Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 1.04.2020 г.
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание на двадесети февруари, през две хиляди и двадесетата година, в състав:
Председател: Петър Балков
Членове: 1. Юлиян Стаменов
2. Милена Пейчева
с участието на секретар Светла Пеева,
в присъствието на прокурора Борислав Велков, след като разгледа докладваното от съдията Стаменов в.н.о.х.
дело № 72/20 г. на РОС, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по гл. XXI от НПК.
С присъда № 157/31.10.2019 г.
подсъдимият е признат за виновен и осъден по обвиненията в престъпления както
следва:
по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130 ал. 1 от НК - за това, че на 7.07.2018 г., по
хулигански подбуди, причинил лека телесна повреда – разстройство на здравето
извън случаите оп чл. 128 и 129 от НК – на Н.Л.Ш. ***,
изразяващо се в кръвонасядания по лицето, охлузване
на лявата ушна мида и счупване на носни кости - на наказание една година
лишаване свобода и
по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК - за това, че
на 7.07.2018 г., в гр. Русе, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на публично
място, на пътна отсечка „Джъмбо“ - Асфалтова база, кв. Средна кула, гр. Русе, при
управление намоторно превозно средство - - лек
автомобил, марка „Ф.Г.“, рег. № Р ****КВ, крволичел по пътя, управлявал по средата на на платното за
движение, при изпр3еварване ударил странично и опитал
да изблъска от пътното платно движещия се лек автомобил, марка „Ф.Г.
“, рег. № Р ****РН, собственост на Н.Л.Ш. - на наказание шест месеца лишаване от
свобода и шест месеца лишаване от правоуправление
с общо наказание съгл. чл. 23 ал. 1 от НК една година лишаване от свобода при отлагане на изтърпяването съгл. чл. 66
ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години и присъединяване съгл. чл. 23 ал.
2 от НК на наказанието шест месеца лишаване от правоуправление на МПС.
Със същата присъда е частично уважен присъединения за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански иск на пострадалия Ш. против подсъдимия до
сумата от 4000 лв. с присъждане на деловодните разноски и е отхвърлен в
останалата му част до предявения пълен размер от 8000 лв.
Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия с конкретизирани
оплаквания за необоснованост, съществени нарушения на процесуалния закон,
материална незаконосъобразност и явна несправедливост по подробно изложени
съображения: приетата фактическа обстатновка е в
пълно противоречие с доказателствата по делото; безспорнно
е установено, че не подсъдимия, а пострадалият с действията си е станал причина
за инцидента и е блокирал пътя; св. Д.и Г.не са преки такива; неправилно са
приети приятелски отношения между подсъдимия и св. Т. въпреки значителната им
възрастова разлика, а са пропуснати заявените такива между подстрадалия
и св. Д.; липсва възмущение на св. Д.и Г.; пресъздаването на свидетелските
показания е в нурашение на правилата по чл. 14 и 15
от НПК. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава или
евентуално изменението й чрез приложение на разпоредбата по чл. 78а ал. 4 от НК.
Присъдата е обжалвана от повереника на частния обвинител и граждански ищец в
частта й относно отхвърлянето на гражданския иск за размера над 4000 лв., с
конкретизирани оплаквания за нобоснованост и
незаконосъобразност поради явна несправедливост на присъдения размер на
обезщетението и се иска увеличаване на същия до предявения пълен размер.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му, както и повереникът на гражданския ищец и частен обвинител,
поддържат жалбите както са предявени. Всяка от страните счита, че жалбата на
противната е неоснователна.
Прокурорът счита, че жалбата от подсъдимия е неоснователна, а тази на
гражданския ищец и часгтен обвинител - изцяло
основателна.
След като прецени и обсъди
материалите по делото и доводите на страните и независимо от последните
служебно провери изцяло правилността на пъпрвоинстанционния
съдебен акт, въззивната инстанция прие следното:
Всяка от двете жалби е процесуално допустима като подадена от легитимен и оправомощен за това правен субект, при спазване на
законоустановените срок, форма и ред.
