РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Пловдив, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Грета Ил. Чакалова
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело №
20215300900278 по описа за 2021 година
Предявен е иск от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, София, ул.“Московска“
19, със съдебен адрес: ****** против К. Н. Н., ЕГН **********, **** с правна
квалификация чл.422 ГПК във връзка с чл.430 ТЗ, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че по силата на Договор за текущо потребление от
20.11.2017 г. „БАНКА ДСК“ АД е предоставило на К. Н. кредит в размер на 50 000 лв при
срок за издължаване от 120 месеца, като месечните вноски следва да се заплащат на 9-то
число на месеца. Страните са се съгласили, че неразделна част от договора са „Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физическите лица“ и
извлечение от Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които Банката прилага при
извършвани услуги на клиента. Кредитополучателят е заявил, че при сключването на
договора му е предоставена своевременно преддоговорна информация, както и „Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физическите лица“ с оглед
вземане на информирано решение за сключването на договора. Страните са се уговорили, че
кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 5.55%
годишно или 0.02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR в размер на
0.268%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка от 5.282%, предоставена с оглед сключения между страните
договор за ползване на пакет „Частно банкиране“ на „БАНКА ДСК“ АД. При прекратяване
на договора за ползване на пакет „Частно банкиране“ на „БАНКА ДСК“ АД
кредитополучателят губи правото да се ползва от преференцията и приложимият лихвен
1
процент се увеличава чрез прилагане на фиксирана стандартна надбавка от 13.182%.
Кредитополучателят губи правото да ползва преференцията и в случай на неизпълнение на
задължението по т.9 от договора, като приложимият лихвен процент се увеличава на
13.182%. Отнетата преференция се възстановява при изпълнение на задължението, считано
от месеца, следващ месеца, в който задължението отново е изпълнено.
Лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR при
предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. ГПР е 6.61% и може да
бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.
На 30.04.2019 г. страните са сключили Допълнително споразумение, според
което остатъкът от кредита в размер на 46 000 лв се олихвява с променлив лихвен процент
от 5.745 годишно или 0.016% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен
процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в
лева на домакинства със срок над един ден до две години“ с размер 0.180%, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана добавка в размер на 5.565%.
Ответникът не е изпълнявал задължението си редовно да погасява кредита и
поради това „БАНКА ДСК“ АД е уведомило длъжника, че обявява кредита за предсрочно
изискуем, като съобщението е връчено на ответника на 04.03.2020 г. при условията на чл.47,
ал.1 ГПК на постоянен и настоящ адрес и на 07.03.2020 г. при условията на чл.47, ал.1 ГПК
по месторабота. Кредиторът се е съобразил с приетите правила с оглед обявеното на
13.03.2020 г. извънредно положение и влизането в сила на ЗМДВИП и кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на 18.08.2020 г. При изпълнение на задължението за погасяване на
кредита е допусната забава повече от 90 дни и при условията на чл.18, ал.2 Общите условия
Банката счита целия непогасен остатък от кредита за предсрочно изискуем от датата на
получаване на препис от исковата молба, с която кредиторът отправя покана до Н. да
заплати всички изискуеми и дължими суми по договора за кредит, предмет на иска. Твърди
се, че исковата молба служи като покана за изпълнение, от който момент длъжникът изпада
в забава.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по
ч.гр.д. 20205330110351 по описа на Районен съд – Пловдив, е разпоредено К. Н. да заплати
на „БАНКА ДСК“ АД:
-сумата 43 402.17 лв – главница, ведно с обезщетение за забава от 19.08.2020 г.
до окончателното погасяване;
-сумата 1754.60 лв – договорна /възнаградителна/ лихва за периода 09.12.2019 г.
- 17.08.2020 г.
-сумата 134.55 лв – обезщетение за забава за периода 16.07.2019 г. - 12.03.2020 г.
и 14.05.2020 г. - 17.08.2020 г.;
-сумата 12.06 лв -законна лихва за периода 18.08.2020 г. - 18.08.2020 г.
