Р Е Ш Е Н И Е
№2039/12.11.2020г.
гр. Пловдив, 12.11.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на тринадесети октомври през две
хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г.и участието на прокурора Дилян Пинчев, като разгледа докладваното от
Председателя к.а.н.д. № 2032 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Обжалвано е Решение № 1004 от 26.06.2020 г.,
постановено по АНД № 3158/2020 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХVIII н. с., в частта, потвърждаваща
Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-003051/24.03.2020 г. на Началник група
към ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Х.С.Д. е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП.
Твърди се, че атакуваният съдебен акт в обжалваната
част е неправилен и незаконосъобразен. Иска се отмяна на решението и на потвърденото
с него НП по изложени съображения за необоснованост,
тъй като според касатора липсва точно описание на
обстановката, отразена в АУАН и съставеното НП не отговаря на обективната
истина, което обстоятелство се презюмира да не е било
съобразено от ПРС.
Ответникът по касационната жалба Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив не изразява становище по допустимостта и
основателността на касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че решението
на ПРС е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на
преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес -
страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваната
в настоящото производство част от Решение № 1004/26.06.2020 г., постановено по
АНД № 3158/2020 г., ПРС е потвърдил НП № 20-1030-003051/24.03.2020 г. на
Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с
което на Х.С.Д., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на
чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
За да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел, че от
събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен
съставът на визираното в НП административно нарушение, като при издаването му
не са допуснати процесуални нарушения.
В
решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното
НП, в т.ч. и защо не се споделя възражението на жалбоподателя, че липсва ясно и
точно описание на нарушението и мястото на неговото извършване, като е
мотивирано, че е налице ясно посочване, че пешеходната пътека се е намирала в
гр. Пловдив на бул. „Княгиня Мария Луиза“ – достатъчно, за да се приеме, че
няма допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Мотивирано е, че законосъобразно
АНО е определил санкцията за административното нарушение, като на основание чл.
183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 100 лева, която е във
фиксиран размер и не подлежи на корекция. С други думи казано, ПРС е приел, че това
нарушение и нарушителят са доказани по несъмнен начин, а при издаването на НП
са спазени всички законоустановени изисквания.
Фактическите
констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят
напълно от настоящата инстанция, което прави излишно тяхното преповтаряне.
Във връзка с наведените в касационната жалба
възражения, че липсва точно описание на обстановката, отразена в АУАН и
съставеното НП не отговаря на обективната истина, следва да се посочи, че това
обстоятелство е било обсъдено
от ПРС, а изводите, до които е достигнал съдът се споделят от настоящия съдебен
състав изцяло. Това е така, защото, както в АУАН, така и в НП нарушението е
описано по следния начин: „…на 06.03.2020
г. около 11,30 часа в гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ в посока изток
управлява т.а. Ивеко с рег. № ***, собственост на „Логикорп“ ЕООД и извършва следните нарушения: 1/ на
пешеходна пътека, сигнализирана с пътен светофар не спира и преминава на
забраняващ сигнал…“. Описаното нарушение напълно съответства на посочената
като нарушена разпоредба на чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и на санкционната
норма на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП – водачът не осигурява предимство, когато
преминава през пешеходна пътека и не спира при подаване на сигнал, който
забранява преминаването през пешеходна пътека. Точно е установено и мястото, на
което е извършено нарушението.
Отделно от това, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Т.е., дори да се приеме за
основателно възражението на касатора, по същество той
не оспорва извършването на нарушението и не сочи доказателства, които да
оборват констатациите на контролните органи, въпреки дадената му от районния
съд възможност за това.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение
на районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1004/26.06.2020 г., постановено по АНД № 3158/2020
г. по описа на ПРС, ХVIII н. с. в частта,
потвърждаваща НП № 20-1030-003051/24.03.2020 г. на Началник група към ОД на МВР
– Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Х.С.Д., ЕГН **********, на
основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание –
глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.