По съществото си
жалбата на подсъдимия е неоснователна, а
тази на гражданския ищец и частен обвинител - частично основателна. Така
от фактическа страна първоинстанционният
съд е приел за установено следното:
Подсъдимият е български гражданин, род. на *** г., със средно образование,
неженен, към инкриминирания момент безработен, впоследствие и към момента на постаовяване на присъдата работел като куриер и шофьор.
Реабилитиран по право за осъждането му като непълнолетен на пробация за престъление по чл.
195 ал. 1 т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 вр.
чл. 26 ал. 1 от НК - кражба от три различни лица на вещи /керемиди, персийски
килими, телевизор, хладилник, газови и електрически уреди, облекро,
прежди, сервизи на обща стойност 1030 лв. Видно от справката за нарушител_водач от 10.04.2019 г. /досъд.пр.
л. 33/ равоспособен водач е на МПС е категория В от 2011
г., с отнемано на 12.08.2013 г. СУМПС с отнемане на контролни точки,
възстановено на 23.02.2017 г. с придобита категория С съгласно протокол № 171
от 20.02.2018 г. и протокол със същите номер и дата за възстановена категория С
/при горепосочената първоначална призната категория В/. Видно от същата справка
наказван е пет пъти за нарушения по ЗДвП с наказателни постановления на различни
по размер глоби /вкл. до размер от 2000 лв. /, от които е заплатил само една в
размер на 20 лв., както и отнемане на СУМПС, както и три пъти по фиш, от които
платен само единия.
На инкриминираната дата 7.07.2018 г. привечер пострадалият - св. Ш. - се
прибирал от местоработата си в района на ДСЗ към дома си в кв. Средна Кула на
гр. Русе. Управлявал лек автомобил марка „Ф.Г.“ с рег. № Р ****РН, червен на цвят. По същото време подсъдимият Г. Йордановзаедно с колегата си и приятел - - св. Д. Т. *** на
гости на брата на подсъдимия, живеещ в ж.к. Средна Кула, Русе. Управлявал
автомобил марка „Ф.Г.“, с рег. № Р ****КВ, черен на
цвят. Около 19.30 часа двата автомобила се движели в участъка между „Джамбо“ и ж.к. Средна кула,като Ш. с автомобила си
застигнал този на подсъдимия. Подсъдимият управлявал автомобила си с необичайнониска скорост, като при това криволичел по
пътното платно. Ш., който, както се посочи, се завръщал от работа в дома си, предприел
изпреварване, като изчакал подящ според него момент и при това подал и звуков сигнал за да
предупреди подсъдимия да не създава пречки за изпреварването. След като бил по
този начин подминат от автомобила на пострадалия, подсъдимият решил да го
подразни. За целта увеличил скоростта си на движение, настигнал автомобила на Ш.,
като пускал дълги и къси светлини, което подстрадалият
възприел като желание за изпреварване и действително изпреварил автомобила на
пострадалия. След това, обаче, отново намалилзначигтелно
скоростта до около 20 км.ч. и отново започнал да криволичи по пътното платно, очевидно за да пречи да бъде изпреварен.
Пострадалият изчакал момент, когато заради насрещно движещ се автомобил
подсъдимият се отклонил плътно вдасно и отново го
изпреварил на път към дома си. При изпреварването подсъдимият „свирел с
клаксона и правел някакви неадекватни неща“. Тогава пострадалият преустановил движението,
като оставил автомобила си в централната част на пътното платно, но не по начин
да е невъзможно да се мине - св. Г./долу/ изрично е посочил, че можело да се
мине, но спрял на мястото, защото поснал пострадалия
и се заинтересувал от ставащото. Подсъдимият също спрял зад пострадалия. Пострадалият
излязъл от автомобила си и отишел до автомобила на
подсъдимия, като го попитал защо управлява автомобила си по този начин и какво
иска от него. При това обаче забелязал, че в автомобила наподсъдимия
има кенчета с бира и почувстувал
миризма на алкохол. Решил, че няма смисъл при това положение да разговаря с
подсъдимия и придружителя му, казал му, че не редно в това състояние да
управлява автомобил и че ще се обади на
органите на МВР и за целта се насочил към автомобила си, където останал
телефона му. Подсъдимият решил да попречи на обаждането. Излязъл от автомобила
си и последвал пострадалия. Заедно с него излязъл и тръгнал към автомобила на
подсъдимия, държейки в ръката си кенче с бира и спътника
му както се посочи св. Т.. По същото време в участъка, на около 15 метра от
спрелите по този начин автомобили преустановил движението си управлявания в
обратна посока - от ж.к. Средна кула към „Джамбо“ лек
автомобил, управляван от св. Г. Г., в който пътувал и св. И. Д.Х.. След тях
започнали да спират и други автомобили. Свидетелят Г.свалил прозореца на
шофьорската си врата и наблюдавал случващото се между подсъдимия и пострадалия,
когото познавал от ж.к. Средна Кула. В присъствието на така събралите се хора при
влизането на пострадалия в автомобила му подсъдимият предприел саморазправа с
него, като му нанесъл няколко удара с умруци в
областта на лицето. Подсъдимият и приятеля му св. Т., който междувременно
оставил кенчето си с бира върху покрива на автомобила
на пострадалия, се опитали да издърпа пострадалия от автомобила, за да му
попречат да уведоми полицейските служби и да продължат саморазправата си с
него. Ш. успял да се измъкне, влязъл в автомобила си и затворил вратата, след
което се обадил на тел. 112 и уведомил оператора за случващото се, вкл.
предходните опасни и скандални действия на подсъдимия върху пътното платно, номера
на автомобила му, а също и за впечатлението си, че той и придружаващия го са
пияни и опасни. Като разбрали това, подсъдимият и св. Т. се върнали в
автомобила си и решили да се отдалечат от местопроизшествието, очевидно за да възпрепятствуват очакваната проверка от органите на МВР. За
да си осигурят място за придвижване напред, при вече събралите се както се
посочи и в насрещното движение автомобили, подсъдимият привел автомобила си в
движение и започнал да блъска с предната част на автовмобила
задната част на автомобила на пострадалия. За да прекрати това пострадалия
привел в движение и преместил по надясно автомобила си. В същото време
подсъдимият, увеличавайки скоростта, бръснал и ожулил дясната част на автомобиля си лявата част на автомобила на пострадалия,
след което бързо се отдалечил. Не посетил, обаче брат си съгл. предварителната
цел на пътуването, а двамата със св. Т. по неустановен начин се върнали в Русе.
Нападението на подсъдимия, нанесените удари с юмрук върху лицето на пострадалия, както и детайли от спречкването
между тях - ръкомахането на подсъдимия и неговиге и
на св. Т. да издърпат пострадалия от автомобила му, а също и непосредствено
момента на спирането автомобила с подсъдимия след този на пострадалия, както и
последвалото изблъскване и ожулване на автомобила на пострадалия - било
възприето непосредствено от свидетелите Г.и Х.. Действията на подсъдимия
възмутили свидетелите Г.и Х.. От техните, както и на полицейските служители -
св. А.и К.установяват, в пълно съзвучие с показанията на пострадалия свидетел Ш.,
се установява, че присъствуващите са възприели
случилото се като скандал, отклонение от общоприетите в обществото правила на
благоприличие, порядък и взаимно уважение между членовете на обществото на
публични места. Самоличността на подсъдимия била установена в резултат на предприетите
от полицейските служби въз основа на дадените им от пострадалия данни
оперативно издирвателни действия. Техническата
експертиза с приложени фотоматериали установяват, заедно с горните свидетелски
показания, ожулванията по автомобилите на пострадалия и подсъдимия. В резултат
на нанесения побой на пострадалия били причинени счупване на носни кости, кръвонасядия по лицето и охлузвания на лява ушна мида,
представляващи разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и 129 от НК.