-сумата 120 лв – разходи по изискуем кредит;
2
-сумата 958.47 лв – разноски в заповедното производство.
Предвид постъпилото от К. Н. възражение по смисъла на чл.414 ГПК за ищеца е
налице интерес от предявяването на иск за установяване на вземането, произтичащо от
Договор за текущо потребление от 20.11.2017 г., за което е издадена по ч.гр.д.
20205330110351 на Районен съд – Пловдив заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и иска да
се постанови решение, с което да се приеме за установено, че съществува вземането на
„БАНКА ДСК“ АД по отношение на К. Н., както следва:
-сумата 43 402.17 лв – главница, ведно с обезщетение за забава от 19.08.2020 г.
до окончателното погасяване;
-сумата 1754.60 лв – договорна /възнаградителна/ лихва за периода 09.12.2019 г.
- 17.08.2020 г.
-сумата 134.55 лв – обезщетение за забава за периода 16.07.2019 г. - 12.03.2020 г.
и 14.05.2020 г. - 17.08.2020 г.;
-сумата 12.06 лв -законна лихва за периода 18.08.2020 г. - 18.08.2020 г.;
-сумата 120 лв – разходи по изискуем кредит.
Претендира разноски.
В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се дава
следното становище:
-не се оспорва сключването на договор за кредит, ведно с измененията му;
-оспорва се искът по размер, като се твърди, че някои от клаузите на договора са
неравноправни и нищожни същевременно – чл.7 от договора, по силата на който се
предвижда променлива възнаградителна лихва за периода на договора при необявени
предварително на потребителя и неясно формулирани критерии за едностранно изменение и
при обвързаност от изпълнението на други договорни отношения между страните;
уговорката, че при прекратяване на договора за ползване на пакет „Частно банкиране“,
лихвата по кредита се увеличава с надбавка 13.182% е неравноправна клауза.
В периода 01.07.2017 г. - 30.04.2019 г. лихвата по кредита се е определяла на
база индекс SOFIBOR, а БНБ е изчислявала и публикувала такъв справочен индекс до
01.07.2017 г., поради което не е ясно на каква база е определен лихвеният процент по
кредита.
-твърди се, че не отговаря на изискването за яснота и конкретност клаузите на
чл.5 и чл.5.1 от Допълнително споразумение от 30.04.2019 г., както и чл.7 от Общите
условия към 30.04.2019 г., определящи промяната на лихвения процент по кредита;
-заявява се, че е нищожна при условията на чл.26, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.10,
ал.3 ЗЗД клаузата на чл.1 от Допълнително споразумение от 30.04.2019 г., с която се
предвижда капитализиране на част от дължимата се лихва към момента в главница, което е
довело до анатоцизъм и до завишаване на размера на задълженията след 30.04.2019 г.;
3
-твърди се, че кредитът не е надлежно обявен за предсрочно изискуем,
доколкото не е надлежно връчено уведомлението при условията на чл.47 ГПК и защото
уведомлението не съдържа информация относно вида и размера на непогасените вноски и
няма характер на покана за незабавно плащане.
С оглед на това искът може да бъде уважен само по отношение на вноските с
настъпил падеж. Претендира разноски.
Предвид доказателствата Съдът намира за установено:
Не се спори, а и от представения препис от Договор за текущо потребление от
20.11.2017 г. се установява, че „БАНКА ДСК“ АД е предоставило на К. Н. кредит в размер
на 50 000 лв – чл.1 от договора при срок за издължаване от 120 месеца - чл.2 от договора,
като месечните вноски следва да се заплащат на 9-то число на месеца – чл.6 от договора.
Страните са се съгласили, че неразделна част от договора са „Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физическите лица“ и извлечение от
Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага при извършвани услуги
на клиента, които кредитополучателят е получил и приел при сключването на договора -
чл.17 от договора.
Кредитополучателят е заявил, че при сключването на договора му е
предоставена своевременно преддоговорна информация, както и „Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физическите лица“ с оглед вземане на
информирано решение за сключването на договора - чл.11 от договора.
Страните са се уговорили, че кредитът се олихвява с преференциален
променлив лихвен процент в размер на 5.55% годишно или 0.02% на ден, формиран от
стойността на 6- месечен SOFIBOR в размер на 0.268%, който при отрицателна стойност се
приема със стойност нула и фиксирана префенциална надбавка от 5.282%, предоставена с
оглед сключения между страните договор за ползване на пакет „Частно банкиране“ на
„БАНКА ДСК“ АД – чл.7 от договора. При прекратяване на договора за ползване на пакет
„Частно банкиране“ на „БАНКА ДСК“ АД кредитополучателят губи правото да се ползва от
преференцията и приложимият лихвен процент се увеличава чрез прилагане на фиксирана
стандартна надбавка от 13.182% - чл.7.1 от договора. Кредитополучателят губи правото да
ползва преференцията и в случай на неизпълнение на задължението по т.9 от договора за
осигуряване на постъпления по сметката от трудово правоотношение или приравнените на
него правоотношения, като приложимият лихвен процент се увеличава на 13.182%.
Лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR при
предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия – чл.7.3 от договора.
ГПР е 6.61% и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в
Общите условия – чл.8 от договора.
Предвидено е заплащане на такси по договора съгласно Тарифа на Банката.
С Допълнително споразумение от 30.04.2019 г. страните са се спогодили, че
4
остатъкът от кредита е в размер на 46 000 лв и ще се олихвява с променлив лихвен процент
от 5.745 % годишно или 0.016% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен
процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в
лева на домакинства със срок над един ден до две години“ с размер 0.180%, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана добавка в размер на 5.565%.
Изрично е предвидено, че неразделна част от договора са ОУ за предоставяне на
кредити за текущо потребление, които са приети от кредитополучателя. Съгласно същите в
чл. 18.2 е предвидено, че при забава в плащането на месечната вноска над 90 дни,
непогасеният остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения
лихвен процент с надбавка от 10%.
От приложената по делото електронна справка по ч.гр.д. 20205330110351 по
описа на Районен съд – Пловдив се установява, че по Заявление, подадено на 19.08.2020 г.
от "Банка ДСК" АД, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като е разпоредено
К. Н. да заплати на „БАНКА ДСК“ АД:
-сумата 43 402.17 лв – главница, ведно с обезщетение за забава от 19.08.2020 г.
до окончателното погасяване;
-сумата 1754.60 лв – договорна /възнаградителна/ лихва за периода 09.12.2019 г.
- 17.08.2020 г.
-сумата 134.55 лв – обезщетение за забава за периода 16.07.2019 г. - 12.03.2020 г.
и 14.05.2020 г. - 17.08.2020 г.;
-сумата 12.06 лв -законна лихва за периода 18.08.2020 г. - 18.08.2020 г.
-сумата 120 лв – разходи по изискуем кредит;
-сумата 958.47 лв – разноски в заповедното производство.
На 26.02.2021 г. е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от
длъжника. Възражението е подадено своевременно, в рамките на законовия месечен срок по
чл.414, ал.2 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение, ведно с поканата за доброволно
изпълнение, е била връчена от ЧСИ Тодор Луков на 26.01.2021 г. на ответника лично на
посочения в договора адрес. С Разпореждане 4440/17.03.2021 г. Съдът, издал заповедта за
изпълнение, е указал на заявителя по чл.415, ал.1 ГПК, че следва да установи правата си
спрямо възразилия длъжник в едномесечен срок от съобщението. Уведомлението е връчено
на „БАНКА ДСК“ АД на 23.03.2021 г. Исковата молба е подадена в канцеларията на Съда на
19.04.2021 г., т. е. в рамките на указания на заявителя едномесечен срок.
