Решение по дело №80/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл.210 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационната жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] срещу решение №30/22.06.2023г., постановено по а.н.дело № 13/2023 г. на Районен съд гр.Мадан, с което е отменено наказателно постановление на директора на Дирекция “Инспекция по труда” [населено място], съставено срещу „ДМ ТОП“ЕООД [населено място], за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ,с наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалния закон, отменителни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. От пълномощника на жалбоподателя юр.В. П. е постъпила молба-становище,с която се поддържа касационната жалба и направените с нея оплаквания.Моли да се отмени решението на районния съд и да се постанови ново решение,с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация чрез пълномощника си адвокат А. А. оспорва жалбата.Единствено в частта за разноските счита,че жалбата е основателна. Моли да се има предвид писмения отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] счита касационната жалба за неоснователна, а решението на районния съд като правилно предлага да бъде потвърдено.

 

Административен съд-Смолян, като взе предвид оплакванията в касационната жалба, извърши проверка на постановения съдебен акт и след анализ на събраните по делото доказателства пред районния съд, установи следното:

Предмет на обжалване пред районния съд е наказателно постановление, съставено на дружеството за това, че като работодател, на 29.09.2022г. в интервала от 10.15 часа до 11.00 часа в [населено място], в обект на контрол Дърводелски цех [улица],стопанисван от „ДМ ТОП“ЕООД [населено място], е допуснал до работа лицето А. П. П., на длъжност „общ работник“, преди да й е предоставил копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено в Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите, за което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

С решението си Районен съд-Мадан е приел, че не е осъществен състава на административното нарушение, за което е санкционирано дружеството. Не било уточнено също от АНО на каква длъжност е назначена П. Направен е извод,че твърдението на АНО,че А. П. е изпълнявала трудова дейност, не е доказано по делото.Затова е отменил наказателното постановление.

Касационната инстанция приема,че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Настоящият състав на касационната инстанция счита,че въззивият съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е направил анализ на всички събрани по делото доказателства, в това число писмени, а е направил изводите си само въз основа на показанията на свидетеля З., който е служител в дружеството.

Основен юридически факт по делото е представен от дружеството и подписан трудов договор №17 от 28.09.2022г. между дружеството и А. П., който е регистриран в НАП на 29.09.2022 г. в 12.27 ч, т.е. след проверката същия ден.Този договор е представен и приложен по делото.При това положение не може да се игнорира наличието на трудов договор между страните и случаят да се приравнява на други от съдебната практика, при които по делата няма представен трудов договор. Наличният писмен трудов договор, подписан от двете страни, категорично установява характера на отношенията като по трудово правоотношение.В същия смисъл са и свидетелските показания на Р. К.-К. и И. Ч..

Така че трудов договор съществува по делото, макар и представен след проверката, който правилно е описано в АУАН и в НП.Принципно законодателят чрез разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ изисква работодателят да допуска до работа работника само след като му е предоставил екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл.62 ал.3, заверено от ТД на НАП. Нарушение на чл.63 ал.2 от КТ има и когато работодателят е сключил трудов с работника и го е допуснал до работа, но без да му връчи копие от уведомлението за него.

На следващо място следва да се отбележи,че именно въз основа на данните от представения трудов договор от 28.09.2022г. актосъставителят и АНО са приели, че длъжността на А. П. е „общ работник“.

Предвид изложеното, като е направил други изводи и е отменил наказателното постановление, районният съд в нарушение на процесуалните правила и материалния закон е постановил неправилно решение. Настоящата касационна инстанция ще следва да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да потвърди НП.

При този изход на делото основателна е претенцията на касатора за разноски за двете съдебни инстанции.Ще следва дружеството да понесе разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. пред въззивния съд и 100лв. пред касационната инстанция, или общо в размер на 200лв., на директора на дирекция „ИТ“, който е упълномощил юрисконсулт.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд гр.Смолян, в настоящия си състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение №30/22.06.2023г., постановено по а.н.дело №13/2023г. на Районен съд гр.Мадан и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-2200146/30.12.2022г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Смолян, с което на „ДМ ТОП“ЕООД [населено място] е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв., за нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА „ДМ ТОП“ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Б.-РМЗ“, представлявано от З. Х. Т., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] сумата 200лв. общо юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.