Увреждането наложило продължителното му отцъствие от
работа, имал синин по окото, а след завръщането си на
работа изпитвалсилни болки и имал големи затруднения
при характерната запрашена среда, както и при промяна на времето и особено при
настинки. Имал значителни затруднения при ходенето по различни институции за
изтребване на нужни документи, както и по грижите за намиращитесе
под грижите му малки деца. Предстои му оперативно лечение като единствена
възможност за отстраняване на създадения физиологичен проблем.
Тези констатации почиват на обстоен е
прецизен анализ на доказателствата по делото, които са достатъчни и, противно
на доводите в жалбата са правилно, правно и житейски логически издържано и
законосъобразно анализирани и интерпретирани от първоинстанционния съд, поради
което се възприемат изцяло и от въззивната инстанция. Също в разрез с доводите
по жалбата първоинстанционният съд правилно авализирал
обстоятелствата, че свидетелите Г.и Х. познават пострадалия от ж.к. Средна кула
е съобразено от първоинстанционния съд, както и това, че за разлика от тях св. Т.
изрично е установил че е в конкретно приятелски, освен колегиалните му
отношения с подсъдимите. Съобразно горната установеност, обаче, и то в безспорните й непротиворечиви в
доказателствата части, свидетелите Г.и Х., освен че не са в близки или дори
колегиални отношения с когото и да било от замесените в конфликта, нямат и
какъвто и да било мотив да преиначават в полза или вреда на когото и да било
случилото се и събраните доказателства не визират каквито и да било индиции за такава недостоверност. Напротив, за разлика от
тях, св. Т., освен че е приятел и колега на подсъдимия, е пътувал заедно с
пострадалия по гореописания необичаен начин, взел е непосредствено и непредизвикато от пострадалия по какъвто и да било начин
участие в нападението на подсъдимия върху него и опитите да бъде издърпан
пострадалия от автомобила му докато пострадалият се опитвал да уведоми за
ставащото и потърси помощ на тел. 112. Че той и подсъдимият отлично са знаели,
че това именно се опитва да стори пострадалия, след вече случилото се на пътя и
както се изложи в детайли и нанесените му удари е безспорно установено по
делото, вкл. и от обясненията на самия подсъдим, изцяло подкрепени от всички
останали гласни доказателства и неопровергани с ниго
по делото. Последното, впрочем, както и екстремното отдалечаване на подсъдимия
от местопроизшествието след успешната връзка с тел. 112 и наложилото се
издирване от полицията, очевидно индицира, наред с
установените по делото хулигански действия и подбуди, също и пълно игнориране в
неговото съзнание и социална мотивация както на рутинните по ЗДвП задължения като
участник в произшествия, така и на законоустановените му ангажименти като всеки
гражданин при възникване на основание за служебна активност на полицейските или
други оторизирани държавни структури. Правилно и логически издържано първоинстнационният съд е съобразил, че показанията на
свидетеля Ш. изцяло и в детайли кореспондират и намират опора в гласните /на
незаинтересованите свидетели Г., Х., А.и Енчев/, писмени и от експертен порядък
доказателства. Докато частично /по съществените визиращи съставомерните
признаци обстоятелства обяснения на подсъдимия и очевидно тенденциозни
показания на св. Т. са освен вътрешно противоречиви /помежду им и изнасяното от
тях в хода на наказателното производство, наложило четене на протоколите от
досъдебното производство/, се опорвергават от целия
останал доказателствен материал, вкл. и обективни данни /Т. категорично отричат
обективно установеното блъскане и ожулване на автомобила и соча опровергана от
останалите фактология на конфликта и ескалацията му.
Безспорно е, обаче, при това, че подсъдимият е искал да попречи на пострадалия
да се обади на тел. 112 и е положил за
целта продължителни и упорити действия както се описаха, както и , че, след като е видял, че
пострадалият е осъществил обаждането, е прекратил нападението и се отдалечил по
посочения скоростен и скандален начин, както и, най-сетне, също безспорно след
това се е отказал от гоституванетоо в ж.к. Сръдна кула, а се е отдалечил в неизвестна посока до
издирването му от полицията. Правилно РРС е съобразил, че този начин на
прекратяване и отдалечаване от конфликта по никакъв начин не подкрепят
поддържаната от подсъдимия и защитата му теза, че е бил всъщност обект на
безпричинни и незаконни притеснения от страна на пострадалия. Спекулативни е безмотивни са и доводите относно зрителни проблеми на св. Г.,
който, понеже носел очила, не могъл да възприеме изнесеното от него като
свидетел, включително и дали св. Т. носел бира или друга напитка /спекулативно
пропускайки изричните негови, на св. Х. и на пострадалия непосредствени
впечатления, че подсъдимият и св. Т. се държали като видимо пияни. Ноторно известно е, преди всичко по довода от очилата, че
правоспособните водачи на МПС са преминали очни прегледи така че да имат
нормална, влючая и като на всички останали /водачи на
МПС/, зрителна способност. Наред с това показанията на този свидетел, за
разлика от тези на св. Т., не разкриват каквито и да било противоречия с
останалите доказателства или вътрешна нелогичност. Най-сетне, важи изложеното,
че логичното поведение на така според него набедения и уязвен на пътя подсъдим
и св. Т. би било да изчакат реакцията по тел. 112 на оторизираните органи за да
възтържествува истината за случилото се. Несъстоятелни
са и доводите по жалбата на подсъдимия, вкл. визираната въз основа на тях теза
за незаконосъобразност и съставомерност на поведението на пострадалия, относно посочения
му начина на преустановяване на движението на автомобила му върху пътното платно.
Правилно първостепенният съд е съобразил, че се касае за естествена и правилна
в случая, както защитна, така и законосъобразна, реакция на пострадалия, след
като е станал обект на гореописаното безпричинно, продължително и твърде опасно
посегателство върху него в качеството му на водач на МПС движещо се по пътното
платно. Най-сетне лишени от каквото и да било основание и като такива очевидно
спекулативни са и доводите, че подсъдиимят бил обект
на агресия от пострадалия и затова го ударил – изложиха се категорично
установеното, че агресия е била проявавана единствено
от подсъдимия, като, след гореописаните предхождащи хулихански
действия на пътя, ударите са били част и ескалация на комплекса от скандални
действия на подсъдимия, мотивирани и обслужващи, в общите рамки на афишираната
асоциална изява на подсъдимия, конкретно оформилата му амбиция да възпрепятствува вкл.
със сила уведомяването и сезирането на полицейските
служби чрез тел. 112.
Фактическата установеност по делото е
приета при стриктно спазване на процесуалните правила относно събирането и
анализа на доказателствата, както и формирането на решаващите изводи, надлежно
удостоверено в мотивите към присъдата.
При тази установеност
от материалноправна
страна законоъобразно първоинстанционният съд е възприел инвокираната
от обвинението правна квалификация на деятелността на подсъдимия и го е признал
за виновен, както конкретно и подробно се посочи горе.
ЖАЛБАТА на подсъдимия е неоснователна. Доводите в нея, вкл. и досежно незакосъобразност на присъдата, се свеждат до недоказаност
на визираната от обвинението гореизложена деятелност на подсъдимия. В тази насока
важи изложеното за обосноваността на приетите от първоинстанционния съд
констатации, липсата на процесуални нарушения при формирането им и
неоснователността на доводите по жалбата по фактите. На тази база, както се
посочи, визиращите съставомерните признаци по
процесното обвинение факти и обстоятелства правилно са били съобразени, субсумирани и в целостта си правилно квалифицирани, поради
което неоснователни са и доводите за материалнанезаконосъобразност
на присъдата. Неоснователни са и доводите за преквалифиция
на деятелността на подсъдимия като едно деяние, тъй като съобразно изложеното по
делото са установени в пълнотат им всички обективни и
субективни съставомерни признаци на двете процесни престъпления. Неоснователни
са и доводите за приложение на разпоредбата по чл. 78а ал. 1 от НК /очевидно
техническа грешка в жалбата посочетно чл. 78а ал. 4
от НК ореждащ съвсем други въпроси/ / с оглед освобождаване
на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане наадминистративно
наказание – наличието на множество престъпления изключва такава възможност
съгл. чл. 78а ал. 7 от НК.
Въззивната инстанция
констатира по реда на служебната проверка, че и в санкционната й част присъдата
е обоснована и законосъобразна и приетите от РРС като адекватни на целите оп чл. 36 от НК в конкретиката на
случая санкции за всяко от престъпленията и обща такава са справедливи.
ЖАЛБАТА на гражданския ищец и частен обвинител е частично основателна. Съобразно
гореизложеното първоинстанционният съд правилно - обосновано и законосъобразно -
е приел за установени елементите от хипотезата по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, обуславящи
в конкретиката на случая и задължението на подсъдимия
съгл. чл. 51 и 52 от ЗЗД за обезвреда на всички
причинени на пострадалия вреди, вкл. и претендираните от пострадалия Ш. неимуществените
такива. Такива се претърпените от последния морални болки и страдания,
неудобства и накърняване на телесната му неприкосновеност, душевен комфорт,
лично достойнство и себеусещане като равнопоставен с останалите член на обществото. Същите са му
причинени при гореописаните неправомерни действия на подсъдимия по време на
процесните автомобилни „каскадите“ на
пътя преди и след побоя над пострадалия, както и унизителната и увреждаща то
ситуация при самия побой, с гореописаните подробности, ескалация и възприемане
от присъствуващите, а също и научаване за тях
впоследствие от близките /майка, деца, познати, ангажирани лекари и институции/
и не на последно място последвалите продължителни негови затруднения и
неудобства по време на работа, грижата за близките /децата/ му и личния му
живот и бит. Въззивната инстанция намира, че
приетия от първоинстанционния съд като адекватен размер на обезщетението в
случая не съответствува в пълна степен на критерия по
чл. 52 от ЗЗД, кореспондиращ и с фундаменталния
за съдопроизводството и правото въобще принцип на справедливостта. Изложените
относими обстоятелства обуславят за привеждане на присъдения размер в
съответствие с този критерий увеличаването му на сумата от 6000 лв. със
законните последици и в този размер да се уважи иска. В този смисъл следва да
бъде изменена първоинстанционната присъда, а по отношение на останалата част на
отхвърлителния диспозитив и всичките й останали части
да бъде потвърдена.
Направеното във въззивното съдебно заседание искане за присъждане на
деловодните разноски на гражданския ищец и частен обвинител и основателно
предвид неоснователността на жалбата на подсъдимия и то изцяло, в съответствие
с доводите и искането в последната за цялостна отмяна и постановяване на
оправдателна такава, което води и до отхвърляне изцяло на гражданския иск.
При липса и на други основания за изменение или отмяна на присъдата и
съобразно изложеното, на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 вр.
чл. 334 т. 3 от НПК окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 157/31.10.2019 г. по н.о.х.д. № 1331/2019 г. на РРС
единадесети нак. състав САМО В ЧАСТТА относно
гражданския иск на пострадалия, като
УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди дължимо
от подсъдимия Г.Р.Й. ЕГН ********** на пострадалия Н.Л.Ш. ЕГН ********** от
4000 на 6000 /шест хиляди/ лева, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането 7.07.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия Г.Р.Й. ЕГН ********** да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Н.Л.Ш.
ЕГН ********** сумата 200 /двеста/ лева деловодни разноски за въззивната
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА същата присъда в останалата й гражданскоосъдителна
част, както и ИЗЦЯЛО в наказателноосъдителната й
част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател:
Членове: 1. 2.