Видно от Заключението на ССЕ с в.л. С., което Съдът кредитира като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че от 26.02.2020 г. от Н. е
преустановено плащането на месечните вноски за погасяване на задължението по договора
за кредит. От страна на ответника се прави възражение, че ищецът, в качеството му на
кредитор, не е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем, тъй като не е надлежно връчено изявлението му, както и с оглед обстоятелството,
5
че в изпратената нотариална покана не се съдържа информация относно вида и размера на
непогасените елементи от задължението.
Съдът не споделя това становище на ответника по следните причини:
За да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417
ГПК и в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се претендира вземане въз
основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо кредиторът да е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което кредиторът трябва да е уведомил
длъжника.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че с
Нотариална покана от 23.01.2020 г. кредиторът уведомява Н., че поради забава в
погасяването на задължението по сключен Договор за кредит от 20.11.2017 г. обявява
непогасената част от кредита за предсрочно изискуема. Нотариалната покана е връчена чрез
залепване на 04.03.2020 г. на входната врата на жилищната сграда и препис от
уведомлението е пуснато в пощенската кутия, като се посочва, че длъжникът е търсен на
адрес: ****, който съобразно справка от НБДН е и постоянен, и настоящ адрес в
продължение на един месец на следните дати: 24.01.2020 г., 02.02.2020 г. – неделя и
12.02.2020 г. – извън работно време – по правилата на чл.47, ал.1 ГПК. Изрично се посочва в
уведомлението, че в двуседмичен срок Н. следва да се яви в Кантората на Нотариус Благоева
за получаването на книжата. С отбелязване от 29.05.2020 г. Нотариус Благоева е
удостоверила връчването на нотариалната покана по реда на чл.47, ал.1, 2 и 5 ГПК. В
случая следва да се отбележи, че в периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. в страната е обявено
извънредно положение и съобразно разпоредбата на чл.6 ЗМДВИП Банката в периода на
извънредно положение и до два месеца след това не може да обяви предсрочна изискуемост.
Съобщението до ответника за волята на кредитора да обяви предсрочна изискуемост е
връчено при условията на чл.47, ал.1 ГПК на 29.05.2020 г. Моментът на уведомяването на
длъжника за волята на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем попада в периода
от време по чл.6 ЗМДВИП, в който кредиторът не може да обяви предсрочна изискуемост и
следва да се приеме, че към 19.08.2020 г., когато е подадено заявлението за издаването на
заповед за изпълнение на основание чл.417 ГПК кредиторът не е уведомил надлежно
длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. От друга страна съобразно
наложилата се съдебна практика следва да се приеме, че обявяването на кредита за
предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано
по реда на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 ГПК. Изявлението на Банката за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба и тогава
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба на
ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на това
потестативно право на Банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост
на кредита в хода на исковото производство представлява факт, който е от значение за
6
съществуването на претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви,
който следва да бъде взет предвид от Съда на основание чл.235, ал.3 ГПК. В исковата молба
е инкорпорирано изричното изявление на ищеца, че поради неизпълнение на задължението
на кредитополучателя за своевременно заплащане на погасителните вноски по Договор за
кредит от 20.11.2017 г. кредиторът упражнява правото си да поиска предсрочното
погасяване на остатъка от задължението.
Тук е мястото да се подчертае, че наличието на 90-дневно забавяне в плащането
на месечните погасителни вноски не е единственото основание за трансформация на
кредита в предсрочно изискуем. 90-дневната забава, предвидено в т.18.2 от ОУ, е посочена
като основание за автоматично трансформиране на кредита в предсрочно изискуем, без да е
необходимо волеизявление на кредитора в тази насока. С т.19.1.1 от ОУ се предвижда и
възможност за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем по преценка на Банката
при всяко неплащане в срок на уговорените погашения. Т. е., предвидено е право за Банката
с изрично свое изявление да трансформира кредита в предсрочно изискуем. Това право
възниква при неплащане в срок дори на една от уговорените вноски. За трансформирането
на кредита в предсрочно изискуем е необходимо изявлението на Банката за упражняването
на това свое право да е достигнало до кредитополучателя.
Предвид изложеното Съдът приема, че Банката, в качеството си на кредитор, е
упражнила надлежно правото си по т.19.1.1 от ОУ във връзка с чл.17 от Договор за кредит
от 20.11.2017 г. да трансформира кредита в предсрочно изискуем към момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 19.08.2020 г.
Преди да определи размера на вземането на „БАНКА ДСК“ АД, произтичащо
от Договор за текущо потребление от 20.11.2017 г., Съдът следва да разгледа направените
възражения за недействителност на клаузи от договора, която би рефлектирала върху
размера на задължението.
С Допълнително споразумение от 30.04.2019 г. страните са се спогодили, че
остатъкът от кредита е в размер на 46 000 лв и ще се олихвява с променлив лихвен процент
от 5.745 % годишно или 0.016% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен
процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в
лева на домакинства със срок над един ден до две години“ с размер 0.180%, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана добавка в размер на 5.565%.
Установява се също, че към момента на сключването на споразумението остатъкът от
главницата е в размер на 45 531.62 лв, възнаградителната лихва е в размер на 630.46 лв, като
кредитополучателят внася сумата от 162.08 лв, с което се погасява част от
възнаградителната лихва до размера от 468.38 лв. Остатъкът от възнаградителната лихва от
468.38 лв се прибавя към остатъка от главницата от 45 531.62 лв и сборът от 46 000 лв с
оглед сключеното допълнително споразумение се превръща в главница, която ще се
погасява по начин, уговорен от страните и обективиран в погасителен план.
Прибавянето на дължимата възнаградителна лихва към главницата, като по този
начин ще се начислява възнаградителна лихва върху част от изтекли лихви, представлява
7
анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, което е допустимо само при уговорка между
търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ /в този смисъл е Решение № 66 от 29.07.2019 г. на
ВКС по т. д. № 1504/2018 г., ТК, II отделение/, какъвто не е настоящият случай.
Следователно, уговорката от допълнителното споразумение за прибавяне на дължимите
възнаградителни лихви към главницата и начисляването на лихви върху тях е
недействителна поради противоречие със Закона и поради това Съдът следва да определи
размера на дължимата главница и съответно изтеклите лихви, като не взема предвид
посочената уговорка между страните.
Съгласно чл. 7 от договора за кредит страните са се уговорили, че кредитът се
олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 5.55% годишно или
0.02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR в размер на 0.268%, който
при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална
надбавка от 5.282%, предоставена с оглед сключения между страните договор за ползване на
пакет „Частно банкиране“ на „БАНКА ДСК“ АД. В чл. 7.1 от договора страните са
предвидили, че при прекратяване на договора за ползване на пакета се губят преференциите
пълно или частично и се увеличава приложимият лихвен процент чрез прилагане на
фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.182%, като максималният размер, до който
може да достигне лихвеният процент в резултат на прекратяване на договора за ползване на
пакета, е стандартният променлив лихвен процент, приложим за стандартни потребителски
кредити, формиран от 6-месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна
надбавка в размер на 13.182%; правото на преференции се губи и при неизпълнението на т.9
от договора за осигуряване на постъпления по сметката с произход трудово възнаграждение
или приравнени правоотношения.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП законодателят е обявил за неравноправна
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. За да се прецени дали конкретна клауза по договора отговаря на
критериите на Закона, тя трябва да бъде формулирана по ясен и недвусмислен начин, както
и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как
търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената. Следователно,
изрично задължение на Банката е в условията, при които предоставя на потребителя
конкретния банков продукт, да се съдържат кумулативно два елемента – методиката за
изчисляване на съответната лихва и предпоставките за нейната промяна по време на
действието на договора. Не е с неравноправен характер уговорената санкционна клауза на
чл.7.1 от договора, която предвижда настъпването на неблагоприятни последици за
длъжника при неизпълнение на поетите договорни задължения по отношение отпадане
възможността кредитът да се олихвява с преференциална възнаградителна лихва. На
длъжника при сключването на договора са му известни обстоятелствата, при настъпването
на които кредиторът може да измени лихвения процент, както е известен и размерът на
лихвения процент, който ще се прилага при настъпването на съответните обстоятелства.
8
От заключението на ССЕ се установява, че последното получено
възнаграждение от трудово правоотношение и приравнените на него е на 22.12.2017 г.,
както и че в периода 09.08.2018 г. – 09.01.2019 г. Банката е прилагала лихвен процент в
размер на 13.354 % и за периода 15.01.2019 г. - 30.04.2019 г. – 13.305 %. Т.е., за периода
23.12.2017 г. – 30.04.2019 г. /сключването на Допълнително споразумение от 30.04.2019 г./
Банката е приложила лихвения процент по т.7.1. от договора.
Установява се също, че предоставената заемна сума от 50 000 лв е усвоена от К.
Н. на 20.11.2017 г. За погасяване на задължението по кредита са заплатени суми в размер на
14 642.05 лв, като от главницата са погасени вноски в общ размер от 7 066.21 лв, а от
договорната лихва – 8000.86 лв.
При така изложеното Съдът прави следните изчисления:
В резултат на направените вноски за погасяване на главницата в размер на
7066.21 лв остатъкът от главницата, който се дължи е 42 933.79 лв /50 000 лв - 7066.21 лв/,
като се отчита обстоятелството, че е недопустимо стореното с Допълнително споразумение
от 30.04.2019 г. към главницата да се прибавят изтекли лихви.
Предвид възприетото от Съда, че противоречи на Закона т.1 от Допълнително
споразумение от 30.04.2019 г., възнаградителната лихва за периода 30.04.2019 г. –
18.08.2020 г. /до подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК/, отчитайки направените вноски за погасяването на главницата и промяната на
лихвения процент, е в размер на 3628.17 лв; за периода 20.11.2017 г. – 18.08.2020 г.
дължимата възнаградителна лихва е в размер от 10 086.05 лв; заплатен е размер на
възнаградителната лихва от 8000.86 лв, т.е. дължимият остатък е 2085.19 лв, като с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес искът следва да се уважи до заявения размер
от 1754.60 лв; дължимата неустойка е в размер на 94.22 лв, като се отчита периодът, в който
не се начислява неустойка и лихва за забава съобразно разпоредбата на чл.6 ЗМДВИП –
13.03.2020 г. – 20.07.2020 г.
В т. 16 от процесния договор страните са се договорили, че кредитополучателят
заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които „Банка ДСК“
АД прилага по извършвани услуги на клиента. Посочено е, че кредитополучателят е
запознат с Тарифата, действаща към момента на сключване на договора. Съгласно т. 6 от
приложената Тарифа при изискуем кредит се дължи сумата от 120 лв.
Съобразно заключението на ССЕ се установява, че кредитополучателят не е
заплатил сумата от 120 лв, представляваща такса при изискуем кредит.
Предвид обсъдените доказателства и направените от Съда изводи се установява,
че искът е основателен, като следва да се признае за установено, че спрямо К. Н. на
основание Договор за кредит от 20.11.2017 г. и Допълнително споразумение от 30.04.2019 г.
за „БАНКА ДСК“ АД съществува следното вземане:
-42933.79 лв – главница, ведно с обезщетение за забава от 19.08.2021 г., като за
разликата до пълния предявен размер от 43402.17 лв искът следва да се отхвърли;
9
-1754.60 лв, представляваща възнаградителна лихва за периода 09.12.2019 г. -
17.08.2020 г.;
-94.22 лв, представляваща неустойка, дължима за периода 16.07.2019 г. –
12.03.2020 г. и 21.07.2020 г. – 17.08.2020 г., като за разликата до пълния предявен размер от
134.55 лв и за периода 14.05.2020 г. – 20.07.2020 г. искът следва да се отхвърли;
-120 лв, представляваща такса за изискуем кредит.
По отношение претенцията за заплащане на сумата от 12.06 лв, представляваща
законна лихва върху сумата от 43 402.17 лв за периода 18.08.2020 г. – 18.08.2020 г. следва да
се отхвърли, тъй като за периода 18.08.2020 г. – 18.08.2020 г. се дължи възнаградителна
лихва върху неиздължената главница.
По разноските:
Съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство (т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК).
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 и чл.78, ал.3 ГПК в полза на
всяка от страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважената и
отхвърлена част от исковата претенция.
На ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер
на 944.09 лв общо, от които 894.84 лв заплатена държавна такса и 49.25 лв юрисконсултско
възнаграждение и сумата 1917.84 лв разноски за исковото производство, от които: 894.84 лв
– дължима държавна такса, 531 лв – дължимо юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 ГПК, чийто размер е определен съобразно чл.25, ал.1 във връзка с ал.2
от наредба за заплащането на правната помощ и 492 лв – разноски за ССЕ.
На ответника разноски не се присъждат поради непредставяне на доказателства
за заплащането им; в представения препис от платежно нареждане се установява, че сумата
от 3120 лв в полза на адв.М. Ч. е заплатена от А. Н., а не от ответника, като не се посочва и
основанието за заплащането, за да се направи констатацията, че макар и наредени средствата
от трето за процеса лице, са заплатени във връзка с настоящото производство.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на К. Н. Н., ЕГН **********, ****
съществуването на вземането на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, София,
ул.“Московска“ 19, със съдебен адрес: *******, произтичащо от Договор за текущо
потребление от 20.11.2017 г., изменен с Допълнително споразумение от 30.04.2019 г., за
което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. 20205330110351 по описа
10
на Районен съд – Пловдив както следва:
-сумата 42 933.79 лв /четиридесет две хиляди деветстотин тридесет и три лева
и 79 ст/, представляваща главница, ведно с обезщетение за забава от 19.08.2021 г., като за
разликата до пълния предявен размер от 43 402.17 лв отхвърля иска;
-сумата 1 754.60 лв /хиляда седемстотин петдесет и четири лева и 60 ст/,
представляваща възнаградителна лихва за периода 09.12.2019 г. - 17.08.2020 г.;
-сумата 94.22 лв /деветдесет и четири лева и 22 ст/, представляваща неустойка,
дължима за периода 16.07.2019 г. – 12.03.2020 г. и 21.07.2020 г. – 17.08.2020 г., като за
разликата до пълния предявен размер от 134.55 лв и за периода 14.05.2020 г. – 20.07.2020 г.
отхвърля иска;
-120 лв /сто и двадесет лева/, представляваща такса за изискуем кредит
Осъжда К. Н. Н., ЕГН **********, **** да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК
*********, София, ул.“Московска“ 19, със съдебен адрес: ********:
-сумата 944.09 лв/деветстотин четиридесет и четири лева и 09 ст/,
представляваща разноски в заповедното производство;
-сумата 1 917.84 лв /хиляда деветстотин и седемнадесет лева и 84 ст/ разноски
за исковото производство
Отхвърля предявения от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, София,
ул.“Московска“ 19, със съдебен адрес: ****** против К. Н. Н., ЕГН **********, **** иск за
установяване на вземането, произтичащо от Договор за текущо потребление от 20.11.2017 г.,
изменен с Допълнително споразумение от 30.04.2019 г., за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. 20205330110351 по описа на Районен съд – Пловдив в
размер на 12.06 лв /дванадесет лева и 06 ст/, представляваща законна лихва върху сумата от
43 402.17 лв за периода 18.08.2020 г. – 18.08.2020 г.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11