можел да се храни, не можел да спи, бил неспокоен, мъчели го адски болки.
Имал нужда от помощ в ежедневието си и свидетелката го обслужвала в продължение
на шест- седем месеца.
Според свидетелката, ищецът ходел на терапия за ръката в С.З., ходел на
нагревки в болницата. Посочва, че не помни точно кога и колко пъти, смята, че два
пъти.
В момента ищецът бил малко е по-добре, вече си движел ръката, можел да стиска, да свива пръстите. Хващал, но
не както преди.Според свидетелката, „ сега ръката му е добре“ . Можел да се
обува, да си връзва обувките, да се храни.
Преди ПТП ищецът помагал за работа в градината – поливал, копаел. Сега
гледал животни на село – овце, не работел в градината. С жена си само пасели животните, имало друг човек, който
да им чисти. Тези животни не били техни, а ищецът и жена му работели като пастири
в с. Б. към Н.З..
От показанията на свидетелката Р.Д.Д. се установява, че се събрали да
живеят заедно с ищеца на 15.07.2020г. Отишла да го види след като разбрала, че
е пострадал. Според свидетелката, бил в тежко състояние. Не можел да движи
дясната си ръка. Имал много болки в дясната ръка, тя била неподвижна. Не можел да мърда ръката и от лакътя. Помагала му за обличане,
тоалет, хранене. Като го хранела, се разплаквал. Събуждал се от болки, в
момента имал болки, но не като преди - в седмицата два, три пъти от рамото не
можел да мърда ръката и пръстите му ставали неподвижни, подувала му се
пръстите. Сега пак имал нужда от помощ в ежедневието си. Не можел да вдига
тежко с ръката. Не можел да свие пръстите на ръката.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая не се спори, че към датата на процесното ПТП
– 08.10.2019
г. за т.а. влекач „Волво“ с peг. № СТ
4539 АМ е налице валидна застрахователна полица № BG/22/119002065921/24.07.2019 г. ,,Гражданка отговорност‘‘ на ЗАД ,,Л.‘‘ АД.
Съдът намира, че следва да приложи законовата
разпоредба на чл. 498, ал.3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията
пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен
срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване
на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на
рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск
на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е
предявил претенцията, която е получена от застрахователя на 12.11.2019 г.,
видно от известие за доставяне, като за получател е посочено лицето З.Г..
По случая е заведена щета № 0000-1000-03-19-7828/13.11.2019 г. без да е
изплатено застрахователно обезщетение, по която застрахователят е изискал документи. Не е спорно, че плащане по щетата
не е направено. Поради това
съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
Доколкото няма постановена
присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на
настоящото производство.
Видно от заключението на
автотехническата експертиза, както и от останалите писмени доказателства по
делото, посочени по-горе в изложението, причина за настъпване на ПТП са субективните
действия на водача на т.а. влекач
„Волво“ с per. № СТ 4539 АМ, който е задействал спирачната система с максимално
спирачно закъснение, оставяйки спирачни следи по пътната настилка с дължина от
61,85 м, загубил е контрол над МПС и е напуснал платното за движение надясно по
посока на движението си. На около 54 -55 м северно от ориентира се е ударил в
дясната крайпътна еластична ограда и е нарушил нейната цялост. В резултат на
настъпилият удар и в резултат на субективните действия на водача, товарната
композиция се е обърнала на дясната си страница, ремаркето се е отворило и част
от товара (въглищен прах) се е разсипал по платното за движение и извън него. След
удара товарен автомобил ,,Волво‘‘ с прикачено към него ремарке са се установили
в дясната част на платното за движение, като предната част на т.а е насочена в
посока североизток и е била извън платното за движение - в десния банкет.
Водачът на т.а. влекач
„Волво“ с peг. № СТ 4539 АМ не е задействал своевременно спирачната
система на товарния автомобил.
Освен това от приетия като доказателство по делото Акт за административно
нарушение /л.109 от делото/ се установява, че водачът на автомобила е
управлявал товарния автомобил след употреба на алкохол, установено с техническо
средство алкотест Дрегер 7510 с афбр.№ ARBA 0181, който е отчел 3.06 промила
алкохол в издишания въздух.
С оглед изложеното, съдът намира, че с описаното поведение водачът на
лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е
посочено, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват и са длъжни при движението
си да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да
контролират във всеки момент ППС, което управляват.
