Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на десети декември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл. с-я ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 13733/2020 г.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано
е по подадени въззивни жалби от ищеца Г.С. срещу Решение № 49161/24.02.2020 г. и допълнително
Решение от 17.07.2020 г. по реда на чл. 250 ГПК, постановени по гр. д. №
11771/2017 г. по описа на СРС, 144-ти състав, с което е отхвърлен като погасен
по давност предявения от ищеца срещу Д.К.В. установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 357 КТ, за установяване съществуването на
трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 29.06.2012 г., респективно
е отказано допълване на постановеното основно решение.
Във въззивните жалби са изложени оплаквания за неправилност на обжалваните
съдебни актове, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на
изводите. Поддържа, че искът за установяване съществуването на трудово
правоотношение не е погасен по давност. Изтъква, че от представените по делото
доказателства са установени твърденията в исковата молба, както и че първостепенен
документ, установяваш твърденията ме е постановлението за обявяване на
съществуването на трудово правоотношение. Сочи още, че СРС не е взел под
внимание обстоятелството, че минималната работна заплата към момента на
сключването на договора е била в размер на 290,00 лв., а посочената в трудовия
договор беля такава от 240,00 лв., което представлявало явно противоречие между
законоустановеното съдържание на договора и постигнатото съгласие между
страните. Моли съда да отмени обжалваните решения и уважи предявения иск.
Въззиваемият ответник Д.К.В., чрез пълномощника си – адв. П.Д., с
надлежно учредена представителна власт по делото, в законоустановения срок е
депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбите и счита първоинстанционното
решение за правилно. Твърди, че въззивникът е извършил саморъчни поправки в
договора, които не следва да се вземат предвид, поради което договорът се
явявал несключен. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Жалбите са подадена в срока по
чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като жалбоподателят не
дължи държавна такса, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решенията са валидни и
допустими, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита, както и по направеното по реда на чл. 250 ГПК искане за
допълване.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.
За да отхвърли иска
първоинстанционния съд е приел в обжалваното решение № 49161/24.02.2020 г., че
правото на иск е било погасено, поради изтекла три годишна давност, а с решение
от 17.07.2020 г., СРС е отхвърлил молбата на въззивника за допълване на основното
решение, приемайки, че се е произнесъл по целия предмет на спора.
В случая ищецът е предявил иск
по чл. 357 КТ вр. чл. 124 ГПК за установяване наличието на трудово
правоотношение между страните въз основа
на трудов договор от 29.06.2012 г.
Съгласно разпоредбата на чл.
357 КТ трудови са споровете между работника и служителя от една страна и
работодателя от друга относно възникването, съществуването, изпълнението и
прекратяването на трудовите правоотношения. Следователно цитираният законов
текст изрично предвижда правната възможност за предявяване на иск относно
съществуването на трудово правоотношение /в този смисъл и решение № 7 от
05.04.2016 г. по гр. д. № 3874/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; решение. №.
458/29.06.10 по г.д. №.1526/09, ІV ГО на ВКС/.
Настоящият съдебен състав
намира, че изводите на първоинстанционния съд, че с изтичаното на който е било
погасено правото на работника да установи съществуването на трудово
правоотношение с ответника, са правилни и обосновани. В тази връзка следва да
се отбележи, че давността уредена в КТ е специална, отнася се за всички трудови
спорове и изхожда от разбирането за правна яснота и сигурност в отношенията
между субектите на трудовото правоотношение, и от изискването за по-голяма
бързина при уреждането на трудовите отношения.
Съгласно разпоредбата на чл.
358, ал. 2, т. 2 КТ срока за предявяване на иск започва да тече от деня, в
който правото, предмет на иска, е могло да бъде упражнено. В конкретния случай
този срок е започнал да тече на 02.07.2012
г., когато ищецът е получил писмо от Д.К.В. /лист 17 по делото на
СРС/, с което е уведомен, че тя не е съгласна с посоченото от ищеца
възнаграждение от 600,00 лв., и счита трудов договор № 1 от 29.06.2012 г. за
недействителен, т.е. отрича се възникване и съществуването на трудово
правоотношение.
В конкретния случай три
годишната давност за предявяване на иск е изтекла на 02.07.2015 г., поради което е основателно своевременно направеното
в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност за
предявяване на иска, тъй като същият е предявен едва на 24.02.2017 г. В тази връзка следва да се отбележи, че
исковете, предявени след изтичане на сроковете по чл. 358, ал. 1 КТ, при възражение на противната
страна се отхвърлят като неоснователни, доколкото давността е въпрос на
материалната основателност на претенцията, а делото не се прекратява поради
недопустимост на иска. поради което съдът не се произнася по съществото на
спора, след като възражението за погасителна давност е прието за основателно.
Ето защо е обоснован извода на
СРС, че в конкретния случай искът следва да се отхвърли, предвид изтеклата
давност за предявяване на същия, като в правната доктрина и константната
съдебната практика няма колебание, че погасителната давност погасява правото на
иск, поради което и не е необходимо съдът да изследва дали трудовия договор № 1
от 29.06.2012 г. е породил правни последици.
Необосновано е и оплакването,
касещо неправилност на постановеното допълнително Решение от 17.07.2020 г.,
постановено по реда на чл. 250 ГПК, тъй като с основното такова, съдът се е
произнесъл по целия предмет на спора, предвид и указанията, дадени с
Определение № 22554 от 22.10.2018 г., постановено по гр.д. 6507/2018 г. по
описа на СГС, недопуснато до касационна обжалване с Определение № 41 от
25.01.2019 г. на ВКС, постановено по ч.гр.д. № 4579/2018 г. по описа на ВКС, в
което е прието, че единствения допустим и редовен иск е този, предявен по чл.
357 КТ за установяване съществуването на трудово правоотношение. Ето защо
законосъобразно молбата на ищеца за допълване на решението е била отхвърлена.
Само за пълнота следва да се
отбележи, че макар искът по чл. 357 КТ за установяване съществуването на
трудовия договор № 1 от 29.06.2012 г. да е отхвърлен, е налице влязло в сила
постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между
страните, на ИА „Главна инпекция по труда“ /стр. 9 от делото на СРС/, което по
силата на чл. 405а, ал. 6 КТ замества трудовия договор, в случай, че страните
не подпишат такъв.
Имайки предвид, че крайните
изводи на настоящата инстанция напълно съвпадат с тези на СРС, въззивните жалби
се явяват неоснователни, а обжалваните решения следва да бъдат потвърдени.
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по аргумент на обратното
от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 49161/24.02.2020 г. и
допълнително Решение от 17.07.2020 г. по реда на чл. 250 ГПК, постановени по
гр. д. № 11771/2017 г. по описа на СРС, 144-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: