№ 11
гр. Пловдив , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора Добринка Любомирова Калчева (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20215000500221 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 269566/18.03.2021 г. от В. Й. ИВ. ЕГН
********** против решение № 260260/23.02.2021 г., постановено по г. д. № 2331/2020 г. по
описа на ОС – П. в частта, с която е отхвърлена претенцията за осъждане на П.Р.Б. да
заплати на Й., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата над присъдения размер от
3 000.00 лева до пълния предявен размер от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за извършване на
тежко престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1, т. 5 и т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
28, ал. 1, вр. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което е бил оправдан с присъда № 54/19.02.2019 г.,
постановено по н. о. х. д. № 1072/2016 г. по описа на РС – П., влязла в сила на 02.12.2019 г.,
ведно със законна лихва от 02.12.2019 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното, в съответната част и да уважи иска в пълния предявен размер. Претендира
разноски.
Ответникът счита, че тези въззивна жалба е неоснователна.
Иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
1
Предявен от В. Й. ИВ. ЕГН ********** от с. Й.Г., ул. „**-та“ № ** против П.Р.Б..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от незаконно обвинение за извършване на тежко престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, предл. 1, т. 5 и т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за
което е бил оправдан с присъда № 54/19.02.2019 г., постановено по н. о. х. д. № 1072/2016 г.
по описа на РС – П., влязла в сила на 02.12.2019 г., ведно със законна лихва от 02.12.2019 г.
до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не признава иска.
В исковата молба се твърди, че против И. е водено наказателно производство за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1, т. 5 и т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1,
вр. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което е бил оправдан с присъда № 54/19.02.2019 г., постановено
по н. о. х. д. № 1072/2016г. по описа на РС – П., влязла в сила на 02.12.2019 г., Тези
обстоятелства не са спорни и се доказват от приетите документи от наказателното дело.
Наказателното производство против И. е продължило 4 години и 7 месеца.
И. е бил с мярка „под надзор на родител“ за периода 28.08.2015г. - 24.02.2016 г. и
с мярка за неотклонение „подписка“ за периода 24.02.2016 г. - 19.02.2019 г. - около три
години.
При тази фактическа обстановка и при съобразяване с т. 7 от ТР № 3/22.04.2005 г.
по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, може да бъде направен недвусмислен извод, че е налице
хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Д. и П. следва да бъде
осъдена да заплати обезщетение за причинените вреди.
Спорът е за неговия размер.
В исковата молба се твърди, че, в резултат на воденото наказателно производство
И. е претърпяла значителни неимуществени вреди: нравствени, емоционални и психически
терзания, стрес, нервно напрежение, потиснатост, огорчение, болки и страдания. Накърнени
били честта и личното му достойнство, уронен бил престижът и доброто му име в
обществото сред близки и познати. Воденото производство се разчуло сред много хора, от
които той бил преди това уважаван, а след това останали с впечатление, че той е личност,
склонна към кражби и престъпления против собствеността като цяло. Тези обстоятелства
били коментирани от близки, познати и приятели и от живущи близо до дома му, в резултат
на което авторитетът му бил силно намален сред съгражданите му и се чувствал унизено,
ограничил контактите си и станал много раздразнителен, докато преди бил ведър, лъчезарен,
общителен, с много приятели и бил душата на компанията. Изпитвал значително неудобство
поради това, че трябвало да се явява многократно в полицията в гр. С. и да прави разходи за
транспорт и да губи време, а бил в затруднено материално състояние, което му създало
2
допълнителни неудобства, въпреки че досъдебното производство можело да бъде
приключено в по-кратки срокове, и като съдебното протекло пред две инстанции с общо 24
броя проведени съдебни заседания;
Изгубил доверие в националните правозащитни институции, тъй като му било
повдигнато обвинение, без да е виновен за престъплението, за което бил привлечен под
наказателна отговорност, нарушени били конституционните му права. Трябвало да търпи
ограничението от наложената му мярка за неотклонение „подписка“, не можел да променя
местоживеенето си, нямал възможност да пътува и работи зад граница, под страх от промяна
на мярката му в по-тежка, в случай, че не успее да се яви пред органите на досъдебното и
съдебното производство.
Според показанията на свидетел Д. (л. 44 – 45 от делото на ОС), той е приятел на
И. от детство, ищецът не бил добре по време на това дело, бил притеснен и стресиран, не
можел да си намери работа, поне 30 – 40 пъти се разкарвал до гр. С.. Започнал да пие
успокоителни. Доста хора си променили отношението към него, притеснявал се за баба си, за
която се грижел. Сега е по-добре и работи в Г..
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля относно броя на пътуванията да
гр. С. за процесното наказателно производство. Видно от материалите по наказателното
дело, И. се е явявал в РПУ – гр. С. общо 4 пъти.
По делото няма медицински доказателства за влошено общо или психическо
здраве на ищеца в резултат от воденото наказателно производство.
Видно от представената справка за съдимост (л. 25 от делото на ОС), в периода на
процесното наказателно производство, против И. са водени още две такива: по н. о. х. д. №
3476/2014 г. по описа на РС – П., което е приключило със споразумение, че И. е извършил
престъпление и по н. о. х. д. № 710/2015 г. по описа на РС – П., по което И. е признат за
виновен и му е наложена административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Същите са
свършили преди процесното наказателно производство, а и по двете И. е получил
съответното наказание.
Ответникът е направил възражение за приложение на разпоредбата на чл. 5 от
ЗОДОВ.
Съдът намира, че това възражение е основателно, доколкото е налице хипотезата
на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ – И. виновно е допринесъл за продължителността на наказателното
производство.
В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подборни мотиви, към които,
на основание чл. 272 от ГПК, настоящата инстанция препраща. Следва да бъде подчертано,
че И. не се е явил на 7 открити съдебни заседания, за които е бил редовно призован и така е
станал повод за отлагане на производството в съдебната фаза.
3
При тази фактическа обстановка (продължителност на наказателно производство,
обвинение за престъпление, което е тежко, мерки за неотклонение с нисък интензитет, липса
на медицински доказателства за здравословно, включително психическо състояние, воденето
на още две наказателни производства около същия период, приключили преди процесното
наказателно производство с налагане на наказания, наличие на хипотезата на чл. 5, ал. 2 от
ЗОДОВ – И. виновно е допринесъл за продължителността на наказателното производство,
личните притеснения, частичното възстановяване на състоянието) и при приложението на
чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата от 3 000.00 лева е
най – адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди от цялото
наказателно производство, приключило с оправдателна присъда и следва да бъде присъдена
на ищеца.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260260/23.02.2021 г., постановено по г. д. №
2331/2020 г. по описа на ОС – П. в частта, с която е отхвърлена претенцията за осъждане на
П.Р.Б. да заплати на В. Й. ИВ. ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
сумата над присъдения размер от 3 000.00 лева до пълния предявен размер от 100 000.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
незаконно обвинение за извършване на тежко престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1, т.
5 и т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което е бил оправдан
с присъда № 54/19.02.2019 г., постановено по н. о. х. д. № 1072/2016 г. по описа на РС – П.,
влязла в сила на 02.12.2019 г., ведно със законна лихва от 02.12.2019г. до окончателното
изплащане.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5