Също
така с описаното поведение
водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 5,ал.3,т.1 от ЗДвП,
където е посочено, че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
С оглед изложеното, съдът намира, че
допуснатите нарушения на водача на т.а. влекач „Волво“ с peг. № СТ 4539 АМ са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на исковете за неимуществени вреди,
съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата
при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди
от травматичните увреждания, а именно: от изслушаната по делото съдебно - медицинска експертиза и
събраните гласни доказателства се установява, че ищецът е претърпял две
оперативни интервенции, след които е установена отслабена сила на
захвата на дясната ръка. Силата на захвата няма да се увеличи много във времето
и ще остане като дефицит за ищеца занапред. Следва да бъде отчетена и възрастта на
ищеца, което предполага по- бавно възстановяване от претърпените травми. Според
съдебно-медицинската експертиза, за около 3-4месеца настъпва костна
консолидация, а твърд костен калус фрактурата образува до 5-6 месеца, което
следва да се вземе предвид при определяне на обезщетението.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от ищеца остра стресова
реакция, която е довело до негативна промяна в психо – емоционалното му
състояние. Ноторно известно е обстоятелството, че претърпяването на ПТП представлява
значителен стресогенен фактор.
Предвид гореизложените
обстоятелства, съдът счита, че искът за неимуществени вреди следва да бъде
уважен за сумата 35 000лв. В този размер искът се явява основателен и
доказан, а за разликата над този размер до предявения размер от 60 000лв.
следва да се отхвърли като недоказан.
По отношение на претенцията
за имуществени вреди, съдът намира, че искът е доказан изцяло, предвид
представените по делото фактури и
фискални бонове и направените от ищеца разходи подлежат на репариране от
страна на ответника, поради което следва да уважи иска за цялата сума от
2367,50
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в
рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая
ищецът претендира лихва за забава от 15.10.2019 г. От представените
доказателства се установява, че на 12.11.2019 г., ответното дружество е
уведомено за настъпване на застрахователното събитие. Следователно съдът като съобрази
горепосочените разпоредби приема, че 12.11.2019 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие и от този момент следва да се начислява
лихва за забава.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че искането за законна лихва за периода от 15.10.2019
г. до 11.11.2019 г. следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По отговорността за разноски:
В договора за правна защита и съдействие
е посочено, че процесуалното представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза.
По разноските по иска за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830
лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., като адвокатското възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на
2 330 лева.
Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.
Следователно при
спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П.К.
за осъществено безплатна адвокатска помощ на ищците е в размер 2 796 лева с ДДС.
Предвид разп. на
чл.78 ГПК на адвоката на ищеца следва да се присъдят направените разноски за
адвокатско възнаграждение по съразмерност, а именно сумата 1631лв.
Съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1000 до 5000
лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.; като дължимото адвокатско възнаграждение
е в размер на 395,73 лева, като с ДДС е в размер на 474,87 лева.
Или общият
размер на дължимото в случая възнаграждение за процесуално представителство на
ищеца е в размер на 2105.87лв.
Съгласно разп.
на чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от
последния разноски по съразмерност, които в случая са 411,25 лв.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД “Л.“ АД следва да бъде осъден да заплати в
полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1494,70 лв. за държавна
такса.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК ,,Л.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, да заплати на Г.М.Х.,
ЕГН ********** ******, със съдебен адрес:***, *** адв. П.К. САК, сумата от 35 000 лева /тридесет и
пет хиляди лв./, частичен иск от
80 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяваща се в претърпени
болки и страдания и сумата от 2 367,50 лева /две хиляди триста
шестдесет и седем лв. и 50ст./, представляваща имуществени вреди в резултат на претърпяното от него
ПТП на 08.102019 г., ведно със законната лихва от 12.11.2019 г. до окончателното
и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането
за присъждане на законна лихва за периода от 15.10.2019 г. до 11.11.2019 г.
като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Г.М.Х., ЕГН ********** ******, със съдебен адрес:***, *** адв. П.К. САК
против ЗК ,,Л.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. *** иск за обезщетение за неимуществени вреди, изразяваща се в
претърпени болки и страдания в резултат на претърпяното от него ПТП на 08.10.2019
г., за разликата над 35 000лв. до предявения размер от 60 000лв.,
предявен като частичен иск от 80 000 лева, ведно със законната лихва от 12.11.2019 г..
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК ,,Л.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, да заплати на адв. П.К. от
САК със съдебен адрес:***, офис № 10 адвокатско възнаграждение в размер на 2105.87 лв.
/две хиляди сто и пет лв.и 87 ст./ с ДДС за осъществена безплатна адвокатска
помощ.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми на Г.М.Х., ЕГН ********** ******, със съдебен адрес:***, ***
адв. П.К. САК следва да се приведат по следната лична сметка на лицето :
№7000
**********, IBAN *** Г.М.Х., ЕГН **********
******, със съдебен адрес:***, *** адв. П.К. САК да заплати на ЗК ,,Л.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *** сумата 411,25лв. /четиристотин и единадесет лв. и 25ст./ направени
от ЗК ,,Л.“ АД разноски по делото съразмерност, с оглед отхвърлената
част на предявения иск.
ОСЪЖДА ЗК ,,Л.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 1494.70
лв. /хиляда четиристотин деветдесет и четири лв. и 70 ст./ за държавна такса,
съразмерно на уважената част на предявените искове.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС –
гр.П. в двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото
постановяване с приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: